Аржентина, Буенос Айрес /2008/

[Адриана Коул]

Адриана имаше отново някаква среща с адвокат и този път тя беше в Аржентина. Това местенце много и харсваше. Не бе за първи пт там и това я караше да чуства горда, че е посетила тази страстна държава. тя остави Али на приятелката си да я гледа за около седмица и потегли със самолет към градчето Буенос Айрес. След ооколо 3 часа беше пристиигнала. Слезе от самолета и взе куфара си. Обичаше докато пътува да е облечена спортно и този път не смяташе да изневерява на това си правило. Беше облякла един суичър, кецове и едни прилепнали дънки. Излезе от летището и се запъти към една не чак толкова отдалешена улица, където искаше да си извика такси или да си спре такси. Застана и седна на една от пейките като набързо драсна един смс до приятлелката си за да я оведоми че полетът е бил успешен. Видя един мъж, който също се опита да извика едно от вече заетите таксита които ги подминаваха. Малко се приближи и започна да се оглежда за спряна някъде кола- такси.

[Джейсън]

Бах получил няколко седмици почивка.Брат ми ми издейства тази толкова копняна ваканция и баща ми се бе предал.Въпреки, че ми бе обещал да не ме закача, усещах че по петите ми има някой който ме следеше.А и обажданията на всеки полувин час имаха също доста общо.бях изключил звука, но телефона не спираше да вибрира в джоба ми.
Накрая се отказах, или трябваше да го изпусна "случайно" или направо щях да го хвърля по преследвача ми.Отказах се, повече никога нямаше да имам такава възможност и не трябваше да се правалям точно сега.
Опитите ми да спра такси се проваляха още преди да започна да се надявам да са успешни и напълно се изнервих.всякакво търпение се изпари и вече бях готов да ударя първия блъснал се в мен човек, а те бяха много.По лицето ми личеше колко бях ядосан и това поне спести няколко удара, но накрая просто се отчаях.Очите ми потърсиха място на което да седна и да се посамосъжалявам, а можеше дори да поканя преследвача си, усещах че е точно зад мен и ме гледа.
накрая зърнах някаква жена да седи на една пейка и чаровната усмивка се качи бързо на лицето ми.Закрачих смело към нея и седнах на пейката.Може би и тя чакаше някой, но за момента мислех да я използвам за да разсея преследващият ме върколак.Сигурно бе тук за да се увери къде отивам и когато ме видеше с момиче навярно би си тръгнал.Погледнах назад и го зърнах, криеше се зад някакъв вестник.Хах, колко жалко прикритие, нямаше ли по-опитен човек?направо ще се убидя на баща ми!
-Здрасти.-казах аз по силно от необходимото и застанах така, че онзи отзад да не ме вижда или пък нея.Само се надявах да не направи нещо, което да му покаже че не ме познава.Ръката ми мина по облегалката на пейката и съвсем леко зад гърба й.Усмихнах се широко, все едно я познавах от цяла вечност.
-Как е?-намигнах аз като все още играех ролята си, така че онзи да се махне и да ме остави на мира.

[Адриана Коул]

Aдриана седна на една от близките пейки и се гледаше право към улицата, където колите си минаваха с наистина бясна скорост. За миг си помисли просто да отиде до автобусната спирка, но мислите и прекъснаха от мързела, който беше в нея. Беше се проснала на пейката като куфара седеше до нея. Сложи глава назад и погледна към небето, които беше мрачно. Очевидно щеше да вали. Започна да се ядосва и от ситуацията и от времето. Най-вероятно щеше да си чака тук дори и докато вали.
След малко онази мъжка фигура седна на мястото до Ади. Тя се учуди от това, че той сложи ръка на раменте и леко я обгърна с ръката си. Засмя се тихо и извърна бавно поглед към мъжът. Нямаше намерение точно сега да се кара с никого или да се ядосва за това нямаше нищо против да и правят прегръдки. Тя се засмя на момчето и го загледа учудено.
- Здравей!- каза усмихнато. Тя забеляза, че той се крие от някого или просто той искаше чрез нея да не привлича голямо внимание и онзи мъж да си тръгне. Тя извърна глава на зад и видя един мъж на възраст който и се усмихна и отново се скри зад някакъв вестник.
- Ами как да е! В този град няма свободни таксита!- каза и се засмя като отново погледна назад.- След малко ще тръгне!- каза сякаш беше медиум, но се надяваше защото видя изражението по това сбръчкано лице.

[Джейсън]

Май се беше досетила какво точно ставаше, още по добре.сега не ми бешо до дълги обяснения.най-вероятно след минутка вече ще съм свободен и вече няма да мисля за мъжът зад гърба ми.Щях да имам един наистина лишен от върколаци ден.Не че не ми харесваше компанията на такъв, но повечето от тях ме следяха, наблюдаваха или пазеха от нещо, за което дори те самите не знаеха.Това ме дразнеше най-много и караше вълни от гняв да минават през тялото ми, напиращи да излезнат навън.
-За къде толкова си се разбързала, че да ти трябва такси?-попитах аз като реших да завържа някакъв разговор докато седях и се "криех".Не ми допадаше особено иддеята, но пък нямаше да се правя на мъжкар, не точно сега.
усмихнах се приветливо на момичето до мен като погледа ми бавно се премести на куфара до нея.
-Тористка?Хъм...определено ще си првекараш добре тук...но май времето е на друго мнение.-допълних аз като също погледнах към небето.Всъщност бих се зарадвал ако завали, обивах когато капките дъжд се стичат по лицето ми, докато гледам как минаващите покрай мен хора бързат да се скрият някъде, държейки вестник в ръце или пък просто се прикриваха с чадър.Но любимата ми част беше когато някой решил, че дъждът не му пречи, натисне газта и оплиска пешеходците, отнасяйки псувни и ругатни на поне пет езика.тук винаги е забавно, дори когато няма какво да правиш...

[Адриана Коул]

Адриана погледна отново мъжът, който усети някакво спокойнствие и свобода, когато усети, че мъжът става. Той стана от пейката и тръгна на някъде. Ади го проследи с поглед и забеляза, че се скри зад дървото. Погледна момчето, което все още не се бе запознало с Ади и се засмя. Той може би не беше от тук и точно заради това му бяха наели пазачи или по-точно бодигард, който да го следи. Дали беше някой ценен или известен човек. Замиг помисли Ади и леко изправи корпуса си. Подпря куфара на пейката и крастоса крака като се канеше да отговри на вапросите на момчето. Погледна на горе и усети, че една капчица капна на лицето и. Усмихна се , защото обичаше да вали, но не и когато се опитваше да се разходи из градчето. Според нея тя не бързаше просто се оглеждаше за спряно такси на около.
- Не бързам просто искам да стигна до хотела си да си взема душ и да се позабавлявам!- каза усмихнато като отново го загледа. Обърна се пак назад и видя, че храста се мърда.
- Охх това време!- каза и вече наистина започна да ръми. Намокри ръцете си нарочно и ги сложи успоредно така че водата да се стича и капките да паднат в вече образуваната локва. Засмя се и сложи къчулката си.
- Той е там!- каза тихо на мъжът и посочи с поглед дървото което все още мърдаше.

[Джейсън]

Май наистина щях да се насладя на всичката суета и бързина на хората и то само след минути.Капките малко по малко започнаха да капят и усмивка се появи на лицето ми сякаш бях някое дете, което току що е видяло скулптора от шоколад.Засмях се на ум на сравнението си и загледах нагоре.Капките се стичаха по лицето ми и аз отново погледнах към момичето до мен.Тя ми показа локацията на преследвача ми или бодигард или каквато и да бе ролята му в цялата тази история.
-О, извинявай.-казах аз изведнъж сякаш бях пропуснал да платя сметката си и си бях тръгнал от ресторанта по най-бързия начин.
-Забравих да се представя.-усмихнах се наивно и се засмях на собствената си гримаса.Беше малко прекалено, но пък ми се стори забавна.
-аз съм Джейсън, но може да ми казваш просто Джейс.-намигнах й аз и се захилих съвсем леко.Заради мъжът който ме следеше бях забравил дори да попитам за името на момичето или да се представя.
-Ами ти?Как да наричам своята толкова усложлива нова позната?-попитах аз като след минутка отделих погледа си от нея и потърсих мъжа зад мен.Не го усещах, но може би не бе достатъчно далеч от мен.

[Адриана Коул]

Дъждът доста се усили, а Адриана започна леко да се ядосва на това време. Все пак тя не м можеше нищо да направи, нито бе магьосник, за да направи времето да е слънчево нито бе синоптик , за да каже какво ще е то. Усмихна се на мъжът, който вече беше намокрен и подаде ръката си за поздрав след като той се представи. Казваше се Джейсън на галено Джейс. Адриана му се усмихна и погледна на горе като се засмя.
- Аз съм Адриана, малко име Ади!- каза все още така усмихната и чакаше той да поеме ръката и след като се обърна и видя, че преследвача му го няма. Джейсън усети притеснение като може би знаеше, че другия мъж е някъде на близо.
- А той защо те следеше?- каза тихичко и се доближи малко до мъжът като се сгуши в него, за да не и е студено. Тя беше смъртна това бе напълно възможно да и е студеном, но може би при варколаците те бяха наистина много топли, а Джейсън за Ади беше все едно парно.
- Топъл си!- каза и докосна лицето му като и мина през главата, че той може да е варколак. Не вярваше много в това, но е гледала всякакви филми.

[Джейсън]

Усмихнах се и поех ръката й.това запознанаство може би щеше да е повече от просто прикритие за пред мъжа следящ ме.ади се сгуши в мен, май й стана студено.Аз само се усмихнах и загърнах леко с якето си.тя беше просто чевек и сега топлината ми я грееше като огън, надявах се само да не реши да ме задържи з авкъщи.Засмях се на ум на шегата си, която сеобзалагах, че само аз ще намеря за смешна и я погледнах.
-Май е така, топъл съм си.-усмихнах се широко и отново се огледах за преследвача си.Не беше наоколо, бе си тръгнал, но не бе на достатъчно разстояние.
-ами всъщност това е дълга история, но ако ти се слуша, с удиволствие бих ти разказал.-усмихнах се приветливо аз и погледа ми отново потърси нейния.лецето и бе мокро, както и косата спускаща се по него.бавно отместих няколко кичура, така че да виждам всеки един детайл от лицето й и отново се загледах в очите й.изглеждаха дълбоки и някак угрижени.сигурно имаше някаква важна рабиота в града.
-Между другото защо си тук/не вярвам на почивака, нямаше да се спреш тук, ако беше така.-полюбопитствах аз и бавно минах настрани като й подадох якето свалено от гърба си.Дъждът не ми пречеше и нямах против да стоя дори цял ден тук, но тя май не беше на същото мнение, все пак беше просто човек и може би тези условия не бяяха перфектните за всеки.

[Адриана Коул]

Момчето пое ръката. Тя отново се усмихна и усети, че зза пореден път се заглежда в нечии очи. Това не бе на добре, защото често хората това ги притеснява. А и може би до някаква степен очите на Ади не са от най-хубавите или пък беха доста убаво и често хората се изкушаваха да ги гледат. Нямаше нищо специално в очите и те бяха просто кафеви, но може би погледа и кара постоянно да я зяпат, както и тя гледаше момчето пред нея. На бързо отмести погледа си и реши, че ще е добре да изслуша историята, но едвали беше точното място. Тя беше цялата мокра, а момчето сякаш не усещаше капките по тялото си. Той и подаде якето си и остана само по тениска. Само като го гледаше тя настръхваше. Беше и зададен въпрос какво прави тук в този град. Наистина не бе тук за да се разхожда, а по работа, която трябваше да започне след три дена.
- Всъщност да тук имам работа, но не бих отказала компания през следващата една седмица. Естествено ако няямате нищо против!- възпитано като и го загледа отново като избощо не се усети, че му говори на вие. Много често го правеше, защото винаги си беше уважавала шефовете, които постоянно бяха покрай нея.
- Бих те изслушала с удоволствие. Ще ми бъде интересно.- каза и все едно забрави, че вали и отново леко се доближи до него. При него беше друго той беше топъл,а не якето.
- Ноо само ако ми дадеш да се топля от теб! И не ти ли е студено!- каза като малко детенце и накрая изгледа голите му ръце, които бяха в капки, но бяха доста топлички.

[Джейсън]

засмях се леко, държеше се досущ като някое малко момиченце, но пък това й отиваше много повече отколкото на другите.Ръката ми мина зад гърба й и я придърпах към себе си.Нямах нищо против да използва топлината на тялото ми, но не бях сигурен дали когато се сгуши в мен първият път не го направи по инстинкт.сега не ми пречеше когато знаех, че наистина желае просто да се стопли.
-Добре, съгласен, но после и ти ще ми разкажеш за тяоя повод да дойддеш тук.-усмихнах се и отместих погледа си от нея, кото го зареях из хората бързащи да се скрият от дъжда.усмихнах им се, дори не знаех защо, просто цялото им суетене и тази създала се рутина ме караше да ги съжалявам.
усмивката се махна бавно и лицето ми стана безизразно, тъкмо за разказвач на история.поех си дъх и започнах да разказвам.
-Така, днес най-накрая получих разрешение от баща си да се отдалеча от...-как да й обясня "територията на върколаците от неговия клан"?Все едно май беше най добре да заменя с друга дума, като..."имение"?ха, перфектно, нека е това.-да се отдалеча от имението на баща ми.тъй като той се притеснява, че не искам да поема..-още една трудна дума, сега какво да бъде, а?Може да се придържам към историята за каубоите, хах, това ще бъде забавно.не съм си и помислял, че мога да се нарека така, но май минавах за такъв.
-Та, той иска да поема семейния бизнес, но на мен това не ми допада особено.искам да се махна от...имението завинаги и той се притеснява, че ако напусна пределите му без придружите, повече няма да се върна.-усмихнах се тъжно и с много ирония, но после просто се засмях.
-И ето, един от най-некадърните преследвачи е по петите ми, за да се увери, че няма да избягам.-поредния лек кикот и отново я погледнах.Май историята ми бе по-интересна отколкото когато звучеше в главата ми.
-Сега си ти.-намигнах й аз и се усмихнах все едно си правех някаква лека безобидна шега с приятел.Дори не намирах смешното в случея, но ми бе забавно.Глупаво забавно...

[Адриана Коул]

Ади поклати глава в знак на съгласие като той каза, че след него е и ней ред и започна да изслушва внимателно Джейс. Долу-горе всичко и беше ясно от време на време и беше малко странно, защото преди да каже някаква дума той се замисляше. Може би криеше нещо, но в момента това не я интересуваше. Може би имаше няколко въпроса към момчето, но реши първо да каже за себе си, а после да го пита. Накрая се замся на думите, че преследвача е некадърен и леко облегна главата си на рамото му. Малко се чудеше защо беше с мъж който познава едва от половин час и се е гушнала в него. Чувстваше го близак и в безопасност с него.
За нейната история нямаше какво точно да се похвали, но имаше едно единствено за нея ценно нещо- дъщеря и. А защо беше тук, защото просто трябваше да се срещне с леля си и да довърши една сделка отново свързана с бъдещто на Али.
- Родена съм в Ню Йорк, имам брат, който не съм виждала от доста време. На 17 години е изнасилиха и тогава загубих детствеността си, а след долу горе четири месеца след това забременях. Бях подложена на доста ужасни ситуации- каза и леко се замисли защо казва точно най-лошите моменти. Никога не е обичала да я съжеляват, но като започна да разказва просто почна по хронологичен ред. лко направи една гримаса и се загледа в локавата пред себе си и си спомни всички преживени гадости.- Мъжът от когото е бебето постоянно ме обеждаваше да направя аборт, но си знаех, че никога вече нямаше да допусна след това отново да забременея за това просто оставих детето, а сега си имам една малка красавица на име Алисия- довърши и се усмихна като каза името и. Обърна се към мъжът и се облегна отново назад.
- А тук съм, за да довърша една сделка и Алисия да е напълно мое детенце без демонът да ни досажда повече- каза като стисна ръцете си и се надяваше всичко да мине добре.

[Джейсън]

Явно бе минала през доста.усмихнах се тъжно, бях съпричастен с всичко случило й се, но се обзалагах, че не ми го казва за да получи съжаление или каквото и да е.Може би просто е искала да бъде честна с мен, за разлика от моята история.е може би не бе толкова фалшива, но пък как да изтърся, че съм върколак, тя сигурно не знае и какво е това.Погледнах я в очите, не исках да й показвам, че в момента си представям какво е вътре в нея след всичко това, но просто очите ми говореха вместо мен.накрая отклоних погледа си от нея и преглътнах тежко, все едно всичко това беше нещо което не си представях да се каже толкова лесно на един непознат.
-Бащата на детето ти сигурно е голям глупак да ви остави.-казах накрая аз, нямах друго ковто да споделя, без да я накарам да се почувства зле.може би някое изказване от вида на "Майната му, забрави!" нямаше да е казано на място, въпреки, че сега си мислех точно за това.
-казваш имаш момиченце, на колко е?-попитах аз бързо след това за да сменя темата, тъй като видях как се промени изражението й когато спомена за детето си.може би това е бил нейният сал през всички тези години, който я е държал изправена както мен...всичко забранено и ...абе въобще защо я сравнявам със себе си?моите прищявки в сравнение с нейната съдба са просто някакви лигави и противни желания на объркано 12 годишно хлапе.просто не мога да повярвам, че се поставям на такъв пиадестал, когато има хора били в много по-лошо положение.Неусетих как ръката ми я бе притиснала още повече към мен и когато осъзнах това, бързо отпуснах хватката си.не че ми бе неприятно, но просто аз я познавах от няколко минути, не мога да очаквам да използва моето рамо за да си излее мъката.А и може би моето не бе едно от най подходящите...

[Адриана Коул]

Адриана отново поклати положително глава и усети как той я придърпа още повече към себе си. Леко и стана не удобно и изчака просто той да отпусне малко ръката си. Той се усети и се засмя. Доминик мое би не беше глупак, а просто не можеше да бъде отговорен за това малко същество. Тя наистина доста пъти бе водела азговори с нея и го е карал поне малко да се промени и от време на време Али да има представа за него, но той нямаше желание за това и затова просто Адриана си тръгна като отиде във Виена. Той я попита малката на колко е и Ади нямаше търпение да отговори. Много обичаше да говори за нея, дори приказките понякога да не са от най-хубавите. Али беше само на 1 и половина за това в момента не бе с нея в Аржентина. Адриана имаше нужда да се оплаче на някой или по скоро да сподели за това каза всичко това на мъжът. Малко и беше странно че говори точно за това и че точно на него, защото се познаваха от наистина скоро но щом си каза вичко и олекна и истана приятно акто той и зададе въпроса за Али. Това я караше да се чувства все още нужна на този свят. Все пак живееше за сега само и единствено заради Али, но се надяваше това да се промени и да има и мъж в живота си.
- Само годинка и половина!- каза отново с усмивка на лице и облегна главата на рамото му. Наистина и беше странно, че все още е тук и е с куфара си и с мъж който познава от доста скоро.

[Джейсън]

Значи имаше от онези сладки мъници, които се държат мило и приятелски с всеки, защото друго яче не могат.харесвах ги, харесвах всички деца...докато са малки.Не харесвах онези надути тийнейджъри, които си мислят че света се върти около тях и всеки е длъжен да им изпълнява желанията.след като се отърсих от мислите си за децата, ръката ми се повдигна леко, като тялото ми се отдръпна от нея и накклони напред.
-искаш ли да те изпратя до хотела?Става студено и може да настинеш.-усмихнах се приятелски аз като погледнах през рамо към нея.наистина не исках да се разболява, а тук на дъжда можеше само това да стане.станах от пейката и поех куфара й в ръка, май беше прекалено тежък за нея, а и май се правех на джентълмен.Може би наистина в момента имаше нужда от този мъж, но не вярвах аз да съм олицетворението му.очите ми отново се загубиха в нейните и сега не търсех нещо необичайно, а напротив.Търсех някоя черта напълно нормална за един човек.може би любов?или страдание?Намирах и двете, но любовта сякаш блесваше в очите й когато говореше за детето си.сякаш сега семо то я държеше изправена и макар, чче то самото имаш нужда от това, все пак се грижеше до известна стешпен за майка си...

[Адриана Коул]

Ади видя замисленото изражение на Джейс. Той се отдръпна и бе решил, че момичето на този дъжд може да настине затова искаше вече да тръгват или по-точно той да я изпрати до хотела и. Той вдигна тежкия куфар и застана пред нея като и направи подканващ поглед. Адриана се засмя и стана от пейката и се наведе към куфара. Хвана ципът и отвори бързо огромната чанта с нужни неща за една девойка. От там тя изкара едно яке. Погледна го и се усмихна, защото отново дрешките и меришеха на бебе. Али постоянно ги вземаше и им даваше от своя мирис. Адриана леко се засмя и затвори куфара като погледна Джейс, който гледаше все още така подканващо, но и малко странно. Ади съблече яккето му и облече своето. Хвана в ръка спортната си чанта, която седеше на пейката и я сложи през рамото си. Никога не си бе представяла среща пълна с толкова изненади, но това беше садбата. Усмихна се вече изправена и готова пред Джейсън и бавно му подаде якето.
- Ти не си нещо повече от мен! Облечи го!- подкани го и се замисли, че той може да не е точно човек, но според нея всички същества умираха и се разболяваха така че нямаше причина да не го облече. Все така си стоеше като му подаваше якето, но 15 секунди той не помръдна само гледаше очите и които в момента бяха изпълнени с радост и може би малко страдание.

[Джейсън]

накрая се усмихнах и поех якето в ръка, като осъзнах колко време ме чакаше да го взема.Засмях се леко и бавно тръгнахме по тротоара, а аз навлякох якето върху вече мократа си тениска.нямаше голяма полза от нега щом вече бях мокър, но сега не исках да го правя на въпрос.просто я послушах като не исках да оставям впечатлението, че не съм "повече от нея".Това определение ми допадна, може би ще го запомня за някоя комфузна ситуация.
Спрях се когато стигнахме до края на треотоара и отнново се опитах да накарам някое такси да спре, но те сякаш се правеха че не ме виждат.засмях се по-силно от обичайно, а вътре в себе си вече се вбесявах.честно казано не ми се носеше този тежък куфар под дъжда, но предпочитах да е закачен за моята ръка, а не за нейната.
-Явно късмета е отлетял от рамото ми.-засмях се леко аз като я погледнах.Може би наистина нямах късмет, но сега точно това ли ми трябваше?Нямах представа и честно да си кажа не ми бе толкова неприятно че все още бяхме тук.ако спреше някое такси, всичко щеше да свърши и тя да си тръгне, а аз не исках това.и все пак, смятах, че не е добре да я карам да стои с мен под дъжда, което аз често правех.просто обичах усещането на стичащите се капки и на освежаващият им ефект.за миг отново се бях отнесъл в мисли и когато пак върнах вниманието си на нея, ми се стори че от последния път когато я погледнах мина доста повече време, отколкото беше...

[Адриана Коул]

Накрая той взе якето якето и заедно тръгнаха по тротуара като от време на време отново се опитваха да спрат някое такси. Отново опитите има бяха напълно неуспешни, но това Ади я радваше, защото колкото повече се бавеха на нея и беше по приятно. Все пак беше с един доста симпатичен и загрижен мъж. Не знаеше дали го вижда в бъдещето си, но сега знаеше, е има нужда от такъв човек до себе си. И двамата отново потънаха в мисли. Чак сега Ади забеляза, че момчето не му бе приятно да носи това тежко нещо и затова реши малко и тя да го подръша. Колкото и крехка да изглеждаше тя наистина си беше силничка. Не колкото мъжете покрай нея включително Джейс, но бе по-силна от една обикновенна жена. Джейс не пусна куфара. Явно не искаше Ади да се товари затова тя просто го остави да се мъчи с това тежко нещо.
- Ъмм Джйес ти си доста загрижен мъж!- каза като искаше прсто да завърже отново някакъв контакт с него. Леко се замисли ако в бъдещето се срещнат къде ще е тази среща и какво ще става за напред. Дали щяха да останат приятели?
- Ти от къде си?- започна с въпросите и от нея излезе мялък кикот, който едва ли се бе чул. Искаше да знае малко повече за него, защото ака щеше да го запомни по-добре.

[Джейсън]

Хъм, аз май наистина бях прекалено загрижен за нея.дали не беше нещо ненормално и лошо?Не смятах, затова просто се съгласих с нея като кимнах и се усмихнах когато каза частта за загрижеността ми.
последва въпрос от къде съм, мисля, че това нямаше да навреди, ако го знаеше, така че не смятах да го крия.все пак това място не бе известно толкова с глутниците върколаци, колкото с други неща.
-идвам от Северна Дакота.Както казах, баща ми има имение там-отново се захилих, без видима причина, но всъщност се смеех на факта с имението.Може би баща ми имаше много територия, но никога не си бях помислял да я нарека имение.Скоро минахме покрай прозореца на едно кафене и аз се спрях загледан вътре.Имаше климатик, и атмосферата ми се стори приятна.Може би тук би ми било по приятно, отколкото мъкнейки куфара до хотела, където щяхме да се разделим.
-Искаш ли да влезем да изпием по едно кафе или каквото и да е там.имаш нужда от гореща напитка.-засмях се отново, май наистина ставах досаден с тази проклета загриженост, но дори не се усещах.Може би беше някое странно чувство, което тепърва ще се уча да контролирам.дано да го овладея скоро, понеже вече започвах да досаждам на себе си.погледнах я въпросително като чаках отговора на предложението ми.Може би не искаше да стои на дъжда, а може пък да искаше да се върне в хотела...

[Адриана Коул]

Той и отговори, а тя го слушаше внимателно и до някаква степен съсредоточено. До някъде тя си мислеше, че Джейс нещо овърта или я лъже, но сега не искаше ситуацията да става отвратителна. И двамата минаха покрай прозореца на едно кафене и Джейс предложи на Ади да влязат, за да се стопли крехкото тяло на момичето. Тя погледна климатикът който работе и слеед това кафетата на плота пред сервитцорките. Изглеждаше и доста приятно. Нямаше много хора. Вратата се отвори ии от там излеже една стара жена. Ади усети толината и кимна в знак на съгласие на Джейс като отговор на вапроса му. Тя задържа вратата и направи първо път на мъжът с куфара да влезе. След това затвори вратата след себе си и погледна мрачното време, докато седеше на топличко. Цялото барче миришеше на кафе, а точно сега тя нямаше никакво търпения да чака да дойде някоя от сервотьорките и да си поръча. Реши, че може би и Джейс иска нещо за това му предложи и на него.
- Искаш ли нещо?- каза въпросително и извърна поглед към очите му като за пореден път се загледа. Това беше хубаво, че са тук защото след като той я изпрати трябваше да се разделят, а тя неискаше да се разделя с компания такава каквато е Джейсън.

[Джейсън]

след като влязохме в заведението, тя ме попита дали искам нещо.Всъщност умирах за едно чисто и много силно кафе, но сметнах, че бих бил малко банален ако го кажа така.Затова просто скалъпих следното:
-едно кафе няма да ми навреди...на теб май също.-усмихнах се леко виновно, сякаш бях пуснал неуместна шега, от която никой не се разсмя.Тя се отдалечи, а аз седнах на една маса близо до прозореца.Загледах се в минувачите и отново потънах в мисли за животите им.За къде се бяха разбързали?Кой ги чакаше, че така подтичваха и защо всички се блъскаха един в друг, без да се извинят, ами напратов.Отядваха се на другия, а всъщност те самите си бяха виновни.
Ади седна срещу мен и ме извади от тези объркани мисли, и да си призная малко се стреснах.Но пък бе от хубавата страна, приех присъствието й акто парти изненада за рожден ден.Сякаш бе нещо като подарък за всичко случило се до сега...подаръка добре, но заслугите къде?
Усмихнах й се приветливо и отново се загледах в очите й безмълвен.Само след секунда се засмях на себе си, че постоянно се губех там и реших да попитам нещо за живота й.
-Ади, разкажи ми за дъщеричката си, моля те.-казах накрая аз, защото знаех че веднага ще засиае.харесваше ми да слушам за малкото съкровище на ади, но може би не защото толкова се интересувах от самото дете, а от самата майка.Изглеждаще толквоа щастлива докато говореше за детето си, че исках да ми разказва за нея постоянно.

[Адриана Коул]

Джейсън също искаше кафе. Ади му се усмихна и поръча две кафета като в нейното сложи захар, а на момчето го остави чисто. За всеки случай сложи отсрани захар и сметана, защото все още не бе толкова близка с него, за да знае как той пие кафето си. Върна се при Джейсън, който отново беше потънал в мисли като зяпаше през прозореца минувачите, които работеха и бързаха. Бяха като мравки, които са навсякъде. Почти навсякъде. Адриана се изсмя тихо на сравнението което направи в мислите си и отново отне вниманието на Джейс към себе си. Сложи кафетата на масата и едното го придърпа към Джейс, а другото сложи пред себе си. Подади му го и се усмихна отново. Ето този път момчето започна да завтрзва някакъв контакт. Започна да задава вапроси. По-точно искаше Ади да каже на мъжът нещо повече за дъщеря си. Когато чу тази дума "дъщеричката си" се усмихна широко и очите и засияха. Отново започна да мисли за нея и и беше доста хубаво, че някой се интересува от това малко същество.
- Алисия!- каза тихо името и като не слизаше от лицето онази хубава и чаровна усмивка изпълнена с много щастие. Какво да кажеше за нея. Трябваше ли да споделя, че има демонски ген от баща си. Тези мисли и спомени леко я натъжиха, но все още не свали усмивката.
- Тя е на годинка и половина, баща и е демон и малко се притеснявам, че ще наследи не демонско от него. Иначе това е най-сладкото същество в целия свят и добричкото!- каза като отново накрая се усмихна.

[Джейсън]

Поех чашата в ръцете си и я придърпах максимално близо.Усмивката ми отново се покарери по лицето, нейната някак ме караше също да се усмихвам, без значение за какво съм си мислел преди момент.усетих тъгата й когато заговори за бащата на детето, но не сметнах за правилно да повдигам темата след като не й е приятна.не исках да я карам да се чувства зле с неудобни въпроси.просто ми харесваше да се усмихва и да ме кара също да се усмихвам.
Отпих бавно от кафето си, като оставих недокоснати всики неща оставени до чашата.харесвах го чисто, горчиво и много силно.Това до известна степен бе такова и това повдигаше допълнително настроението ми.
-Занимава ли се с нещо специално?Имам предвид свири, пее, рисува?-попитах аз и чак сега се усетих колко ентусиазирано бях засегнал темата за изкуството.Преди обожавах да рисувам, но вече не го правех толкова често.просто нямах вдъхновение, може би.сега слезах до картина, две на месец, това не ми харесваше.Преди платната се редяха едно до друго по коридорите, показвайки на вълците малко от външния свят.Имаше някой който никога не бяха напускали територията на глутницата и колкото ме бе жал за тях, толкова се страхувах и аз да не се превърна в един от тези глупава лоялни върколаци.усмихнах се виновно на Ади, защото май не разбрах какво ми каза, ако нещо въобще бе казала.Отново потънах в мисли и пак се отнесох в свооя собствен свят, оставяйки я сама на масата в заведението.

[Адриана Коул]

Aдриана усети как пренесе своята щастлива и радостна емоция на лицето и на Джейсън и това наистина я накара още повече да се замисли че не е оставила детето, както мъжът и бе казал и постоянно я караше да прави аборт, но Адриана си беше решила, че няма никога да се отказва от детето. До някъде се замисляше, че това дете е нежелано, защото с Доминик не се обичат, но знаеше че нещата можеха да се променят с течение на времето ако изобщо се видяха някъде. От Джейс беше зададен въпрос дали малката се занимава с нещо специално. В същия момент отнво и двамата потънаха в мисли гледайки през прозореца или гледайки прозорежца по коййто падаха капчиците дъжд. След малко и двамата се осъзнаха и се спогледаха виновно. Ади беше пуснала Али да ходи на уроци по пияно и наистина малката за възраста си се справяше повече от страхотно. Реши да се похвали с това постижение на мъника и.
- Свири на пияно и с справя отлично. Според мен има желание за това след като все ощре не е искла да се отказва. Дано да продължи все така.- каза Ади след като вече и двамата се слушаха внимателно и му се усмихна радостно. Отпи от кафето си и преглътна като усети горещото кафе как минава през гърлото и.

[Джейсън]

Попивах всяка нейна дума и до някъде се опитвах да разбера и може би да си представя как се чувства сега.Детето не само я държеше "права", но я изпълваше със или за още...
Усмивхвайки се отново през главата ми минаха няколко мисли и желания отклоняващи се от темата ни.Не исках отново да изпитвам онази проклета нужда, но нещо в думите й, а може би и в действията й, сякаш побутна ръчката и механизъма се отключи.
Преглътнах тежко усещах всяка частица от тялото си и всяка от тях искаше отново да усети блаженството.Исках отново да се свлеча безпомощен на земята и да ми е толкова весело както никога преди.
Очите ми зашариха по лицето й, после и по цялото помецение, като някаква нервна нотка се четеше в погледа ми.Не исках дори да разбирам защо е там, но се обзалагах, че Ади ще научи за нея и сякаш избягвах погледа й.
Ккаво правех в момента?Исках да прекарам повече време с нея, а сега отново мисля само как да се надрусам?Стига, остави, ще го направя по късно.Сега не това е важното...
Успях да прикрия от части желанието изпълващо ме в момента и отново се съсредоточих върху милата дама седяща пред мен.
-Извинявай че питам, сигурно ще ти се стори нахално, но...-май наистина бях нахален, но исках да разбера повече за нея.А това може би бе болезнена тема...и все пак ще попитам, ащото честно да си кажа, изгарям от любопитство.А пък и не разбирам заюо е постъпил така.Все пак до колкото разбрах тя бе страхотна жена със още по страхотно дете, защо ги е оставил?
-Ами...защио се разделихте с бащата на детето?-попитах направо след като за момент се бях отказал от въпроса си.Сега се чувствах като терорист пуснал бомбата, а тя не избухва и сега чака какво ще стане и дали механизъма няма да се повреди още повече или пък съвсем скоро ще го порази...

[Адриана Коул]

Преглътна и поредната глътка от горещото кафе и след въпроса на Джейс тя усети тази глътка като една заседнала буца в гърлото и. Сякаш нещо я удари и тя забрави за всичко казано до сега. Мислеше само и единствено за въпроса на който щеше да отговори. В умът си започна да преправя въпроса му, защото те не се разделиха или по-точно те нямаха връзка. Живяха известно време заедно може би като приятели и това просто се случи случи. Всичко беше повече от идиално до момента когато Ади му каза, че е бременна с Али от Доминик. Той очевидно не желаеше това дете и просто си тръгна като остави в ужасно положение Ади. Адриана с спомни точно този момент, когато той си тръгваше и без да усети очите и се насълзиха. Гледаше право в кафето и тракаше с пръсти по масата като мислеше че след малко ще ревне като бебе, но бе преживяла много не трябваше точно сега да се отпуска. Преглътна и издиша рязко и погледна с навлъжнени очи мъжът готова да говори.
- Всъщност ние изобщо не се бяхме събарили. Просто така стана. Живяхме заедно и когато му казах, че съм бременна и детето е от него той просто ме нарани и физически и с думи и си тръгна.- каза и отново всичко пред нея и се показа като на кино. От една страна и бе хубаво че няма никой да я обижда и нарянава, но от друга и бе много гадно че това дете няма да има ни най малка представа за баща си. Капка сълза падна по лицето и, но изобщо в момента не искаше съжеление. Веднага избърса сълзаата и погледна отново дъждът който все ощ не бе спрял.

[Sponsored content]