Re: 2004; Виена

[Адриана Коул]

Aдриана още веднъж усети как той веднага промени емоцията си. Сякаш се сещаше нещо, което бе до някаква степен гаден спомен. Може би точно в този бар се бе случвало нещо, но Ади нямаше от къде да знае какво точно и кога. Погледна към табелата и започна да оглежда като от време на време гледаше и Джул. Погледа и зашари през стъклата на кафенето и погледна барманът, който беше доста добро и весело настроение. Започна да търси нещо неправилно и нетипично в такъв вид мъж с безброй татуировки, но не намери нищо или поне си мислеше че това да изпитваш весели чувства не е нещо странно. След малко той срещна погледа си с нея и и се усмихна като след това видя и момчето до Ади. Веднага се намръщи.
- Нещо свързано с този тип ли?- попита и го погледна като с крайчето на окото си виждаше как той се приближава и накрая ги погледна през стъклената врата.
- Защо гледа така?- започна да пита и с бавни крачки се отдалечаваше леко назад.

[Джулиън Девънпорт]

Игор.
Нямаше кой друг да е. Джулс го разпозна на секундата и не му стана по-добре. Гърлото му се сви, това бе неприятна компания. Не искаше да го вижда... но. Но. Просто но. Нямаше как. Вече го бяха забелязали и още повече, знаменитият татуиран руснак, заемащ ролята на барман вече се приближаваше. Наистина прелестно. Стомахът му се сви, но не от глад или стомашно неразположение; причината бе на психическо ниво и наистина му призля от всичко, което го бе заляло. Младият мъж се усети, че излъчва паника- защитните стени, които пазеха съзнанието му се пропукаха и мислите му спокойно щяха да се излеят в главата на всеки един минувач в близкият окръг от десет метра, ако не бе успял да го усети навреме. Тъй като винаги трябваше да си е господар, Джулиън се опита да овладее бушувашата в него негативна емоция и да заздрави телепатичните си щитове;уви, това значително ограничи времето, в което можеше да се измъкне и следователно, го остави на пътя на Игор.
Въпросният барман бе отворил вратата на заведението и опасно скъсил делящото ги разстояние. Джулс усети как потта, в която бе плувнало лицето му от царящият вътрешен конфликт замръзва. По дяволите..
- Да кажем, че е приятел на мой... така де, познат. Нещо такова. - студентът се опита да обясни, внасяйки нотка на жизнерадост в гласа си; уви, отново, той прозвуча леко писклив и не особено убеден в щастливият край на нещата.
- На място, отрепко! - изкрещя с гърлен акцент барманът, открито показвайки, че негова родина е Русия. Преди някой да отреагира, той вече бе награбил Джулс за яката и безболезнено го бе вдигнал на сантиметър от земята.
- Игор! - се опита да възкликне изненадано Джулиън, но не се получи особено и ръцете му просто виснаха неупотребявани от страни на тялото.
- Къде е Джоунс? - руснакът изкрещя, явно бесен от нещо, или в случая някой, и липсата. Винаги имаше липса.
Студентът пък се замисли, че наистина не знае. И че не го интересува.
- От къде мога да знам нещо такова, по дяволите?
- Поддържате контакт.
- Той идва и си отива когато си поиска. И не уважава желанието ми да не го виждам повече, никога. НИКОГА.
Джулиън повиши малко тон на последната сричка, видимо изнервен от воденият разговор. Не искаше дамата, която му правеше компания да се изплаши... а ситуацията не изглеждаше никак розова.

[Адриана Коул]

Татуирания мъж, който очевидно беше руснак зареди диалекта вече бе до тях като разговаряше с Джулиън. Познаваха се, но по целия разговор който Адриана следеше много внимателно и до някъде не си обесняваше нещата, си личеше че двамата мъже не бяха в много дорби даже никак добри отношения. Гледаше ги леко оплашена и беше точно до тях двамата, а мъжът на име Игор го беше хванал за яката и говореха за някакво момче. Коул не знаеше какво да прави, а руснака се изнерви и ги пусна след като той повиши тон. Гледаше ядосано. Бяха забравили че момичето е там. Посегна да го одари като ръката му бе свита в юмрук. Ръката му стигна на милиметри от лицето на Джул а Ади се приближи.
- Ей не може ли да разрешим проблема без бой!- каза остроумно, а Игор спря ръката си и я погледна и тръгна да се движи с бавни крачки към нея, а тя вървеше уплашено назад.
- Виж Джул тази пикла ли те защитава?- попита руснака и го погледна като след малко Ади се залепи за стената.
- Пикла!- повтори тя и го погледна ядосано, а той я огледа от горе до долу момичето и след това се усмихна первезна.
- Дори не си го помисляй!- каза и го погледна като тръгна към Джулиън, но той дръпна косата и, а Адриана изкрещя.

[Джулиън Девънпорт]

По дяволите и лудият руснак! Това беше прекалено, да не говорим, че бе и ... напълно безпочвено. Нямаше никаква представа къде по дяволите е онзи тъпанар Хидалго- не можеше да го понася, да го търпи и в крайна сметка, да се отърве трайно от него... с тази разлика, че в момента може би бе на правилният път. Не бе виждал Джоунс след последната им свада- доста грозна такава, включваща много нервни изблици от страна на Джулс. А той мразеше да повишава тон, да се кара и да води безсмислени конфликти. Нещата можеха да се решат по много по-прости и безболезнени начини... както и това, което в момента се случваше. Игор прекаляваше в опитите си да си изкара нервите там, където е най-незаслужено.
Младият мъж застана между него и девойката, в опит да позволи на поредният позитивен опит да прекрати това да се осъществи. Това щеше да е последният шанс на Игор преди да си заслужи официално атака и отприщване на гнева на Джулс... до колкото го имаше.
- Остави я, приятелю, в момента не мислиш трезво. - гласът му трепна леко, не особено убеден в истинноста на думите, които изрича. - Можем да решим всичко по много по-прост начин.
- О, нима? Някак си ще извадиш трите хилядарки, които Джоунс ми отмъкна от задният си джоб? Като с магия?
- Той ти дължи .. .толкова много? - Джулиън облещи очи, преди да замени изненадата с ярост. Проклет идиот! И отново, не Хидалго бе в беля а горкият студент. О, само да можеше да му извие врата следващият път когато го намери в стаята, която обитаваше в общежитието, само проклетникът да не бе безсмъртен.
Игор изкрещя някаква сочна псувня на руски и понечи да удари по-младият мъж, но студентът вече бе опрял показалец и среден пръст на слепоочието си. Само това бе необходимо да проникне в съзнанието на руснака и да се наложи като господар.
Успокой ума си.
Думите отекнаха в чуждото съзнание и веднага се наложиха като авторитет. Барманът отпусна лекичко тялото си и чертите на лицето му се смекчиха. Джулиън обаче не спря до тук.
Съжалявам. Може би прекалих.
- Съжалявам. Може би прекалих. - Игор го изрече без проблем, малко отнесен в погледа и тона си.
Изхубнах без причина. Ти нямаш вина, само онова копеле.
- Изхубнах без причина. Ти нямаш вина, само онова копеле.
Браво. Джулиън го похвали. Сега се извини на дамата.
- Госпожице, съжалявам за недоразумението.

[Адриана Коул]

Aдриана следеше всяка от реакциите и на двамата. Джулиън беше прав, а момичето на същото мнение. Всичко можеше да се разреши и не беше нужен и бой. Струваше и се странно всичко случило се, но след още малко призаказки, които Ади отново си нямаше понятие за темата Игор сякаш някой беше влязал в мислите му и го успокои. Извини се и на двамата, а Адриана като чу думата "Госпожице" само сбръчка чело и леко се усмихна.
Руснакът само се усмихна и тръгна към бара си, а Ади изчака той да влезе и след това да почне с въпросите, които шареха в главата й.
- Дължи? Какво му дължи, кой и защо?- попита сплотено и погледна Джулиън неразбиращо всичко това. Защо и трябваше да знае толкова. Не и пукаше особенно. Дори не бе запомнила името на момчето зареди което щяха да се сдбият.
- Не ми отговаряй! На къде?- погледна го още веднъж и се засмя. Приличаше на някакво бебе което постоянно променяше мнението си.
Оправи косата си, която току що беше дръпната и намести чантата си.

[Джулиън Девънпорт]

- Да обядваме. - Джулиън автоматично отговори на въпроса къде отиват, правейки се на глух спрямо предишните такива. Не искаше да говори за проблемите си с момичето, но не защото можеше да я замеси и да стане неприятна история. Това бе просто нещо лично и не й влизаше в работата. При самата мисъл на тази тема... стомахът му неприятно се свиваше, причинявайки му неудобство... на психическа почва. Студентът въздъхна и хвана Ади за ръката,сплитайки пръсти с нейните съвсем спонтанно; повличайки я напред, далеч от територията на руснака и неговото заведение, той се почувства малко по-добре.
Вече минаваше късният следобед и като че ли бе по-подходящо за вечеря... но каквото и да бе, трябваше да напълни стомаха на Джулс и да го отърве от тежеста, която го дърпаше надолу. Най-тъжното бе... че знаеше, че проблемът е от друго естество. И някак си не искаше да си признае, че му липсва нечия неприятно руса коса и нагла физиономия.
- Знам един малък семеен ресторант наблизо. Нека хапнем нещо... освен ако не бързаш? Родителите ти ще се... притеснят ли ако закъснееш малко?
Джулиън се закова на място, притеснен да не се окаже прав. Все пак девойката бе много по-млада от него и трябваше да се съобразява с подобни неща.

[Адриана Коул]

Джулиън не и отговори както бе поискала тя. Наистина не и влизаше в работата личния му живот, а и винаги бе на мнението, че всеки трябва да си има лично пространство и свобода, а и си личеше че на момчето не му се говореше точно за тези му проблеми и то точно в този момент след всико случило се. Стигаше да знае как изглжда Игор и естествено името му. Не мислеше че щеше да се забърка за пореден път в нещо, а и беше сигурно, че няма да се занимава много с това момче. Беше по-голям от нея и и изглеждаше доста странен или по-тоно страшн. Сякаш бе способен на всичко.
Той хвана ръката и итръгнаха заедно към някакъв ресторант. Можебии двамата бяха гладни за да отиват там. Леко се учуди от постъпката му с ръката но не каза нищо. Започна да се стъмва. Момичетонямаше вечерен час, но точно тези дни не беше препръчително да закъснява. Вечеможби минаваше 19:30, а Ади искаше найксно в 22:00да си е в тх. Родителите и бяха разедени и тази седмица, а то бе края Адитрябвашеда бъде при майка си. БЕше сигурначе щяха да исе скарат акосе върне в полунощ ит по-точно доведения ибаща щеше да чете конското, ноне и пукаше собенно. Нямаше търпения да дойде неделята и да останепри самотнияси баща.
- Всъщност препоръчителное да съмв десет в нас иначе ще ми казват правилаа!- усмихна се и продължи да върви като след малко пред тх се показа едномалко поещение.

[Джулиън Девънпорт]

- Десет? Десет тогава. Имаме малко време. - студентът се усмихна и я поведе към помещението, което бяха наближили. Оказа се малко семейно ресторантче- пицария, чиято фирма бе написана на италиански и явно предлагаха и други традиционни за тази страна специалитети. Имаше маси изнесени на паважа и повечето бяха празни- а и както бе започнало да се смрачава и улиците се бяха изпразнили... бяха почти сами.
На малките метални масички грееха обикновенни свещи, сложени в стъклени съдинки, за да не бяга вече разтопеният восък. Носеше се приятна музика, само интрументал с китари, отново италианско по душа. Беше... приятно. Симпатично.
- Обичам да вечерям тук с компания. - Джулс й се ухили леко, по детски и без да чака я завлече напред с него, веднага бутайки я пред една маса. Пускайки ръката й, той издърпа стола най-близо до нея, кавалерски предлагайки й да седне. Беше очарователно и ... като извадено от класически романтичен филм в който кавалерството е нещо естествено. След като девойката се настани, Джулиън се озова в стола пред нея, а сега усмивката му бе станала наистина широка. Вече не го притесняваше случката от преди малко, бе я изолирал от съзнанието си и всичко бе наред. Джоунс го нямаше, Игор също... можеше да прекара една хубава нощ. Вечер. Така де, каквото беше. Трябваше да се съобразява с вечерният час, който имаше хлапето пред него.
До двойката се приближи сервитьор, поднесъл две менюта от много дебел и сгънат картон. Той им се ухили и ги остави на масата.

[Sponsored content]