Виена; преди две години

[Джейсън]

Поредният купон на който се влачех с групичка напушени върколаци, които понякога се радвах че бяха такива.Определено ги предпочитах пред някой застаряващ вълк, който само се цупи и сбръчква чело всеки път когато погледна момиче...
Сега бе различно...те се разпръснаха навсякъде и подозирах че половината са на верандата на къщата, пушейки поредната партида...
завъртях се няколко пъти без да спирам да се придвижвам напред, като се стремях да запомня позициите им и скоро се натъкнах на масата с алкохол.Усмихнах се на себе си, тъй като наоколо всички вече танцуваха и погълнах известно количество, като скоро зърнах момиче разхождащо се с пликче и предлагащо нещо.ЛСД?Хъм това може би било страхотно начало на вечерта ми.Приближих се до нея и тя ми предложи листчето с тъпа усмивка, което ме накара да си помисля, че не бе взимала само ЛСД...
Поставих листчето на езика си и скоро вече усещах действието на веществото, полято с няколко чашки...Музиката бумтеше толкова силно в ушите ми, че имах чувството че минава през мен.Беше невероятно...всичко сякаш бе някак по цветно..по весело...
Тялото ми се задвижи в такт с музиката и след като потанцува с няколко различни момичета, придвижвайки се напред, попаднах на интересна гледка.Няколко от върколаците се бяха натръшкали на пода и определено бяха прекалили малко с обичайната си доза...какво пък, не бяха мой проблем, нали?
изведнъж усетих как крака ми спъва някой и как едно момиче полетя надолу, но ръцете ми я хванаха преди да докосне пода.
-Хей, внимавай къде стъпваш, кукло.-казах аз, помагайки й да си стъпи на краката и отместих няколко кичура от лицето й, за да успея пое да го зърна...

[Джеси Паркър]

Джеси бе поканена на поредния купон на който беше сигурно, че ще отиде. Спретната както винаги тръгна към къщата. Огледа се в голямото огледало минавайки през къщата. Както винаги имаше огромно самочувствие. Каза си на ум колко е красива и тръгна да излиза. Излезе като тръгна да върви към групичката приятели, които я чакаха. Вече бе при тях. Поздрави ги и се загледа за местенцето. Погледна към уретбите от които излизаше силна музика и загледа хората които танцуваха. Отиде до петата или шестата маса с напитки и взе няколко бири занасяйки ги при приятелите си. Подаде им по една бира и нетърпеливо изпи едната на екс. Преглътна цялата течност, която бе в устата и и реши, че и трябва още. Тръгна отново към онзи бар, но се спъна в някакво момче, което за нейна радост я хвана без тя да се тупне на земята. Усмихна се, след като той преметна кичур от косата и се изправи.
- Съжелявам!- каза и се загледа в момчето пред нея. Усети как не може да стъпи нормално на земята. Поглеедна към крака си като забеляза че токчето и се счупи. Поклати глава и се запъти към една от близките пейки ядосана че токчето и се счупило.

[Джейсън]

тя тръгна да сяда, защото тока на обувката й отиде на кино и аз реших да проверя как точно е, защото все пак се спъна в мен.
Седнах до нея и я загледах тъпо, като не усещах усмивката появила се на лицето ми.Може би ЛСД-то си вършеше работата добре...за сега...
-Май имаш нужда от помощ, а?-попитах аз прокарвайки ръце по крака й и клякайки пред нея, така че да огледам обувката й и по точно стъпалото.Имах големи проблеми със навехнати глезени в глутницата, особено когато някоя смела вълчица бе решила да се качи на високи токове.
-Боли ли тук?-попитах аз, като прокарах пръсти по глезена й.Може би не бе навехнат или изкълчен...Просто счупен ток, нали?Погледа ми се спусна към нея и я загледах някак загрижено...винаги гледах така членовете на глутницата, когато някой пострадаше,Може би не бяха най-приятната компания, но определено понякога ме бе грижа за тях.Все пак са ми семейство...бях задължен...или не бе заради това?
Отърсих глава, сякаш мислите ми изпадаха и отново се съсредоточих върху нея.Май бе добре и ме бе нужно да клеча до краката й.Макар че като се замисля нямаше да е зле да бъда някъде долу, когато пред мен бе такава красавица.Чак сега забелязах чертите на лицето й, които бяха красиви...и тези на тялото й, който определено бих нарекъл секси...

[Джеси Паркър]

Джеси усети присъствието на момчето, в което се бе спънало. Беше загрижен за нея, а нея това искренно я радваше. Изтръпна, когато той докосна кракът и. Поклати отрицателно глава при въпроса му като отговор. Тя се усмихна като се опита да му каже, че е добре и взе в ръка обувката и счупения и ток. Погледна босото си краче взирайки се в червения лак като се чудеше какво ще прави. Започна да трака токчето в подметката на обувката в такт с музиката гледайки лицето му. Събу и другата си обувка като продължи след това с този звук. Сложи крака на пейката като ги хвана и остави на земята обувките. Момчето седна до нея загрижен.
- Добре съм! Сега какво да направя?- каза и се засмя като започна да се чуди как ще тръгне като е без обувки. По тревата имаше ужасно много фасове и какво ли не от многото гости на купона. Чу как някой счупи някакви чаши и поклати глава че няма как да тръгне боса. Погледна го въпросително и отново погледна обувката си. Преметна един кичур коса назад и се усмихна леко безнадежно на непознатия.
Малко се зачуди че момчето реши да я и помогне. изглеждаше и по-голям от нея, защото ако се бе случило с някой от класа просто щяха да кажат "Спънат човек ей" и да тръгнат. Удари няколко пъти главата си в колената че е може би най-смотания човек и извади от джоба на дънковата си пола една цигара. Леко я дръпна на горе, защото в сегашната си стойка можеха да се видят някои части от тялото и. Бръкна още веднъж с надеждата да открие запалка но за съжеление беше я оставила при приятелите си.
- Случайно да имаш запалка?- попита като мъжът и изглеждаше момче, което беше пушач. Погледна го миличко и се усмихна за пореден път.

[Джейсън]

Усмихнах й се, струваше ми се забавно..цялата тази ситуация...Май наистина не бе добра идея да си тръгва боса, защото хъм...ами защото просто не бе добра идея..колкото й замаян да бях...
-На колко си?-попитах аз повдигайки вежда при вида на цигарата.Изглеждаше ми по млада от колкото обикновено приемах да пуши едно момиче...
-изглеждаш ми прекалено млада за цигарки...казах аз като се засмях леко и й намигнах.Изкарах запалката си и и огънчето бързо заигра по хартията и я подпали.усмихнах се и погледа ми се спусна по краката й спирайки се на босите й стъпала.
-Мисля че тук някъде трябва да има шкаф с обувки, не мислиш ли?-подхвърлих аз идеята си на глас, без да я обмислям много, но май не бе толкова лоша.
Бях идвал на купон и друг път тук и добре си спомнях че някъде наоколо имаше спалня...гардероба бе голям и имаше какво ли не...От къде знам ли?Ами...нека го наречем малко премеждие с красиво момиче...
-Ако искаш може да проверим някъде наоколо, а?-отново попитах и се върнах на лицето й.като се згледах в него вече ясно личеше че не бе достатъчно възрастна, но пък в момента не ми и пукаше...

[Джеси Паркър]

Джес се усмихна като леко се подразни, че той не и даде запалка, а и знаеше че не бе хубаво да пуши, но пък не греше че и той има този навик. Усмихна се като леко наведе глава настрани и го погледна въпросително. Играеше си с цигарата въртейки я с пръстите си и си мислеше дали като каже че е на шестнадесет той дали ще и даде запалката. Помисли си за по-лесния начин, който е да отиде до приятелите си за да вземе своята запалка. Свали краката си долу и се усети, че е боса. Добре че не бе стъпала на дъвката залепена за земята намирайки се на милиметри от крачето и. Отново вдгина краката си и се засмя като пак го погледна мило.
- На 16 почти 17!- каза и протегна ръка напред за запалката, която той държеше здраво в ръката си. Помисли за идеята да потърсят някъде обувки, които със сигурност ще са нужн на Джейси, която чакаше запалката. Той не му я даде , бе я хванал в ръката си. Тя потърси начин с който можеше да вземе запалката. След малко само протегна ръка напред като няйната допря тази на момчето. Тя хвана края на запалката, но той я дръжаше достатъпно здраво, за да я вземе сама.
- Би ли ми дал запалката, а след това ще потърсим обувки!- усмихна се и каза любезно като нямаше търпение да изпуши тази цигара която почти на нищо не приличаше от въртенето и смачкането от пръстите и.

[Джейсън]

Погледнах я и се замислих дали сега не се държах като онези застарели вълци, вечно по петите ми на публични места...Май не бе нужно да се муся на годините й и да се държа малко като...очите ми потърсиха групата върколаци с които бях дошъл и ги намери на верандата играещи карти.Хъм, май беше покер...след като сваляха дрехи...Да, определено бе покер.Странно нали, интересното при тази игра е как ще си тръгнеш гол...но тъй като при преобразуването на нас не ни трябваха дрехи...май бяха открили перфектната игра.Усмихнах се, макар и те да не ме виждаха и преместих поглед на момичето с босите крака.
-Добре, нека е както ти кажеш.-казах аз и се усмихнах леко, като превъртях запалката из пръстите си и огънят бързо запали цигарата й.
-А сега...нека идем за обувките, а?-попитах аз и станах от мястото си, но забелязах че тя няма как да се движи боса по мръсния под и се засмях на мисълта да я нося...Всъщност не бе толкова лоша идея, но...какво но?Нямаше да ми тежи...все пак бе едва 16 годишно момиче което на пръв поглед изглеждаше доста слабичко.Нямаше да е такъв проблем...нали?
-Ъм...дръж си здраво цигарата, не искам да се случи нещо с блузата ми.-засмях се аз и се наведох като прокарах ръце под колената й и по гърба.Със съвсем леко усилие я вдигнах във въздуха и се ухилих на това че бе толкова лека и я понесох към онази въпросна спалня.

[Джеси Паркър]

Toй се замисли може би за години те и с поглед последи няколко нъже. Може би бяга приятелите му. Джес се погледна на там където бе неговия поглед и ги загледа леко странно. Играха на карти и се събличаха. Засме ся и след като той реши че не е много малка запали цигарата й. Тя се усмихна на момчето, което продължаваше със загриженото си държание като искаше да отидат да потърсят обувки до онази спалня, която Джейсън явно наистина знаеше къде се намира. Джеси първоначално се огледа за приятелите си и ги откри разпръснати из цялото място. Едни танцува полу голи, а други се натискаха или с гаджетата си или с някой който просто изглежда добре. Леко поклати глава като се засмя като намери и най-добрата си приятелка, която се целуваше с някакво момиче. Джес поклати глава и се засмя като отдръпна от цигарата и се обърна към Джейсън.
- Да добре!- каза като наистина бе важно с какво ще ходи по мръсната земя. Замисли се като погледна босите си крака и направи някаква физиономия на момчето, която значеше че не знаеше как ще ходи по мръсотията. Той не каза нищо. Прокара ръце под коленете и и кръста и и вдигна като реши този проблем. Тя се усмихна като пбгърна ръце около врата му. Той тръгна да върви на някъде с нея. След малко бяха в къщата на втория етаж.
- Къде е тази прочута спалня?- каза ъвпросително като се засмя и все още дръшаше цигара в ръката дръпвайки си от време на време. Едва ли му тежеше, но пък се чувстваше доста странно в ръцете на непознат.

[Джейсън]

Скоро стигнах до стаята, която предния път бе използвана за спалня и когато се изправих пред вратата осъзнах че ще ми е малко трудничко да отворя вратата, но когато погледа ми се спря на дръжката забелязах че не бе затворена.Крака ми бързо побутна вратата и тя се отвори широко разкривайки стаята, която не бе променена въобще.В средата се намираше средно голямо легло, един достатъчно голям гардероб...хъм бих казал достатъчно просторен, но...,имаше голям прозорец, които осветяваше стаята и да си призная навън не бе толкова тъмно както обикновено.не бе пълнолуние, а по небето имаше толкова много звезди че за момент изпитах желание да изляза навън...тук всичко бе толкова...ограничаващо?Да, може би нещо подобно...
приближих се към прозореца усещайки че в ръцете ми още е момичето от преди момент.Оставих я на леглото и се засмях леко като се отправих към гардероба, отваряйки го.Погледа ми се спусна по рафтовете и затърсих някакви обувки, когато се спрях на някакви сандали с доста висок ток.
-какво ще кажеш за това?-попитах аз като погледнах към обувките в ръцете си, а после и към нея.
-Мисля че ще ти станат.-допълних аз и хвърлих едната обувка към нея за да я огледа и да ми каже дали сме до тук с търсенето на обувката...
Чак сега ми дойде на ум историята за пепеляшка...Къде изгуби стъклената обувчица...?май се спъна в крака ми я счупи...шибан китайски боклук...а феята каза че била здрава като стомана...Мамка му, какво говоря?Май започвах да се наслаждавам на ЛСД-то...

[Джеси Паркър]

Момчето стигна до спалнята и я сложи на леглото като потърси някакви обувки докато след малко не бе намерил някакви високи сандали подобие на тези счупените на Джеси. Тя сапочна да разглежда просторната стая, в която се разпространи димът от цигара й. Почувства се странно за това я изгаси и я хвърли в близкото кошче до леглото. Погледна към откритите сандали, които след малко една от тях бе в ръката и.
- Супер!- каза и се усмихна като започна да я обува като усети как полата и се вдигна на горе, а бикините и се видяха. Веднага смъкна малко надолу полата, с която явно не трябваше да бъде, заради тези ситуации и протегна ръце за да хване и другата обувка.
Той и се приближи и понече да я вземе от ръцете му, но той както и запалката я държеше здраво и не я пусна.
- В теб тока ми се счупи! Моля те!- каза и го погледна мило като вдигна вежди и направи муцинка, от кято той отпусна захватката си и тя взе обувката. Обу я и изпъна напред крака, като и хареса как и седят. Размърда крака и се засмя. Той и подаде ръка, за да стане, а тя инато без помоща му се изправи като се завъртя пред него.
- Благодаря ти!- усмихна се.

[Джейсън]

не знам какво точно ме привличаше в това момиче, но ако не ме смущаваше факта че бе толкова малка, нямаше да я оставя толкова лесно да стане от леглото.И все пак не мислех да правя нищо против волята й, особено когато бе толкова млада и зелена...Хъм сега пък кожата й позеленя и за момент се изкикотих като седнах на леглото, а тя се изправи до мен.
Благодари ми за помощта, която честно казано не знам защо проявих.Струваше ми се не чак толкова трагично да счупиш ток, но...какво да казвам аз, след като се преобразя обувките няма да имат значение...Но до колкото усещах, тя бе просто човек и може би имаше повече препятствия по пътя от мен...
Не усетих как ръката ми я дръпна и тя се озова седнала в скута ми, а на лицето ми се изписа доволна усмивка.Може би в момента не разсъждавах много трезво, но определено и не исках да е така...
-Знаеш ли, че тези ти отиват дори повече...-казах аз като погледа ми се спусна по лицето й, а дясната ръка плъзна по гърба й, сякаш я крепеше да не падне назад, но всъщност умело се разхождаше по тялото й.

[Джеси Паркър]

Той я дръпна като я сложи да седне в него лице в лице. Само се усмихна като наистина не мислеше, когато си счупи тока че той ще и помогне, но промени мнението си за него след като загрижено я последва и и помогна да намери други обувки. Погледна към сандалите си след като той и каза, че и седят по-дибре. Отново го погледна като му се усмихна за пореден път усещайки ръката му която шареше по гърбът и. Дали да му се представеше. Все пак искаше да знае името на момчето което и помогна и да придобие някаква всъщност за него.
- Междодругото аз съм Джесика!- каза и погледна лицето му което не беше като на някое доста мило и спретнато момче, което не се забъркваше в глупости. Тя усети как той искаше да се позабавляват заедно, но Джес стрелна един бърз и подозиращ поглед като се притесни от факта, че все още е детствена, но пък все някога и това щеше да се случи.
Тя погледна здравото му тяло над което имаше един прилепен син потник, който очертаваше добре здравите му гърди и корем. Сложи леко ръка на плочките му и с пръсче обходи тази част като след това подпря ръка на корема му и се отпусна .
Заби поглед в устните му, които бяха прекрасно оформени. Едва се стърпяваше да не му се нахвърли, нп за сега стоеше спокойна като гледаше и оглеждаше мъжът.
- Мога ли да знам името ти?- попита и се усмихна като немръдна ръката си от корема му.

[Джейсън]

Погледа ми се спусна надолу към ръката й, която галеше гърдите ми и се спря на корема...Усмихнах й се и ръката ми се спря за момент на кръста й.
-Приятно ми е, а аз съм Джейсън.-отговорих й и леко й смигнах с едното око като за момент се замислих как изглеждаше всичко отстрани...или дори през нейния поглед.Ха, та аз бях един двадесет и една годишен мъж, който сваляше 16 годишна тийнейджърка?!Изглеждаше странно...дори някак..хъм какво ми пукаше въобще?Това че бях по възрастен не бе пречка, особено когато бях обърнал няколко чашки а и ако имаме предвид ЛСД-то от по рано...Така че...сметките са изчистени...мисля.
-Приятелите ти отвън се забавляват.-казах аз като се сетих за хората които огледа на тръгване...те май си бяха намерили развлечения.
-Ако искаш и ние може да...-не довърших, а плъзнах ръката си по нейната стигайки до рамото й, от където пръстите ми се заиграха с презрамката й.Не че намеквах нещо просто...моля?!Не намеквам нищо ли?Просто не знаех как точно да кажа на 16 годишната Пепеляшка че искам да я изчукам...Ох, пак започнах да си говоря сам...май не ми действаше добре всичко това, самият купон...още усещах музиката да бумти в ушите ми и да минава през цялото ми тяло, макар да бях сигурен, че тук вече няма й следа от нея...

[Джеси Паркър]

Джеси усети как ръката му се заигра с презрамката на потника и и след малко той я свали. Тя поклати глава като захапа устната си. Ръката и шареше по г=крема му като правеше кръгови движения. След малко се спря и го загледа като погледна за миг надолу мислейки за другите си приятелки, които очевидно вече го бяха правели. Не че не искаше да остава назад, но пък може би можеше да го направи. Сега можеше да избяга, но тя остна спокойна в онзи мъж пред нея на име Джейсън който гледаше лицето и.
Тя поклати глава в знак на съгласие като отново се появиха притеснителни черти на лицето и като леко бузките и зачервиха и мисълта че това ще е първия и път я обиваше защото не знаеше дали на него ще му хареса. Погледна го с руменени бузки и сбръчка чело като го загледа. Той и хвърли един въпросителен поглед, а тя репи да му каже какво я мъчи толкова.
- Ам за първи път ще ми е!- каза тихо на ушенцето му и след това го погледна отново чакайки някаква реакция и може би малка утеха от негова страна и лек кураж.
Не мислеше че ще се справи зле, но нямаше да е перфектно. Леко се притесни че е с по-голям мъж и това и изглеждаше ненормално, но нямаше голямо значение за нея, а знаеше че ако за него това има значение нямаше д прави всички усилия за да я вкара в леглото.

[Джейсън]

Погледнах я някак невярващо, но после се сетих че тя бе едва на 16...какво очаквах, да е минала половината град?!Хъм на мен не ми пречеше...
И така да е, тя не съм аз и сега не това бе най-важния ми проблем.Не си представях че някое момиче би желало да загуби девствеността си на купон, със случайно срещнат мъж, който между другото в и върколак...Страхотна комбинация, не мислиш ли...?
-Виж, ъм, Джеси...сигурна ли си че го искаш?-попитах накрая аз, като прекъснах онзи момент наречен от хората мислене, но за мен по скоро бе като разговор с надрусания и трезвения Джейс...Хъм за сега събрахме двама, след малко ще доприпкат още няколко, така че бе крайно време да насоча вниманието си към нея.Може би не бе толкова готова колкото ми изглеждаше...и все пак не я оставих на мира, нали?
Ръката ми бе спряла да се движи преди доста време и сега просто стоеше на кръста й, без да помръдва, сякаш се страхуваше?Не, може би по скоро от предпазливост?Да, може и това да е.Не исках да я насилвам да прави нищо, но мамка му, не исках да се връща там...
-Знаеш че не е болка за умиране, но ако наистина не го правиш защото така искаш, може би...-какво говоря и аз, ако не искаше щеше просто да си тръгне, нали?Това означава че просто трябва да действам без да му мисля повече, защото както казах, ако пристигнат още няколко страни в спора, няма да стигна до никъде с отговорите, а въпросите ще валят като из ведро...
Бавно я преместих на леглото, отдалечавайки се съвсем малко от нея, а после седнах на ръба, като я загледах в очите.Може би просто трябваше да попитам дали иска да продължа или просто да се махам...Да, точно така, хъм че съм добър в тази игра...имам предвид с думите...
-Ако искаш да спра просто кажи, става ли?-предложих аз и ръцете ми минаха от двете й страни, помагайки на тялото ми да се надвеси над нея.Лицето ми започна да се приближава и накрая се спря на няколко сантиметра от нейното, чакащо отказ или пък зелена светлина...

[Джеси Паркър]

Джейсън премести Джес на леглото като тя легна безотговорно и се загледа момчето, което нямаше да има протива ако тя окаже, но наистина желаеше да го направи. Все още не се появил мъжът на живота и и си помисли, че няма какво да губи като от една страна се почувства странно, че ще го направи на купон с момче, което току що се е запознала. Замисли се гледайки го в очите без да казва отговора си, защото все още не го бе измислила. Започна да напряга мислите си като си казваше, че това не е нещо лошо през цялото време, но си мислеше, че това е погрешния човек. Ето причината при която леко се притесни. Надяваше се поне да са приятели и да подържат някаква връзка като за загрижени един от друг, но не мислеше че това ще се получи както водят представите и, защото го познаваше едва от петнадесет минути. Не и пукаше. Не беше задължена да го прави, но наистина искаше и си мислеше, че и е време.
- Искам да се случи!- каза вече конкретен отговор и го погледна въпросително като се замисли, че той може би сега наистина я желаеше. Държеше се като възрастен пред нея и наистина бе загрижен, попита я за да разбере дали тя наистина го желае, а не започна да я насилва. Джес се почувства защитена и добре след като той и зададе въпроса. Тя бе изпила само една бира нямаше начин да е пияна. Мислеше на пълно трезво като се молеше това е да е правилния отговор и да не направи грешка. Отново се замисли, че ако го направи след това ще знае какво е чувството и няма да се чувства задължена пред момчето за нищо. Усмихна се за пореден път като обгърна ръцее около вратът му и прехапа устната си.

[Джейсън]

Усмихнах се на отговора й и когато усетих ръцете й на врата си, приближих устните си към нейните и я целунах страстно.Май това бе онази прословута зелена светлина, а?Ами щом е зелено, натисни педала на газта Джейс...
Краката ми се свиха в коленете, качвайки се на леглото и бавно се наместих между нейните.Отново я погледнах и за момент просто бях спрял с всичко, когато изведнъж усетих че вече нямаше какво да ме спира.
Ръцете ми минаха по хълбоците й, устремени нагоре и след момент се върнаха на полата й, която вече дори не пречеше.Пръстите ми започнаха да я смъкват надолу и изведнъж се сетих за все още отворената врата.Може би в плановете за загубване на девствеността й не влизаше публика, така че просто станах и затворих вратата.Може би едно резе или пък някое друго превъртане на ключа не би навредило, но точно сега нямах нито едно от двете и просто се върнах при нея.
Изправен о леглото, свалих горнището си и пръстите ми разкопчаха панталона ми, смъквайки го бързо надолу.Останах по боксерки и отново се върнах на леглото като разположих тялото си върху нейното, което също бе останало само по бельо.
-Искам да ми кажеш ако искаш да спра, нали?-казах й аз и отново придърпах онези нейни апетитни устни.Нямаше да е никакъв проблем, ако просто се откаже или пък, ако на моменти не й харесваше какво правя.Една единствена думичка би ме накарала да спра, колкото и да не исках...все пак не си бях представял да съм единственият гост поканен на прощалното парти по случай изпращането на девствеността й...

[Джеси Паркър]

Той я целуна след отговора и като бе за сега напълно доволен. Усети как ръцете му сваляха късата и поличка и се усмихна като го погледна. Той затвори врата, която докато беше отворена леко притесняваше Джес, защото не мислеше всичко да става пред хора, а и донякъде не искаше да я зяпат много хора, заради това че се натиска с непознат на някакво парти, но вътре в себе си това и харесваше много. Той се съблече, доато Джес махаше потничето си. Загледа го и обходи с поглед оогоре до долу здравото му тяло. Усмихна му се отново. Той застана над нея отново целувайки я още веднъж като и каза да не се притеснява и да казва, когато нещо не и харесва. Отново се замисли за това че на него може и да не му хареса, а реди единствената причина, че това е първия и път, но след още една целувка се успокои. Поклати глава в знак на съгласие като усети как сърцето и биеше учестено. Издиша бавно и си каза, че няма от какво да се притеснява. Имаше идеално тяло какво и липсваше, а и момчето пред нея беше доста хубаво.
- Ако нещо се случи и не продължим може ли просто да ме оставиш?- попита и го целуна като преплете езичето си с неговото и захапа долната му устна. Сложи ръцете си на рамената му и леко се надигна облягайки се на една от меките възглавници покрай нея. Погледна го и се надяваше, ако нещо не се получи той да я остваи без да я кара насила.
За сега всичко вървеше повече от перфектно и се надяваше този въпрос да не попрече с нищо на Джейсън да продължат. Искаше го наистина и абсолютно не се колебаеше но можеше наистина просто да се притесни и да се стрестне че може и да изпита болка, но едва ли тя щеше да и попрече за да го направи.

[Джейсън]

Тя наистина се притесняваше, но това не бе нужно въобще.Не бях най-милия мъж на света, но определено бих се постарал да бъда по нежен с нея, след като това бе първият й път.не исках да усеща никакво напрежение от моя страна, а да се успокои за да се наслади на момента, тъй като това бе от онези спомени за цял живот...
-Спокойно Джеси, само една дума и ще спра с всичко.няма проблем.-усмихнах се успокояващо и отново я целунах, като сега ръцете ми минаха по гърба й и се спряха на закопчалката на сутиена й.пръста ми сръчно го откопча и скоро захвърли на няколко метра от леглото.може би не бе нужно да го хвърлям така, но просто навик...Колкото по бързо се оттърва от дрехите, толкова по бързо ще получа своето така че хвърлянето бе като резултат на бързина ми.
-Няма за какво да се притесняваш, ако наистина не си готова само кажи...-казах аз доста по задъхано и преместих целувките си на врата й, а от там и към гърдите й.исках да действаме по спокойно, така че да се отпусне.Макар така възбудата ми да растеше двойно по бързо, реших че не трябва да я карам да бърза, защото това бе нейното решение и самият факт че се съмняваше дори малко, ми казваше че не е толкова готова колкото искаше и колкото аз исках...

[Джеси Паркър]

Джейсън чрез думите си успокояваше Джеси, която с всяка една негова целувка премахваше притеснението от тялото си и се надяваше този спомен да остане дълго в нея, но това да беше поне малко желано и да не бе грубо, защото спомена нямаше да е толкова хубав. Джесика остана чисто гола до кръста като усети как Джейсън хвърли на доста голямо разстояние от тях сутиена. Явно го правеше доста често и бе свикнал по този начин да се търва по-бързо от дрешките на момичетата. Стегнатите гърди се откриха пред момчето. Тялото и беше като на модел и това наистина си бе предимство пред другите, които бяха изкуствени но всички в нея бе напълно естествено. Той се спусна към гърдите и с целувка, а тя осъзнаваше че и харесва и че желанието и нямаше възможност да изчезне.
- Искам го!- каза обедена в решението си и го погледна като се плъзна надолу и се равни с нивото му. Започна да си намира достъп до меките му устни и ги целуваше страстно и обедено. Усмихна се и повдигна вежди като продължи с целувките си.
Джес усети как той се възбуди, защото погледна към долната част на тялото му. Усмихна се при вида на боксерките му и спусна ръка по корема му бавно, карайки кожата му да настръхне от нейната копринена. Прехапа устни като стигна до боксерките му. Отърка ръка в члена му усмихвайки му се. Той отново започна да я целува като захапваше долната и устна.

[Джейсън]

В момента члена ми бе толкова чувствителен че дори най-малкото и незначително докосване от нейна страна ме възбуждаше още повече и караше да тръпна в очакване.Смятах, че тъй като й бе първия път трябваше да действам бавно и плавно и да се опитвам да бъда колкото се може по нежен.до колкото знам да изгубиш девствеността си е достатъчно стресиращо и натоварващо, че сега да бъда и груб.Може би следващия път...
Ръцете ми бавно се отърваха от боксерките и ги изритах някъде в края на леглото като бързо ги забравих и се съсредоточих върху нейното бельо.Пръстите ми се заиграха с кожата по бедрата й и бавно се заизкачваха към бикините й, като не отделях устните си от нейните.Да си призная харесваше ми това което правеше с устата си и не бих отказал още малко, така че просто не й позволявах да си поеме дъх дълго време, когато усетих че и аз имах нужда от него.Отдръпнах устните си като си поех дълбоко въздух и загледах с прекален много внимание как и тя го прави...
След момент плъзнах тялото си надолу по нейното, като се спрях когато лицето ми се изравни с корема й и устните ми започнаха да го даряват с нежни ласки, като бавно но доста сигурно слизаха към интимните й части, които сега бяха без защита си-бикините...
Езика ми се заигра с клитора й и отново се покатери нагоре по тялото й, а ръцете ми поеха гърдите й масажирайки ги съвсем леко.
Сега исках отново да вкуся от онези нейни целувки, притиснах тяло в нейното за да й покажа възбудата си и отново езика ми се заигра с нейния, оставяйки се напълно да го води нейният...

[Джеси Паркър]

Джесика забеляза, че мъжът който я даряваше с нежни ласки свали боксерките си, а след това се оттърва и от нейните бикини, които също се озоваха при сутиена и. И двамата бяха чисто голи на леглото, а телата им бяха прилепени едно до друго. Джесика осещаше всяка една част от тялото му по нейното, а когато усети твърда част, която бяха слабините му които шареха по бедрата и се усмихна и осъзна, че Джейсън се възбужда все повече с всяка една целувка карайки го в най-скоро време да го направи.
Езичето му нежно се заигра с нежната част между краката и, а тя усети как леко се навлажни исе възбуди от това. Той отново се качи нагоре и намери достъп до устните и като започна да я целува преплитайки езичето си с неговото. Джес не спираше да го целува като правеше движения с езичето си вкарвайки го в устата му и гледайки да се слепи с неговото. Джеси захапа долната му устна като остави лека следичка от зъбките си и усети една единствена лека капка кръв. Май Джес вече доста се отпусна щом започна да играе по-грубо? Облиза кръвта и отново започна да го целува като пак спусна ръка по гърдите и корема му намирайки члена му, коойто се бе твърдил. Усмихна се навеждайки леко глава поемайки си дъх и след това отново започна да го целува като преплиташе езика си с неговия. Хвана сръчно целта си и лекичко започна да плъзга ръката си надолу и нагоре гледайки го в очите.

[Джейсън]

Ръката й която се спусна към члена ми ме накара да изпусна лек стон но отново зарових устни в нейните и той вече съвсем изчезна.Разтворих бедрата й и се наместих между тях, като дясната ми ръка я придържаше застанала на кръста й.
-Ако искаш да спра просто кажи...-казах аз, гледайки я право в очите и бавно поех ръката й в своята, местейки я над главата й, притисната към леглото.
Пенисът ми бавно започна да навлиза в нея, като се стремях да бъда колкото се може по нежен, не исках да я нараня...
тялото й се изви назад и ръцете ми се плъзнаха нагоре, опипвайки гърдите й, които да си призная за възрастта й бяха повече от прекрасни...Усещах как вече стигах достатъчно на дълбоко и след като задвижих леко таза си започнах да излизам от нея като изправих тялото й и го придърпах към себе си.Усетих как гърдите й се допряха до моите и ръцете ми се увиха около тялото й, притискайки я към мен.
отново навлязох в нея, като сега тласъкът мибе малко по силен от преди, но все така се опитвах да бъда нежен, макар че точно сега исках да чувам как крещи...

[Джеси Паркър]

Джес усети как той навлезе в нея, а тя отново леко се притесни като си мислеше, че ще я боли, но за всичко си имаше пръв път и беше готова ако има болка да я изтърпи. Обгърна гърбът му с ръцете си и се получи нещо като нежна прегръдката в която седеше докато си доставяха удоволствие един на друг. Джес започна да го целува по вратът и усети колко е нежен с нея. Правеше всичко бавно и нежно, но едва ли искаше точно това. Може би искаше да е малко по-груб, но пък Джес не можеше да му забрани това. Усети как навлизаше все по на дълбоко в нея. Тя започна да стене като се възбуждаше като бе в еъцете му. Отново го погледна като започна да го целува страстно.
Тя усети как той забърза темпото, а Ади започна да стене по-силно от предишните пъти. Дали това беше правилното нещо. Да правеше това с момче което познава от преди час. Не и се мислеше за това просто продължи и започна да се движи. След малко усети как той рязко продължи, а тя изкрещя от лека неочаквана болка. Заби нокти в кожата му и отново започна да го целува гледайки го в очите.

[Джейсън]

Всичко това с нежността не ми бе кой знае колко обичайно и просто по навик забързах темпото, като се движех по бързо и чух вика й, но когато отново усетих устните й върху своите и пръстите й по гърба си, се отказах от това да забавя темпото, връщайки го на предната позиция и продължих в същия дух.
Ръцете ми я хванаха за дупето повдигайки я съвсем леко, така че да ми е по удобна и когато я наместих на желаната позиция отново вплетох езика си с нейния и следващите ми няколко тласъка бяха по силни и определено по груби от началните.
Едната ми ръка продължаваше да я придържа, уверена че е намерила перфектното си място, а именно дупето й, докато другата се спусна нагоре по гърба й, минавайки бавно по тила й и зарови пръсти в косите й.
-Искам ...да ми... кажеш ако...искаш...да спра.-казах накъсано аз като се борех с две неща за да свързвам думите си.Първо, не исках да мисля за каквото и да е ако все още бях в нея.И второ, в момента мислите ми и без това бяха достатъчно разпръснати от ЛСД-то, което сега ме караше да се чувствам още по добре...Исках я...исках да е моя...каква ирония нали, исках това всеки път когато бях с някоя жена, а сега тя наистина бе само моя, по простата причина че аз бях първият й...Хъм явно понякога желанията се сбъдват...дори и толкова нелепи и глупави като тази прищявка...

[Sponsored content]