Виена, 2010

[Лиам Блейс]

Бяха минали толкова много години от както Лиам не бе срещал сестра си. И понеже отношенията им не бяха много определени, двамата почти не поддържаха връзка след като чернокоското си бе заминал. Не, че не обичаше сестра си - напротив, просто понякога нещата се стичат по един начин, който съвсем не отговаря на това, което човек си е представял. Това се случи и с Блейс.
Чернокоското стоеше в едно от не особено известните виенски заведения, кръстосал ръце пред гърдите си, сърдито отпивайки от съмнително измита, кристална чаша, пълна с чисто уиски. Облегалката на пластмасовия стол се впиваше в широкия му гръб, оставяйки дебели, червени ивици по тънката му кожа. Но Лиам не обръщаше внимание на това. Единственото нещо, което в момента се въртеше из красивата му глава, бе мисълта, че ще види отново сестра си след толкова много години. Бе се зарекъл, че няма да впива поглед в часовника си, като всички онези мъже, на които "перфектната" дама им е вързала тенекия, за това спокойно палеше цигара след цигара, неосъзнато пълнейки малкия, порцеланов пепелник с гравирано име на някаква непозната за синеочкото фирма.

[Адриана Коул]

Адриана най-накрая помисли и за брат си, който не бе виждала от много наистина доста дълго време. От когато той избяга тя го бе чула само един път. Усмихна при мисълта, че ще го види отново и се замисли как да му се представи. Беше решено, че няма да взима дъщеря си, която щеше да седи в хотела със онова наето девойче, което трябваше да гледа Али- наречена детегледачка. Бяха се разбрали да се чакат в едно от известните заведения на Виена. Сложи малката в леглото и отиде пред огледалото. След отрицателно време извади една официална тъмно лилава рокля и едно черно кожено яке и едни високи объвки. Направи косата си на рибя кост и след малко се огледа в огледалото.
- Както винаги красива!- самочуствие се плъзна по лицето и и взе чантичката си и излезе от хотела. Взе такси и каза на къде да карат. както винаги тя закъсняваше. След малко таксито спря пред барът и тя плати и слезе. Влезе вътре и започна да се оглежда за Лиам.

[Лиам Блейс]

Може да не бе виждал сестра си от наистина много време, но просто нямаше как да не я познае. Вероятно и на шестдесет да станеше, пак щеше да я види от километри. Както винаги стилна. помисли си Лиам, фокусирайки сестра си още в момента, в който излезе от таксито. Дали някога щеше да изгуби усетът си за мода и това очарование, което се носеше около нея всеки път, когато влезеше някъде? Едва ли.
Блейс се изправи от стола си, раздвижвайки рамене, усещайки колко схванат се чувства. И как нямаше? Дали скоро бе спал в някое нормално легло, в някоя нормална поза? Май не. Чудеше се дали има някакъв "правилен" начин, по който да извика Адриана. Все пак двамата не се бяха виждали от толкова много време, едва ли щеше да е много забавно ако й се нахвърлеше отогре с мечешка прегръдка?
- Ади. - усмихна се Лиам, в момента, в който видя че сестра му го забеляза. Е, явно нямаше да има смисъл да се замисля за какъвто и да било подход. Той направи няколко крачки напред и в момента, в който бе готов да обвие ръце около талията й, нещо го спря. Точно за това синеочкото застана на мястото си скован като дърво, вперил поглед в Ади. Беше се променила, да, наистина се бе променила и то към по-добро. Като че ли дори очите й сияеха повече. Странно, наистина. - Хубава както винаги. - отбеляза Блейс, накланяйки глава на една страна. Като че ли чак сега успя да се осъзнае и протегна ръце в страни. Върху лицето му се изписа глуповато-очарователна усмивка, както в онези времена много отдавна, когато правеше някоя - друга глупост.

[Адриана Коул]

Адриана забеляза Лиам и се усмихна широко. Спря се за момент пред него и го огледа. Изглеждаше наистина много добре. Беше се спретнал, а ароматът му от мъжкия парфюм накара Ади да се гордее с брат си, който наистина имаше много да слуша. Той също я огледа. Тя му се усмихна на коментара и се завъртя като принцеска. Наистина малко се бе разглезила покрай детето, но на нея не и пукаше особенно. Тя се приближи и го прегърна.
- Ей Лиам... Изглеждаш доста по-добре от миналия път!- каза и оправи яката на ризата му и се усмихна. Погледна очите му и за сега искаше да си премълчи станалото. Искаше да разбере как е той и какво се е случило през тези години.
- Как си!- попита го и му се усмихна.

[Лиам Блейс]

- За в момента ли питаш или попринцип. Защото сега съм изключително добре. - върху лицето на Лиам продължаваше да стои широка, искрена усмивка. Той постави ръка на талията на сестра си, подканвайки я да седнат някъде. Определено имаха да си разказват много неща, а още повече да наваксват. Когато не си бил в живота на някого толкова дълго време, колкото бе отсъствал Лиам, времето никога не би стигнало, за да обобщи новостите и проблемите, които са съпътствали това време.
Двамата се настаниха на една от масите в ъгъла, която бе най-далеч от хорските погледи и съответно предразполагаше към спокойно общуване. Лиам, който бе оставил питието си на бара, реши да продължи само с минерална вода и лед. Все пак не искаше сестра му да види как се налива с алкохол, поне не още. Въпреки това не се сдържа и запали една от дебелите цигари, които стискаше от няколко минути в ръката си. Бе меко казано пристрастен към пушенето. - А ти как си, Ади? Изглеждаш ми много...различна. Или по-скоро има нещо различно в теб. В добрия смисъл, разбира се.

[Адриана Коул]

Ади и Лиам тръгнаха към една отдалечена маса и седнаха. Тя видя как той пали цигарата и се усмихна като леко поклати глава. Тя си знаеше на какво е способен брат и и едно от нещата, които той бе промнил е че беше пропишил. Поне тя така мислеше. Не го бе виждала преди този момент да пуши, но знаеше че е било много възможно. Все пак това беше брат и, забавен обича да се забавлява и винаги се въвлича в нещо. Въздъхна и си обясни, че тази промяна бе единствено от детето. Когато тя се появи на този свят от тогава щастието и се увеличи доста. За ради нея винаги се усмихваше, защото само и единствено тя и беше в главата.
- Ами...косата ми!- пошегува се и се засмя. Реши да бъде сериозна и започна.
- Може би това е, защото си имаш племенничка!- каза и се усмихна като изчака някаква реалция от брат си, който я гледаше странно.

[Лиам Блейс]

Цигарата, която Лиам поднасяше към устата си, увисна в ръката му, на сантиметри от лицето на чернокоското. Димът се извиваше пред очите му като сива преграда, чертаейки абстрактни форми в като че ли натежалия въздух. Опияняващата му миризма се впиваше в ноздрите му, заедно с парфюма на сестра си, който все още се прокрадваше около синеочкото.
За секунда Ли си помисли колко по-добре е, че не бе лапнал цигарата, защото най-вероятно сега щеше да се дави с него, докато тя гори гърлото му. Ха, какъв късмет. Но това не бе важното сега... Как, как бе възможно сестра му да е бременна, а той да не знае? Или по-лошото - вече бе родила. За секунди, сърцето на Лиам се сви и той за пръв път от доста време усети онази неопределена болка, която по-скоро се свързваше с душевна, от колкото физическа.
- Аз... тя.. ти...ТИ! - очите на чаровника се разшириха, добивайки размерите на поничка-рекордьор, а синият им цвят стана още по-наситен от връхлетялите го чувства. - Но защо чак сега ми казваш.. Как... Кога?КОЙ! - почти извика Лиам, опитвайки се да организира поне малко всичките въпроси, които нахлуваха неканени в главата му, очевидно опитвайки се да му предизвикат мигрена.

[Адриана Коул]

Тя наистина очакваше тази реакция и се замисли защо не му беше казала преди. След малко отговорът на мислите и беше, че може би след онази нощ просто е искала да остане сама с детето си или по-точно и с мъжът, но явно той не се интересуваше много от тях. Тя свали усмивката от лицето си и усети как очите и се навлъжниха.
- Ами преди три години!- каза плахо и се усети някаква болка в корема си. Сви се леко и реши да отговори на въпроса, защото му го казва чак сега.
- Лиам съжелявам, но наистина преди три години се чуствах ужасно. Просто исках да остана за малко време сама и сега осъзнах, че не трябва да се доверявам на случайни хора като примерно баща и.- каза всичко наведнъж и усети капчицата която се стече по бузата и. Веднага я избърса.

[Лиам Блейс]

Чернокоското протегна ръка и обхвана тази на Ади в своята. От край време насам обичаше да сравнява дланите им, нейната винаги бе била толкова крехка и някак малка. Тъжна усмивка пробяга по бледото лице на Лиам и той вдигна поглед към сестра си. Не искаше да я гледа разстроена. След толкова много години, все още продължаваше да го боли, когато я виждаше наранена. А очевидно сега бе такава. Искаше й се да може да помогне, да е можел да помогне и най-вече, да види племеничката си.
- Виж, Ади.. не ,че те обвинявам... Добре, де, малко, но това е защото още съм под влиянието на изненадата. Моля те, изтрий ги тия сълзи, с които никога не съм знаел как да се справям и се опитай да наваксаш за изгубеното време, като ми кажеш всички хубави, подчертавам - хубави неща, които съм изпуснал, става ли? - чернокоското стисна ръката на сестра си в своята, леко галейки я с пръсти. Само да срещнеше бащата на племеничката му, който бе разбил сърцето на майка й... от него щеше да остане само спомен. Никой ама никой не можеше да си позволи да се отнася със сестра му по този начин, не и докато Лиам можеше да направи нещо.

[Адриана Коул]

Ади погледна ръката си и тази на Лиам и се усмихна. Няната бе сравнително по малка от неговата, но той все пак беше от противоположния пол. Тя отново избърса с дугата си ръка сълзите и го погледна. Хубави неща? По-хубаво нещо от Алисия нямаше за нея. При нея това беше новото и още малко неща, но те не можеха да се наричат хубави. Сети се за няколко момента с Али, когато тя беше казала бати Лиам, защото Ади много и разправяше за него. Показваше една снимка и говореше куп неща за него. Никога не беше забравяла брат си.
- Ами цели две години и говоря за теб и тя преди един месец каза бати Уилям!- каза и се усмихна като в мислите и сега беше Али, която сладко си поспинкваше.
- Или преди 2 години като каза мама, когато чуя точно тази думичка от нея нещо в мен се разтапя и умирам от щастие да чувам това!- каза с усмивка на лице и нямаше намерение отново да падне в сълзи.

[Лиам Блейс]

Лиам просто не усещаше как думите на Адриана предизвикват усмивка по лицето му - това лице, което в повечето пъти стоеше сериозно и невъзмутимо, сега се разтапяше само при мисълта за племеничка, която да му скача на врата, да го тормози да играе на нещо с нея и разбира се - да му вика "бати". Само до преди няколко часа Ли дори не се бе замислял, че може да изпитва каквото и да било към дете, което не познаваше, но ето че само няколко думи от страна на Ади накараха Лиам да се размекне като кашкавал във фурна.
- Как я кръсти? - изведнъж чернокоското осъзна, че няма никаква идея как се казва дъщерята на сестра му. Да, очевидно от вълнение много неща можеха да се изпуснат, включително и няколко важни. - И разбира се... Кога ще мога да я видя?
Лиам с ръка на сърцето си можеше да признае, че никога ама абсолютно никога не е виждал Адриана като млада майка, която отглежда детето си сама. Като че ли в неговите спомени, сестра му не бе способна на подобно нещо, не бе достатъчно... голяма, но ето че очевидно грешеше. Може би хората наистина се превръщаха във възрастни в един такъв момент, какъвто бе настъпил при Ади.

[Адриана Коул]

Ади усети хубавата усмивка на лицето на Лиам, която бе от влиятелните изречения. Усмихна се, че поне той ще се интересува поне мънчко от нея.
- Казва се Алисия!- каза и се усмихна размечтано. Наистина незнаеше зашо бе измисли това име нея. Може би защото нейното започва с "А", а на брат си тя често вика "Ли". Свтрза по някакъв начин нещата и след малко осъзна, че на галено и викат Али. Усмихна се на това откритие и се замисли кога може той да я види.
- Можеш още сега, но тя може и да спи! Иначе утре цял ден ще сме с теб!- каза и наклони леко глава и го загледа в сините му очи. Ако Ади имаше като неговите може би сега Али щеше да е синеока.

[Лиам Блейс]

Лиам се чувстваше като че ли сега се пробужда от много, много дълъг сън. Това може би се дължеше на факта, че когато не прекарваш време с един човек, колкото и да ти е близък, той се превръща в илюзия, спомен. И сега Ли имаше чувството, че тези спомени са оживяли отново, материализирайки се в сестра му. Харесваше му отново да има някакъв контакт със семейството си, макар и завързан само преди няколко минути - нямаше значение, все едно никога не си бе тръгвал.
- Сигурно е прекрасна. Не се и съмнявам, след като познавам майката. - усмихна се дяволито Лиам. Нямаше търпение да се запознае с племеничката си, дали щеше да прилича на майка си? Дали щеше да е от онези луди хлапета, които могат да те накарат да настръхнеш с всяка една тяхна крачка? -Нямам търпение да я видя, Ади. Никога нямаше да предположа, че може да имаш такава голяма изненада за мен.

[Адриана Коул]

Ади се усмихна и усети нетърпянието на Лиам, който искаше да на момента д я види. Сложи ръката си на масата и започна да трака тихичко с ноктите си. Погледна го и си каза, че няма невъзможни неща.
- Ли всичко е възможно и ще чакам и ти да си имаш!- каза и се засмя на последните си думи, но след малко изражението и стан сериозно.
- Хайде сега кажи малко и за себе си?- каза въпросително и го погледна право в очите като не спираше да трака по масата. Имаше чуството, че Лиам този звук го дразни, но тя не спря.

[Лиам Блейс]

Лиам наистина се дразнеше от тракащият звук, който ноктите на сестра му издаваха по масатра, но реши че като за първа среща ще бъде прекалено грубо да й направи забележка, така че изцяло се остави на надеждата Адриана да се усети.
Чернокоското отвори бутилката минерална вода, която нямаше представа коса са му донесли - очевидно бе потънал в разговора със сестра си прекалено много и изля по-голямата част от съдържанието й в чаша с лед. Отпи малко количество от нея, усещайки как студените глътки замръзяват гърлото му, карайки го да се закашли.
- Какво да ти кажа за себе си? Аз не мога да ти съобщя, че имаш племеничка, но пък може и да имаш.. знам ли, още не са ми съобщили. - опита се да се пошегува Ли, замисляйки се с колко много момичета бе бил наскоро. - Животът ми далеч не е толкова интересен колкото беше. Я ми кажи, как са родителите ни? Чувала ли си се с тях?

[Адриана Коул]

Вече Ади се усети. Лиам погледна малко ядосано ръката и, а тя поклати глава и бвно отмести ръката си и я слои на кракът си . Кръстоса крака и се по облегна назад. Леко се замисли за родителите им, които не бе виждала от една година. Ади преди година беше отишла на гости при тях. Тя им беше казала за Али, но те се възмутиха от постъпката и. Видяха момиченцето порадваха и се и просто тя не е чустваше там добре. Знаше, че родителите и ще я обвиняват за това просто се върнавъв Виена.
- Ами те знаят за Али, но просто си знаех, че ако остана там щях да съм обвинявана цял живот!- каза и го погледна
- Иначе са добре както винаги!- каза с усмивка.
- Ли ти нямаш ли си приятелка. До кога ще чакам?- каза и се засмя мило.

[Лиам Блейс]

Това звучеше като типично в стила на осиновителите им. Може да се грижеха за тях, когато бяха малки, да правеха всичко за тях и въпреки това... имаше неща, които никога нямаше да се променят. Моралните им разбирания бяха твърде високи, вероятно дори и за свещеник. Самият Лиам никога не бе разбирал това, а вероятно и Адриана. Все пак двамата бяха хора, не роботи. А и как можеха да не се разтопят пред дъщеричката на Ади? Малко или много тя бе тяхна внучка, независимо с баща или не.
Очевидно на сестра му не й се говореше особено много по тази тема, защото по наблюдения на Ли, девойката бързо смени темата. Разбираше я - едва ли бе лесно да си самотен родител, но пък Адриана не изглеждаше като да се оплаква. Очевидно да бъде майка й се отразяваше много добре.
- О, Ади, не се излагай. - засмя се леко Лиам, поставяйки ръце пред гърдите си. Той леко се приведе към масата, все едно готвейки се да й сподели тайната на живота си и със същата сериозна физиономия добави - Как точно си ме представяш мен в сериозна връзка? Защото аз не мога и не мисля, че някога ще успея.

[Адриана Коул]

Адриана се замисли и го погледна подозртелно. Тя очакваше да му кажи нещо свясно като да естествено, но учи той я разочарова. Усмихна се и поклати глава. След малко наистина се замисли дали той може да направи семейство. Всичко за нея беше няпълно възможно, защо това да не бе.
- Ами да ти кажа честно, че ако се стегниш си те представям с едно момченце и една секеси мама!- каза и се прближи като присви очи и му се оплезе. Изглеждаше като малкодете, но не и пукаше защото беше с брат си. Замисли е ако той я попита от кой е детето и как ще отговори тя.

[Лиам Блейс]

В интерес на истината, Лиам наистина искаше да говори със сестра си кой е бащата на племенницата му, но нещо в него му подсказваше, че сега определено не му е времето и мястото да се обсъждат такива неща. Пък и не му изглеждаше, че Ади има желание да говори за него, очевидно бе, че не се беше отнесъл с нужното внимание към двете им. Дали бащата на Али ги посещаваше или се бе отказал от дъщеря си?! А дали въобще знаеше за подозирането й? До колкото Лиам познаваше сестра си, тя определено бе достатъчно горделива и борбена, за да се справи сама с отглеждането й, без да намесва мъжа в тези неща. Така че дори и да се окажеше, че Алисън не познава баща си, Ли нямаше да се усъмни и за миг, че Адриана се е справила чудесно в отглеждането й без него. И все пак чернокоското искаше да се убеди в това колкото се може по-бързо и да види най-накрая малката. Но за всичко си имаше време, нали така?
- Значи нещата в представите ни се разминават. - засмя се леко Лиам, прекарвайки ръка през късо подстриганата си коса. - Не мисля, че мога да се видя с детенце и секси мадама в близките... Знам ли? Стотина години, може би?
Лиам прехапа устната си, за да сдържи езикът зад зъбите си, но нещо в него напираше и той просто не можа спре думите, които се изляха като река от устата му.
- Ади, може ли да те попитам нещо? - започна чернокоското с несигурен, но твърд глас. - Кой е бащата на Али и... какви са отношенията ви с него?

[Адриана Коул]

Адриана се замисли и сложи отново ртцете на масата като този път нямаше намерение да трпа по масата с ноктите си. Усмихна се леко и си каза, че това може и да стане. Както преди няколко минути му каза "Няма невъзможни неща" Засмя се и си представи гледката, че той се разхожда с едно сладко момченце и една много хубава мама. Усмихна се и го погледна. И след малко той я попита дали може да и зададе някакъв въпрос. Тя се стъписа и свали усмивката като беше сигурна, че въпроса ще е за бащата на Али. Ето и очаквания въпрос беше произнесен от Лиам. Тя го погледна и поклати отрицателно глава. Как щеше да приеме, че това ете е от Доминик приятел на Лиам. Знаеше, че отново ще се видят, но как трябваше да го каже. След малко просто започна да ръси думите от устата си. Без усмивка тя започна да му казва кой е той. Изправи се лекичко и го погледна право в очите и усети притеснителния поглед и в себе си и в Лиам.
- Ами Лиам...- само каза и след 15 секунди без да спира да го гледа продължи- Алисън е от...- отново спря за известно време и усети още по-голямо ритеснение и напрежение в Лиам- от Доминик!- довърши като не спря да го гледа и да чака реакция от него.

[Лиам Блейс]

Още в момента, в който Лиам зададе въпросът си, разбра че нещо не е наред. Само за стотни от секундата, изражението на Адриана се промени коренно, което чернокоското просто нямаше как да тълкува по различен начин от - проблем. Какво ли бе станало, че красивата усмивка на сестра му веднага се изпари?
- Доминик?! - повтори невярващо след нея Лиам, опитвайки се да не гледа толкова смаяно. Въпреки това като че ли всичко в него се преобърна, напомняйки му, че това е едно много, много странно решение от нейна страна. Но как... как се бе случило?! Тя и Доминик?! Да, това наистина беше нещо, за което Ли трябваше да поговори с приятеля си, с когото не се бяха виждали от... колко време? - Но.. как, кога... Защо?!
Изведнъж гневът бавно започна да се заражда у Лиам. Той инстинктивно сви пръстите си в юмрук, осъзнавайки че в момента няма нещо върху, което да може да си го изкара. Как можеше Доминик да постъпи така с Ади?! Първо на първо, не знаеше ли златното правило да не се срещаш със сестрата на приятеля си?!

*извинявай ама нямам муза

[Адриана Коул]

Адриана не беше изненадана как той го прие. Наистина преди може би три години, когато Доминик беше в тях той не се интересуваше особенно от тях. Бяха се среща ли само няколко пъти през зимния сезон и тя в тези им срещи не му беше казала нищичко. Погледна ръкат на брат си, която беше свита в юмрук и усети как очите отново и се навлажниха. Не искаше никой да я съжелява или нещо подобно, но тя сама се бе обвинявала дълго, че детето е точно от него, но никога не е искала да го маха.
- Преди три години и половина, когато ти не се пребираше през зимата, а беше поканил Доминик за студения сезон в нас. Тогав ми казахте да го посрещна и след това нещо ми стана!- каза почти всичко и го погледна като сложи ръката на челото си.

[Лиам Блейс]

- Трябваше да се досетя... - Лиам повдигна като че ли безразлично рамене, но въпреки това в очите му се четеше нещо друго - вина. Все пак той познаваше приятеля си, знаеше какво е влиянието му над момичетата, просто... не трябваше да позволява на Адриана да се докосне до него, защото привличането някак си му се струваше неизбежно - Доминик бе красив, привлекателен мъж, а Адриана бе просто неустоима. Трябваше да се досети, но честно казано преди време въобще не го бе съобразил, като че ли тогава бе сляп за всички онези неща, които ставаха около него. Как можеше да пропусне и това?
Лиам се стараеше да бъде възможно най-разбран, опитваше се да се превърне в онзи грижовен и търпелив брат, от който Ади се нуждаеше, но като че ли изненадата бе обхванала емоциите му напълно и единственото нещо, от което имаше нужда в момента чернокоското бяха отговори. А съвсем не се замисляше, че личния живот на сестра му не е негова работа и че тя не е длъжна да му дава отчет. Но... какво да ги правиш братята - винаги ще се намесят там, където не им е работа, мислейки си, че това е в правото им и най-вече, че е правилно.
- Той... много ли те нарани? Какви са ви отношенията в момента? - Лиам преглътна мислите си, отпивайки на няколко пъти от пластмасовата бутилка минерална вода. Пръстите му се плъзнаха по изпотеното, от рязката смяна на температурите, шише и свалиха етикета като с магия. Чудесно, сега Ли щеше да има с какво да се занимава. И чернокоското инстинктивно започна да къса етикета на малки парченца, представяйки си, че това е главата на Доминик.

[Адриана Коул]

Какво трябваше да му каже сега. С Доминик се виждаха, но все още той не е излишен за малката Али. Замисли се за момент като гледаше ръката на Лиам, която късаше етикета на шишето. премигна няколко пъти Ади и си пое въздух. Нямаше търпение този разговор да свърши и двамата с Лиам да отидат при Али, но не имаше още въпроси, които Лиам го интересуваха. Тя не обичаше да казва личните си неща, но това все пак беше брат и, никога не го е лъгала или не е азила тайни от него освен това с Доминик. Поклати глава и хвана сребърното си герданче като започна да си играе снего.
- Не не ме е наранил, а просто се чуствам странно от мисълта, че той няма да се появи и Али да има поне малка представа за него. Първата едн година беше наистина много загрижен и мил с нас, но след това се виждахме много рядко и това мен лично наистина не ме наранява просто ме кара да се чустван някак си незнам. Мисля че не съм достатъчна за Али тя постоянно пита кой е баща й, а аз какво трябва да и кажа!- каза всичко това и усети една сълза която се спусна по бузата и.

[Лиам Блейс]

Лиам реши да спре да измъчва сестра си със своите въпроси. След като след толкова време бяха успяли да се съберат и да разговарят отново, то щеше да има време да разговарят и за останалите неща, но точно сега очевидно темата дойде малко в повече на Адриана.
- В такъв случай малката би трябвало да е много доволна, че ще има чичо. Може за малко да й отвлече вниманието... - Или пък да засили любопитството й... продължи наум Лиам, но реши, че няма нужда да го споменава. Все пак виждаше колко разстроена е Ади, а неговите догатки нямаше да помогнат до никъде.
От това, което бе разбрал от разговорът им, който бе минал като за части от секундата, Ли стигна до извода, че ... ами, много бързо си прави изводи.Всъщност, очевидно се оказа, че Доминик се е държал добре както със сестра му, така и с дъщеря й, което до някаква степен успокои чернокоското. Той събра накъсаните хартийки в шепата си и ги изсипа в пепелника. Ядът му бе започнал да охлажда и малко по малко синеочкото започваше да мисли трезво.
И макар да не си падаше особено много по прегръдките и тем подобните лигавщини, Лиам премести стола до този на сестра си и обви ръце около раменете й. Не искаше да я вижда да плаче никога повече.

[Sponsored content]