Re: Starbucks - Vienna

[Карина Деймос]

Карина отдавна не бе излизала из града. Все събираше души, извършваше сделки и натовареното ѝ ежедневие си правеше ужасна шега с нея. Отдавна не бе срещала някой мъж, който да ѝ хване окото, да я заинтригува, та да не го убие след първата нощ.
Дори и сега, когато навън нямаше жива душа, сенките ѝ шептяха, а във въздуха се носеше лепкавата и доловима само за демоните миризма на отчаяние. Беше започнало да ѝ писва да надушва как хората постоянно се предаваха, отказваха се от целите и живота си и оставяха някое чудовище като нея да поемат контрола над тях. Смееше се в лицето на тези жалки същества, които нямаха сили да се преборят с предизвикателствата, но в същото време се радваше, че винаги бе сита откъм души. Дори и сега усещаше огромната сила, която се надигаше в нея - милиони души, които подхранваха способностите ѝ, правеха я непобедима и опасна за всеки, който дръзне да ѝ се изпречи.
Вървеше по един от многобройните пусти тъмни площади на Виена, когато неоновата витрина на Старбъкс накара Карина да обърне поглед към нея и аромата на кафе и канела изпълни дробовете ѝ. Тя въздъхна с наслада и токчетата започнаха да се чуват все по-близо и по-близо до кафенето.
Влезе в помещението и веднага се насочи към касата, където едно неуслужливо и намусено момиче я попита с престорен ентусиазъм какво ще желае.
- Горещо лате с канела, моля. - рече Деймос на перфектен немски и затрака по плота на касата нетърпелива да отпие от горещата напитка и да удави душата си във морето от канела и мляко. Заслуша се и чу нервното дихание на касиерката, тихото ѝ сърчице, кафемашината, маникюра на Деймос по плота, но навън, съвсем близо до витрината се чуваше още един комплект дихание и сърцебиене. Кар обърна поглед натам и се усмихна злостно, когато установи, че компанията, която имаше, бе демон точно като нея.
- Хайде де, малката, колко ще ти отнеме да направиш едно проклето кафе! - Карина скастри момичето зад касата и няколко секунди след това вече държеше горещата пластмасова чаша. Остави няколко банкноти на плота и бързо излезе от кафенето.
- Хелена, скъпа! - рече тя лукаво, вече разпознала една от най-проблемните си клиенти и жертви. - Не сме се виждали откакто те приобщих към моите редици. Май още не си се овладяла напълно, щом не разпознаваш стъпките на Карина Деймос отдалеч.
Тя гледаше студеното, изпълнено с омраза и почуда, лице на Салвадор и се смееше злобно.

[Хелена Салвадор]

- Или пък нямам желание да те разпознавам. - отговори съвсем просто Хелена. Карина вече не я плашеше. Радваше се, че вече не бе оново уплашено момичето, което нямаше как да се защити от нея. Но нямаше желание да се приобщава към нейните редици. Харесваше си единството, макар и неосъзнавайки как все по-често започваше да прилича на своята създателка.
- А какво води Карина Деймос във Виена и то точно тук. Нима вече не се търсят услугите ти? - поклати глава Хелена. Колко обичаше да дразни някой, а да дразни Карина бе като дългоочаквано отмъщение за това, което тя й бе сторила, въпреки че в Дора имаше и част, която копнееше да й благодари, но всичко с времето си. Всъщност никой не бе казал, че един демон можеше да остане без определена цел. Нима наистина не бе възможно хората да бяха се осъзнали и вече да се справяха сами с проблемите, а не да търсят лесен изход от всичко. Е, Хел се съмняваше в това, но пък тайно щеше да ликува, ако в последно време създателката й бе останала без работа и й се бе наложило да се слива с тълпата, надявайки се да намери някоя човешка душа, която да заблуди с лукавите си обещания.
- Да не би хората да се поумняли и вече да не се хващат на малките ти игрички? - продължи Ел, щом не получи отговор и погледна дяволито към Карина. Усещаше как с всяка дума й ставаше все по-забавно да си играе с нервите на демонката, но бе наясно, че щеше да е трудно да я разгневи. Карина бе доста по-опитна от нея, а и от нея се изискаваше такова спокойствие, за да изтърпи несигурността на хората, докато не сключат сделка с нея, така че определено Хелена щеше да я подразни доста преди да разбуди каквото и да било в нея. За момент момичето я изгледа изпитателно, след това отново погледна пред себе си и отпи нова глътка от капучиното си. Хвърли един бърз поглед през прозореца, за да провери дали служителката не я следеше, но веднага си отдъхна, щом забеляза, че тя решаваше нещо, за да уплътни свободното си време и дори не поглеждаше към тях двете.

[Карина Деймос]

- Моля те, не ставай глупава! - възкликна Карина. - Говориш пълни глупости. Точно сега е най-подходящото време за сделки. Когато хората са заринати в дългове и кредити поради кризата, имам чувството, че работя на пълен работен ден. И дори в тези времена на технологии има хора, които знаят точно какво да заровят в малката желязна кутийка на някой кръстопът. Просто обожавам сляпата доверчивост и глупавия оптимизъм на хората, че всичко ще се оправи от само себе си. И когато накрая всичко от само себе си се обърка, идва моят ред да оправя нещата. Тогава - Дея подчерта думата и продъжи. - Тогава съм най-силна.
След това погледът ѝ се спусна по Хелена Салвадор. Не се бе променила много от няколкото века, живеейки жалкия си живот, вместо тялото ѝ отдавна да се бе разложило на дъното на Канале Гранде. Сега изглеждаше по-наперена, самоуверена, не бе толкова наивна, но това се подразбираше, защото никой демон не бе такъв, не се страхуваше да бъде около Карина, присъствието на едно от страшилищата на Ада вече не я караше да потръпва от ужас. Понрави ѝ се. Харесваше ѝ промяната. Започваше да заприличва на самата Карина, което караше Деймос да се усмихне широко, защото осъзнаваше, че това бе най-тежкото наказание. Карина все още си спомняше, как Хелена бе уверена, че щеше да ѝ избяга във Франция, но Деймос беше обещала да я намери. Идеята, че Хелена се превръщаше бавно в жената, която мразеше, някак я измъчваше, а пламъкът в очите ѝ се бореше с все сила да предотврати евентуалната промяна.
- Какво правя във Виена ли? - попита сама себе си Дея след дълго мълчание. - Дойдох да видя малко приятели, Париж ми писна. Не знам как издържа и пет години там. Беше мъчение - идеалния ми италиански имаше френски акцент. Трябваше да се махна там. Добре, че сега всичко е наред.
Карина въздъхна драматично и отпи и горещата напитка.
- А ти какво правиш тук, малката?

[Хелена Салвадор]

- Вземам си кафе. - повдигна рамене Хелена. Беше толкова пасивна в този разговор, че се учудваше да спокойствието си. А веднага след това замисли какво правеше тук. В града бе отдавна... Тази вечер бе тук, защото нямаше къде да отиде и с какво да се разсее, а сега наистина си вземаше кафе. Като "вземам" бе в буквален смисъл. Но едно не й даваше мира. Защо Карина я наричаше "малката"? Нито бе толкова по-малка от нея, говорейки за външния вид, нито се държеше като дете. Вярно, че й бе последовател, но това не означавеше, че ще й бъде като дъщеря.
- И не съм малката. Първо си има име и второ мисля, че нямаме роднинска връзка. - поправи я Дора, щом не издържа на вътрешното си напрежение, а затова й тона й бе по-силен и остър. Явно се усещаше раздразнението й от внезапната поява на демонката, но постепенно Хелена свикваше с нея. Дори на няколко пъти бе готово да се присъедини окончателно сред редиците й, но разбира се това се очакваше от всички. А Хелена мразеше да удовлетворява чуждите очаквания, затова продължаваше да упорства и странеше от всяко същество, което бе член на подземното царство. Е, странеше с някой изключение. На земята се срещаха и такива като нея, които се бореха срещу тиранията на Луцифер и неговите подчинени, бореха се за своята свобода и точно такива индивиди се издигаха в очите й, но не очакваше подобно действие и от Деймос. Тя бе свободна по свой си начин. Имаше правото да върши каквото пожелае, но никога не би изневерила на своите, защото те й бяха дали живот. Имаше разлика между тези, които бяха родени в дълбините на Ада, и тези, които бяха станали жертви на демоничната лукавост.
- Карина, кажи ми откога не сме се срещали? Може би има век или повече. Нали не очакваше, че бих ти простила толкова лесно това, което ми стори? - продължи с по-мек тон Хелена и пристъпи напред към демонката. Искаше да докаже, че е по-сигурна в действията си. Отдавна копнееше за момента, в който ще може да се изправи през своята създателка без да чувства и грам страх и ето, че след толкова години този ден най-сетне бе дошъл.

[Карина Деймос]

Много далеч бе от истината. Карина не знаеше дали Хелена наистина не помнеше последната си среща с Деймос или просто избягваше най-болезнения си спомен и гледаше миналото да не я застигне.
- В грешка си, малката! - тя натърти на обръщението, давайки на Салвадор да разбере, че Карина щеше да вика на когото си иска както си иска и продължи. - Последния път, когато се видяхме, ти трепереше от ужас по средата на Шанз Елизе и гледаше мечтателно към тъмните води на Сена.
Хелена обърна поглед към земята, а споменът вече бе обхванал съзнанието ѝ с огромните си лапи. Карина се засмя весело и отново отпи от кафето си. При всяка глътка тя изпълваше дробовете си със свежата миризма на канела и това караше ума ѝ да се пречисти от всички ненужни мисли и проблеми. Тя само наблюдаваше Салвадор, чиято кожа бе настръхнала от лекия студен повей на вятъра и крачеше около нея.
- Нима не помниш, Хелена? - попита сериозно Деймос. - Нима не помниш как ме молеше да ти отпусна още една година. Още една, през която да се сбогуваш със семейството си, както ѝ с онзи младеж, за когото вече бе сгодена. Нима ти обягва деня, в който тялото ти удари дъното на Сена, а душата ти вече ми принадлежеше?
Хелена все още гледаше към земята, изучавайки фугите между паветата, буклучетата, които се търкаляха безгрижно от лекия вятър. на лицето ѝ нямаше нито един признак на болка, нито една бръчица, породена от усмивка, нямаше емоции. Все едно беше да гледаш лицето на отдавна замръзнала статуя. Карина почти се изненада, когато Хелена вдигна изморените си, безчувствени очи и се взря в буреносните облаци, заключени зад ирисите на Карина.
- Не ми отговори, помниш ли? Разбира се, че помниш. На бас, че молбите ти още кънтят в ушите ти, макар че са изминали вече няколко века.

[Адриана Коул]

От идването си в градът Ади имаше доста обаждания от приятели, които искаха да се срещнат с нея. Един от тях беше и Джейсън, който тя много уважаваше и вонаги му се доверяваше закаквото и да било. Познаваше едва от годино, но изпитваше някакви чувства към него освен приятелски и в приятелството им наистина имаше голямо доверие, което в валшивите приятели на АДи теудно или по-точно изобщо не се намираше. В мисълта си че Ади отново ще го види сърцето и започваше да тупти учестено и постоянно да сеусмихва.
Бяха се разбрали да се чакат в Starbucks-Vienna сутринта в 10:30. Адриана облече една тениска, къси панталонки и сандали. Остави малката Али за пореден път при младата детегледачка и ги дари с по две мили целувки. Излезе като си взе телефона и портмонето и се запъти към кафенето. Вървейки по улицата отново си спомняше за моментите си с Джейсън. След малко видя голямата табела и се запъти към стъклената идеално изчистена врата. Бутна я и влезе в кафенето като започна да се оглежда вървейки към една маса до прозореца. Не видя Джейс за това реши да го изчака на тази маса. Сервитьорката дойде да вземе поръчката на момичето. Тя поръча едно кафе и търпеливо гледаше през прозореца из многото хора да види и лицето на приятеля си.

[Джейсън Милър]

Джейс както винаги се мотаеше безцелно по улиците.Но този път отиваше да се срещне със скъпата сеприятелка Адри. Много му се дразнеше че все така я наричаше.А детенцето и колко беше мило и сладко.Естествено вкръвта му беше да се шегува с нея. Но все пак я познаваше от доста време и по някакъв начин я обичаше.Тя обаче беше човек и това беше най големия проблем на Джейс.
Следващия миг той я помириса и усмивка озари лицето му:
-Как си Адрииии
Той я гушна и попита:
-А къде е сладура,безотговорна майка такава-подкачи я той

[Адриана Коул]

Пиейки от кафето си и зяпайки през прозореца Адриана чу гласът на Джейсън. Усмихна се и се изправи като го прегърна. Усети ароматът му на мъжки парфюм идваш от ризата му и от вратът му и се усмихна някак си самодоволно. Пое въздухът, който беше изпълнен с мъжки парфюм и притвори очи като след малко се изправи и се усмихна сядайки отново на стола до масата. Джейсън също седна и както винаги първи той започна да говори. Адриана сес асмя, когато той я нарече Адри. Единствено той я наричаше така, но тя нямаше нищо против.
- Ей аз безотговорна моля!- каза и го погледна учудено като се засмя. не я взе със себе си, защото ако беше тук едва ли от нея двамата щяха да си кажат нещо. тя постоянно ги занимаваше с нейните си бебешки неща.
- Оставих я при детегледачката да я гледа!- каза усмихнато и го огледа внимателно.

[Джейсън Милър]

След като Адри реши да му се метне на врата нищо че можеше да я нарани,той де ухили и каза :
-Оооо да изобщо не си безотговорна! Бавачката емного отговорно нещо-започна да я базика Джейс
След дългото му отсъствие той съвсем беше забравил какво е да общуваш с чове.
-Липсваше ми мъник-ухили се и съвсем леко я перна с юмрук.
Толкова време не я беше виждал.Той дори заради нея се върна.Сякаш отвътре изпитваше някаква празнина.
-Е,как върви живота хлапе-попита я

[Адриана Коул]

Ади се почувства малко виновна че е е оставила Али с онова младо момиче и се замисли какво ли може да правят сега. Според нея жеата, която гледаше Али беше наистина отговорна. Поне така изглеждаше.
Когато Джейс каза, Ади му е липсвала се усмихна и се почувства нужна. Поне някой мислеше за нея. Дори се интересуваше от живота и. тя се усмихна щастливо и се засмя когато я нарече мъник и хлапе.
- Аз малка ли съм бе Джейсън!- каза и го удари леко по рамото като отново му е усмихна.- Повярвай ми и ти на мен мноого. Нямаше койа да ми казва как да постъпвам и дали правя правилно нещата. Нямаше на кой да се доверявам цели две години. Но сега си тук!- каза и го загледа в очите и си спомняше всичко. Когато той бе до нея и и помогна да отгледа Ади и всички други гладни ситуации на Ади, от които е излизала единствено с помоща на Джейсън.
- За сега много добре!- каза щастливо и реши да се позаинтересува малко и от неговия живот.- При тебе ка е! Имаме ли си приятелка, деца?- каза леко шеговито и го погледна въпросително с усмивка.

[Sponsored content]