Re: Виена 2011 година.

[Алисия]

Али започна да прави както Роман, но след малко бе спряна от майка си, която почиси ръцете и и масата. Зарадва се, когато той им предложи тзи вечер да спят в Роман, но след товасе ядоса на отговора на майка си.
- Не мамо моля те!- каза тя като очите и бяха насълзени. Майка и я прегърна и Али усети как Ади променя решението си и се усмихна на Ромън, докато седеше в прегръдката на майка си.

[Ромън Пиърс]

Ромън се доближи и й подшушна на уше:
-Извинявай за Детройт.. не бях на себе си.. - след тези думи я погледна, усмихна се и допълни:
-Имаш думата ми, че няма да правя нищо като тогава.. аз не съм такъв.. Дори.. искам да се опознаем.. - след тези думи се чу гръмотевица и усетих как й двете подскочиха. Клекнах към Али и казах:
-Искаш ли да направим една групова прегръдна и да не ни е страх от никого..

[Адриана Коул]

Адриана се усмихна и се довери на думите му. Чу се една доста сила грамотевица и двете с Али подскочиха, а Ади взе Ади в нея и се сгуши като я целуна по челото. Стана от стола с момичето и тръгна към Ромън, който бе предложил да направят една групова прегръдка. Али се отпусна от Ади и хвана Ромън за раменете и се сгуши в него, а той я хвана. Тя се приближи и целуна Али още веднъж по челото. Тримата се прегърнаха. След малко се чу още по-силна гръмотевица, а Адриана подскокна као бебе и е замся.
- Аз се плаша повече от теб слънчице!- каза и се обърна към Али.

[Алисия]

Али започна да се стряска от шума на гръмотевиците и след малко се озова в ръцете на майка си. Отидоха до Ромън и тя знаеше, че при него ще в безопастност, а и до някъде неискаше да напряга майка си, която до сега я бе търсила.
- Оставаме тук!- каза тихичко на ухото на Ромън и го целуна по бузката. Тя усети още по-силна гръмотевица, но този път не се стресна, но майка и доста се уплаши. Тя се засмя и се загледа в капките, които капеха на прозореца зад момчето.

[Ромън Пиърс]

Той прегърна с едната си ръка Али и каза:
-Елате да видите какво ще правим. - хвана с другата си ръка Ади и тя усети топлината от тялото му. Доближиха се до дивана и седнаха задно. Той ги гушна и каза:
-А сега ще гледаме - и в следващия момент тога огасна. Единственото, което осветяваше беше камината. Той се усмихна и допълни:
-Ще играем на една игра... Ще си задаваме въпроси и ще отговаряме, за да се опознаем. - след тези думи Ромън се усмихна и допълни:
–Искате ли?

[Адриана Коул]

Ромън хвана ръката на Ади, а с другата си дъжеше Али. Тръгнха към дивана и в следвящия момент тока огасна. Али сес стресна и се покатери към Ромън го гушна. Ади беше съгласна на предложението с играта.
- Добре!- казаха Али и Ади в един глас. Ади хвана ръката на Ади, а Ромън се усмихна. Адриана реши да започне първа.
- Така.. аз ще започна!- каза и се усмихна.- Въпрост ми към Али е... на колко си годинки пъпешче?- попита и избра този въпрос, за а види дали тя правилно се е научила.
- А за теб Ромън...- замисли се- От къде си?- само това и хрумна и го погледна въпросително.

[Алисия]

Али хвана ръката на Ади и застана върху краката на Ромън, който преди малко бе предложил да играят на нещо. Тя се замисли и след малко в един глас с майка си се съгласиха, а Али се засмя сладичко. Тя се замисли за въпроса, който беше на колко е годинки малката Али. Тя се замисли и започна с пръстите си да брои до четири. Показа на майка си и на Ромън ръчичката си, която показваше с пръстчета, че е на четири годинки и се усмихна.
- Ето!- каза и свали ръката си.
- Роман ти обичаш ли мен и мама?- каза тя като не знаеше дали трябва да каже въпрос и на майка си но това го препусна и направо го попита това което и беше в главата.

[Ромън Пиърс]

Той се усмихна и каза:
-Сладурана - погали Али по главичката и допълни:
-Мама те е научила добре. - след тези думи той ги огледа. Попитаха го от къде е и дали ги обича. Тогава реши да не лъже:
-Аз съм.. от небето.. - и се засмя, след това физиономията му стана сериозна и допълни:
-Аз съм бог.. бог на любовта - огледна Али, погали си нослето в нейното и допълни:
-Аз обичам всички - след тези думи се усмихна и зададе въпрос на двете:
-Ади.. знаеш ли кой е бащата и.. обичаш ли го? - после погледна Али и попита:
-Ти кой искаш да ти е тати? - и загледа и двете любопитно.

[Адриана Коул]

Адриана не учуди на това, което той каза и наистина повярва на думите му. Беше чела за боговете, но не знаеше нищо за тях. Преди да зададе въпроса си който щеше да бъде какво представляват боговете тя реши да отговори на въпроса му. Замисли се, че Али може да е от Ромън, но тя беше видяла със собствените си очи, че ДНК-атата на онзи мъж с Али съвпадат. Или дано не са я излъгали.
- От един мъж на име Доминик!- каза тя като малко се натъжи, защото изобщо след раждането и навършването на една годинка на малката тя не го беше виждала.
- Вече не!- каза и погледна към Алисия, която си играеше с тениската на Ромън и ги слушаше внимателно. Нямаше какво да пита Али за това направо попита момчето.
- Ако се каже, че имаш извън брачно дете какво би направил?- попита като искаше да сръвни постъпката на мъжът и на Ромън.

[Алисия]

Aли ги слушаше, но последния въпрос на майка си изобщо не го разбра. Е все пак беше наистина мъничка. Тя си мислеше за въпроса, който и бяха задали и се усмихна.
- Аз искам ти да си ми тате!- каза с усмивка на лице и се облегна на гърдите му. Гледаше лицето на майка си и се усмихваше.
- Мамо къде е моя тате?- попита я тя и се усмихна.
- Ами бате ти имаш ли бебета?- попита Ромън и леко притвори очи като реши да изчака отговора му и следващия въпрос.

[Ромън Пиърс]

Той направи една тъжна физиономия и каза:
-Не.. нямам мой бебета - след което се усмихна и загледа двете момичета. Целуна ги с една нежна целувка по бузката и каза:
-Но.. ако имах мое дете щях по цял ден да съм с нея. Да обикаляме по магазините тримата, да пазаруваме, да и обличаме дрешки, да се цапаме с шоколад, кал или каквото намерим, но да ни е забавно. Да се чипкаме заедно.. просто.. да сме заедно без да ни интересува нищо друго.. нито пари.. нито нищо.. Щях да се откажа от това да задоволявам всички и просто щях да живея, както трябва..

[Адриана Коул]

Ади се усмихна и след малко я заляха мислите, че ако това дете беше от него сега ивотът и щеше да бъде много по-добър.Адриана не пусна ръката на Али. Държеше я здраво. След малко Ади усети, че дъждът се усилва още повече и навън пресветваше. Али нямаше дрехи с които да спат и двете.
- Искате ли да отидем до нашата стая и да вземем пижами?- попита ги тя тихичко и усети как Али се надигна и я погледна със сълзи на очите. Ади не искаше да отговаря на въпроса на Али, защото незнаеше как да и обясни без да я разплаква или натъжава за това просто си замълча.

[Алисия]

Али явно вече и се спише и от страх и умора нещо и стана и се натъжи като погледна майка си, която не отговори на въпроса и. Ади взе в себе си детето и я прегърна като я целуна отново по челото. Тя чу въпроса на майка си и реши, че вече за нея е време за лягане.
- Мамо хайде ти Ромън нали ще дойдеш с нас?- каза тя и го погледна с насълзени очи и му се усмихна. Ади не я пусна от прегръдката си и двете чакаха отговора на Ромън.

[Ромън Пиърс]

Ромън се доближи до тях и каза:
–Как бих оставил такива красавици сами.. - след тези думи се усмихна. Целуна и двете по устните със нежна и кратка целувка а след това взе фенерче. Светна го и каза;
–Така ще виждаме по коридора - усмихна се и допълни:
-Ще тръгваме ли? - после погледна Ади и допълни:
-Ако искате имам голямо легло на което можем да спим тримата. Не е задължително да сте с пижами.. Ще ти дам една моя тениска, а малката ще се гушне между нас. Какво мислиш? - и я погледнах с поглед като на родител.. Като на човек, на който можеха да се доверят..


ПП: При мен наистина вали и се святка :Д

[Адриана Коул]

Ади докосна устните си с пръстът си и погледна Али, която почти заспиваше, но на Адриана изобщо дори не и се спеше. Погледна Ромън. Той беше наистина много мил и загрижен за тях. Явно нямаше нужда да ходят до тяхната стая.
- Ами добре!- каза и тръгна напред по свтлината на фенерчето и взе мечето на Али, която сега седеше в Ади и и го подаде. Върна се при Ромън и му се усмихна.
- Благодаря ти за всичко!- каза и не свали усмивката от лицето си.

[Алисия]

Али почти заспиваше и след малко разбра, че ходенето до тяхната стая се отлага. Тя взе мечето от майка си и го прегърна. Тя гледаше сладко към светлините отвън, които бяха ту коли, ту светкавици. Тя потърка очите си и лекичко махна сълзите от очите си и се усмихна.
- Сега какво ще правим?- каза тя като не разкри, че и се спи и погледна любопитно и двамата, които седяха прави и си разменяха усмивки.

[Ромън Пиърс]

Ромън я посочи и каза:
-Еми.. ние малка госпочижке се пъхаме под завивките и се гушваме, а ти заставаш между нас. - след тези думи той извади една своя тениска, която щеше да е "нощничката" на ади. После огледа и попита:
-Ами ти Али.. какво да ти облечем? Искаш ли пижама или не ти трябва.. мама Ади и бати Ромън ще те топлят.. нали? - той се усмихна, изправи Али на леглото и каза:
-Хайде подскачай, да видиш колко е меко - и й усвети стаята с фенерчето.

[Адриана Коул]

Ади се усмихна на Али, която сладко подскачаше и след малко падна на лглото. Ади съблече рокличката и и я остави само по потниче и гащички. Взе я в себе си и видя, че почти е заспала.
- Красавице лека нощ!- каза и се осети, че от много време не е видала детето си токкова щастливо. Сложи я посредата на леглото и я целуна по челото и сложи мечето до нея.
- Не съм я виждала толкова радостна от доста време и отново ти благодаря!- каза тя и отиде до Ромън. Усмихна се за пореден път и се обърна като видя как сладко тя спинка.

[Ромън Пиърс]

Ромън я прегърна, като ръката му я гушна през рамо и каза:
-Да я направим по-щастлива и утре да се събуди между двама ни - погледнах я и допълних:
-А някоя друга вечер ще си припомним детройт.. обещавам ти.. - погледнах Али, след това се доближих до Ади и й казах:
–Знаеш ли като я видях какво си казах, че искам дъщеря като нея, а сега.. Разбрах че може би съм щял да я имам - след тези думи отпуснах прегръдката си от Ади и направих нещо в тъмното. Съблякох се и останах само по боксерки. Доближих се до леглото и попитах:
-Е? Ще лягаме ли?

[Адриана Коул]

Когато той каза Детройдют тя изтрпна и отново си спомни за стналото. Взе приготвената тениска. Съблече се пред него, защото той я бе виждал вече така, че нямаше смисъл да се крие от никого. Съблече тениската си и сутиена като беше с гръб към него и облече тенискаа, която и тоеше като рокличка. Махна дънките си и седна на дивана. Събу високите обувки и развъза косата си като се облегна назад и направи една огрмна въздишка и се загледа в тавана.
- Не ми се спи!- каза тихичко и го погледна кто отиде да си напълни вода.

[Ромън Пиърс]

Той тихичко се отдръпна от леглото. Когато тя застана да си налива вода той я прегърна в гръб. Целуна я по вратлето и каза:
-А какво ти се прави? Не можем да я оставим сама, за това трябва да измислим какво да правим тук, но и има неща, който не са съвместни спрямо нея.. така че.. може да ти сготвя нещо или да гледаме дъжда и да си говорим.. Идеи?

[Адриана Коул]

Адриана се засмя тихичко и отпи от водата като сега наистина не и се правеше това. Беше и приятно да разговаря с него. Видя на масата оставената торта, спагети и пица и се сети, че им развали вечеряа.
- Мисля, че днес от мен не успя да се навечеряш. Искаш ли да хапнем- казах тихо и се обърна към него. Погледна го и леко се отмести и седна на масата. Придърпа към себе си спагетите и бавно, но наистина много бавно започна да ги овива на вилицата и да си ги засмуква. Засмя се и си каза, че е като децата.
- Ще нахраниш ли и мен бате Ромън?- пошегува се и остави вилицата като подпря лакето си на маста и го загледа.

[Ромън Пиърс]

Той се усмихна и каза:
-И още как.. - след тези думи седна и беше само по боксерки. Огледа се и каза:
-Но жалкото е че не съм само по-кърпа - засмя се и хвана вилицата. Бавно ги подаде към нея и каза "Кажи А-а-ам", а след това се усмихна и се наслаждаваше на захапката й. Наново нави спагети и отново й подаде и я попита:
-Съжаляваш ли че си преспала с него или се радваш, че имаше Ал.. и... ако ти предложа да живееш в този апартамент, без да плащаш никакви сметки.. би ли приела - после я загледа сериозно и допълни:
-И да.. ще може да правите каквото си искате, където си искате.. няма да командвам, каго богат съпрух, а по-скоро като най-добър приятел, който те е изнасилил от напиване и желание, да възвърне радоста в живота ти...

[Адриана Коул]

Ади го изслуша внимателно и му се усмихна. Тя наистина се радвяа и се гордее, че си има Алис, но наистина може би съжелява, че детето е от него и съжелява не за това, че това дете безбрачно, а защото изобщо мъжът от който е тя не се е поинтересувал дори и мъничко от нея.
- Ами това дете е всичко за мен. Никога не съм си мислила да правя аборт, но наистина от една страна ми е тъжно за нея, защото другия и родител изобщо не се интересува от нея и да бих приеля да живея тук, но мисл, че няма да се чуствам желана или по-скоро нахална! Не обичам да ме съжеляват просто това е животът ми!- каза и му се усмихна като взе с уста спагетите от вилицата.

[Ромън Пиърс]

Той се усмихна и каза:
-Повярвай ми ще си желана - след това допълни:
-А и щом ти предлагам, значи не ме бърка какво ще искаш - след тези думи се усмихна и допълни:
-Според теб.. тогава това дете няма ли да е по-щастливо? Ще се веселим по цял ден... - след тези думи я погледна и допълни:
-Ще опитам да забвравя стария си живот..

[Sponsored content]