+18 Виена, 2009 година

[Изабел Монтагю]

Изабел седна на паважа, пред нощното заведение, докато чакаше. Чакаше клиенти, а по- дяволите, днес явно не бе силна вечер и бе оставена съвсем на сухо. Вече се замисляше дали не е прекалено не привлекателна за мъжете, та затова не я търсеха. Едва ли, смяташе се за достатъчно красива и сексапилна, младичка и крехка, за да успее една неуспешна вечер да подрони егото й до такава степен.
Въздъхна и запали цигара, докато се взираше в далечината на шосето, чакайки някой все от някъде да дойде, не й се искаше да бъде наказана, защото просто не й се отваряше късмета тази вечер.

[Ромън Пиърс]

Изведнъж една лъскава кола. Марка.. Линкълн. Бях в образа си на адвокат, богат адвокат и колата спря пред една красавица. Прозореца бавно се свали и попитах:
-Свободна ли си за разходка в градът и вечеря в скъп ресторат? - погледнах я от вътрешната страна и допълних:
-А след това може и още нещо.. - и любопитен поглед я обля..

[Изабел Монтагю]

- Свободна съм.- отговори моментално Изабел.
По лицето й се разля неустоима усмивка на задоволство. Явно все пак имаше някакъв извратен късмет, който тази вечер я спасяваше от няколко неприятни синини. Изправи се, наложи й се да посмъкне роклята си, защото се бе вдигнала доста. Отвори вратата на колата и се настани на пасажерската седалка, което сякаш разкри факта, че е без бельо.
Седейки по колата му, клиента й сякаш бе доста заможен...прекалено заможен и това й хареса. Отдавна не се бе отдавала на такива господа.
- Ти решаваш какво ще правим тази вечер.- намигна му, докато кръстосваше крака и слагаше колана си.- Твоя съм.

[Ромън Пиърс]

И двамата бяха на задната седалка и той я огледа. Усмихна се самодоволно и каза:
-Еми.. тази вечер ще правиш неща, каквито не си правила до сега.. - след това той каза:
-Ърл, карай - и колата потегли. Той я погледна и започна направо:
-Попринцип по-колко пари изкарваш? Искам да ти задам много важен въпрос и товае е важно за мен. - след тези думи тя забеляза как синеоките му очи са се загледали в нейните й чакаха отговор.

[Изабел Монтагю]

- Зависи колко е доволен клиента ми.- отговори сдържано Изабела, но след малко се засмя ведро.- Какво ново можеш да ми покажеш? Не мислиш ли, че съм изпробвала всичко?
Погледна го въпросително. Имаше чувството, че той говори съвсем сериозно и това до някъде й харесваше. Адски мразеше онези мъже, които постоянно залагат на типичното. Беше адски дразнещо, Изабела бе просто ентусиастка да опитва нови и нови неща.
Загледа се в сините му очи, имаше чувството, че потъва в тях..

[Ромън Пиърс]

Той се доближи и хвана нежно ръката й, след това я целуна и тя усети ужастно възбуждаща вълна по тялото си. И то само от една целувка.. джентълменска целувка по ръката. Той я погледна и каза:
-Ще ти плащам по 10 000$ на седмица. Ще ти купя жилище и ще живееш свободно. Просто ще си готова за мен. Когато дойда ще си готова да ме посрещнеш. Няма да ме интересува какво правиш, с кого го правиш през другото време. Ще каниш приятелки и ще си пазаруваш колкото искаш. Просто ще станеш моя.. - погледнах я любопитно и попитах:
-Е? Какъв е отговорати на предложението ми?

[Изабел Монтагю]

- Щях да съм съгласна и на същата сума на месец.- смая се Изабел и остана с отворена уста, но в същото време усещаше как възбудата бушува в тялото й неудържимо.
Обърна се изцяло към непознатия. Обкрачи го и се настани в скута му, спускайки ръцете си от раменете по гърдите му до ръба на панталона, който закачи с нокти и откопча колана му без затруднения, което демонстрираше опитността й. Измъкна го от дънките му и се подсмихна опирайки чело о неговото, загледана в очите му.
- За толкова пари ще продам и душата си. Не мога да ти откажа.

[Ромън Пиърс]

Той се усмихна и каза:
-Аз не искам душата ти.. аз искам твоята компания - след тези думи колата спря. Намираха се пред Гранд Хотел Прага Той погледна сградата и каза:
-Номер 1169 е твой. Това е твоята стая и може да я ползваш както си пожелаеш - след тези думи тя усети ръката му по бедрото си, която я накара отново да усети онова чувство на възбуда и как хорномите и бушуват в нея. Леко се затопли и подмокри между краката и той каза:
-Стига само да правиш това, което искам когато искам - след тези думи се доближи и тя усети дъха на устните му, но изведнъж той се отдръпна и каза:
–А сега.. искам да покажеш на какво си способна.

[Изабел Монтагю]

Усети как краката й се разтреперват от възбудата и леката влага между бедрата й. Прехапа долната си устна и се спусна надолу, падайки в краката му. Колата бе достатъчно голяма и удобно, за да направи това без да бъде съвсем притисната в облегалката на другата седалка. За сега беше съгласна с всяка еда от клаузите на този договор, поне от тези, които й бяха казани, не смяташе да се оплаква по никакъв начин.
Ръцете й се заеха сръчно да разкопчават панталона му. Погали члена му през плата на боксерките съвсем леко, с върха на пръстите си, а после го изкара от там. Атланта се поизправи и зацелува врата и гърдите на своя господар, слизайки все по- надолу. Езика й се заигра за малко около пъпчето му, а след това слезе още по надолу. Обсипа члена му с малки ефирни целувчици, преди да го поеме между устните си и да задвижи езика си около него.

[Ромън Пиърс]

Отпуснах се на седалките и усетик как палаво слезе надолу. Имаше доста опит в това, а щом го погълна разбрах че съм сключил божествена сделка. Такава красавица и толкова опитна. Отпуснах се и казах:
-За сега се справяш добре.. - след това изстенах и главата ми се облегна на сеалката. След това наведох глава и попитах:
-Можеш ли да бъдеш по-груба? - и зачаках да видя как ще се справи.

[Изабел Монтагю]

Подсмихна се някак лукаво. Ноктите й се забиха в плътта на корема и гърдите му, докато тя забързваше движенията с устата си, правеше ги ту от въртеливи към простото обикновено движение нагоре и надолу. Зъбите й го закачаха от време на време, но не прекалено грубо, защото бе наясно колко чувствителна е тази мъжка част. Пенисът му навлизаше дълбоко в гърлото й, а ноктите й се разхождаха по кожата му, оставяйки червени следи.
Понадигна се лекичко и изкара члена му от устата си, заменяйки я с ръка.
-Харесва ли ти?- попита го тя, кикотейки се лекичко.
Отново го пое между устните си и прокара зъбите си леко по него.

[Ромън Пиърс]

Той стисна седалката и каза:
-Невероятно е.. - след тези думи той се опита да се сдържи, но техниката й наистина беше невероятна. Можеше да се задържи доста дълго, но не и с нея. Тя беше на нивото му. Той направи доволна физиономия и без да казва нищо свърши, като спермата му се ратече в устата й. Той се отпусна и я погледна. Каква беше разликата, че неговата течност не беше обикновенна и щеше да я накара да иска още и още.. да я възбуди до лудост, но преди това тя усети, че пенисът му нарастна още повече, но този път не беше предназначен за устните й. Той се усмихна и каза:
-Яхни ме и ме опитоми, все едно съм твоят див кон. И ако ме накараш да свърша за по-малко от 15 минути. След това наистина ще изпиташ нещо, което не си изпитвала през живота си. - и я загледа предизвикателно, като допълни:
-Ще ме накараш да свърша, но в теб.. и без да разлееш и капчица.. това можеш ли го?

[Изабел Монтагю]

Бялата течност се разля в устата й, а Изабел някак покорно я погълна, а това наелектризира тялото й допълнително и я накара да се подмокри още повече. Гледаше мъжа покорно, но и с някакъв блясък на предизвикателство в очите си. Имаше чувството, че наистина иска да се докаже пред някого и ето, че си бе намерила пред кого.
Изправи се и седна в скута му. Ръката й се спусна по тялото й бавно, стигайки до онова тайно местенце между бедрата й. Два от пръстите й навлязоха в нея сякаш само, за да усети колко е влажна, въпреки че усещаше. Облиза пръстите си лакомо и вдигна роклята до кръста си. Накара члена му да навлезе рязко в нея, което й донесе известна доза болка, но и удоволствие. Първоначално се задвижи бавно, оставяйки го да прониква до край в нея, усещайки големия му член в себе си. Забърза темпото си, обвзета от първично, животинско желание. От устата й бяха започнали да излизат стонове. Игривото й езиче си проправи път между устните му и се заиграха с неговото, докато тя се движеше диво и бързо като всъщото време някак съумяваше да направи така, че да прониква дълбоко в нея.

П.П.: Излизам за малко ^^

[Ромън Пиърс]

Той усещаше тялото й.. крехкото й телце как му се хвръли отгоре и се раздвижи по него. Беше невероятно, но по-невероятно беше това, че и на нея и харесваше. Той стисна зъби и се отпусна назад, като каза:
-Невероятна си.. просто неуписуема.. ти си моето скрито съкровище, което търсех - след тези думи усети и целувката. Езичето й го накара да млъкне. Досега винаго той правеше това, но за първи път задоволяваха него и.. за първи път го успокойха с целувка. Той се подсмихна и реши да я изпробва малко. Ръцете му се плъзнаха по гърба й и я притиснаха към него. Той прокара енергия по тялото си и я прехвърли в Изабел, надявайки се да го усети и да изпищи, че чак да я чуят някъде в другия край на света. Отново последва целувка, а ръцете му този път се спуснаха към дупето й и започнаха да я масажират, докато тя се движеше отгоре му и се усещаше. Още съвсем малко и той щеше да изгуби контрол. Явно тя щеше да спечели облогът, но как ли щеше да я награди той?

[Изабел Монтагю]

Сякаш ток удари тялото й и я накара да изскимти високо сякаш бе ранено животно. Случващото се я караше да трепери, но и да не иска да спира, въпреки че скоро бредчувстваше своя край. Възбудата растеше в тялото й. Всяко проникване сякаш караше стомаха й да се свие от приятното усещане, което й носеше члена на непознатия, обещал й така охолен живот, макар и в известна степен робски. Ако всеки път изпитваше подобни емоции не би отказала да бъде с него постоянно.
-Господине.- изпищя Изабел, когато усети поредния такъв прилив през тялото си, който накара погледа й да се замъгли.
Наведе се и прокара език по врата му, захапа го не особено нежно, което щеше да му донесе болка на ред с удоволствието. Едва си поемъше дъх, докато продължаваше да се движи все така диво и необуздано, вече започваше да се чуди дали тя не бе необязденото животно, а не той.

[Ромън Пиърс]

Той просто се беше отпуснал и усети захапката й. Притисна я до себе си и усети болката, която му хареса, но още повече му харесваше движението. Изкрещях "Господине" и тогава той я целуна. Погледна я и каза:
–Аз съм... - не можа да си довърши изречението, когато и двамата свършиха едновременно. Не бяха минали 15 минути, но беше супер невероятно. Целуна я отново и й каза:
-Аз съм Ромън Пиърс.. Може да ми викаш Ром... - след това я целуна и попита:
-Искаш ли да се качим в стаята ти?

[Изабел Монтагю]

Оргазма бе залял тялото й и самото усещане я бе накарало съвсем да се разтрепери и да изгуби усещането за крайниците си. Само кимна в отговор. Не намираше гласа си и това в известна степен я правеше безпомощна. Протегна се и отвори вратата. Спусна крачета навън и стъпи на тях неуверено. Подпря се на вратата, когато усети слабост в крайниците си. Задържа се права и изчака Ромън също да излезе. Приглади роклята си, защото все още беше вдигната до кръста й и разкриваше липсата на бельо.
-Изабел Монтагю- представи се тя с треперещ глас.- Приятно ми е да се запознаем, господин Ромън.
Тръгна към високия луксозен хотел бавно, все още несигурно в равновесието си. В главата й се въртеше мисълта, че той не бе човек. Нима един обикновен мъж можеше да я докара до такъв оргазъм? Та тя не се бе наслаждавала на секса от дълго време.
-Избора на стаята има ли нещо общо с числото, на което завършва? - попита внезапно тя, сетила се за номера й...1169.

[Ромън Пиърс]

Той я хвана джентълменски под мишница и те влязоха. Усмихна се и каза:
-Това са двете ми любими числа. 11 и 69 - след тези думи те влязоха в рецепцията и ги поздравяваха без дори да знаят кой са. Последва големия асансьор с доста простраснтво, за секс, но умората не й даваше. Накрая стигнаха и стаята. Той бавно я отвори и пред нея се откри двустаен апартамент. Първата и Втората стая.. така де.. целият апартамент беше изцяло за нея. Те влязоха и той затвори. Подаде й ключът и каза:
-Заповядай. Надявам се да ти хареса..

[Изабел Монтагю]

Докато се качиха до стаята й от умората й нямаше и следа. Имаше някакъв странен "навик" да се възстановява бързо, въпреки че още се чувстваше зашеметена от секс с Ромън. Самата мисъл за него сякаш събуждаше желанието за още в нея. Изабел прекрачи прага на апартамента и остана със зинала уста.
- Това всичко е за мен?!!- шашна се Бела, но затвори устата си.
Направи няколко несигурни крачки вътре и се завъртя на пръсти, за да огледа всичко. Двете стаи бяха снабдени с легло, диван, телевизор и още куп луксозни удоволствия, които не би могла да си позволи иначе. Запъти се към дивана и се просна върху него с разтворени крака и разперени ръце. Роклята се понадигна и разкри нежните й бедра. Въздъхна блажено. Извъртя се и качи и краката си на дивана сядайки на петички, обърната къб Ром.
-Ти си страхотен. А числото 69 ми се струва крайно прекрасно.

[Ромън Пиърс]

Усмигнах се и казах:
-Да.. но за това че ми достави прекрасно удоволствие в колата имам изненада за теб. - той се скри някъде в банята. И тя не беше от малките, но след секунда излезе от там само по долни гащи, бутилка шампанско, сметана, ягодки и лед. Доближи се до нея и каза:
-Мой ред е да ти доставя удоволствие, което не си изпитвала до сега - след тези думи я загледа и каза:
–Защо не оставиш тази рокля за пране.. Имаш пълен гардероб с гучи, армани и всякакви други за по 10 000... - усмихна се и допълни:
–Даже.. съблечи всичко. Легни на земята и затвори очи

[Изабел Монтагю]

Изабела кимна покорно. В очите й се четеше някакво нетърпение. Спомни си колко й бе харесало преживяването в колата, а тогава целта даже не бе да задоволи и себе си. Изправи се от седналото си положение на дивана. Ръцете й се извиха назад към гърба й и дръпнаха ципа на роклята. Тя се свлече по тялото й нежно, разкривайки голотата й. Не носеше нито сутиен, нито бикини. Бе била облечена единствено с тънкия плат на дрехата и нищо повече.
Легна по гръб на мекия килим на пода, загледана в Ромън с любопитство. Сякаш бе забравила, че й каза да затвори очи, но Бела бързо се сети, защото знаеше, че изненадата й нямаше да започне без да го направи. Беше й трудно да отдели поглед от божественото му тяло, което я изкушаваше да се притисне в него. Изпитваше искрено любопитство към ягодите и леда, да не говорим за виното. Бавно затвори очи и всичко се скри от погледа й, оставяйки я да се осланя на останалите си сетива.
- Нима мъж като теб, който би могъл да има всяка, ще хвърли толкова пари по една проститутка?

[Ромън Пиърс]

Тя усети само стъпките му, който се приближиха. Тялото и усещаше топлината от килима. Изведнъж тя усети и чуждо присъствие. Студен крем се разля по тялото й. Това беше сметаната, която Покри гърдите, вратлето, стомахчето и устните й. Между краката й той постави една ледено студена ягодка, която я накара да подлудее от промяната в температурите. Това ли беше всичко? Не.. Защото Устните й усетиха как неговите се залепиха за нея. Той стоеше надвесен чисто гол над нея и облизваше сметаната от местата, който беше намазал. Бавно се спусна по вратлето й и тя можеше да усети телесната му миризма, защото позата, която щеше да заеме беше 69. Бавно слизаше от горе надолу, докато не стигна между краката й. Там тя стоеше и трепереше от студ, но все още държеше ягодката. Изведнъж тя усети топлият му дъх, който я накара да се възбуди, но и да си спомни за студа от ягодката, секунда по късно тя усети и устните му, който я стоплиха още повече. Езичето му с палаво движение облиза и извади ягодката и отново той се отдели от тялото й. Тя можеше само да гадае къде е, докато не последва "ягодова целувка" Устните му се сплетоха през нейните, а ягодата стоеше между тях. Едиствената преграта, която те изгризаха и се целунаха страстно. Той се върна бавно надолу по другата линия сметана и отново застана между краката й. Усмихна се и каза:
-Сега можеш да отвриш очи - завъртя я палаво и веше бяха в поза 69 и тя беше отгоре. Той прокара пръсти по бедрата й и каза:
-Защо теб ли? Защото си много по-опитна и можеш да ме задоволиш хиляди пъти по-добре - след тези думи тя усети само как езичето му навлезе в нея и започна да прави палави движения нагоре надолу, след това промени посоката си в страни и навлизаше колкото се може по-навътре...

[Изабел Монтагю]

Езика му дълбаеше в нея невъзпрепядстван от нищо и я караше да стене приятно, побивана от сладострастни тръпки. Прокара езика си по дължината на члена му и го засмука сладко, сякаш бе някоя близалка, която не би оставила за нищо на света, докато не вкуси най- вкусното от нея. Тази поза като че й беше леко непозната, все пак, от нея се искаше да доставя удоволствие, не да й доставят удоволствие...все пак, не й плащаха за това. Стона й я накара да извади пениса му от устата си и да затвори за мъничко очи, за да се наслади на усещането. Отметна косата си назад, за да не й пречи и тя падна от едната страна на лицето й, закривайки го като плътна завеса. Отново задвижи устните си по члена му, въртейки езика си около главичката му, докато се движеше нагоре и надолу.
- Ти си божествен.- измърка Изабела, подведена от страстта, която изпитваше в момента.

[Ромън Пиърс]

Ръцете му я стиснаха и я придърпаха. Тя усети как той навлезе по-навътре и отново от онези вълно, но този път реши и да я поизмъчи малко. Пусна едно ледче от дупето й към гръбчето, което се плъзна и започна да я дразни. Изстудяваше дадени места, защото се движеше по нея. Горещина и лед в едно. Устните му срещу ледчето, движението на езичето му -срещу движението на леденото кубче. Кое щеше да я накара да иска повече и да полудее. "Ти си божествен" каза тя и след това усето друга вълна. Нахално беше вкарал едното си пръстче в дупето й и започна да го движи, докато езичето му се движеше в тялото й. Искаше да я накара да полудее. Да получи такъв оргазъм, че отново да не може.. дори да не може да стане от земята.. Тази вечер щеше да я докара до полуда, от която да си изгуби съзнанието.. Това беше нейното робство, да я задоволи докрай.

[Изабел Монтагю]

Едва успя да си поеме дъх, когато пръста му навлезе в дупето й. Леда я накара да извие гръд, което го спусна отново надолу към дупето й. Беше така студен и самата разлика между топлото и студеното караше тялото й да се побърква. Усещаше невероятна възбуда, която не й даваше възможност на координирани действия и движения камо ли на някакъв вид мислене. Отпусна се за малко върху тялото на Ромън, за да си поеме дъх, но вместо това от устата й се откъснаха няколко стона на невъздържание и удоволствие. Натисна таза си надолу, сякаш подканваше езика и пръстите му да се задвижат по надълбоко в нея.
Нежните й пръсти започнаха да се движат по члена му, но не особено скопосано. Съзнанието й бе замъгледно от възбудата и желанието си. Искаше го в себе си. Искаше да проникне.

[Sponsored content]