Re: Виена; преди две години

[Джеси Паркър]

Toй продължи по-бързо и грубо влизайки в нея. На Джес и харесва, но изпитваше доста голяма болка, която я караше да крещи. Джс леко се успокои от целувките му които я накараха всичко това да и хареса, но наистина и беше малко в повече той да е толкова груб. Добре го разбираше, че не му е за първи път и не му е единственото момиче, явно с тях не се отнасяше толкова нежно, но наистина на Джес и трбваше малко време. Сложи ръката си на корема му и леко го отблъска като го накара да намали темпото. Изкрещя силно, но след това той отново се долепи до устните и, които явно Джейсън хареса как тя го целува та за това беше прилепен до тях. Джес не успя нищо да каже от целувките му, а темпото му все повече се увеличаваше и нагрубяваше. Той усети, че тя се дърпа, за това и даде да каже това, което иска, но не намали темпото. Продължи все така, защото му харесваше. Не че на нея не и хареса просто наистина това бързо темпо и дойде леко в повече. Започна да диша учестено като го погледна. косата беше пред лицето и а той откри лицето и като преметна кичурите назад. Погледна надолу и изкрещя отново.
- Моле те съвсем малко забави темпото!- каза задъхано като почти нищо не и се разбра, но се надяваше той да я послуша както бе казал преди малко.

[Джейсън]

за момент може би просто бях изключил и движенията ми бяха станали бо резки от колкото си мислех че са и когато чух да ми казва че иска да забавя темпото аз напълно спрях и я загледах, като все още усещах члена си в нея.
-Ъм..съжалявам Джеси.-прошепнах аз и бавно отново започнах да се движа, като сега определено бе по нежно, но не прекалено, както в началото.Просто едно нормално темпо което се надявах да не е прекалено бързо, но пък знаех че ако бе и прекалено бавно нямаше да хареса и на двамата.Хъм може би по трудно избрано темпо не съм имал...смешно нали, май имахме по едно ново преживяване...
-Извинявай, ако съм прекалил...-прошепнах в ухото й и езика ми мина по месестата му част, където сега имаше обица.Заиграх се с нея за момент и след секунда ръцете ми й помагаха да легне на леглото, докато бавно илзизах от нея и когато се бе отпуснала на леглото отново навлязох, като сега бе много по грубо, но пък темпото и самите ми движения бяха по леки, все едно компенсираха навлизането.
Устните ми отново намериха нейните а телата ни се допряха едно в друго...

[Джеси Паркър]

Джеси се отново се упокои, когато той забави темпото, но отново беше груб. Това и ахресваше и я караше да се възбужда все повече. Тя отново легна леглото, а той започна да се движи по-нежно от преди, но по-бързо от началото, защото и на двама им това щеше да е прекалено бавно и трудно щяха да усетят че има харесва.
Джесика отново започна да го пленява с целувките си като леко драскаше със зъбките си устните му и ги захапваше като тикаше в устата му езичето си което търсше неговото.
- Така е иделано!- усмихна се и започна тихо да стене, докато устните и бяха свободни. Джес изви тялото си назад. Ръката и хвана чершафа, когато той навлезе до край в нея, а тя изкрещя и си каза, че това наистина и харесва. Може би трябваше да се случи по-рано, но сега мислеше че е най-доброто съвпадение с това момче. Дръгата и ръка намери неговата и я хвана силно като тялото и беше все още така назад. Когато той бявно започна да излиза от нея тя отново спокойно легна на леглото и започна да го целува като усещаше как той отново навлезе в нея.

[Джейсън]

Вече разположих тялото си върху нейното на леглото и за пореден път навлязох нея, сега наистина ми харесваше повече от в началото.Тогава мислите ми бяха как да го направя без да я нараня, но сега определено бях забравил за нейното удоволствие и комфорт и се бях съсредоточил върху себе си.
Усещах как бавно и постепенно темпото ставаше все по бързо и по бързо, защото в момента исках да си доставя удоволствието което исках и имах нужда от...
Отново усетих как ставах по груб и по груб и те негодуваше, но устните ми заглушиха протестите й и тялото ми се задвижи по бързо.
Усещах как ми остава малко да свърша и определено ми харесваше какво правя в момента, но изведнъж в главата ми навлязоха онези мои реплики с които я убеждавах че няма да правя нещо което не те иска.май в момента бе точно обратното...
преди да се съвзема вече усещах как спермата ми се разлива в нея и в ума ми изхвърча още един въпрос."Къде по дяволите е презерватива ми?!"Май бях пропуснал тази подробност която сега ми се стори някак необходима и след като бавно излязох от нея и вече не бях стоварил тежестта си върху нея, я загледах сякаш имах чувството на вина.Уж бях казал нещо, а стана малко по различно от това в мислите ми.
-Джеси, аз...искам още от теб.-прошепнах едвам и този опит за извинение се превърна в предложение за още...хъм интересно...много интересно...

[Джеси Паркър]

Джесика усети как спермата му се разля в нея. Нали щеше да е нежен какво стана? Отдели се бързо от устните му и забеляза виновния му поглед. Джес леко се възмути от себе си че му се довери и мислеше че няма да се стига чак до там той да сърши в нея. "Защо точно там?"- попита се и тя като се мислеше виновна от една страна, че му повярва и че ще одържи на думите си, но явно го бе подценила. Поклати глава и през ума и минаха какви ли не неща. Мислеше си, че нещо може да е станало и да забременее, а това нямаше да е на добре. Ако това се случеше Джесика си каза, че ще се убие.
Той самия каза, че няма да прави нищо което Джес не харесва, но ето че и тя се почувства предадена. Погледна го със същия негов виновен поглед, който включваше и възмущение, но ако продължеше дали щеше нещо да промени. Едва ли!
- Ами ако нещо стане!?- каза отново притеснена като си мислеше за разни пищящи бебета. Седна на леглото и хвана главата си като отмести косата си назад гледайки към една точка.
- Ти каза...!- каза с леко висок тон, но не чак толкова силно просто го каза. Не успя да профължи , защото много добре Джейс знаше какво има оредвид тя. Поклати глава и спря гледайки към стената, която беше розова.

[Джейсън]

Много му мислеше, не бе нужно да изпада в нервни кризи за всичко.Всичко щеше да е наред, нищо няма да се обърка по дяволите.Защо трябваше да мисли все лоши неща?
Седнах до нея като прокарах ръка по гърба й и леко се усмихнах накланяйки се надолу, така че да видя лицето й.Свободната ми ръка я хвана леко за брадичката като я накара да ме погледне, а сега погледа ми бе повече от успокояващ...
-Виж, нищо няма да стане.Не го мисли, хората го плануват с години не става, та ние ли ще успееш.-захилих се аз усещайки че тази история за вероятната бременност бе смешна и абсурдна.Може би бе малко вероятна, но аз почти изключвах тези варианти поради малката им възможност.
-Успокой се Джесика.-прошепнах леко и отново впих устните си в нейните като я придърпах към себе си.Ако не друго, то поне устните й исках да вкуся още веднъж...

[Джеси Паркър]

Той отнова я накара да се успокои и се замисли, че наистина хорат го планираха с време, а то което сега се случи беше на момента, не бе някаква част от план, но тя познаваше майки които са забременели и така. На бързо премахна тези мисли и реши да продължо.
Впи устните си в неговите и преплете езичето си като го погледна в очите.
- Добре!- каза и издиша като отново започна да го целува.
Захапа устната му за пореден път и осъзна че го иска поне още малко. Седна в скута му и го даряваше с нежни ласки прокарвайки ръка по гърбът му карайки тялото му отново да настръхне.
Джес се вгледа в една от татуировките му, което бе на дясната му ръка. Отдели се от устните му и започна да я гледа без да мисли за нищо. След малко той отново започна да я целува, а тя го бутна назад така че той да легне на леглото. Застана върху него и премести погледа си върху очите му и започна да целува корема му качвайки се нагоре стигайки до вратът и след това отново впи устните в неговите като леко засмука долната. Сякаш тя еше играчка. Смучеше, драскаше и я захапваше от време на време но се надяваше да му харесва.

[Джейсън]

Харесваше ми да ме хапе и това ме караше да искам също да бъда малко по груб с нея.Тя можеше..това не означава ли зелена светлина и за мен?Хъм един вид..и все пак не исках да се държа така, все пак й бях обещал нещо, нали?
Ръцете ми я придърпаха леко надолу, така че да ми бъде по удобно и след секунда члена ми отново навлезе в нея, сега не бе нито грубо, нито нежно и да си кажа, май намерих междинната точката която харесваше и на двамата.
Тласъците ми започнаха да се усилват и да намаляват от старана на сила и бързина.Ръцете ми се спуснаха по тялото й, което за момент бе изправено, но след малко отново я придърпах към себе си.Исках още една от целувките й и след като си откраднах поредната, ръцете ми поеха гърдите й в шепи и започнаха да ги масажират грубо, но все пак внимавах...не исках да бъда шибания върколак изнасилил момичето...а одеве ми изглеждаше точно така...може би от части не бе вярно, но този нейн поглед от одеве ме караше да се чувствам виновно...
Като се замисля май бе правилно да й кажа че съм върколак преди да я карам да ляга под мен...Хъм много добре ми звучи"Хей, приятно ми е.Аз съм върколак и сега си изгарям от желание да те изчукам."Точно в мой стил, нали...Все едно, не бе задължително да знае, все пак повече нямаше да се видим...или поне така предполагах...

[Джеси Паркър]

Джейс отново навлезе в нея и този път беше точно както трябва. Нито много грубо, но не и много нежно. Беше точно както на Джесика и харесваше и се надяваше и на него да му харесва. Тя отново долепи устни до неговите и започна грубичко да ги захапва, а това го караше и той да се дуржи така, за това отново продължи да се движи в нея грубо и рязко, а това този път на Джес повече и харесваше. Започна отново да стене и след рязко влизане и на дълбоко от страна на Джейс, Джесика изкрещя и започна диво да се движи. Отново играта загрубя, но сега на Джесика и харесваше.
Допря устните си и започна да се движи нагоре и надолу бързо като викаше, а Джейс и доставяше удоволствие като грубо масажираше гръдите и.
Продължи да го целува страстно докато се движеше. Спусна устните си надолу по врата му и започна да го целува като остави лека смучка като го засмука. Отново се качи на горе и реши за пореден път да вкуси от устните му.

[Джейсън]

Усещах как започва да й харесва и бавно увеличавах темпото и отново се обърнах така че да бъда отгоре й.Влизах грубо и излизах бавно, за да усетя по дълго възбудата й.Ръцете ми хванаха нейните и ги качиха над главата й, като ги притиснах силно към леглото.След малко освободих едната си ръка и я задвижих по тялото й, като бавно я плъзгах по него...
Навлязох надълбоко и след момент рязко излязох, като ръката ми я обърна по корем и пуснах ръцете й, за да я придърпам към себе си.Повдигнах таза й насочвайки го към себе си и навлязох отзад като май бях по груб от колкото очаквах, но преди малко това й харесваше...Започнах да движа члена си в нея като усещах че също стена силно и отново поех едната й гърда в шепа, а другата ми ръка я придържаше към мен, настанила се на кръста й.

[Джеси Паркър]

Той навлезе в нея анално като члена му бе в думето и. Започна още в началото с резки движения. Джес започна да я боли, защото усещаше че там е тясна и започна да вика, но и харесваше. Беше легнала по корем. Хвана с ръцете си чершафа и заби ноктите си като ги усети във ръката си пронизвайки тънкия чершав. Джеси през зъби извика като се чу леко като ръмжене, но не беше същото. Ръката на Джейсън нежно е обгърна през корема като я придържаше и присърпваше към него.
Джесика усещаше цялата възбуда пренесена от тялото на Джейс в своето и се чувстваше сега повече от перфектно. Обърна глава към Джейсън и го погледна като искаше точно сега отново да го целува. Той се наведе и отново устните им се залепиха вкарвайки езиче една в друга.

[Джейсън]

Усещах че това й харесваше, макар да бе придружено с известна болка и продължих с тласъците си.Бързо и бавно, грубо и нежно...редувах ги почти незабележимо доставяйки и удоволствието което заслужаваше и отново се наведох за поредната й сладка целувка...
Изведнъж чух звук от счупен прозорец и се услушах, като се сетих че това навярно бяха някой нежелани последствия от напушената част от глутницата дошли с мен.Май пак си имаха проблеми и в най-добрия случай някой от тях бе "литнал" през прозореца...
Сега какво?Трябваше да видя какво е станало с тях, но не можех да оставя Джеси тук, нали?Все пак на практика все още съм в нея...а й не смятам че заслужава да я зарежа просто ей така...Мамка му, те ми бяха поверени!
Рязко излязох от нея и станах от леглото като изтичах до прозореца поглеждайки навън.Не можех да повярвам на очите си...Двама от върколаците се биеха, а около тях бавно се скупчваха хора.Знаех как ще изглежда от двете страни тази история...
Ако я оставех, щеше да си помисли че след като съм свършил желаното от мен, съм си тръгнал без дори да предупредя.А ако остана тук и те двамата се бият вън, когато се върнем, ще съм идиота на който са му поверени шепа напушени върколаци, който не съ успял да опазя...Мамка му, не ми харесваше да избирам между всичко това...защо ли просто не изчезнеше всичко и отново да се върна при момичето и да продължим всичко...Не, не можех да ги оставя да се бият!Ами ако станеше нещо?
Погледнах назад и видях че тя всъщност бе до мен, а не на леглото където я бях оставил.
-Ъм...това са приятелите ми...-пророних аз като я погледнах сякаш току що щях да се разсмея за постъпката им и може би леко се срамувах от тях...Което не бе вярно, понеже тези момчета може да бяха малко ами...агресивни...но винаги ме бяха прикривали когато се друсах..дължах им поне това...

[Джеси Паркър]

Джеси стана рязко от леглото и погледна навън момчетата които се бяха сбили и бяха приятели на Джейсън. Джеси знаеше много добре в каква ситуация бе попаднал Джейс. На самата нея и се бе случвало, но в малко по различни обстоятелства. Всичко при нея свършваше като се опитваше да реши проблема положително и да не нарани никой.
- Върви нужен си им! Ще те разбера!- каза и се запъти към леглото като седна на него и се загледа в дрехите които бяха разпилени по земята. Усмихна се при спомена от цялта вечер и извърна глава към Джейсън, който в моемтна решаваше какво да прави.
- Аз...!- каза и го погледна като не знаеше какво да каже. Сви рамене и се усмихна леко а сила. Какво тя? Явно щеше да събере багажа си и да избяга като някоя пъзла, но мислеше да остане още малко и да се опита да разрешат заедно проблема с момчетата навън.
- Аз ще се оправя и ще изчезна. Няма да чуеш за мен!- усмихна се и започна да се облича. Облече бельото си и след това потничето и полата. ПОгледна се на огледалото сложено на стената и обу обувките. Върза небрежно косата си на кок и се обърна отново към него.
- И отново ти благодаря за обувките!- усмихна се за пореден път и седна на леглото като изчака някаква реакция и от негова страна.

[Джейсън]

Обърнах се към нея, тя се обличаше...наистина ли не исках да я виждам повече?Може би, все пак това бе просто секс.А и щом тя го предлагаше, значи също не искаше да знае за мен.бързо намерих панталона си и го облякох, като се обърнах към нея.
-След момент се връщам.Ти...ако искаш остани.-започнах аз докато обувах обувките си и станах от леглото.
-Ъъ...все едно.-измърморих и излязох бързо през вратата, почти не се спънах по стълбите и скоро бях навън.Двамата продължаваха да се бият, а тълпата около тях само ги насърчаваше с виковете си.Разбутах хората около мен за да си проправя път и се намесих между двамата върколаци.Не им направи голямо впечатление че се опитвах да помогна и скоро отнесох един удар, който не бях сигурен от къде се взе и усетих как от долната ми устна се стичаше кръв.Май някой ме е ударил по силничко...
Аз също не останах назад и ударих единия, който бе толкова пиян че падна на земята и не успя да стане.Другия не успя да отнесе удар, защото явно бе видял лицето ми и спря на място.
-Стига вече!Цирка свърши!отивайте си!-викнах аз по тълпата наобиколила ни и тя бавно започна да оредява...
-А вие двамата, какво по дяволите правите?-продължавах да викам, но сега вече нямаше толкова много хора и не се притеснявах за последствията така както преди момент.
-Той започна!
-Лъжливо копеле!Ела ми тук!-поредните крясъци и отново се нахвърлиха един на друг, но сега ги разтървах по бързо.Не бе нужно да се бият, привличаха прекалено много внимание...а ние все пак бяхме върколаци...
-Казах стига!Не искам да чувам повече подобни изпълнения!Нали знаете че колкото по шумни сме, толкова по трудно получавам позволение!Стига мамка му!-сега тона ми бе съвсем леко по спокоен и след като се приближих достатъчно към тях казах:
-Когато се върнем ще се разправяте както си искате и тогава няма да ми пука дори и ако се убиете един друг!
След момент се разбраха и си стиснаха ръцете...все пак бяха добри приятели, не вярвах да продължат с това дълго...
Погледа ми се спусна по къщата и когато не намерих никой на прозореца, реших да влезна и да се дооблека, тъй като бях само с дънките си.
Качих се на втория етаж и влязох в спалнята, като погледа ми се плъзна по пода за да намеря дрехите си и не поглеждах кой бе в стаята...мислех си че Джеси вече си е тръгнала...

[Джеси Паркър]

Джейсън се облече и излезе от стаята забързан да сдобри приятелите си. Джеси стоеше на леглото мислейки си за случилото се и започна да си казва, че това може би не трябваше да се случва. Стана от леглото и се допря до стената като гледаше през прозореца Джейсън, който получи един шамар. Зяпаше през прозореца с безразличие като след малко всички хора започна да се разпръсйват на всякъде отново след наколко думи от Джейсън. Докосна устните си и отново седна на леглото мислейки за това, че постоянно си казваше, че трябва първо да срещне правилното момче, което трябва да обича и харесва, а първия път го направи с този непознат тип. След малко вратата се отвори и мислите на момичето изчезнаха. Отново видя него, а той я погледна.
Една лека усмивка се изписа на лицето и и погледна кръвта по устните му. Стана от леглото като лекичко мина с пръст по местенцето и махна кръвта.
- Беше ми приятно Джейс! Аз тръгвам!- каза отегчено и взе малката си чантичка което сложи през рамото си и оправи полата и потника си запоътвайки се към врата.

[Джейсън]

Тя избърса с пръст кръвта от устните ми и каза че щяла да тръгва...Трябваше ли да я пусна така?Все пак току що бе загубила девствеността си от напълно непознат...който по случайност се оказа и върколак...не бе най добрия начин за сбогуване, а?
Обърнах се като я видях да посяга към бравата и ръката ми хвана нейната попречвайки й да отвори и я дръпнах към мен.устните ми се настаниха на нейните и я прегърнах силно като едната ми ръка се премести от гърба й и се спусна към дупето...
Отново върнах ръката си на кръста й и я придърпах към себе си, като отделих устните си за момент.не знаех какво да й кажа, но не исках да си тръгва така...
-Не искаш ли повече да ме видиш?-попитах аз след като се дръпнах настрани и вдигнах блузата си от земята ...бавно я облякох без да свалям очи от Джеси и когато вече бях готов с всичко което бях свалил отговора й все още не бе достигнал до мен, или ако бе така все още не можех да разсъждавам над него.Не знаех какво искам...дали исках да я видя пак?Ако да, това какво означаваше?Все пак всичко бе заради секса и нищо повече...Това не ли трябваше да е?не исках ли да я виждам повече?Мразех да се колебая, защото никога не съм си падал по решенията и сега това не бе изключение...

[Sponsored content]