Лондон, Англия; август, 2008

[Джейсън]

Беше вторият или третият ден от фестивала, вече дори не помнех.Бях се записал за доброволец, харесваше ми да виждам всички онези лица, които не идваха просто да се напият, а защото наистина ценяха бирата...А бях зад щанд с някаква швейцарска бира, чието име дори не можех дс произнеса, но вкуса си го биваше.Определено ми допадаше да пълня чашите на непознати, които по някаква необяснима за мен причина понякога сядаха на високитре столове наредени пред мен и просто започваха да говорят.
Разбрах че Пол имал любовница и сега се страхувал да не е бременна от него, защото жена му щяла да го убие...дори се надявал да го изгони от вкъщи, защото иначе би било страшно.За момент дори ми стана жал за него...ама какво говоря по дяволите?Той бе просто клиент защо трябваше да се натоварвам с проблемите му?А й ми харесваше повече да слушам за радостни поводи като раждането на детето на онзи германец, чието име по някаква причина дори на чух.Или пък за дъщерята на Макс, която току що приела предложението за брак на приятеля си, щяли да имат красив живот...За момент се почувствах страхотно слушайки как бирата караше хората да споделят с напълно непознат...понякога също си наливах по някоя друга чашка за да им правя компания и да си призная в момента исках да поиграя билярд, който бе разположен точно срещу мен...
но сега не можех, тъй като видях как някакво момиче се приближава към мен, а аз бързо напълних една халба и я плъзнах по плота към нея.
-Една бира?Определено ще ти хареса...-казах аз усмихвайки се докато се опитвах да привлека вниманието й и май успях, защото седна пред мен и пое чашата в ръце.
-Аз съм Джейс, днес ще задоволявам и най смелите ти мечти...свързани с бира.-харесвах да забавям последната фраза, особено когато бях в настроение за някоя друга шега.Ставаше ми забавно, макар понякога да не бе много приятно дву-метров мъж да седне и ти да му намекваш някои неща, за които определено би съжалявал след това...И все пак, тя нито бе два метра, нито здрав мъжага, който би те накарал да се замислиш над постъпката си само с един поглед...

[Елизабет Морган]

Обичах да пътувам и това не беше тайна за никого , особено за малкото приятели , които имах. Днес беше ред на Лондон. Един прекрасен град, в който вече бях идвала веднъж и ми остави доста добро впечатление. Веднага щом слязох от самолета тръгнах към един от хотелите и си наех стая, за да има къде да пренощувам. На рецепцията мъжът случайно спомена за фестивала на бирата , стори ми се добра идея да отида. Качих се в стаята си и се преоблякох. Пооправих се и тръгнах към мястото на фестивала. Имаше много хора, някои ценители на бирата, а други дошли просто , за да пийнат. Бях почитателка на швейцарската бира и се запътих към щанда с нея. Чашите наливаше едно симпатично момче, което напълни чашата ми , а след това я плъзна по плота към мен. Аз взех и седнах на високия стол срещу него.
- Ще се изненадаш колко смели могат да бъдат мечтите ми ... за бирата. - отвърнах му със същия тон и се засмях.
- Аз съм Теса, приятно ми е. - погледнах го и отпих от бирата си.
Стори ми се , че е добра компания. И мислех да разбера дали е така.

[Джейсън]

Усмихнах й се, като усетих че тя имаше някакво чувсто за хумор, което до някаква степен се покриваше с моето и май разбра шегата ми.Огледах се наоколо и когато видях че при мен бе само тя, приближих стола си и също си налях една халба.Не че бях като онези които до сега идваха...Нито бях такъв ценител, нито пък исках да се напия като последния който бе до мен.Сега се чудех каква ли е работата при момичето което току що ми се представи.
-И на мен ми е приятно Тес.-усмихнах се широко и без да отделям погглед от нея се заех да пресушавам халбата си.Замислих се над възможностите които съществуваха около особата й.Дали искаше да удави мъката или просто бе поредният ценител преследващ всеки фестивал където имаш уникалното разнообразие от видове бира...Та като се замисля тези имена бяха толков амного и толкова трудни за произнасяне, че не бях дори и чувал за повече от половината.
Погледнах я докато също отпиваше от чашата си и когато вече бях привлякал вниманието й, зяпайки я, малко странен начин, ако питате мен, ноо, та все едно, вече ме гледаше и сега мислех да разбуля загадката около причината да е тук и просто я попитах.
-Какво привлече тук красива дама като теб?нещо ме кара да мисля, че не е само бирата, а?-попитах аз и я загледах в очите, които сега ми изглеждаха огледални...

[Елизабет Морган]

Когато Джейсън седна до мен веднага разбрах, че в върколак. Може би по миризмата или начина, по който се движи, нямах си идея, просто знаех, че е такъв. Изглеждаше ми тайнствен и загадъчен , успя да привлече любопитството ми.
Пиех бирата си бавно, не бързах за никъде. Времето беше доста горещо и не ми се мърдаше. Мечтаех си да бъда на някое местенце, където е по-хладно, но и да имам компания. Истината беше , че не обичах да стоя сама.
Когато погледнах хората около себе си бях някак изненадана. Толкова много бяха дошли тук, само за да удавят мъката си. Беше доста жалка картинка.
Джейсън успя да привлече вниманието ми и това не остана скрито. Бях любопитна да разбера повече за него. Очевидно и той за мен.
- Ако кажа , че съм ценител на бирата ще излъжа. Ако кажа, че дойдох , за да удавя мъката си - отново ще излъжа. - отвърнах му и се засмях.
- Просто обичам града и случайно попаднах тук по време на фестивала. Стори ми се интересно и .. ето ме тук. - усмихнах се, а после повдигнах чашата си и отпих като се загледах в красивите му кехлибарени на цвят очи.
- А аз как успях да привлека вниманието ти към себе си? - попитах с малка доза на самодоволство в гласа си.

[Джейсън]

Първото което си помислих като я видях бе от вида на "Хъммм, секси...", а след момент допълних "..., секси вампир..."харесваше ми когато срещах същества и особено много харесвах да ги различавам от хората.Спомням си че прекарвах с часове с учителя си за да му казвам коя миризма на кое същество е и понякога така минаваха целите ми следобеди...Но това бе като дете, сега не бях много сигурен какво точно е, и се колебаех между демон и вампир, но по походката ми приличаше повече на вампир.А и тези очи...зъбките...хъм може би въобразявах, но май говореше на мен...да да, на мен беше...Питаше нещо от вида на..."защо се спря точно на мен от всички наоколо?"
Честно ли?Нямам представа...Може би съдба?Дам, шибаната кучка, наречена съдба сега ме подритна и се озовах на феста, случайно избрания вид бира се оказа този който тя харесва...
-Ами когато видя някоя красива дама, която съм сигурен че не е просто човек...ами какво да кажа, съществата ме привличат като магнит.-засмях се аз като спуснах погледа си по тялото й.Трябваше да знам с какво се забърквам все пак...

[Елизабет Морган]

Погледът му премина по цялото ми тяло. Искаше да го опознае, да разбере с какво се забърква.
Аз също. Огледах го добре, беше висок около метър седемдесет и пет, мускулите му не бяха толкова изразени, но и не липсваха изобщо.
Трябваше да призная , че беше доста секси.
Приближих глава към неговата и започнах да говоря на ухото му:
- Някои вампири могат да бъдат много жестоки и зли .. - подшушнах му и дръпнах главата си като се засмях.
Не бях срещала върколак близо от век, но този беше привлекателен.
Спечели си вниманието ми, което беше доста трудно.
Какъв късмет само. Дойдох, за да пийна хубава , студена бира, а попаднах на секси върколак.
И това ако не беше съдба ...

[Джейсън]

Ухилих се когато спомена за вампирите и също се наклоних към нея, като ръката ми се заигра с един кичур от косата й.
-Знаеш че същото важи и за върколаците...-прошрпнах дори по тихо и се изправих като поех халбата си и отпих от нея.
Хъм явно бях познал че е вампир...май все още ме биваше в това, а...?Усмихнах й се и се облегнах на стола си, но тъкмо когато си помислих че няма кой да ни притеснява, един мъж на средна възраст дойде и си поръча бира...От къде разбрах ли?Ами не, не говорех немски или каквото там ми каза, просто погледа му бе забит в чашата на Тес, а след момент се плъзна по бедрата й.какво друго би искал човек?определено бира!
подадох му я и погледа ми го накара да размисли и да свали крака си от стола, като се отправи нанякъде и аз се усмихнах доволен.
-Може би не бе най-добрата компания за разговор.-казах аз и й намигнах като допълних халбата с бира и се върнах на мястото си като я погледнах в очите и отново се усмихнах.
-...за разлика от мен...-допълних аз и отпих от бирата си.

[Елизабет Морган]

Мъжът , който дойде да си вземе чаша бира ме накара да се разсмея.
Бях свикнала да ме зяпат, но той направо ме изпиваше с поглед. Веднага щом си тръгна поклатих глава и се засмях. Мъжете в днешно време бяха толкова елементарни, което ме накара да си припомня миналото си.
Цялата изисканост и изобщо начинът, по който можеше да спечелиш една жена.
- Колко елементарно. - казах леко недоволно и отпих голяма глътка от чашата си.
- Може би .. - казах и се усмихнах дяволито.
Обичах игричките и точно в момента си играех с Джейсън.
Сложих едната си ръка на врата , а после я спуснах малко надолу като гледах към Джейс.
Отпих една по-голяма глътка от бирата си и халбата свърши.
- Още една. - казах му самодоволно, а той стана от стола и ми наля.
Докато вървеше имах възможност да огледам още по-добре тялото му. И то ми хареса.

[Джейсън]

Тя си играеше...харесваше ми че си играе...Е може би не ми бе приятно аз да бъда гуменото пате, но щом трябваше и щом й доставяше удоволствие за си играе с патето, тогава нека бъде така.
Усещай погледа й по тялото си и това ме мотивираше с поддържането на ролята на...патето...Може би не бе чак толкова зле, ако накрая получех това което исках.Може би трябваше да се оставя тя да ме сваля и да контролира положението, докато не ми бе удобно на мен...
Скоро се върнах с една халба пълна с бира и й я поднесох, а моята все още бе до половината.Сега не ми трябваше повече алкохол...исках да съм с чисто съзнание..хъм смешно, та аз рядко бях чист...Все едно, вече се бях настанил до нея и отново я гледах в очите, като периферното ми зрение оглеждаше тялото й.Не че не исках да разбере, напротив, не ми и пукаше, но...не исках да отделям очи от нейните.
-Кое точно му е елементарното?-попитах аз и отпих от чашата си...

П.П.Съжалявам че е чак сега...

[Елизабет Морган]

- Всичко. - отвърнах аз и направих някаква физиономия.
- Мъже като него си мислят, че могат да получат каквото искат само с поглед. - говорех някак си почти ядосано. Само като си помислех и ме хващаше яд.
Джейсън може би беше усетил , че си играех с него , но не каза нищо. Явно му харесваше. Реших да изпробвам един доказан метод. Сега аз щях да го оставя да си играе и щях да показвам леко безразличие, за да видя наистина колко иска да получи своето. С периферията на очите си забелязвах как той не сваля очи от тялото ми. Чувствах го като играчка в ръцете си , с която можех да правя каквото си поискам. Знаех, че той е само за кратко щеше да остане под вниманието ми. Не беше от типа мъже , с който можеше да има "И заживели щастливо до края на дните си ... "

ПП: Няма проблем (:

[Джейсън]

Знаех че тя бе от момичетата които биха били с мен една или най-много две вечери с мен, но това не ми и пречеше.Дори ми харесваше, не си представях живота ми да се върти около едно момиче, пък дори и да не ставаше дума за момичета, ако вземем и глутницата...Не ми харесваше идеята да живея за друг освен за себе си...просто безсмислено...
-Знаеш ли, мисля че след малко ще привършвам...може би ще ходиш на някое интересно място, туку виж и аз си намеря нещо забавно.-казах аз като станах от стола и минах за якето си, като хвърлих един поглед на часовника.Не бе време да си тръгвам, но тъй като бях доброволец и не ми плащаха бях свободен и можех да си тръгна когато поисках пък особено ако с мен бе красива вампирка, която бе навита да тръгне с мен.Всъщност не бях много сигурен до колко бе "навита", но не исках да се разделяме тук...

[Елизабет Морган]

- Не знам, мисля да се върна в хотела и да взема душ, а после да почета някоя скучна книга. - казах му , за да го подразня.
Ако сега се откажеше .. жалко. Той щеше да загуби. И в крайна сметка щеше да остане тук и да продължава да налива чаши с бира на непознати.
А аз .. аз щях да обикалям всеки магазин за дрехи , обувки и дрънкулки , който видя.
Обичах да пазарувам. След всяка екскурзия се връщах с доста покупки. Беше ми станало навик и не можех да се откажа.
- Пожелавам ти успех със забавното ... - погледнах го и прехапах едната си устна. Беше толкова сладък.

[Джейсън]

Хъм тя искаше да си вземе душ?Може би бих й помогнал...с гърба...и отпред и...хъм май много се отнесох.Погледнах я и се усмихнах като облякох коженото си яке и я погледнах предизвикателно.
-Като се замисля...Може хотелът ти да ми е по път.Забавно навсякъде...може да те закарам, ако искаш...-предложих и аз и я поведох към превозното средство на което исках да я кача...
Един черен чопър със сребристи вълчи глави и кристална луна разположена на резервоара.Обожавах моторите и това бе един много ценен от мен чопър с високо кормило...Понякога ги избирах дори пред някоя секси мацка, а понякога просто го използвах за да я спечеля...както сега с Теса.
-Ето това е мотора ми, ако искаш ела, така няма да има нужда да ходиш, а и нали казах че искам да правя нещо забавно..с теб определено ще намеря нещо.-подхвърлих идеята, а след момент и каска, която се озова право в ръцете й...

[Елизабет Морган]

- Какво пък .. ще бъде забавно. - казах му и се засмях.
Държах каската в ръцете си, но реших да не я слагам. Просто нямаше нужда.
- По-добре я вземи ти, на мен няма да ми е от полза. - намигнах му.
Все пак бях вампир и дори да се случеше нещо , нямаше да умра.
Тръгнахме към мотора му, който също ми хареса.
Джейсън седна, а аз бях зад него.
- Просто да се държа здраво, нали? - намигнах му и обвих ръце около корема му.
Сега усещах ритъма на сърцето му както и всяко негово движение.

[Джейсън]

Поех каската и я прибрах като възседнах мотора, а след момент и тя се качи.Ръцете й се заключиха на корема ми и след малко потеглихме.харесвах да карам мотора си защото така усещах онзи вятър в косите си както когато се превръщах и усещах онзи приятен бриз в козината си.Усмихнах се и се наклоних напред като усетих че и тялото й също минава напред допирайки се в моето, което ме накара да изтръпна, макар че сега не знаех точно защо.
-Ъм, май пропуснах да попитам кой е хотела ти...-казах аз, леко извъртайки глава така че да я погледна и забравих за момент за пътя, но след момент пак го погледнах защото хъм...ами просто трябваше...
Мотора профуча по пътя запътил се към един бар, който смятах да й покажа преди хотела.
очаквах отговора й, който не че щях да взема под внимание, но все пак бе полезен като информация.Усмихнах се когато наближихме бара и мотора спря отпред.Крака ми стъпи на земята и когато крепях мотора с бедра, се обърнах към нея гледайки я в очите, а на лицето ми бе излезнала една доволна усмивчица...

[Елизабет Морган]

Докато той караше мотора косата ми се разпиляваше назад както и неговата. Обичах да се возя на мотори , както и обмислях възможността да си взема свой собствен , макар да имах кола.
- Не си забравил, по скоро имаш свой план. - засмях му се.
-А колкото до хотела .. той е точно в центъра на града. - казах му.
Не след дълго Джейсън спря пред един бар. Подпря мотора си с бедра и се обърна към мен като ме гледаше в очите, а доволна усмивка се появи на лицето му.
Аз също го погледнах и облизах бавно устните си, а после прехапах долната. Погледнах го със самодоволен поглед.
- Ще влизаме ли? - попитах като приближих лицето си до неговото и останахме на сантиметър разстояние, а косата ми продължаваше да се вее назад от лекия вятър, който се бе появил.

[Джейсън]

Усмихнах се предизвикателно в тон с погледа й и се дръпнах назад като слезнах от мотора и й подадох ръка за да слезне също.
-Щом настояваш...-засмях се леко и скоро крачехме към входа на бара, който честно да си кажа бях посетил само два пъти.Приятно местенце, пред входа бяха наредени още няколко мотора, които ми се сториха познати...Дали и тук нямаше някой заблуден върколак?Навярно да, вътре така вонеше на върколаци, че просто нямаше на къде повече.То вярно че в бара основната клиентела бяхме върколаци, но...сега си имахме гост...
-Тук мисля че няма да си намерим бира като предната, но все ще има някаква...-засмях се леко като си проправях път през тълпата от кълчещи се или просто стоящи на пътя и не помръдващи върколаци и тук там някой по смел вампир...Като се замисля дали бе толкова добра идея да водя вампирката в бар на върколаци...?
Нямаше да стане нищо, тя не бе тръгнала да хапе никой и мислех че ако храненето не е част от плановете й за вечерта ще успеем дори да се позабавляваме тук...

[Елизабет Морган]

Двамата с Джейсън влязохме в бара. Не беше никак лош , с изключение на едно нещо ..
Каква миризма само! Беше ме довел в бар на върколаци, а дори не ме предупреди.
Щеше да си плати за това по-късно. Докато вървяхме към бара няколко върколаци ме изгледаха на криво. Може би си помислиха, че ще бъдат част от вечерята ми .. Явно не знаеха що за вкус имаха за един вампир .. Поклатих главата си и се засмях на последната си мисъл.
- Можеше поне да ме предупредиш. - казах на Джейс и го хванах за рамото.
Какво пък .. Не се страхувах от вълците, нито си търсех проблеми. Нямаше да ги закачам , освен ако те не го направеха първи. С Джейсън стигнахме до бара като аз седнах на един от високите столове край него.
- Уиски с лед. - казах на бармана, а той тръгна да ми приготвя питието.
Исках малко по-силен алкохол от бирата, която изпихме.

[Джейсън]

Тя си поръча уиски и реших че аз също може да пийна нещо по силно, но тъй като сега не ми се мислеше какво точно ми се пие реших да покажа на бармана че и аз искам същото.
Тес май се разсърди леко на факта че я замъкнах в този бар, но нямаше нужда да протестира, защото тук бе забавно...особено след като изпиеш няколко чашки...Да си призная бирата бе ужасна, но пък останалия алкохол бе адски силен..е имаше си и цена, беше доста скъп и повечето върколаци тук го караха на бира, но тъй като аз имах честта да ми уреждат сметките по баровете, не се притеснявах за парите.Все пак да си първороден син на водач на глутница си има и облаги, макар вече да се бях отказал от мястото си окончателно.И така бе по добре...и за мен и за всички.Брат ми бе доволен, аз бях доволен, а баща ми...той вече нямаше право на избор...
-Щеше ли да дойдеш ако ти кажех къде отивам?-попитах аз като поех чашата оставена от бармана и видях погледа който ми хвърли, а после към нея...май не бе много доволен, но сега това не бе мой проблем...

[Елизабет Морган]

Въпроса на Джейсън не беше никак труден. Не бях страхливка и нямаше причина да не дойда.
Взех питието си от бармана, който също беше върколак и явно не му беше много приятно , че вампирка се навърта наоколо. Както и да е, не можеше да ме изгони от бара , а и не създавах неприятности. Или поне за сега.Всичко зависеше от това , как вълците ще се отнесат с мен.
- Разбира се, че щях. Не съм страхлива, вълчо. - казах му като с едната ръка, която беше подпряна на бара държах чашата си, а със свободната го погалих по катинарчето, което си бе пуснал. Отпих от питието си, което беше доста силничко, но и качествено както и цената си я биваше. Не се тревожех за парите, имах достатъчно , че дори да поискам можех да купя целия бар. От друга страна пък беше Джейсън. Истинските кавалери плащаха сметките. Но дори да искаше нямаше да му позволя. Обичах това качество в себе си. Нямаше по-голямо унижение над един мъж, от това сама да си платиш сметката.
- Познават ли те? - попитах любопитно заради начина, по който го гледаха.
Сигурно го мислеха за някакъв луд, довел вампирка във върколашки бар. Или пък мен, че изобщо съм се съгласила с него. Очаквах скоро на лицето ми да се появи табелка с надпис "Търся си белята".

[Джейсън]

Дали ме познават?Дам, познаваха ме и то много добре...понякога имах чувството че всеки върколак си има табелка с името на глутницата ибяз значение колко те познаваха лично, ти бе прочетена книга.
Усмихнах се предизвикателно и изпих съдържанието на чашата си, като я подадох на бармана и станах от стола.
-Може да се каже.Не идвам често тук, но все пак е бар на върколаци, няма как да не се чувствам в свои води...-казах аз и се усмихнах широко, като се огледах и зърнах билярдната маса на няколко крачки от нас.Сега си спомних колко исках да поиграя когато бях зад щанда наливайки бира на непознати...Усмивката ми стана дори по широка и се обърнах към нея гледайки я с известна надежда.
-Хайде да играем, какво ще кажеш?-попитах нетърпеливо, сякаш бях дете на което са му подарили онази толкова желана от мен писта за колички и сега иска да я разопакова и да я пробва...Жалко,тогава детето получи само колело...Хъм пак се върнах в спомени, а това не ми харесваше сега...исках да играя и без да дочакам отговора й тръгнах към масата, където бяха наредени в триъгълната форма всичките цветни топки...

[Елизабет Морган]

Билярд? Страхотно. Обичах тази игра и без да се хваля, но бях доста добра.
-Да поиграем. - казах му също толкова развълнувано както говореше той. Изпих питието си на екс и бутнах чашата си към бармана, а след това тръгнах след Джейсън към масата за игра. Докато вървяхме един върколак се блъсна в мен и както изглеждаше беше съвсем нарочно. Аз от своя страна му изсъсках насреща и той се отдреъпна.
Стигнахме до масата и аз взех една щека, като подадох друга на Джейсън. Може би използвах малко повече сила при хвърлянето, но той имаше добри рефлекси и я хвана точно пред гърдите си. Аз се усмихнах предизвикателно и се наредих около масата, а няколко върколака ни гледаха.
- Ти разбивай. - казах му с равен глас като седях права с преплетени крака и подпираща се на щеката си. Реших да не показвам това, че умея да играя и да оставя Джейс да ми предаде няколко урока. Щеше да бъде доста забавно.

[Джейсън]

Направи ми впечатление, че май не харесваше много върколаците...но пък този който се блъсна в нея хич не бе невинен...Дори като се замисля не трябваше да я блъска тъй като нямаше никакви причини и може би трябваше да си поговоря с него, но сега не ми се разправяше с него, просто му хвърлих един предупредителен поглед и завъртях щеката, допирайки я до бялата топка.
Наведох се съвсем малко, допирайки корема си до масата й след момент бялата топка пое инерцията на щеката ми и се забоде в останалите топки, разпръсквайки ги навсякъде.
По лицето ми пробягна усмивка, щом забелязах че една топка влезе в десния джоб и след като огледах коя точно беше, разбрах че сега аз играех с малките...Заобиколих търсейки най подходящата топка и когато се приближих до нея, ръката ми мина по гърба й, сякаш се придържах докато се завъртах около нея.Накрая зърнах една топка, която ми се стори перфектната и след момент бялата топка полетя към нея.Чу се силен звук когато топките се удариха в масата и бялата се озова в дупката определена от мен за другата топка.усмихнах се недоволно и я загледах докато се смеех на ум на стратегията си, която явно не вървеше както очаквах.
-Сега си ти...Надявам се да знаеш какво правиш.-намигнах й аз и седнах на масата, закривайки дупката, която й осигуряваше лесна точка.Ухилих се самонадеяно и я загледах очаквайки реакцията й...

[Елизабет Морган]

Явно както аз си имах стратегия , така и той негова. Докато наблюдавах играта му в началото започна добре, но след това явно нещо се обърка. А това ме накара да променя плана си. Щях да покажа наистина колко съм добра без да се лигавя.
- Знам какво правя , Джейс. А сега стани от масата, закриваш ми топката. - усмихнах се самоволно и явно провалих плана му.
Извадих бялата топка , която попадна в джоба определен за другата топка , целена от него. Поставих я на не много голямо разстояние от мишената си, а после ударих бялата топка. Тя се засили и попадна право в целта. Топката оцветена в бяло и червено влезе в джоба, а аз се усмихнах самодоволно и погледнах към Джейс. Взех кредата оставена около масата и започнах да я нанасям върху щеката.
Реших да си пробвам късмета и да вкарам топката, намираща се в другия край на масата , на която цвета беше бяло и жълто. Тъй като бялата топка ми беше малко далечко - в средата на масата, се наведох доста. Горната част на тялото ми лежеш върху масата и усетих как Джейс не сваляше поглед от мен, също както и няколко други върколака. Най-накрая ударих бялата топка , беше силен и топчен удар , като резултатите не бяха никак зле. Топката, която целех влезе в джоба. Станах от масата и тръгнах с бавна походка към Джейс, за да отида до другия край на масата. Докато минавах край него прокарах езика си по устните и отметнах кичур коса назад, а ръката ми мина по кръста му, почти стигаща до онова секси дупе, което притежаваше. Стигнах до желаното от мен място и отново ударих бялата топка, но този път късметът ми изневери и не вкарах нищо. Направих разочерована муцунка, а след това се ухилих широко.
- Твой ред е , вълчо. - казах , продължавайки да се усмихвам.

[Джейсън]

Хъм харесваше ми когато ми казваха "вълчо", не знам каква беше причината но ми се струваше забавно и някак..ами все едно ми приличаше, все пак бях върколак.усмихнах се доволно, дали защото не уцели или защото ми каза вълчо, но се захилих и нагласих щеката така че да ударя топката и се облегнах на масата и завъртях главата си към момичето което ме гледаше и се усмихнах наивно.
-Дали ще я вкарам?-попитах като погледа ми посочи една далечна топка, която бях почти сигурен че ми е вързана в кърпа...Хъм странно определение, вързана в кърпа, пък почти сигурен?Май не бях толкова добър, а?О, не в никакъв случай, аз бях бог...!Щях да я победя с вързани очи...но май трябваше да я оставя да играе тя, все пак гледката ми харесваше повече...както и на още няколко върколака.Да си призная не ми допадаше да я зяпат толкова много вълка, макар да не бяхме никакви.И все пак, един вид тя бе моя територия!О...територия казваш?Защо ли не я маркирах...?О не, какво по дяволите бях пил че сега мислех такива тъпотии?Дали не беше от уискито?Не, не беше толкова силно...Или от бирата?Вярно че бях изпил доста преди тя да дойде, но не мислех че е и от бирата...
Щеката удари силно топката и тя прелетя цялата маса докато не предаде инерцията си на друга, която уцели точния джоб.усмихнах се доволно и я загледах като обходих с поглед цялото й тяло.
-Сега е твой ред.-подканих я аз, напълно игнорирайки факта че току що вкарах топка.Исках да я видя в действие още сега, не ми пукаше че не бе тя на ход..

[Sponsored content]