Виена (преди месец)

[Алисия]

Ето го и втория ден от живота на Алисия като кака. Никой не знаеше, че са я направили вече голямо момиче тинейджърка и на практика всичко си знаеше. Беше в къщата на леля си, която бе празна. Али стана и слезе долу все още по пижама. Леля и и бе оставила бележка която беше закачена на хладилника "Али не успях да ти направя закуска! Вземи парите от плота и си лупи нещо за ядене! Додовечера!" Али само се усмихна, че леля и я бе грижа за нея. Тя я бе направила на осемнадесет и и каза всичко което не знаеше за жените. Алисия се преоблече с едни къси панталонки и потниче и излезе от къщата като се запъти към близката закусвалня. Влезе вътре и си поръча една кола и един хамбургер. Обичаше това да яде, колкото и не здравословно да беше то. Отправи се към свободна маса, но докато се опита да заеме местата някакви страрци я изпревариха. Алисия огледа къде може да хапне и забеляза едно момче, което беше сам. Тръгна към него и се надяваше той да разреши тя да седне до него.
- Здравей! Може ли?- попита и чаровна усмивка се появи на лицето и. Загледа го и зачака отговора му гледайки бляскавите му очи.

[Джейсън Томас Даркъс]

Най-спокойно си хапвах и си мислех за моите си глупости, когато бях прекъснат от някакво момиче, което искаше да седне. Не виждах повод да възразявам, трябваше да съм мил, защото така или иначе имиджа на лошо момче не ми отиваше. Повдигнах поглед нагоре и казах, правейки жест:
-Разбира се. Няма проблем. Никак не ми се стои сам. - казах аз мило и отпих от безалкохолното си, но най-случайно се залях. Избърсах се набързо и продължих да си хапвам спокойно, сякаш нищо не се е случило. Станах, за да си поръчам още един хамбургер, но бях предреден от някакъв металист, който нарочно се блъсна в мен и ме нарече некадърен. Усмихнах се и казах:
-Добре изпипан номер за свалка на отчаяни момичета, но мноооооого стар. - засмях се и последва обида от негова страна. Засмях се арогантно и го попитах:
-Ти сериозно ли? - засмях се и оставих поръчката си на масата, за да не нацапам наоколо. - Е, какво следва? Ще ме удариш? - попитах хладнокръвно и зачаках.
Реакцията не закъсня и той ми посегна, но го изпреварих. Извих му ръката и му казах, че пусна ли го, изчезва от погледа ми. Разбира се опита пак да ме удари, но този път нещата поеха в грешна посока и металиста изхвърча през вратата. Седнах си на масата сякаш нищо не се е случвало и попитах момичето:
-Предполагам, все още не сме се запознали официално. Аз съм Джейсън. - подадох й ръка да се здрависаме.

[Алисия]

Алисия следеше всяка от реакциите и на двамата! Когато момчето започна да се отваря на онзи грозник с дългата коса, който очевидно беше металист, а и пред закусвалнята спря мотор- явно негов Алисия започна да се смее как той го хранеше, а идеота седеше и ръсеше прости обиди. Последва и опит за удар, но новото момче го изпревари. Алисия остана с отворена уста и го гледаше странно. Върна се сякаш нищо не се бе случило, а той просто изхвъра през вратата.
- Уау!- възкликна тя и го погледна учудващо. Може би бе тренирал нещо или.. Какво или? Всъщност и тя не знаеше! Али отново погледна към момчето, което вече потегли с мотора и изобщо даже не се върна за да хапне и се засмя. Отново погледна момчето, което и се представи, а тя отпи от колата и отново се усмихна.
- Аз съм Алисия! Приятно ми е!- каза весело и остави питието си като грабна в ръка хамбургера.
- От тук ли си?- попита като искаше да завържат разговор и го погледна като отхапа голяма хапка от не здравословното ядене.

[Джейсън Томас Даркъс]

-Не съм от тук. Аз съм нещо като пришълец. Местя се от място на място и навсякъде ми се налага да се разправям с такива като "Летящия Холандец". Горкия... Дори не можа да се наяде като... Човек ли да го нарека? - засмях се и след една хапка и тежко преглъщане, се обърнах към Алисия:
-Е, Али, а твоята история? Нова ли си? - попитах, отпивайки от питието си. Видях колко странно ме гледаха хората и се почувствах неловко, но продължих да се държа сякаш не съм изхвърлял никого през вратата. Усмихнах се и се отпуснах назад. Извадих лист и химикалка и написах номера си. Подадох листа на Алисия и казах:
-Ако някой път ти потрябва компания, не се притеснявай да звъниш по всяко време. Аз не спя много.

[Алисия]

Алисия отново го изслуша като от време на време го прекъсваше като се канеше да каже нещо, но явно нямаше думи. Засмя се на държанието си и отново отхапа от сандвича и леко полепна за горната и устна кетчупа, който тя бе добавила. Засмя се и се облиза като след малко осъзна, че все ощесе държи като бебе.
Остави хамбургера на масата и се облегна назад като се замисли как да каже, че до преди две седмици е била четиригодишно генийче, което чакаше да порасне и имаше демонски ген от баща си, а майка и бе едва двадесет и три годишно момиче. Поклати разочаровано глава и го погледна.
- Не от тук съм, но... Но нищо!- каза и се засмя като го погледна миличко като извади напред устните си и се зачуди като изглеждаше като онова бебе от преди два дена. Взе листчето и се усмихна.
- Благодаря! Хмм мисля да те наричам Джей!- каза с усмивка на лице и прибра в джоба на дънките си листчето и отново отпи от колата.

[Sponsored content]