Re: Виена, 2010

by **Адриана Коул** Пет Юни 03, 2011 9:36 pm

Адриана усети как гнева на брат постепенно се изпарява и изтърка сълзите от очите си. Гушна се в Лиам и сложи глава та си на раменете му. Усети как ухае парфюма му и вдиша хубавия аромат като се усмихна. Погледна часовника на Доминик, който беше на ръката му и показваше само 20:30. Дали Али щеше да спи или Ади щеше да дочака утрешния ден, за да види двамата заедно- Лиам и Али. Усмихна се на представата си и го погледна като малко се отдръпна.
- Не е много късно искаш ли да отидем при Али?- попита с усмивка на лице вече и усети, че това време на разговора им мина доста бързо.

by **Лиам Блейс** Пет Юни 03, 2011 9:50 pm

Чернокоското едва сдържа широката усмивка, която почти мигновено се появи на лицето му, стараейки се да не изглежда като хлапе, на което са му предложили безплатен билет за лунапарк. Разбира се, че искаше да види Али, ако имаше някаква някаква възможност дарбата му да е телепортиране, сега щеше да е най-щастливият човек на света.
- Разбира се, че искам. - без да се осъзнава, Ли стисна Адриана силно в прегръдките си, показвайки че има неща, които никога няма да надрасне ( а се притесняваше да се ухили като Чеширската котка). Но точно в момента това бе останало на заден план.
Лиам се изправи, така че да може да извади парите, които винаги държеше в задния си джоб, от тесните дънки, с които почти никога не се разделяше. Те му бяха нещо като запазена марка, за да изглежда добре и на ниво.
- Кога тръгваме? - повдигна вежди чернокоското, оставяйки парите на масата.

by **Адриана Коул** Пет Юни 03, 2011 9:57 pm

Ади се засмя, когато той я стисна в прегръдката. Това значеше, че икса да отиде още на момента при нея. Нямаше никакво търпение, а Ади понякога искаше за един или два дена порсот да се отдели от нея и да си почине съвсем мъничко. Решено беше, че ще тръгнат на момента. Тя стана от стола и взе в ръце чаничката и облече елегантното якенце като смъкна надолу мачканата вече рокля. Усмихна се и видя оставените пари на масата. Не се чустваше задължена, защото не си бе поръчала нищичко.
- Веднага!- отговри на въпроса му и го изчака да тръгне.

by **Лиам Блейс** Нед Юни 05, 2011 10:13 am

Пръстите на Лиам се плъзнаха по голямата, тежка стъклена врата, задържайки я докато Адриана излезе. Нямаше никаква идея накъде точно трябва да поеме, за това просто се остави на сестра си да води. Мисълта, че двамата с Ади не са излизали от много време, се върна в главата на чернокоското и той инстинктивно извърна поглед към голяма, стъклена сграда, в която се отразяваха фигурите им. Това му напомни за една от последните им разходки заедно, когато и двамата бяха с няколко години по-млади, по-глупави и определено по-детски настроени. И точно при тази разходка, Лиам бе извърнал глава назад, оглеждайки отраженията им в стъклото на огромен, черен джип, мислейки си кога ще порасне достатъчно, за да може и той самият да кара подобна кола. И сега Ли бе достатъчно голям... И отново се разхождаше със сестра си, но сега и двамата изглеждаха различно, нямаше го онова детско, пленително изражение, което можеше да накара всеки продавач в магазина да им се усмихне. Да, наистина бяха пораснали, даже прекалено много и вече достатъчно време бе изгубено.
- Няма ли някакъв пряк път? - попита Ли, смеейки се. Не искаше да губи повече време, защото възможността да види отраженията им сбръчкани и приведени, просто не му допадаше. Да, никакво време за губене повече. - Мислиш ли, че ще се досети кой съм?

by **Адриана Коул** Нед Юни 05, 2011 10:26 am

Лиам задържа врата на барът и двамата с Ади излязоха от местенцето, което нямаше да забрави, защото тук им беше срещата в която тя искренно каза всичко случило се през това огромно минало време. Тя забеляза как брат и погледна зад себе си отражениията на двама им, а Ади в този момент се сети нещо. Преди много години, когато тя бяха деца и двамата се бяга видяли в един огромен джип, който Лиам много хареса. Този момент също нямаше да напусне спомените на Ади. Ади започна да върви по една пътечка и изчака Лиам, за да вървят един до друг. Замисли се над въпроса дали Али ще познае Лиам и си каза, че ако не го познае просто всички онези дни седяла с нея пред компютъра като отделяше време и показваше снимки на Али на които бе самият и брат. Дано дните не бяха излишни- помисли тя и се усмихна.
- Надявам се да те познае!- каза откровенно и вече бяха стигнали до хотела, в който живяха двете с Али. Влязоха и тръгнаха заедно към рецепцията.

by **Лиам Блейс** Нед Юни 05, 2011 10:32 am

- Значи ставаме двама. - прошепна Лиам с усмивка и нисък, равен глас, който прозвуча като ехо в момента, в който стъпиха в хотела. Значи тук живееше сестра му с малката, не изглеждаше лошо, но все пак бе далеч от идеята на Ли за дом. Не, че неговата идея бе кой-знае колко по-добра, просто включваше лично негово място, на което да се... е, нека кажем - забавлява.
В момента, в който стигнаха до рецепцията, Лиам като че ли напълно изключи. Не чуваше какво точно си говори Адриана с рецепционистите, единственото нещо, което се въртеше из главата му бе мисълта за малката Алисън. Може би трябваше да спрат до някой магазин да й купи нещо малкичко, децата обичаха подаръци. Може би плюшено куче или защо не - пума, щеше да й напомня за него. Ако въобще знаеше за възможността на чичо й да се превръща в животно. Едва ли. Но как можеше да отиде с празни ръце при дете, което не бе виждал никога през живота си. Грешка, голяма грешка.
- Ади, мислиш ли, че наблизо има магазин от където да купя на малката плюшено куче или еднорог или.. близалка, знам ли? Просто нещо? - попита Лиам, нервно потраквайки се пръсти по дървеното бюро на рецепционистите.

by **Адриана Коул** Нед Юни 05, 2011 10:47 am

Ади усети как Лиам се изнервя и леко се усмихна като знаеше, че няма търпение той да види Алисия. Тя не искаше да се възползва от парите на брат си, който питаше дали на близо има магазин в който да купи нещо на Али. Нямаше нужда от това, но Ади не се заинати и просто се сети, че в подземието на хотела има огромен мол, в който беше много вероятно да има детски играчки. Усмихна се на брат си и реши да му каже на къде да тръгнат. Тя взе ключът от стята си и се замисли за това, че им трябва лично жилище в което да правят всичко забавно, но сега на друга тема сме.
- Ей Лиам не е нужно!- каза мило и го погледна като извърна на страни глава и го погледна мило. Той направи сериозна физиономия и започна да повтаря въпроса, но Ади го спря.
- Добре! В подземието има мол трябва да има нещо интересно!- каза с усмивка и тръгна към ескалатора, който водеше към подземието. Вече бяха долу, а тя се спря и огледа. Точно през два магазина имаше детски неа и като по чудо магазина работеше.
- На там!- каза и го погледна като посочи с пръст многото играчки на витрината.

by **Лиам Блейс** Нед Юни 05, 2011 11:06 am

Лиам винаги се чувстваше не на място в такива огромни магазини, а още повече, когато бяха пълни с детски играчки. Когато ставаше въпрос за малчугани, Ли бе абсолютна нула. Единственото нещо, което знаеше за тях бе, че обичат да си играят. Той все още смяташе, че розовото е за момиченца, а синьото - за момченца, макар в гардеробът му да висеше розова риза, купена от един доста съмнителен продавач в тясна, тъмна уличка, но това бе друг въпрос.
Чернокоското се приближи до отрупаните с играчки витрини, връщайки се назад в детството, когато той самият си играеше с фалшив и изключително стар, ръждясал пистолет. "По наше време..." помисли си с носталгия Лиам, усмихвайки се многозначиелно " Нямаше толкова много неща. Или си играеш с парцалена кукла или с пистолет. ". Или поне Лиам помнеше тази част от играчките. Не бе разполагал с луноход или количка с дистанционно. Да, времената се променяха бавно.
- Какво мислиш би й харесало? - попита Ли, поглеждайки в морето от плюшени и порцеланови играчки. Толкова много цветове, а всичко му изглеждаше почти еднакво.

by **Адриана Коул** Нед Юни 05, 2011 11:15 am

Ади погледна към многото различни видове играчки и се усмихна като си спомни за времената, когато си играеше с една единствена кукла. Тогава изобщо не се виждаха такива жирафи, кученца, меченца или онези кукли, които говорят. Просто времената се бяха променили доста. Тя взе в ръце една котка и я погледна замислено. Спомни си моментът в къщата им, когато имаха коте, което загубиха. тя много го обичаше. Дори спеше с нея. Замся се и го остави на рафтът при другите играчки. След малко спомениете бяха прекъснати от думите на момчето, а Адриана отново се учуди. За коя играчка точно говореше брат и?- започна да се пита като гледаше многото цветове и почти еднаквите играчки.
- Кое по-точно?- попита замислена и го погледна. Той взе от един от рафтовете една котка, която представляваше пума, а в другата едно сладко бяло зайче- естествено плюшени играчки. Погледна едното , а после и другата играчка. Хвана брадичката си и направи физиономия, която представляваше мислене.
- Мисля, че това повече ще и хареса!- каза и се усмихна като посочи котето.

by **Лиам Блейс** Нед Юни 05, 2011 12:06 pm

Лиам остави пумата обратно на рафта, от където я бе взел и реши да се довери на Адриана. Все пак тя познаваше дъщеря си най-добре.
- Ще вземем това. - каза Ли на продавача, размахвайки плюшеното коте в ръката си. Радваше се, че е взел Ади със себе си, защото най-вероятно иначе щеше да отиде при Алисън държейки плюшен октопод. Макар, че чернокоското смяташе, че октоподите могат да бъдат много сладки с всички тези пипала.
След като Лиам плати играчката и остави продавачът да го опакова както сметне за добре, двамата с Ади бяха готови да се качат при Али. Чернокоското нямаше търпение да се срещне с племеничката си. Искрено се надяваше, че ще се зарадва на подаръка, но най-много се надяваше, че ще се зарадва на него - ако го познаеше, разбира се.

by **Адриана Коул** Нед Юни 05, 2011 4:29 pm

Ади само се усмихна и поклати глава в знак на съгласие. Излязоха от магазина и тръгнаха отново към ескалатора, но този път щяха да използват другия, който водеше на горе. Към рецепцията на хотела. Ади извади от чантата ключа и погледна с Лиам, който нямаше никакво търпение да чака асансьора да се качи чак до 13 етаж. Без да обелват нито дума и двамата влязоха в асансьора, а Ади с кракът си започна да тропа нервно. Ето че и прстигнаха на 13-тия етаж. И двамата слязоха, а Лиам послева Ади. Стигнаха да нейната стая и тя вниателно отключи, защото забеляза, че детегледачката е заключила с другия ключ т стаята. Отвори вратата и чу викането на Али. Явно се забавляваха с онова момиче.
- Заповядай влизай!- каза с усмивка и изчака Ли да влезе. Затври след него врата и чу тихите стъпките, които бяха на Али да се приближават.
- Здравей Али! Виж кой ти водя!- каза тя и пегърна малката като я вдигна и я целуна по челото. Обърнаха се към Лиам и се усмихнаха. Ади забеляза оставената снимка на брат си на шкафчето и я взе като я показа на Али.
- Я кажи кой е този батко! Нали ние си говорехме с него!- каза тя мило и спокойно на Али и се усмихна като забеляза, че тя се взираше ту в снимката ту в Лиам.
Детегледачката сепрбилижи към тях.
- Благодаря ти!- каза с усмивка и подаде парите на момичето, което себе справило дота добре с Али. тя излезе от апартамента, а Ади и Лиам очакваха някаква реакция от Али.

by **Алисия** Нед Юни 05, 2011 4:38 pm

Али и майка и бяха както винаги в къщи, но тази вечер тя разбра, че Ади ще се срещне с момчето от снимките, което се казваше Лиам. На Али и бе много интересно, когато си говорят за него и когато произнася името му. Майка и излезе, а Али остана под наблюдението на милата детегледачка, която се грижеше много добре с малката. Доста малко време майка и я нямаше, а сладурана доеи не бе забелязала това, защото беше си играела с момичето. След малко тя чу как вртата се отключва и се чу гласът на майка и. Тя стана и остави играчката, която използваше за бебе при играта си с девойката. Тръгна бегом към майка и и се хвърли на раменете и като забеляза и момчето. Първоначално нищо не каза, а малко се засрами. Целуна майка си по бузката и погледна миличко към Лиам, който седеше и я гледаше. тя видя снимката и оприличи огромната прилика. Ето то това беше той- чичо и, кйто тя искаше да нарича бате. Усмихна се и погледна гердана му.
- Ааа това е той! - каза мило и малко учудена от случващото се и се усмихна. Присегна се и хвана герданът му като започна да си играе леко.
- Здравей бате Лиам- усмихнато изрече и го целуна по бузката.

by **Лиам Блейс** Нед Юни 05, 2011 9:21 pm

- О, ела при мен. - каза Лиам, протягайки ръце към малката. Имаше чувството, че вече я познава. А в момента, в който устните на малката се докоснаха до небръснатата му буза, Ли осъзна, че просто обича това момиченце.
Той я взе от прегръдките на майка й и макар да се чувстваше доста несигурен в началото, държейки малко дете в ръцете си, като че ли всичко се изпари на момента, в който Али постави ръце около врата му.
- Виж ти, колко си голяма, скоро ще станеш истинска разбивачка на мъжки сърца. - усмихна се широко Лиам, повдигайки вежди. Той освободи едната си ръка, така че да може да изваде плюшеното коте, което й бе взел от голямата, шумоляща, черна торба и с усмивка каза - Нося ти нещо, но ще ти го дам само при едно условие. Ако ми дадеш голяяяма целувка по бузата. Много голяма. - чернокоското показа плюшената играчка на племеничката си, държейки я на разстояние докато не получеше целувката си.

by **Адриана Коул** Нед Юни 05, 2011 9:47 pm

Ади видя щастливото лице на Али и изпълненото лице с радоста на Лиам. усмихна се и видя колко бързо Али се отпусна в брат. попринцип беше наистина много срамежлива и трудно слизаше от майка си. Това беше нещо наистина странно за Ади, но пък от една страна тя свикваше с същствата около нея. Усмихна им сеи чу думите на Лиам. Засмя се и щипна Али по бузката, която спокойно си седеше Лиам и се усмихваше.
- Али хайде красвице дай целувчица на батко!- каза и и се усмихна като я целуна по бузкта и седна на едно шкфче, където седяха обувките. Събу високите обувки и отново се върна при брат с и малката дъщеричка.
- Хайде дребосъче и ще получиш един подарак!- каза обедително на Али и япогледна като я погали по главичката и оправи косата и като япреметна зад малките и ушенца.

by **Алисия** Нед Юни 05, 2011 9:57 pm

Али се усмихваше на баткото и си играше д герданът му. тя имаше прдстава за него единствено от снимки, но много бързо го запомни и и хареса как се държи с нея. Направи мила усмивчица. Явно се отпусна в него, защото знаеше какъв е той на майка и. Лиам каза на Али, че е много голяма красавица, а тя се усмихна като показа малкит си зъбки и поклати главичката си. прифи очи и започна да се сме като сложи главата си на рамото на Лиам. След малко рязко се изправи и вдигна нагоре ръка като показа колко висока ще стане.
- Аз ще бъда толкова голяма!- каза и се усмхна като погледна нагоре. тя усети, че Лиам крие нещо зад себе си и имаше едно условие, за да даде тов нещо на Али. трябваше да му даде една огромна целувка по бузата. Тя погледна майка си и се усмихна кто и метна с ръка. Отново погледа и се хвърли на интерсния за нея батко и се доближи до лицето му. целуна го силано и се отдръпна.

by **Лиам Блейс** Пон Юни 06, 2011 4:10 pm

Игрива усмивка пробяга през лицето на чернокоското, когато устните на племеничката му за пореден път се залепиха за бузата му. Може би наистина щеше да свикне с това, започваше да му харесва да е вуйчо.
Той подаде плюшената котка на Алисън и бавно я пусна на земята, така че да може пълноценно да й се порадва. Не можеше да определи на кого точно му прилича красавицата, откриваше много черти на Ади, но като че ли не всичко бе взела от майка си. Но разбира се - и тя като нея бе изключително красива. Нямаше съмнение, че като порасне голяма ще стане повече от прекрасна.
- Ади, направо ме накарада се замисля защо нямам свое. - прошепна й Лиам, без да отделя поглед от малката. - Е, Али, как ще кръстиш? - синеочкото предполагаше, че децата кръщават всичко, което могат.

by **Адриана Коул** Пон Юни 06, 2011 7:13 pm

Aди се усмихна на думите му и се замисли, че ако има той детенце ще скочи до небето от радост. Не само ще радва Лиам, Ади, но и много щеше да радва и да си играе с Али, която щеше да е по-голяма. Замся се когато в представите някой вика на Али какко и отново погледна Лиам.
- Защо не го направиш?- каза потканващо и го загледа като сложи главата си на рамото на брат си и погледна Али, която мислеше име на сладкото котенце.

by **Лиам Блейс** Пон Юни 06, 2011 7:20 pm

Лиам погледна сестра си с онзи особено многозначителен поглед, който въпреки всичко казваше "Не се шегувай с мен" повдигайки само едната си вежда, той присви очи срещу Ади, а на устните му замръзна крива усмивка. Първоначално звучеше като добра идея, но само първоначално. Ли нямаше да бъде добър баща, за това алтернативата "деца" просто отпадаше, колкото и да се размекваше на моменти, синеочкото просто не можеше да си се представи с дребосък, тичащ около него.
- Ти как мислиш? - Лиам винаги бе бил непостоянен в решенията и изборите си. Дори и с момичетата бе така, така че не можеше да се очаква каквато и да била отговорност от него, а камо ли от него да зависи човешки живот. Не. Това нямаше да се случи. - Не съм точно типа бащи за пример, нали?

by **Адриана Коул** Пон Юни 06, 2011 7:46 pm

Ади се засмя тихо и го погледна. Замисли се, че отговорноста му може да се промени и долу горе от това завишесе да е добър баща. Отговорност, постояннство, обич и желание бяха нещата, които Ади имаше в себе си и си отглеждаше детето прфектно за нея. Имаше още да каже за Али на Лиам, но сега искаше да си премълчи, защото не искаше да разваля слдката ситуация.
- Можеш да се промениш Лиам!- каза и отново му се усмихна като видя замисления поглед на Али. Ади усети, че Али почти заспива и нежно я погали по главичката.
- тази нощ тук ли ще останеш?- каза с желание тя и чакаше отговора му, който се надяваше да е Да.

by **Лиам Блейс** Вто Юни 07, 2011 8:57 pm

В интерес на истината, Лиам имаше огромно желание да прекара още малко със сестра си и с племеницата си. Толкова време не се бяха виждали, че сега му изглеждаше като да имат да наваксат неща за цял век. А и Ли още не знаеше каква е точната история с Доминик и защо отношенията им са прекъснали. Е, значи бе решено - щеше да остане. И без това нямаше някаква неотложна работа, така че и оправдание нямаше да може да намери - не, че му се търсеше такова.
- Ако не е проблем, с удоволствие. - през главата му вече се въртяха всякакви идеи, включително и Адриана, цялата намазана с паста за зъби, това щеше да ги върне доста назад в годините, когато подобни долни шегички бяха не само позволени, но и препоръчителни. Липсваше му това закачливо време на пълна безотговорност. Може би щеше да може да го върне само за няколко часа?

by **Алисия** Нед Юни 12, 2011 3:16 pm

Aли следеше внимателно разговора между майка си и вучо и след като Ли каза, че с удоволствие ще остане тя се усмихна и се сгуши в момчето като все още не се отдели от него. Той бе прегърнал, а тя се чувстваше като една малка принцеса на която всичко и услугват.
- Tи спиш с мен!- каза Али сладко сладко и го посочи като отново го целуна по бузата. Гушна към себе си котето и се усмихна като се замисли гледайки го как ще го кръсти. След малко реши, че трябва да се казваа Ли и никога да не забравя вуйчо си, който тя наричаше бетко.
- Казва се Ли!- каза на Лиам и след това погледна майка си като и се усмихна.

by **Адриана Коул** Вто Юни 21, 2011 7:50 am

Адриана ги поглена мило и видя как и в лицата на двамата имаше много щастие. Усмихна се доволно и целуна лекичко Али по бузката като погледна към котето което току що бе кръстено от Али на име Ли. Засмя се тихичко и ги погледна въпросително. Погледна Лиам и се чудеше какво им се прави сега. На Али със сигурност се спеше. То си личеше. Очите и почти се затваряха и се бе отпуснала на рамото на Лиам.
- Али май ще спинка!- каза тихо на ушенцето и и след малко видя бързата и реакция. Али се изправи рязко и отвори широко очи. Адриана се замся на това и видя че на Али изобщо не и се оставяха майка и и вуйчо и сами.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
				1	2	3
4	5	6	7	8	9	10
11	12	13	14	15	16	17
18	19	20	21	22	23	24
25	26	27	28	29	30