Starbucks - Vienna

[Alex McNamara]

[Ariadne Bloodrose]

Старбъкс - най-най-най- любимото ми място на света. Влязох с голямо удоволствие.
Седнах на една хубава маса с един свободен стол,поръчах си едно капучино с повече пиана.
Облегнах се на стола и се загледах в хората. Те си бяха странни..още от дете бях забелязала че са странни. Измислят си разни проблеми,за около 5-6 месеца напред..
когато сервитьора ми донесе кафето,отпих от него.
До мен се приближи някой,не повдигнах поглед.
- Хей.. може ли да седна? - попита момчешки глас,а аз отвърнах :
- Да естествено,сядай.

[Доминик Уест]

Отидох до страбъкс беше ми тъпичко когато стигнах си поръчах едно капучино и видях позната физиономия.Приближих се като в ръката ми беше капучиното.Стигнах до момичето и попитах да ли може да седна.Тя ми каза че може.
-Как емоята голяма любов от деца?-Попитах и се засмях след това вдигнах брадичката и.

[Ariadne Bloodrose]

Когато се загледах видях че това е Ник.. моето прекрасно бившо гадже.
- Здравей слънчо. - казах развеселено.
- Изненадана съм че те виждам тук.. - засмях се. Беше се променил,но не много. Беше си сладкия и красив Ник.
- Какво води прекрасното ми демонче тук? - намигнах му и отпих от кафето си.
Нашето си беше детска любов.. че дори игра.

[Доминик Уест]

-Хмм ами да кажем,че вече ми писна от Ада.-Казах и след това седнах до нея и скръстих ръце.
Извадих телефона си от джоба си и след това погледнах колко е часа.
БЕше мако късничко но неми пукаше особенно за това.
-Ами ти какво правиш на горната земя?-Поптах иу се подсмиханх.

[Ariadne Bloodrose]

- Познаваш си ме.. Богините седят на земята,търсейки си някое готино парче. - засмях се и отпих от кафето си.
Навън ставаше късно,но щом бях в неговата компания..
- Ами ти? Сигурно правиш същото. - засмях се. Той се беше голям женкар от едно време,нямаше да се учудя ако точно това търсеше на Земята.
- Между другото,гълъбче,станал си много секси. - смигнах му.

[Доминик Уест]

-И ти лебедче.-Засмях се и след това се надигнах и отидох до нея.
-Какво ще кажеш да си тръгнем от тук?-Попитах и минах с пръст от рамото и до бедрото и.
Засмях сие опитах да я целуна но се спрях исках да видя нейната реакция.
Усмиханх се самодоволно и след това я целунах бързо и страстно.

[Ariadne Bloodrose]

Подсмихнах се. Целунах го отново,но още по-страстно.
- Харесва ми как мислиш скъпи.. - прошепнах на ушето му. Ръката ми се спусна близо до долу,съвсем леко докоснах достойнството му,а очите ми бяха приковани в него.
- Е,старо приятелче,къде ще ме заведеш? В някой хотел? - попитах любопитно,махайки ръката си от там.
Гледах го.. беше станал още по сладък и красив.

[Доминик Уест]

-Ами къде искаш?-Попитах и селд това докоснах женствеността и.Тя изстена тихичко а това менакара да се възбудя.
-Хайде да се махаме скъпа..,чеме възбуждаш много.-Засмях и след това я взех и разперих свите криле те бяха черни взех я на ръцеи излетяхме.Не знаех на къделетим но не ми пукаше беше толкова сладка.

[Alex Stewart]

С Тайлър тръгнахме от водопада.Беше ми приятно с него,а не можех да кажа това за някой други хора.Или по-ското вампири.Двамата вървяхме по улиците на Виена,а аз се чудех къде да отидем.Никъде нямаше да ни пуснат в този вид,а пък и аз приличах на някаква клошарка.Че чак и обувките ми ги нямаше.Сетих се само за едно място.Starbucks.Беше приятно там,а и по това време нямаше много хора.Имах огромна нужда от едно голямо кафе.След около 20 мин вече бяхме там.Погледнах го и казах:
-Дано става Starbucks.Защото не мисля че ще ни пуснат някъде другаде в този вид.-засмях се и го погледнах.

[Tyler Hawkins]

Бела беше приятно момиче. Попринцип не бързах да си създавам приятелства. Изобщо. Може би последното нещо, което щях да направя. Поне сега. Разбрах, че понякога е по-добре да не се привързваш към хората или изобщо някой конкретен, защото рано или късно те си отиват. Освен ако не ги изпревариш, разбира се.
Това, което имах предвид е, че ми бе приятно с нея. Нещо странно за мен. Не се чувствах добре в компанията на други. Но Бела ми изглеждаше добра и не знам... може би си струваше да поговорим.
Тръгнахме към мястото, което тя избра, заради "малкия" инцидент с водопада. Като го каза, реших все пак да проверя косата. Нямаше какво толкова да има там, нали?! Ха, само едно водорасло. Честно, очаквах повече!
Като деца, на които тъкмо им беше обещан шоколадов сладолед, ние се забързахме към една маса. Умирах си за кафе. Това беше едно от нещата, които правеха денят ми малко по-поносим.
- Бела, кажи ми нещо повече за себе си, ако искаш. Знам, че съм нахален, но се надявам кафето да опрости това.

[Alex Stewart]

Двамата се забързахме към една маса и се настанихме.След известно време дойде едно момиче и ни попита какво желаем.Погледнах я и се усмихнах.
-За мен дълго шоколадово лате.-усмихнах се и погледнах Тайлър.След като и той поръча ми зададе въпрос.Облегнах се удобно на стола и честно да си призная не знаех какво да отговоря.Бях толкова скучна.Нищо интересно не ставаше с мен.Ако тръгнех да си отворя устата сигурно щеше да заспи на масата.
-Ми сама съм.Нямам си никой.Не споделям много с хората.Може да се каже че съм затворена в себе си.Не си падам по шумните места.Обичам да ми тихо и спокойно.
Общо взето може да се каже че съм най-скучният човек на планетата.Ами ти?-засмях се леко и го погледнах.

[Tyler Hawkins]

Засмях се на описанието й. Не защото беше много забавно, а защото бях същият. Но не ме интересуваше какво си мислеха хората. Аз правех това, което исках. И щом не ми бе приятно сред тях, си намирах някое друго местенце. Не бях и от разговорливите, защото просто не виждах за какво да си говоря с хората.
- Нареди се на опашката! - чудех се дали тук позволяват пушенето. Ами беше най-добре сам да разбера! Бръкнах в джоба на панталоните си, но не останах особено доволен. Когато извадих кутията наистина много съжалих, че паднахме в този водопад. Беше унищожена откъдето и да я погледнеш. Супер!
Отървах се от развалената хартиена кутия и погледнах към Бела.
- Изненада ме. Мислех, че си от типа "весели мажоретки". - засмях се и се вгледах в кафето. Нямаше да компенсира цигарите кой знае колко, но пак беше нещо.

[Alex Stewart]

Кафето ми най-сетне пристигна и аз отпих от него.Той ме погледнаи ме попита:
- Изненада ме. Мислех, че си от типа "весели мажоретки".-засмя се той.Погледнах кафето си и отговорих на въпроса му.
-Ами не съм от този тъп.Аз съм от типа жалка,скучна и самотна мажоретка.-засмях се и го погледнах.Отпих от кафето с.Той извади някаква кутия цигари и я погледнах.Беше цялата мокра.Май нямаше да го огрее да пуши в този момент.Забелязах някакъв мъж да веади също кутия с цигари.Усмихнах се и казах на Тайлър:
-Ей сега идвам.-станах и отидох до мъжа.Погледнах го в очите без да казвам нищо.След около минута той ми подаде кутията си и аз се върнах при Тайлър.Поставих кутията на масата и му я бутнах леко.
-Е,има си и хубави страни да си вампир-засмях се.

[Tyler Hawkins]

Бях се съсредоточил напълно в кафето, сипвайки пакетче след пакетче захар. Сладките неща са по-хубави, нали?! И така и не забелязах кога Бела стана и тръгна към другата маса. Затова аз продължих най-спокойно да си говоря.
- Защо си мислиш, че си скучна? Според мен грешиш. Все пак... - вдигнах глава към мястото й, но то беше празно. Хм, кога бе успяла да се изпари?! Сега поне разбирах защо аз съм скучен. Засмях се, но преди да довърша доводите си, тя бе на масата с кутия цигари в ръка.
- Иха! - прекалено много се радвах на вредните неща, но това че сме вампири не ни ли осигуряваше и безсмъртен бял дроб?! Трябваше да проверя... - Права си, има доста привилегии!
Веднага отворих кутията и извадих запалката от джоба си. Молех се само да е добре. Беше от тези хубавите за по 20 долара. Не че я плащах, но пак се броеше!
- Та това прави ли ме твои роб завинаги или има друга цена за цигарите? - погледнах я уж сериозно, доколкото ми бе възможно.

[Alex Stewart]

-Значи не смяташ че съм скучна?Моля те довърши.Не успях да те чуя.бях малко заета с съседа ни.-засмях се и го погледнах.Отпих от кафето си и не знам защо,но и аз посегнах към кутията.Взех си една цигара и си я запалих.Боже какво правех.И без това бях безсмъртна.Дръпнах си и се изкашлях.Погледнах го опулена и пийнах от кафето си.
-Не искам нищо в замяна.-усмихнах се и дръпнах повторно.Този път нямаше кашлица.Издишах и се облегнах назад.

[Tyler Hawkins]

Май не беше пушила преди. Което предполагам беше хубаво. Цигарите тровеха живота. Сигурно й го бяха натяквали стотици пъти. На мен също, но аз не слушах. Просто си представях как някоя голяма маймуна удря по барабани. Толкова силно, че чак главата ме заболяваше. И това доста често се случваше, защото все се намираше някой, който да прочете опаковката, че са вредни. Е, аз какво?! Да не би да не я виждам?!
- Как ще си скучна?! Виж, днес падна във водопад и продължи да се смееш отдолу! А очаквах много по-лошо. Това за сътресението не беше шега. Наистина мислех, че по едно време си си наранила главата. - поклатих своята, за да потвърдя казаното.
Наоколо нямаше много хора. Още две маси най-много и персонала. На стената имаше часовник. Не беше много късно. И все пак не биваше да се бавя много, защото днес щях да се пренасям при сестра си. Малко страшничко, като се има предвид, че знаех, че ще ме изхвърли на първата седмица. Не бях точно мечтания съквартирант.

[Alex Stewart]

Усмихнах се на казаното и загасих цигарата в пепелника.Не ми се пушеше.Пийнах си от кафето и сплетох пръстите на ръцете си.Огледах се наоколо.Не беше много тъмно навън.
Кръстосах крака и видях Тайлър да се озърта.Явно бързаше.Отпих от кафето си и казах:
-Ако бързаш тръгвай.Не искам да те бавя.-усмихнах се и го погледнах.Виждах че си има някаква работа.Много ме биваше в тормозенето на хората.

[Tyler Hawkins]

Май наистина трябваше да тръгвам. Да сменя дрехите, за да съм малко по-представителен когато със сестра ми се срещнехме. А и трябваше да си намеря ново яке. Не ми се връщаше на водопада да го търся, въпреки че онова бе уникално! Попринцип не се ядосвах много за дрехи, но за такива, които си струваха, беше позволено.
- Ами... май ще трябва да тръгвам, наистина. - станах от мястото си и бутнах стола навътре към масата. - Ако искаш някой друг път пак може да се видим.
Усмихнах се на момичето и тръгнах към сервитьорката. Платих й и излезнах от кафенето. Днес беше приятно. Наистина се надявах и друг път да се видим с Бела. Но този път да няма инциденти.

[Alex Stewart]

Той стана и излеле от кафето след като си казахме чао.И аз направих същото
По улиците беше пусто.Тръгнах боса към къщи.Скръстих ръце и закрачих.
Щях да се прибера и да зачета някоя скучна книжка както винаги.
Поне ми беше забавно с Тайлър.

[Alex McNamara]

Алекс влезе в кафето и се запъти към бара.Трябваше и кафе.Студено.До сега беше тичала като рис и беше много жадна.
- Добър ден какво ще желаете ?
- Голямо лате с карамел - каза задъхано тя.
- Отидете в края на бара.След минута ще го получите.
Докато изчакваше кафето Алекс се загледа във вратата.Влезе един...доста красив мъж и отиде да поръча.След като и подадоха кафето тя се обърна и се блъсна в нещо.Това беше той.
- Извинете,днес не ми е ден - смутено прошепна тя със своя британски акцент.Как можеше да се случи точно на нея...
- Няма проблем - усмихна се той и подаде ръката си - Марк Хелграйнд - беше американец.
Алекс подаде ръката си на свой ред :
- Алекс МакНамара,от къде сте ?
- Сиатъл - каза той и продължаваше да се усмихва - ами вие ? Не вярвам да сте от тук. - и той беше разбрал от къде е тя.
- Англия,Манчестър.
- Прекрасно местенце...сама ли сте ?
Алекс се учуди...
- Да,защо...?
- Аз също.Искате ли да изпием по кафе заедно ?
- Би било прекрасно - каза Алекс и се запъти към една маса до прозореца.

[Mark Hellgrind]

Влязох в кафето и отидох да поръчам.
- Добър ден,за вас ?
- Едно еспресо.
- Преминете в другата част на бара,там ще вземете кафето си.
- Благодаря.
А в другата част на бара стоеше едно доста симпатично момиче.Когато стигнах до нея и точно мислех да я заговоря тя се обърна и изля цялото си лате върху мен.
- Извинете,днес не ми е ден - каза тихо тя.Звучеше като шепот...
- Няма проблем - казах весело аз и усмихнах,с малката разлика,че този път усмивката беше истинска. - Марк Хелграйнд - подадох ръката си.
- Алекс МакНамара,от къде сте ?
Сиатъл,ами вие ? Не вярвам да сте от тук.
- Англия,Манчестър.
- Прекрасно местенце...сама ли сте ?
Като че ли тя се учуди...
- Да,защо...?
- Аз също.Искате ли да изпием по кафе заедно ?
- Би било прекрасно - каза тя и се запъти към прозореца.
Свалих изцапаното си яке и отидох до бара.До колкото бях видял тя ме беше заляла с лате.
- Едно голямо лате – чисто.
Отново отидох в другата част на бара и взех латето и’.След това отидох на масата където тя беше седнала.Подадох и’ латето.
- Благодаря.
- Няма защо – казах и се усмихнах отново.
- Е,господине,с какво се занимавате ?
- Моля те,наричай ме Марк.Доктор съм.Дойдох тук преди седмица.
- Щом е така казвай по име и на мен – каза вече с нормално висок глас и се усмихна за първи път от както се блъсна в мен.
- Прекрасно – усмихнах се за пореден път.Отново истински. – Сега е твой ред да говориш.Разкажи ми за себе си !
- И аз съм тук от скоро...занимавам се с музика и фотография,но сякаш групата ми се разпадна...и смятам да започна да уча тук.
- Какво искаш да учиш ?
- Фотография предполагам...
- Може ли един въпрос ?
- Да,разбира се.
- Забрави да споменеш на колко години си... – казах и се засмях леко.
- Хаха,да.На двадесет и една съм...и в реда на мисли ти също не си споменавал нищо по този въпрос. – тя също се засмя.
- На 32 съм.

[Alex McNamara]

Той се приближи към мен с лате в ръка :
- Благодаря.
- Няма защо - каза той и се усмихна за хиляден път.
- Е,господине,с какво се занимавате ?
- Моля те,наричай ме Марк.Доктор съм.Дойдох тук преди седмица.
- Щом е така казвай по име и на мен – казах аз и пуснах една от редките си усмивки.
- Прекрасно.Сега е твой ред да говориш.Разкажи ми за себе си !
- И аз съм тук от скоро...занимавам се с музика и фотография,но сякаш групата ми се разпадна...и смятам да започна да уча тук.
- Какво искаш да учиш ?
- Фотография предполагам...
- Може ли един въпрос ?
- Да,разбира се.
- Забрави да споменеш на колко години си... – каза той през смях.
- Хаха,да.На двадесет и една съм...и в реда на мисли ти също не си споменавал нищо по този въпрос. – и аз се засмях.
- На 32 съм.
- О,тогава сигурно си женен..
- В интерес на истината съм разведен.
- О... – малко се шашнах... – имаш ли деца ?
- Хаха,не – каза той и се усмихна.Започваше да ми харесва.
Допихме кафетата си усмихвайки се един на друг.Когато и двамата привършихме той ме попита
- Да те закарам до вас ?
- О,мисля че ще мога да се прибера и сама.
- Хайде де,ще ти се обидя – засмя се той.
- Щом е така....
Излязохме пред кафето и отвън,точно пред него,беше паркирано едно сребристо Порше кабриолет.Защо ли бях сигурна,че е негово.
Той мина пред мен и ми отвори вратата.
- Заповядай.
- Благодаря.
(продължава тук)

[Mark Hellgrind]

- О,тогава сигурно си женен..
- В интерес на истината съм разведен.
- О... – тя отново се шашна – имаш ли деца ?
- Хаха,не – казах аз и се усмихнах.
Привършихме с кафетата.Това момиче ми харесваше много.Реших,че няма да я оставя да си тръгне просто така.
- Да те закарам до вас ?
- О,мисля че ще мога да се прибера и сама.
- Хайде де,ще ти се обидя – засмях се.
- Щом е така....
Излязохме от кафето и аз отключих колата.Отворих и' вратата.
- Заповядай.
- Благодаря.
Тя ми обясни къде живее и аз подкарах натам.

Продължава в темата "Апартамента на Алекс МакНамара."

[Хелена Салвадор]

Доста нелогично време за кафе. Обикновено по това време хората се прибираха по домовете си или ако вече бяха там, то тогава сигурно бяха се настанали пред телевизора с купа пуканки в ръцете и гледаха някой филм, който повтаряха за стотен път и все пак те го гледаха. Колко предсказуеми бяха интересите на съвременното общество. Преди не бе така. Или поне така си мислеше Хел и сигурно сама се заблуждаваше. Е, и все пак тя нито имаше дом, нито харесваше филмите, освен ако не бяха на кино. Да си признае и в живота й отдавна не се бе случавало нещо интересно. В последно време дори започваха да й липсват онези време, които тогава ненавиждаше. А най-много й липсваше, че от подземното царство като че ли бяха забравили за нея. От както бе във Виена, никой не я следил, нито й бе създавал проблеми. Поради липсата на занимание, Дора обикаляше празните улици. Спокойно можеше да влезе в някое нощно заведение, но дори това вече не й бе забавно. Хората там бяха еднакви, а тя се нуждаеше от истинско забавление. Точно тогава се спря пред едно кафене. Беше виждала милиони такива. Влезе и се огледа. Беше към девет-десет часа през нощта, а това заведение все още работеше. Хм, не бе предполага, че може да има и денонощни кафенета, но ето, че откри още нещо интересно за човешкия живот. Жалко, че нямаше с какво да плати. За Бога, дотолкова бе изпаднала, че нямаше пари дори за едно съвсем обикновено кафе. Но дори това не й попречи да се усмихне приветливо на жената, която застана зад касата и я попита какво ще желае.
- Едно капучино. - Докато очакваше поръчката си, Оливия огледа няколко пъти служителката. Бе млада, сигурно на години бе колкото самата нея. Носеше типичната униформа за такива места и определено не се радваше, че трябва да работи през нощта. Сигурно имаше по-хубави планове, но пък нейното нещастие отчасти пораждаше задоволство у Хелена. Щом чашата бе оставена на гишето пред нея, тя погледна изпитателно момичето.
- Може ли да изляза навън? Ще ви платя по-късно, кой знае може да ми се прииска още нещо. - попита с ясен тон, а служителката само и метна с ръка, кимайки в съгласие. Демонката се учуди колко лесно успя да се измъкне този път. И друг се бе опитвала да краде, но никога досега не бе успявала да получи желаното с такава лекота. Ел взе чашата и излезе пред заведението. Облегна се на студената стена, въпреки че отпред имаше наредени три маси с по четири стола и отпи от топлата напитка, когато чу оттекващи стъпки. По звука предположи, че са на жена и погледът й веднага се устреми по посока на шума.

[Sponsored content]