2004; Виена

[Джулиън Девънпорт]

Първа година в университет далеч от дома? Хм, определено причина да му отпуснеш края толкова мащабно, че да не ти е жал за нищо. В момента Джулиън стоеше в празната зала, в която до скоро бе имал лекция , и правеше опит да се задвижи успешно и да свърши нещо полезно. Денът бе към края си, но това не го интересуваше особено. Краката му се бяха вдигнали на бюрото, цялото тяло бе възприело мързеливата поза и се бе изтегнало назад. Столът му дори бе леко наклонен; имаше вероятност да падне, но бе прекалено сложно да заеме солидна позиция. С други думи, в момента се разлагаше и то с право. Предните няколко нощи го бяха откарали на купони в общежитието. Беше успял да смести алкохолните почти натравяния с учене за изпит и днес, рано сутринта, го бе изкарал. Напълно нелогично след това бе отипшъл на лекция, която не бе за него. Класическа литература? Приятно, но не това се бе записал да учи. Тук обаче можеше да дремне спокойно, а в общежитието нямаше да го оставят. Може би на това се градеше нежеланието да се прибира.
Скоро щяха да го изгонят, да, но до тогава можеше да мързелува и да дреме с отворени очи.
Джулс затовори очи и позволи на телепатичната му дарба да се разиграе. Усещаше ли някакви чуждо присъствие и съзнание, в което да се потопи за развлечение? Главоболието му позаглъхна лекичко, решило да отстъпи пред дарбата на младежа. Едва на двадесет, почти двадесет и една той бе все още почти хлапе. Забавляваше се през цялото време, имаше го едното нежелание да не порасва.
В унверситета почти нямаше никой. Един чистач миеше плочките на около метър от залата в която бе Джулс. От двора долиташе глъчка. Лекторите се бяха изпарили.

[Адриана Коул]

Ади вече се бе пренесла въе Виена заедно със семейството си. Беше седемнадесет годишна тинейджърка, която не бе от най-послушните момичета. Беше единадесети клас в училището близо до известния университет, в който Ади щеше да постъпи след години. Защо бе по-рано там? Всичко се случи когато я хванаха да преписва за някакво класно по испански. Изобщо не го вледееше езика дори да го учеше от цели 7 години. Не я влечеше, а и точно по този предмет имаше най-малко желание да учи. Според нея наказанието можеше да и е простичко, но не баща й, който не и бе беиологичен беше директор на училището и приятел на директора на университета. Той не обичаше Адриана и за това и бе дал наказанието след училище да отива до университета и да помага на чистачите. Често се отвръщаваше от това но за нейно щастие там не бе много мръсно както в училище. Ето и поредния ден в който тя тръгна към университета тананикайки си някаква песен която звучеше от слушалките и. Влезе в "огромното училище" наречено от нея и се запъти към залата, в която щеше да остави нещата си и да наметна нещо с което да не я е страх да се оцапа. Бутна вратата и първоначално погледа и бе забит в земята като си пееше песента от слушалките. Погледна на горе и забеляза един мъж който я погледна странно. Не се учуди, защото все пак пееше а не мжеше да се каже че е добра певица. Усмихна се плахо и остави чантата си на един от чиновете.

[Джулиън Девънпорт]

Ха?
Джулс малко се сепна, когато някакво момиче влезе в залата, улисано в песен. Щяха да провеждат музикални уроци? Съмняваше се. Девойката изглеждаше наистина млада, прекалено млада за да е студентка тук. Но какво пък, може просто да бе младолика.
Студентът осъзна, че седи доста предизвикателно и невъзпитано. Трябваше да му се прости, не бе очаквал да го прекъснат (не че правеше нещо наистина сложно) и едва ли не го бяха хванали в крачка. Младият мъж припряно свали крака от бюрото, заемайки нормален седеж върху неудобният метален стол. Очите му огледаха от горе до долу непознатата и желанието да връхлети в главата й веднага го осени... но той преодоля инстинкта и вместо това си позволи лека, при това притеснена, усмивчица. Ръката му веднага се прокара през рошавата почти черна коса, внасяйки още по-засилен хаос в нейните редици.
- Здравей? - смотолеви той, съзнаващ малко странното си поведение. Дали да не се оправдае, че сега си тръгва? Или пък да я попита тя какво прави тук.. не, това беше невъзпитано. А ако не друго, Джулс имаше в себе си прекалено много възпитание, колкото и неразумно да се държеше в деветдесет процента от времето си. Въздишка се отрони от устните му и младият мъж се опита да си придаде някакво достойнство, макар и да бе позагубил това право в следствие от леката паника, която го бе обзела при влизането на непознатата.

[Адриана Коул]

Момчето очевидно не очакваше никой да влзе в стаята. Спокойно си седеше на стола опънал краката си на бюрото и не мислейки за нищо взирайки се в тавана. За негова жалост Ади провали спокойствието му. Тя леко се притесни като си мислеше, че е объркала стаята, в която постоянно си оставяше багажа. Обърна се назад и погледна над вратата изписания номер на стаята. Беше тридесет и четвърта точно в която винаги си беше тя. Всеки ден посещаваше университета и постоянно бе тук. И на сън можеше да познае коя е стаята. Момчето я поздрави, а тя му се усмихна сядайки върху чина оглеждайки момчето, което според Ади беше студент тук. Почуди се леко дали да го попита как е в университета и какво точно изисква той, но тя беше доста срамежлива и само реши да изчака истачът отвън да си тръгне след това и тя да замине. Все едно е свършила нещо. Все пак беше там дори и да не чистеше. Извади от чантата си един днвеник и започна да разгръща гледайки рисунките на братовчедка си. Няколко и привлякоха вниманието и се вгледа в тях. Погледна към момчето и щом досега не бе тръгнал може искаще да завържат с Ади някакъв разговор. реши да се представи и да зададе въпроса си който преди малко беше в мислите и.
- Тук студент ли си?- попита любопитно и го погледна въпросително като забеляза как след малко той и тоговори чрез поклащане на глава в знак- да.
- Как е? Смисъл харесва ли ти?- усмихна се отново и го погледна като след отговора му отново щеше да си помисли дали да влезе в него университет или в другия възможен с който тя изобщо не бе запозната.

[Джулиън Девънпорт]

- Аз... - Джулс присви очи и забрави какво всъщност се опитваше да каже. Сега какво, щяха да го разпитват? Нямаше нищо против, но не трябваше ли да е обратното? Неговото присъствие бе по-логичното, бе по-възрастният и следователно му се позволяваше да се държи малко авторитетно. Съвсем малко.
- Да, преподаването, което предлага университета е на наистина високо ниво. Лекторите си разбират от работата, учебната програма е добре овладяна, за да е възможно смилането не целия материал и ... - занарежда той учтиво, сякаш непознатата в момента бе звъннала на справки и търсеше информация за нещо наистина маловажно. В интерес на истината... Джулс се почувства неловко. Университетът бе световноизвестен и с наистина високи изисквания. Ако момичето толкова държеше да бъде качествено информирана можеше да посети годишните панаири, които се организираха и които имаха именно това за цел.
- А вие сте? - зарязал информационната емисия младият мъж се хвърли направо на въпроса.

[Адриана Коул]

Aди се почувства странно. Защо го питаше изобщо? Трябваше да е обратното, но тя беше нахално момиче точно като баща си. Погледна го и поклати глава като се засмя. Отново се върна на дневника с рисунки и започна да разгръща. Заглеждаше се в някакви делфини докато го слушаше и след малко той спря да говори като и на него му бе странно защо тя му задава този въпрос. Можеше по вскяакъв начин да разбере за университета, явно само искаше да се намира на приказка. Вдигна погледа си към него.
- Адриана! А вие?- представи се и попита на свой ред като се опита да се държи възпитано без да задава никакви въпроси. Отново започна да разглежда като чакаше да разбере името на момчето пред нея.
Дали вече да си ходи. На момчето може би не му бе приятно в компанията на Ади за това реши че ще е добре да си тръгна, но след като разбере името му. Погледна през прозорчето водещо коридора и забеляза че чистачът все още се правече че чисти или по-точно спеше прав. Засмя се и отново погледна рисунките.

[Джулиън Девънпорт]

Добре, това бе малко странно. Първо му задаваше въпроси, след това вадеше някакво книжно издание и забождаше нос в него. До колкото Джулиън можеше да види... там се шареха някакви рисунки. Нейни? Може би се занимаваше професионално, а може и да бе само любителка. За момент се зачуди дали да не зададе въпрос отновно това, но му се видя нахално. А и главоболието го мъчеше... проклет махмурлук. Някак си не искаше да се ангажира прекалено; един хубав сън щеше да му дойде добре.
Момичето... не, поправи се той, Адриана, все още не бе споменала какво прави тук. Но пък и той нямаше причина. Може би това бе просто една от онези срещи, които бяха напълно неангажиращи и леки; получили се случайно, те щяха да са приятно разсейване от... всичко? Всичко бе добре.
- Казвам се Джулиън. - обяви младежа, пропускайки формалности като фамилията си и така нататък. За да подкрепи думите си той дори си позволи лека усмивка, положителна, която да възцари някакво спокойствие в атомсферата.
И сега какво?
Имаха имената си... но?

[Адриана Коул]

Moмчето се представи, а Адриана отчаяно затвори тевтерчето си и седн на стола до чина гледайки в една точка към стената. Стената беше бяла, а по нея имаше едно жълтеникаво петно, което се наби в очите на Ади. Започна да гледа на там и след малко осъзна колко е тихо. Погледна момчето, което и изглеждаше доста уморено, а Ади си мислеше, че той всеки момент ще заспи, защото очи му бяха притворени, но много добре я виждаше. Aди само се усмихна леко разочарована и уморена, от скуката и от ужассния и натоварен ден. Отново погледна назад като забеляза, че чистачът го няма. Искаше ли да ходи. Нямаше възможност да седи с него, защото едва ли той хареса скучната си компания. Ади стана от стола и взе чантата си като реши да си върви, но преди това трябваше да заключи стаята, но нямаше как да се случи това защото Джулиън беше там освен да го изгони, но едва ли щеше да успее.
- Ъм длъжна съм да заключа стаята след себе си а мисля да тръгвам!- каза и се усмихна като го погледна и сложи чантата на рамото си.

[Джулиън Девънпорт]

- Да заключиш? Чакай, имаш ключ от залата? - очите на Джулиън светнаха и той осъзна, че е скочил на крака и в момента опира длани на бюрото пред него така, че цялото му тяло да се наведе напред. Дяволитите пламъчета в очите му го подмладяваха още повече и в момента приличаше на наистина очарователно дете... което се кани да стори някоя голяма пакост. Черната му коса изглеждаше още по-рошава и щръкнала от колкото обикновенно; ако не бяха сенките под очите и леката бледност картинката щеше да е перфектна.
Рязкото движение му докара засилване на главобола и лицето му внезапно помръкна, точно няколко секунди след "ярката светлина" която го бе огряла.
- Ау, ау, ох. - измрънка под носа си Джулс, псувайки се на ум за това, че се забравя и прави глупости. На всичко отгоре дори нямаше слънчеви очила, което допълнително щеше да го изтощи малко по-късно, когато излезеше на вън. Дори в малко мрачната зала му бе прекалено светло, а това бе нещо. Младежът потърка слепоочията си с длан и веднага се запита дали всъщност да не използва силите си, за да се заблуди, че всъщност нищо му няма. Освен четенето на мисли... той можеше и да ги пренарежда по желание, макар и тази част от дарбата си да бе открил наскоро и все още да я осъвършенстваше.

[Адриана Коул]

Ади го погледна и забеляза как слънцето блести в очите му намирайки си място през одърпаните пердета. Ади знаеше колко е гадно като от тъмното пространство в зала някакво силно слънце заблести към очите ти. Засмя се след като той направи онези възклицания когато се случеше нещо. Точно тях издаваше Ади като паднеше от скейтборда или колелото си, но при него беше различно. Засмя леко на сравнението и го загледа.
- Да попринцип в тази стая оставям тук и изчаквам чистачът да си тръгне, защото съм принудена уж да чистя!- каза спокойно и му обясни ситуацията но без подробности и го погледна отново приканвайки да излизат от стаята.
- Ключът си е в мен длъжна съм да заключа!- отново каза и го погледна като стигна до вратата и отвори правейки му път да излезе.

[Джулиън Девънпорт]

Въпреки намека обаче, Джулс не направи нищо по въпроса за напускането на залата от неговата персона. Така де, това щеше да почака. Първо планът, който му бе дошъл на ум, после всичко останало.
Очите му бяха придобили много плътен син нюанс- светло и небесно, също като на ясно небе в хубав летен ден. Беше факт, че някой видове очи променяха леко цвета на ирисите си в зависимост от това колко силна е емоцията, изпитвана от собственика им. Не беше ясно как работеше системата, но важното бе, че реално се случваше и Джулиън имаше тази рядка способност.
Или каквото там се водеше.
Младият мъж метна към девойката умолителен поглед, който говореше много. Приличаше на малка животинка, която се опитва нарочно и умишлено да е очарователна, за да я харесат и да изпълнят това, което иска. На всичко отгоре младежът дори не се срамуваше от факта, че цялата история е крайно ясна и си личи какво се опитва да постигне. В това като че ли бе част от чара- наглостта и големите умолителни очи работеха в тандем.
- А имаш ли... още ключове? - запита той хитро, ухилвайки се леко, почти лисичо. До колкото знаеше, хилещите се лисици бяха свързани с японската митология и представляваха много хитри духове.

[Адриана Коул]

Aди извърна поглед към милата му и милостна физиономия и се усмихна все едно пред нея седеше някое малко детенце, което искаше да му купят играчка. Затвори вратата и се облегна на нея като го загледа. Очевидно не искаше да си ходи и чрез погледа и въпроса и явнно щеше да остане на спокойствие и искаша по най-бързия начин да се оттърве от новодошлата, която нямаше търпение да си тръгне и влезе в банята. Мобе бе така! Отново му се усмихна и кръстоса ръце като забеляза сините му очи. Започна да се взира в тях докато след малко осъзна че търсеше нещо, но не знаеше какво. Продължи да го зяпа и след малко се сети за въпроса.
- Всъщност нямам, но и нямам търпение да изляза оттук и да вляза в нас, но ти си тук, а стаята трябва да е заключена и празна след мен!- каза с лека гримаса на "Разбираш ли" и повдигна веджите си впросително като чакаше отговор.

[Джулиън Девънпорт]

- О. - лицето на Джулиън помръка, той изглеждаше разочарован. - Надявах се на положителен отговор. От много време насам искам да се промъкна в часовниковата кула... но тя стои винаги заключена.
И катинарът бе от новите модели, беше невъзможно да се разбие по добрият стар начин, включващ малко тел и много връткане. Може би трябваха професионални шперцове, но Джулиън не бе крадец и следователно, не виждаше причина да си набавя. Не и само за една врата. Беше решил, това бе хронологично поставено преди месец, да изчака подходящ момент и просто да не бърза. Мислеше, че сега ще му се отвори парашута, но явно нямаше да има никакъв късмет. Освен ако...
Някаква идея се роди в главата му, но от самото й оформление го досрамя. Да се държи така? Не бе морално. И все пак, все пак му се искаше. Можеше просто да влезе в главата на девойката и да се опита чрез дарбата си да я накара да му вземе ключа. Под някакъв предлог.
Не, това бе наистина гадна постъпка- и се водеше нарушаване на права на личност. Хм...
... но ако девойката сама се съгласеше? Тогава нямаше нужда да я принуждава и да се разхожда в главата й. Дори за нещо елементарно, като името й например, не бе използвал телепатията си- което бе истинско подобрение, защото понякога просто не можеше да се сдържа.
Любопитството убило котката и така нататък.
- Това е наистина отвратително. Старата кула крие такова очарование, а е затворена за всякакви посетители... - се чу да казва, с глас изпълнен със зле прикрита мъка.

[Адриана Коул]

Aдриана се засмя и го погледна. Той наистина искаше да остане в тази стая. Погледна го и си помисли защо не отиде до някъде и след около час да дойде и да вземе ключа от него след като той е заключил или просто да остане с него. Отново усмивка зашари по лицето и, а бузките станаха румено червени. Очите и заблестяха сякаш бе видяла някакво чудо. Остави чантата на чина отново и го погледна като изви главата си настрани.
- А ти какво ще правиш тук! Нямаш ли апартамент!- попита го все още така усмихната и след малко се сети за мислите си. Беше студент. Имаше съквартиранти. Може би те не бяха от най-добрите и нахалстваха като постоянно закачаха момчето и го караха да правят нещо.
- Колко ще се бавиш?- каза и се засмя още веднъж, защото през главата и минаха няколко первезни мисли, но след малко всичко изчезна.

[Джулиън Девънпорт]

- Разбира се, че имам. - жизнерадостно й се сопна Джулс. - Просто не искам да се прибирам.
Ако сега се прибереше... изтрезняването, през което в момента протичаше щеше да остане провалено и поредната дива нощ щеше да се открие пред него.
Не че имаше нещо против... не, просто...
- Все още не съм превъзмогнал изцяло махмурлука от последното си посещение там. - кисело промърмори младежа, извръщайки глава в страни, така че да не му се наложи да гледа девойката. Истина си беше, все още тялото му не бе превъзмогнало поетото количество алкохол предната нощ- чувстваше главата си тежка, имаше главоболие, очите му пареха и бяха чуствителни към светлина. И това бе само притурка към факта, че чустваше стомаха си смешен. Джулиън може би... развиваше малък алкохолен проблем в последните месеци.
- Да не говорим, че е наистина нечестно да ме питаш колко време ще остана тук, което е поставяне под напрежение, защото трябва да мисля по въпроса! - Джулиън отново я гледаше, а очите му блестяха, издавайки леко забавление, смесено с остатъчната киселост спрямо признанието за махмурлука. - Така де, може просто да ме заведеш някъде и да ми купиш кафе за да се реваншираш и извиниш. Ще е приятно.

[Адриана Коул]

Tя го изслуша и отново взе чантата си като беше готова да тръгва. Ако предната нощ, тоест снощи се бе напила на купона по случай рождения ден на приятелката си сега явно щеше да знае как се чувства той, но просто леко засегната се обърна и отвори врата като усети сериозната си физиономия. Когато чу предложението за кафето се засмя и го погледна въпросително като се спря рязко и неусетно погледжайки го ядосано. Направи гримаса, която може би означаваше "Аз?" като посочи себе си и го погледна бясно, но след около две минутки всичко щеше да е добре. Реши да му зададе един въпрос преди да заключи, за да подразни леко.
- А ако нямам пари?- каза и го погледна. Ако нямаше пари трябваше да остане с него в залата, която миришеше на чорапи за Ади. Засмя се на сравнението си и се сети, че родителите и са на почивка. Можеха да отидат в тях, но ако ги видят хората щяха да си помислят друго. А и беше странно едно петнадесет годишно момиче да седи сама с студент който не познава в тях. Погледна го и вдигна веждата си.

[Джулиън Девънпорт]

Джулиън заобиколи бюрото и слезе по стълбичките, които водеха до преподавателското бюро и двете дъски, върху които играеха маркерите и все още имаше остатъчни записки от лекциите, проведени по-рано днес. Някой не си бе свършил работата и н ги бе изчистил като хората.
Студентът се изравни с младата дама и чак сега си позволи да й намигне, преди отново да се ухили лисичо.
- Аз имам. Но шшт, това е тайна! - и той наистина изшътка, сложил пръст пред устните си. Беше очарователно и почти старовремско, сякаш в момента той бе някакъв джентълмен от миналият век, който печелеше дама с чар. Джулс всъщност не флиртуваше нарочно, просто характерът му бе такъв и нещата просто се случваха. Дори не се бе усетил как извършва изнудване за кафе, но след като момичето не се бе отвратило от досаждането, можеше да не го мисли много и да продължи по същата схема.
- Ако толкова настояваш.. - Джулиън скръсти ръце зад гърба си, предприемайки тържествена походка напред. Приличаше на горд пингвин, ситуацията бе забавна.
Студентът застана пред вратата и я отвори, преди да се върне към смешното поклащане.
-.. ще ти заема пари. Аз съм добра и благородна душа.

[Адриана Коул]

На Ади отново и стана смешно, но и харесваше той да се държи така с нея. Тръгна след него и реши да си признае, че излъга че няма пари.
- Всъщност аз не настоявам да пия кафе. Можеш сам да си го пиеш!- каза като вървеше към вратата, а той държеше. Ади я хвана и я затвори като след това заключи внимателно и огледа през малкото прозорче да не би даса забравили нещо. Щом като се увери, че всичко е наред тръгна към стълбите и отново се обърна към Джулиън.
- Аз имам пари! Добра лъжкиня съм, а!- каза леко надуто и може би се подцени, защото тя наистина не можеше да лъже. Замисли се от друга страна, че той все още не е изтрезнял и може би на всичко ще повярва. Засмя се и продължи да слиза по стъпалата като след малко се погледна в едно огледало. Изглеждаше не много добре, но не и пукаше.

[Джулиън Девънпорт]

- О, опитваш се да ме измамиш? А така ми се искаше да ми останеш длъжница... - Джулиън я последва по стълбите, зарязал смешната походка. Движенията му бяха малко флегматични, но повече не можеше да се изисква като се имаше в предвид, че е имал тежка нощ. За изненада на Ади и студентът се огледа в огледалото, изучаващ с интерес сенките под очите си. Той дори ги докосна с показалците на всяка ръка и мръдна долните си клепачи, издърпвайки ги.
- Това е отвратително...! - изхленчи той, недоволен от наличието на не един кръвоизлив в очите му. Налагаше му се хубава почивка и дълъг сън; сега дори завиждаше на онази госпожичка от детските приказки, която бе прекарала сто години в блажен сън. - Приличам на опасен и избягал от някъде.
Това не беше особено вярно, но Джулиън го твърдеше винаги, когато забравеше да се обръсне и сега бе един от онези дни. Долната половина на лицето му бе покрита с наскоро наболи тъмни косъмчета, които обещаваха да са леко бодливи. Това обаче му отиваше; ако не бяха останалите признаци на изтощение, Джулс щеше да прилича на нормално същество а не на препатил студент.
- Нямаш нищо против да се разхождащ с Квазимодо под ръка, нали?

[Адриана Коул]

Адриана се засмя като забеляза и го изчака да се погледне в огледалото и видя очите му. Леко се отврати от това, но след това продължи да върви и да слиза към втория етаж.
- Джулиън..- произнесе името му и се учуди че го е запомнила. Погледна го като незнаеше каво да каже и сви рамене. Отново започна да върви.
- Опасен?- повтори след като той се изказа и го огледа. Не и изглеждаше опасен, но определено изглеждаше пиян.- Не си опасен, а просто не изглеждаш много добре и може да се каже че си леко пиян!- каза искрено и се надяваше той да се засегне. Погледна го отново и накрая бяха стигнали до първия етаж.
- Буквално ли трябва да те влача под ръка?- попита и излезе от университе и се засмя като отново го погледна въпросително и сериозно.

[Джулиън Девънпорт]

- Не, мисля, че вече не съм пиян. Просто изтощен, това е. - младежът я последва извън главната сграда замислен над това, че в момента е в не особено цветущо състояние и се мотае след вероятно малолетна девойка. Не че имаше нечисти помисли към нея де, в момента главоболието му бе прекалено силно за нещо повече от автоматичният флирт, част от характера му.
И толкова.
Джулиън просто се държеше прилично.
- Но виж, не настоявам. Ти сама излъчваш някаква енергия, която като че ли крещи "Остави я да те влачи, Джулиън, остави я!" - младежът се засмя и разроши и без това хаотичната си прическа. Беше се изравнил с девойката и сега вървеше в крачка с нея. Къде отиваха? Може би това бе хубав въпрос. Отново се изкуши да навлезе в мислите й, за да си вземе сам отговори, без да губи излишно време с разговори и така нататък...
... но за къде бързаше? Следобедът се опитваше да се търкулне незабелязано, но все още бе рано. Улиците не бяха особено оживени, по това време студентите или бяха на дворните територии на университета или спяха солиден сън където им е позволила съдбата. Тъй като в тази част от града като че ли имаше основно висши учебни заведения, страничните минувачи не бяха много и следователно, ако знаеш графика на младото поколение... можеш спокойно да си създадеш график на трафика. Или нещо такова. За Джулиън сега това значеше, че вероятността да срещне някой познат не е голяма- една негова състудентка го бе познала и му бе махнала, но само от далеч. Младежът бе благодарен.
Поне не трябваше да обяснява коя е девойката; всичките му познати бяха адски любопитни същества.

[Адриана Коул]

Адриана се засмя и на последните му думи и започна да върви на някоъде. Беше тръгнала към едно заведение, което беше доста известно и точно там ходиха студентите, но едва ли по това време следобед щеше да има хора. Беше малко вероятно. Погледна Джул и как мята на момичето и се усмихна. Номарлно е да имаш познати и да ги поздравиш. Усмихна се и нарочно и нахално и доближи и го хвана под ръка като се засмя за пореден път.
- Всъщност няма да те питам къде ти се ходи.., а направо отиваме там!- каза усмихнато и гордо, но леко лигаво и отново започна с онзи смях.
След малко пред тях се откри една табела и едно барче, което беше завряно в тунела близък до университета. Трудно една сарица щеше да го намери, а и едва ли нанякой би му хрумналло да влезе там и за това само младежи посещаваха мястото.
- Тук?- попита и се отдели като усети как стомаха и започна да къркори. Нищо не бе яла! Може би беше гладна!

[Джулиън Девънпорт]

Младежът лекичко се изненада, когато го хванаха под ръката, но бързо го прехвърли като нещо нормално и дори част от евентуален кавалерски жест. Преди шейсет години щеше да е нещо нормално- и може би първоначалната му изненада идваше от това, че просто не бе очаквал девойчето да се престраши да го докосне. Бе или не бе тя скромна натура? Джулиън се боеше, че може би има грешно мнение по целият този въпрос. Категоризираше я като млада, по-малка на години от него (и то с разлика от поне пет такива) и като такава й даваше качества... които може би не бяха характерни. Тя изглеждаше малко по-зряла от представата, която имаше за младо момиче- плитките, плисираната пола и плюшената играчка липсваха.
Може би всичкият този алкохол влияеше на ясната му преценка?
Джулиън предпочиташе да се съгласи, че просто ... е малко старомоден. Или пък доста и не е изцяло настроен на вълната, че младото поколение расте и се променя постоянно. Дори и той бе част от него, макар и вече клоняща към пълно загасване звезда.
- Добре, отиваме направо там. Сега. Където и да е това. Нали няма да... ме нападнеш и насилиш? - интонацията му направо вонеше на хумор и ззабавление. Все едно... че я взимаше леко на подбив, но с много добронамереност и положителна енергия. - Може би няма да успея да се съпротивлявам като хората, а това би развалило всичко. Между другото... ти каза ли ми името си?
В следващият момент бяха спрели и го питаха за някакво заведение.
ПОзнато заведение. За момент на лицето му премина нещо като... облак и младежът не изглеждаше толкова щастилив.
- Само... ако много настояваш.

[Адриана Коул]

Тя започна дас е хили на това с насилието и го погледна като видя сериозното му изражени. Явно той доста се учуди, че тя се престраши и го хвана под ръка, но пък кое му бе страшното в това? Погледна го като все още седеше пред барчето и кръстоса ръце.
- Спокойно не съм толкова лоша и гадна!- каза през смях погледна часовника си. Адриана се засмя на въпроса му и си помисли, че му влияе доста алкохола и то най-вече на паметта, но нямаше нищо против отново да се представи или както обичаше да се лигави с хората да си измисли друго име и да я наричат така, но момчето наистина изглеждаше доста по-голямо от нея и не мислеше да се въвлича в неприятно след като я разкрият или по-точно ако тя се бе разклие сама. Беше голяма и добра лъжкиня и рядко се съмняваха в думите и.
- Да казах ти го!- каза разочаровано и го погледна ядосано и пренебрегнато като след това и видя другото му изражения на емоция която значеше, че не е много доволен от местенцето, което Ади мислеше отново да посети.
- Е като не ти харесва кажи ти местенце!- каза с леко висок тон.

[Джулиън Девънпорт]

- Аз... - наистина ли бе пропуснал името й? Това беше отвратително. Що за постъпка? Джулс се почувства като наистина огромен грубиянин. - ... съжалявам. Може да ми го кажеш отново, ще е като повторно запознанство.
Но жизнерадостност не се намери в гласа му; очите му все още гледаха с подозрение заведението, което се мъдреше пред тях. Дузина, че и повече лоши спомени. Мразеше... да се сеща за това, защото веднага се появяваше гадно свиване в областта на стомаха, виене на свят и тем подобни проблеми. В момента Джулс изглеждаше наистина... притеснен. И това си личеше прекалено ясно. Дали Ади щеше да го разпита или не?
- Ами... добре, да. Не, всъщност... - той се намръщи още повече. - Ако наистина искаш... може да влезем. Ще се жертвам. - мъжът разроши косата си, пристъпвайки нервно.

[Sponsored content]