Виена 2011 година.

[Ромън Пиърс]

Годината е същата, но е с два месеца по-рано.
Разхождах се по етажите на Гранд Хотела. Пак не можех да си намеря стаята. Беше толкова голям, а къде беше тази проклета стая 3027. Вървях по дългия коридор и се изнервях. Ръката ми беше хванала дръжка, която дърпаше тежак куфар. Беше пълен с нещо, но само аз си знаех. Оглеждах се и въобще не гледах къде вървя. Изведнъж намерих 3020. Започнах да вървя по коридора и накрая намерих 3027. Изкрещях от радост:
-Аха.. Намерих те.. ти ... - после започнах да търся ключа. Въртях се като пумпал и може би изглеждах смешен за другите гости, но... не знаех къде е. Претъсвах джобове и какво ли не, но не можех да намеря ключът за вратата...

[Алисия]

Алисия беше с майка си на почивка. Влязоха в огромния хотел и майка и докато вземе ключовете ор рецепцията малката Али вече беше хукнала към асансьора в който влязоха 2 жени и 3-ма мъже. Те гледаха учудено детето, а тя само им се усмихваше и от време на време плезеше. След малко тя слезе с едната жена на някакъв непознат за нея етаж. Тя започна да върви напред като започна да търси майка си. Гледаше внимателно непознатите за нея цифрички и си тананикаше нещо. Хвана ръцете си зад дърбът си и стигна до един мъж, който ровеше из джобовете си. Тя мина покрай него и застана облегната на врата пред него. Погледна към човекът и го погледна тъжна като гушна здраво мечето в ръката си.

[Ромън Пиърс]

Ромън се оглеждаше за ключовете и изведнъж тръгна към рецепцията. Спъна се във собствения си къфар и се изръси на земята, като клоун от цирка. Изпищя, като малко дете и като се завъртя по гръб забеляза ключът, който се беше забил в носът му. Извади го от там и се изправи. Изтупа се и започна да си отключва вратата. Отключи я, вкара си куфара и забрави да затвори, камо ли да заключи. Огледа стаята и си каза:
-Леле.. мразя големите хотели.. - след тези думи се почеса и започна да се оглежда кое къде е. Нещо му стана. Отвори си куфара и вместо да е пълен с дрехи, книги или нещо полезно беше пълен с близалки и йогурт. Успокойсе и каза:
-Добре сте сладурчета.- Извади си една близалка с вкус на ягода. Разопакова я и тъкмо беше готов да я лапне, когато забеляза едно нещо, което не беше от стаята.. или вървеше с нея?

[Алисия]

Мъжът не обърна особенно внимание на Али за това тя реши когато той влезе и няма да заключе да влезе тихичко и уж да уплаши мъжът. Мъжът забеляза многото близалки, а Алисия се приближи към него и към куфара и си взе една от тях.
- Зддравей бате!- каза тя миличко и му се усмихна като седна на леглото. Започна да оглежда голямата стая и това момче. За нея всичко това беше ново и интересно и от интерес изобщо не забеляза липсата на майка си.

[Ромън Пиърс]

Той се надвеси пред нея и каза:
-Здравей красавице. - щеше да попита къде са родителите й, но не беше сигурен дали ще го приеме добре, за това просто посочи куфара пълен с близалки и каза:
-Виждаш ли тези сладки работи.. Подарявам ти ги - след тези думи се усмихна и попита:
-Искаш ли ги? Да-а-аже.. понеже съм много добър батко.. и много харесвам да виждам деца като теб да се усмихват от радост ще ми кажеш какво е нещото, което искаш.. което най-много желаеш и аз ще ти го купя. Искаш ли? - и я загледах любопитно. Беше толкова сладка. Искаше ми се да е мое дете, но.. явно съм нямал време за такива работи, за това.. просто щях да похарча парите си по чуждо, но щях да ги похарча с кеф.. какво са няколко милиона по-малко.. Дори не ми пукаше.. Нямах търпение да видя, дали ще пожелае да се сприатели с мен.

[Алисия]

Tя се усмихна на мъжът и погледна всичките близалки. Слезе от леглото и се изправи пред така наречения от нея- батко. Подаде близалката на него, за да я отвори и го погледна с големите си кафеви очи.
- Да бате!- каза тя в знак на съгласие като гледаше право в близалката, която той взе. Тя се отмести малко и отиде до другите сладки нещица. Започна да разглежда и след малко забеляза една близалка в формата на мече. Взе плюшената си играчка, която бе оставена на лвглото и взе и близалката. Отиде отново до момчето и му показа огромната прилика.
- Това е моето мече Ади и мечето близалка!- каза тя и се усмихна весело.

[Ромън Пиърс]

Той се усмихна и каза:
-Правилно.. Защо не му измислиш име - и нежно я погали по главичката. После се замисли. Тук беше пълно с детски филми... Така де.. винаги си поръчваше нещо за гледане от такъв жанр. Успокояваше го да заспи, а да не говорим че беше със супер детски акъл, когато се отпусне. Загледа и каза:
-Ела с мен - ръката му се плъзна по малкото тяло и тя усети направо как полетя в ръката му. Дори и да беше само с една той я държеше здраво. Заведе я до дивана. Беше голям, мек и точно за скачане. Постави я права върху него и каза:
-Пусни - при тези думи телевизора се включи и се показаха няколко филмчета "Ранго, Рио, Ледена епоха поредица и Кунг Фу Панда" Той се усмихна и каза:
-А сега.. принцеса.. впрочем.. Аз съм бати Ромън, а ти си принцеса? - и зачака да разбере как се казва гостенката му.

[Алисия]

Тя погледна голямата ръка на мъжът и като той я хвана тя започна да се смее. Погледна към огромния екран и нарочно падна на дивана и седна. Момчето се представи, а тя повтори няколко пъти на ум името му.
- Алисия!- представи се и се усмихна. Остави близалката и хвана здраво мечето си. Започна пурво бавно да подскача, а след това забърза темпото и започна сладко да се усмихва и смее. След малко усети, че се умори и отново седна на дивана и погледна към Ромън.
- Бате Ромън къде е мама?- каза тя спокойно и погледна момчето. Тя не беше от онези деца, които много плакаха и сега с приятната и забавната си компания не мислеше да реше.

[Ромън Пиърс]

Той се почеса и каза:
-Мама е в нейния замък. Тя се приготвя, за да е красива като Алисия. Нали така.. - той усещаше, че потта попива вече в него, след дългия полет и трябваше да се изкъпе. Усмихна се и каза:
-Бати Ромън отива до банята да се чипа а Алисия да каже на големия телевизор кое филмче иска и той сам ще и го пусне. Става ли? - той се усмихна и се зарадва, че е взел стая с малки прозорци нависоко и без тераса. Влезе в банята и набързо си уради душ. Нямаше и време да се преоблече, защото се притесняваше за Алисийка. Излезе по кърпа и загледа момичето. Усмихна се и каза:
-Така.. бати Ромън е тук. Готово.. А сега какво ти се прави? Искаш ли да гледаш още филмче? Да ядаше близалки? Да ти купим нещо или просто.. да потърсим мама след като се облека?

[Алисия]

Tя търпяливо изчака той да се изкъпе като през това време беше гледала част от филмът Ранго. Видя момчето и се зарадва, че ще излезе от скуката. Тя стоеше мирно на диванчето и си дръшаше мечето. Тя стана и се досети за близалката мече. Взе я в ръка и остави играчката на леглото. Приближи се до Ромън и му я подаде леко.
- Искам да отвориш!- каза и го загледа в очите като му се усмихна мило.

[Ромън Пиърс]

Той завърза кърпата си, както може и взе близалката. Отвори я внимателно и подаде на Алисия близалката с думите:
-Заповядайте принцесо - приклекна леко, за да изглежда и по реално, а след това допълни:
-Какви са вашите други желания? Искате ли да намерим някакви игри? Или да играем на нещо? Или пък да си задаваме въпроси и предизвикателства? - усмихна се и допълни:
-Какво ще кажеш малка принцеске?

[Алисия]

Тя се усмихна доволно.
- Благодаря бате!- каза възпитано и започна да ближе близалката. Облиза няколко пъти устните си и продължи. Тя отново го изслуша и бе възпитана никога да не иска от някой да и купуват нещо за това веднага тя зачеркна в главата си предложението да и купи нещо. Звучеше и интересно онова с въпросите и предизвикателствата, но втората дума чудо да станеше не можеше да я изрече.
- Аз искам да играем на въпроси и пре..!- каза и спря защото ня можеше да каже думата. Малко се засрами и наведе главата си надолу и хвана ръцете си.

[Ромън Пиърс]

Той я погали по главата и каза:
-Добре.. на истина и ще го направиш ли? - След това я целуна по бузката и й каза:
-Колко си сладка - след тези думи стоеше клекнал пред нея и каза:
-Добре. Ти си първа. Изпирам да ми кажеш какво да направя.. - и я загледа любопитно..

[Алисия]

Tя се почуди леко и повдигна рамене и захапа устната си. Хвана ръката му и тръгна към кухнята. Явно беше огладняла от полетът. Отвори хладилника и пусна ръката му.
- Искам да хапна.- каза и му се усмихна чаровно като изчака той да направи нещо. Тя взе една филийка хляб и едно сладко от ягоди и се протегна за да ги постави на плота, но не можеше без помош за това момчето и помогна.
- Бате Ромън може ли да готви?- попита и се засмя като сложи ръчичките си пред устните..

[Ромън Пиърс]

Той се усмихна и каза:
-Амии.. даа.. Бате Ромън живее сам и може да готви много работи, но сега ще видиш каква изненада ще ти направи. Бързо и вкусно - той започна да завърква нещо. След 15тина-20 минути тя видя само как чинийте се плъзгат по плота и замириса вкусно на Спагети, Пица.. След като постави това той продължи. Постави една чаша с мляко и една чаша с сок и се забелязаваше, как се е съсредоточил. За край се плъзна едно огромно парче шоколадова торта Ромън постави момичето по-добре на един от столовете. Взе две възглавници и ги подложи под дупето на момиченцето. Изпъна облегалката на стола и постави храната пред нея. Тъкмо щеше да и подаде нож и вилица, като се сети че е малка. Разбърка спагетите, подуха ги малко и надвеси чинията, като каза:
-Кажи А-а-ам.. - и се усмихна мило на Алисийка.

[Адриана Коул]

Адриана и Алисия детето и бяха отишли на почивка във Виена. Влязоха в огромния хотел и тръгнаха към рецепцията за ключа си. Ади остави за малко Алисия на страни и след малко след като взе ключа погледна надолу и забеляза, че детето го няма. Изтръпна и попита човека на рецепцията дали тя не е от другата страна, но отговорът беше отрицателен. Стаята им беше на първия етаж. Бягом тя отиде до там и отключи като захвърли уфарите в стаята и излезе и заключи. Прибра ключът и тръгна към асансьора. Там тя срешна една от жените, които пътуваха в асансьора с малката и ги попита случайно дали са я виждали. Те казаха, че тя е спряла на по горните етажи, където се намират стаите след 3020. Тя благодари и с навлажнени очи започна да върви по коридора на етажа. В коридоара единствено се чуваха токчетата от обувките и как тя от време на време подсмърча.
- Аз съм най-тъпия човек!- започна да с обижда докато не видя една отворна стая. Любопитно надникна и видя един творен куфар с много близалки, а на леглото и едно мече което до сущ приличаше на мечето на малката. Тя влезе в стаята и взе мечето. След малко усети че мирише много хубаво.
- Алисия!- каза един път името и и чу стъпки.

[Алисия]

Али видя всички ястия, които Ромън беше направил и сладко се облиза. Огледа хубавата шоколадова торта и нахално потопи пръсчето си и облиза шоколада по него. Момчето я сложи да седне на един стол и зяпочна бавно и грижливо да я храни. Алисия се облиза и отхапа първата хапка от спагетите. Усмихна се.
- Вкусно!- каза и се усмихна. Преди да отхапе от втората хапка тя чу глас, който силно се бе запеметил в главата и. Ромън усети това чуждо присъствие и бавно свали малката от стола. Тя бавно тръгна към човека, който беше майка и. Усмихна се и започна да тича към нея. Ромън седеше в кухнята без да знае койе това.
- Мамооо!- извика тя радостна и се хвърли като майка и я прегърна. Тя я хвана за ръка тръгна към кухнята където беше човека.
- Това е бати Ромън, който е мнго добър. И готви !- каза мило и отиде при Ромън и го хвана за ръката.

[Ромън Пиърс]

Ромън се притесни. Усмихна се с някаква преглътнала усмивка и каза:
-Здравейте.. Аз такова.. Тя влезе в стаята и се заиграхме.. Имате много сладка дъщеря - след тези думи той си каза "стегни се". Преглътна и продължи:
-Тя беше влязла внезапно и реших да остане тук, докато не я наперите. Щях да се обадя, но забравих.. и.. извинявам се.. - бръщолевеше той. Стоеше само по кърпа и си представяше, как ли изглежда. Наведе се и целуна ръката на момичето. Усмихна се и каза:
-Принцесо Алисия.. батко Ромън идва след малко - след тези думи притича и си навлече едни дрехи. Показа се по дънки и тениска. Дори и долни гащи не си беше обул. Усмихнат подаде ръка към майката на момичето и каза:
-Ромън Пиърс.. Един от богаташите в хотела. Извинявам се за притеснението.

[Адриана Коул]

Алисия заведе Ади при един за нея много познат по външен вид мъж. Тя го гледаше и се опитваше да се сети от къде той и е толкова познат. След малко забеляза, че Али беше хванала Ромън за ръката и се усмихна. Той изслуша мъжът, който намери оправданието си и целуна нежно ръката на Али, която седеше пред него като най-щастливото момиче на света. Мъжът се върна и се представи.
- Аз съм Адриана... Адриана Коул!- представи се и пое ръката му. Като го докосна в главата и се завъртя моментат през 2005- а година. Отмсти бавно ръката си и извади една голяма усмивка. Сети се, когато той каза, че се надяват да се видят отново.
Погледна Али и я придърпа към себе си и седна на един от столовете и я сложи скута си.
- Али добре ли си красавице?- каза тя и я прегърна като я погали по главичката.

[Алисия]

Ади и Ромън се запознаха, а Али ги гледаше и се усмихваше. Видя в лицето на майка си някакво притеснение или по-точно страх докато седеше в краката и.
- Да добре съм. Той ми сготви, даде ми близалка и гледахме филмче!- каза малката сладурана и слезе. Майка се успокои и почуства малко неудопство. Адриана отиде до Ромън и с помоща му се качи на предишното си място, за да довърши яденето си. Майка и се засмя и ги погледна.
- Мамо няма ли да папкаш?- попита и подкани майка си на масата, но тя се чустваше много нахална и не мръдна от сегашното си място.

[Ромън Пиърс]

Ромън се огледа. После погледна Адриана и каза:
-Ами.. ако искаш мога да ти сипя кафе. - После отиде до кухнята. Пусна кафето и след секунда имаше топло еспресо със пяна в чашата. Направи и един горещ шоколад за Алисия и допълни:
-И пак се извинявам за притеснението, което ви създадох. - всичко беше спокойно, докато не се чу една гръмотевица. Времето на вън се беше заоблачило. Ромън погледна през завесата и видя капките, който започнаха да падат. Усмихна се, защото се сети за нещо, а след това се върна. Затвори вратата откъм коридора, запали камината на бързо и каза:
-Настанявайте се.. Тази вечер сте ми гости и се надявам да се поопознаем. - след тези думи той започна да оправя куфара си, за да не изглежда много разхвърляно.

[Адриана Коул]

Адриана погледна към прозорецът и се сети за онази нощ. Погледна към пода втренчена в него и вече усети, че нахалството и може да стигне до още по-лошо. Стана от стола и реши, че трябва да си тръгват, но мирисът на кафето и промени името и. Седна на стола до Али и бавно започна да пие от кафето.
- Спокойно. Поне си я намерих!- каза и пгюогледна момичето, които се опитваше да яде спагетите. Или по-точно запаше всичко.
- Али може ли да е храниш по-чисто!- каза тя и започна вече да се чуства още по неудобно.

[Алисия]

Адриана се стресна малко от грамотевицата и без да иска разля малко от горещия шоколад, който преди малко бе сервиран от Роман. Тя погледна майка си и си помисли, че ще и се скара за това. Взе една от салфетките и бавно избърса масата. Сложи настрани оцапаната кърпичка и се усмихна на майка си, която я гледаше учудено.
- Роман мамо има цял куфар с близалки!- каза тя и я погледна с широко отворени очи. И двамата бяха разсеяни и си спомняха нещо.

[Ромън Пиърс]

Той се върна в настоящето и усети, че може да я е страх. Забеляза от разляния шоколад.Той се доближи до локвичката, която беше останала и каза:
-Виж какво си направила - беше с някак си спокоен глас и вместо да се скара той заби ръка на масата и тя разпръска шоколад наоколо. Той се засмя и каза:
-Играчка - и й се усмихна като каза:
-Давай.. пробвай, а аз ще донеса близалки. - доближи се до ушенцето на Алисия и каза:
-Можеш да изцапаш всичко, колкото си поискаш.. няма да ти се карам за нищичко.. - след тези думи погледна към Адрияна, намигна й и каза:
-Нека принцеската си играе - той отиде до куфара и се върна със купа с близалки. Остави ги и каза;
–Ето.. можеш да си избереш, която искаш.. всичките са отворени - след тези думи той огледа момичетата и попита:
-Е красавици? Искате ли да останете при бати Роман, за да ви пази от светкавиците - и се усмихна любопитно. Огледа ги и допълни:
-Не бих ви оставих в този дъжд сами..

[Адриана Коул]

Тя следеше всички реакции на момчето и след малко си помисли, че ще се скара на Адриана. За малко щеше да се изпусне, но успе да се сдържи и след като видя,че се държеше съвсем нормално и мило се успокои и се засмя, когато шоколада се рзпръсна навсякъде. Ади направи както Роман , а Ади се засмя.
- Ей Али моля ти стига вече- направи и забележка и избърса ръчичките и и останалата локвичка по масата. Замисли се за варианта да останат за вечерта в тях, но отговора и нямаше да бъде хубав за Али.
- Мисля, че това е лоша идея!- каза и погледна Ромън сериозно и се чудеше дали той се досеща коя е.

[Sponsored content]