Hotel Marriott - Vienna

[Alex McNamara]

[Ariadne Bloodrose]

Когато стигнахме до хотела едвам изчаках да стигнем до стаята. Забих го в една стена,махнах дрехите му бързо. Прилепих тялото си до неговото и започнах да го целувам много страстно.
Махнах и боксерките му,а ръката ми започна да дарява достойнството му със страстни ласки.
Докато ръката ми се занимаваше,устните ми целуваха и хапеха гръдния му кош,оставайки много смучки.
Клекнах пред него и започнах да дарявам още по-страстни ласки на достойнството му,езика ми палаво се разхождаше навсякъде,а ръцете ми го следваха. Бях го притиснала хубаво на стената.

[Доминик Уест]

Когато започна да целува достойнството ми изстенах от удоволствие след това я вдигнах на ръце и я поставих на земята точно пред мен.Наклоних своя приятел към устата и и след това хванах главата и бавно започнах да я движа напред назад беше толкова възбуждащо.Толкова бях твърд,че чак ме боелше но не ми пукаше в момента.Целуанх я нежно и след това отново я върнах към същата работа.Проникнах в нея в два пръста и се разменихме в поза 69.

[Ariadne Bloodrose]

Устните ми не спираха да целуват достойнството му. Беше толкова твърд,а аз усещах че ставам все по-мокра.
Забързах темпото на устните си,езика ми започна съвсем бавно да върви от долу до горе,а след това отново го поех в устните си,темпото беше доста бързо,а стенанията ми бяха силни,защото и той знаеше как да си върши работата.
Секса с него винаги е бил божествен. Като него.

[Доминик Уест]

Целувах я а тя ме целуваше.Всичко беше перфектно.ИЗвадих члена си от устата и и след това я повалих на земята тя изстена разтворих краката и и след това проникнах в нея яростно и бързо.Беше толкова хубаво...не знаех как да го упиша това беше най-хубавото чувстово на земята.
-Прекрасна си.-Казах и започнах да се движа супер бързо това беше моето най-бързом темпо.

[Ariadne Bloodrose]

Преобърнах го,стенех силно,по някой път дори виках от удоволствие.
Тялото ми започна да прави бързи ,резки и кръгови движения,усещах го доста на дълбоко в себе си,направо ме подлудяваше.
- Скъпи.. ти си прекрасния.. - наведох се съвсем за малко за да го целуна страстно,а след това тялото ми отново продължи с движенията.
извиках силно името му и усмивката се качи на лицето ми.
Приближих се леко до ушето му и казах :
- Страхотно е да те чувствам в себе си.. Подлудяваш ме. - след това леко захапах ушето му.
Можеше да не сме заедно,но секса.. секса беше незаменим.

[Доминик Уест]

-Хмм това е само началото със сигурност мя приятел е най-големия целия Ад.-ЗАсмях се и забързха още повече темпото след три минути свърших в нея но все още прониквах на дълбоко в нея.Беше толкова тясна а това ме подлудяваше.
ЦЕлувах я и тя мен виждах как двете и приятелки се клатеха а аз го облизвах.Изкарах се от нея и проникнах отзад.Тя изивка от болка.

[Ariadne Bloodrose]

- О,господи! - извиках силно от удоволствие. В началото болеше съвсем леко,но после стана божествено.
- Определено ти ще си с най-големия там. - намигнах му.
Хванах ръцете му и ги поставих върху гърдите си,правейки въртеливи движения с тях.
Тялото ми подскачаше нагоре надолу като лудо,а движенията ми бяха много резки.
- По-бързо принце.. - изстенах възбудено.
Усещах как цялото ми тяло гореше от удоволствие.

[Доминик Уест]

-Хмм господи не бива да го споменаваш.-ЗАсмях се и след това я поставих на масата и започнах да я задоволявам там а и беше много по лесно за мен.
-Мамка му страхотна си.-КАзах и след това я целунах и отново свърших в нея самоче отзад а не отпред.Допрях приятеля си до устните и и след това тя го пое целия.Цях да свършва в вскяа възможда дупка.

[Ariadne Bloodrose]

Поемах го целия до края,главата ми се движеше напред назад,а след като той свърши,хубаво облизах приятеля му.
Той го постави между гърдите ми,а аз леко ги свих и започнах с тях да слизам бавно нагоре надолу.
Когато той отново свърши го целунах страстно.
- Определено няма да е само това. - ръката ми отново галеше приятеля му.
Бързо се озовахме на леглото,аз бях върху него,целувайки гръдния му кош.
- Само ти можеш да ме подпалиш така - казах и се подсмихнах.

[Доминик Уест]

-Мхм и ти меподлудяваш така малката.-КАзах и я целунах а след това се излегнах на леглото.
-Изморих се.-Засмях се и след това я целунах страстно по устните и посел прокарах пръст по бедрата и.
Усмихнах се лукав и след това погледнах нагорекъм лампите.

[Ariadne Bloodrose]

Направих нещо изненадващо и за самата мен.. Сгуших се в него.
Целунах бузата му и казах :
- Страхотна нощ.. - засмях се - Жалко че ще е само една такава. - казах намусено,а след това го целунах.
Никога не се бях сгушвала в него.. или нещо подобно. Беше странно за мен,но наистина приятно.
Едва ли с него можехме да сме заедно без да се нараним,макар че ми се искаше.

[Доминик Уест]

-Мхм може утре пак да я повторим,и други ден и по други ден.И така всеки ден.
Засмях се и целунах главата и и после с ръка започнах да галя косата и.
-Прекрасна си...може да обмисим да се събереме.Какво ще кажеш?
Попитах и се засмях.

[Ariadne Bloodrose]

Погледнах го и се усмихнах,въпреки че предложението му беше прекрасно казах :
- Едва ли ще можеш да ме изтърпиш.. пък и знаеш преди колко се наранявахме. - целунах бузата му.
Наистина ми се щеше да мога да се сгуша в него,да му кажа че го обичам,но знаех че после можеше и да завърши зле :
- Обичам те и ти го знаеш.

[Доминик Уест]

-Знаеш,че и аз те обичам и винаги е било.Нека се съберем вече сме големи и умни.
КАзах с мил глас и целунах бузата и.-Хайде мило ще бъде забавно!-Казах с сериозен глас.
-МОля те зареди детството..зареди нас...зареди всички.
Усмихнах се и след това хванах ръката и и я целунах.

[Ariadne Bloodrose]

Изправих се леко и го целунах страстно,беше толкова красив..
- Добре.. да се съберем. - усмихнах се и погалих бузата му. Отново го целунах.
- Вече ти и твоят приятел сте само мой. - казах само-доволно.
Погалих плочките му и легнах отново върху гръдния му кош.
Забелязах че вече е почти сутрин,но и на двамата не ни трябваше сън.

[Доминик Уест]

Измърках като коте и след това я придърпах за една страстна целувка.
-Радвам се,че се съгласи..Вече си само и единствено моя.-НАблегнах на последната дума.
И след това отново я целунах като започнах да търкам носа си в нейния.
-Обичам те..и винаги съм те обичал.

[Ariadne Bloodrose]

Усмихвах се и се кикотех.. беше много сладък.
Целунах устните му и казах :
- И аз винаги съм те обичала.. макар и да не ти го казвах често.. - целунах бузата му и се сгуших до него.
- Гладен ли си? Може да ти направя нещо за хапване? - започнах да предлагам разни храни.
Знаех че не се хранеше много,което беше лошо.

[Доминик Уест]

-Ами малко,но не искам да те затруднявам любима.-Уплезих у се и я целунах.
-Може пък и аз да ти направя закуска.-Почти се беше съмнало а ние не бяхме спали.
-Хей малката може да поспиш...уморена си.
ЗАсмях се и станах и я целунах нежно.

[Ariadne Bloodrose]

- Не ми се спи.. по принцип нямам нужда от сън.. - засмях се и го дръпнах към себе си.
Целунах го нежно и погледнах часът :
- Скоро обаче ще тръгвам.. баща ми ще се чуди къде съм. - засмях се и целунах шията му.
- Обичам те миличък. - намигнах му е се изправих. Бях без дрехи,но това не пречеше.
Започнах да се разхождам из хотелската стая.

[Хенри Фицрой]

Виена.
Какъв град пълен с история, а той я познаваше твърде добре,защото я бе видял със собствениете си очи.
Ето го пак тук в този град в този хотел,бе дошъл да вземе поредната душа,той се огледа наоколо и тръгна към асансьора,качи се в него и се качи на 9-ят етаж в един от апартаментите.
Застана пред една врата и мина през нея защото такива неща не бяха проблем за него вътре имаше един мъж който лежеше в локва кръв а до него някакъв мъж с малка на главата,той не видя Хенри защото той бе невидим за него приближи се до мъртвеца и го побутна леко.
Призрака му се изправи и се огледа в началото започна да се вайка,като всички хора,но накрая Хенри му обясни и му помогна да премине.
След това се озова веднага в лобито на хотела и се огледа наоколо и видя някого който не бе виждал много отдавна,ама наистина одавна.
Приближи се до нея
-Много време мина-каза той докато тя бе с гръб към него

[Карина Деймос]

- Много време мина. - рече някой и постави ръка на нежното рамо на Карина, докато тя стоеше в лобито на един скъп хотел в центъра на Виена.
А какво правеше Карина в този хотел ли? А какво по дяволите правеше във Виена, нали? Не ѝ ли бе мястото покрай огньовете на Ада?
Карина Деймос си бе взела почивка или пък не точно. След едно доста дълго гостуване в Париж, тя реши да се измести, да подиша различен въздух. Колкото и много да ѝ се харесваше града на любовта след двайсет години прекарани там, той ѝ се струваше по-скучен и от риалити предаване. Няколко седмици след като напусна този иначе невероятен град, осъзна, че перфектния ѝ италиянски бе покварен от острия френски акцент. Затова, тя реши да отиде във Виена като италиянка, да разгледа този град като поредната туристка, макар че го познаваше като дланта си.
А хотелът?! Хотелът я привлече със безбройните светлини и миризмата на души. Толкова много души, които имаха нужда само от лек тласък, за да бъдат набутани в ръцете ѝ. А всяка душа беше като атомна бомба. Нещо като енергийна напитка за демони, но с толкова повече енергия, че можеше да те зареди за десетилетие, ако беше човек. Затова тя седна на едно кожено канапе в лобито и зачака да надуши отчаянието на душите.
След като този глас я извади от транса, в който бе изпаднала, тя се обърна рязко и се смая.
- Я, кой е довял вятъра във Виена. - рече тя весело и прегърна стария си познат. - Хенри Фицрой.
Кхъм... кой е Хенри Фицрой, бихте се запитали вие. Хенри Фицрой беше стар познат на Карина, но като казвам стар, означава много стар. Той беше Господар на Смъртта, така че технически беше стар колкото света. А Карина го помнеше какъвто е бил винаги, така че можеше веднага да го познае.
- Какво правиш тук, Фицрой?

[Хенри Фицрой]

Той я погледна изпод вежда
-Какво правя тук ли ми върша си работата както обикновено-отвърна кратко той и я погледна.
Тя бяха стари познати.
Той нямаше приятели а само добри познати,защото Смъртта не знае какво е това приятел.
Той бе тук още от преди сътворението на самата Вселена може би.
Двамата се бяха запознали кой знае къде и кога но бе доста отдавна пак по време на някое негово събиране на мъртви души и така се бяха запознали,малцина се осмеляват да се държат своенравно с него защото знаеха кой е той и се страхуваха от него,колкото и да бяха безсмъртни дори и техния край ще дойде един ден а от него зависеше кога.
Но Карина се държеше все едно не знаеше кой е той или в началото може би,той хареса че се държи с него сякаш е не е кой знае кой и така се запознаха,от време на време се засичаха някъде но за малко
-Ами ти Карина какво търсиш в този град-на свой ред попита той

[Карина Деймос]

- Писна ми от Париж. - рече тя и се отпусна елегантно на креслото, на което бе седнала. - Заповядай, Хенри, седни.
Тя направи жест с ръката си, канейки господарят на Смъртта да седне до нея. Той кимна покорно и се вгледа в нея. А Карина Деймос не разбираше какво толкова страшно имаше в него, че повечето същества, които се смятаха за безстрашни, страняха от него. Изглежда мощта му ги плашеше, както ги плашеше и Карина. Не че нямаха основания. Нито тя, нито Хенри Фицрой търпяха неуважението на някои себични особи и само с щракването на пръстите ти си и двамата можеха да направят неописуемо жестоки неща с тях. А специалитетът на Карина беше единия ден в Ада. беше нещо като ДисниЛенд, само че много по-забавно за нея.
- Нали знаеш как Франция ми влияе, Хенри? - пипита тя, но бе ясно, че не иска отговор. - Мианлия месец, разбрах, че многото говорене на френски разваля иначе перфектния ми италиански. Беше непростимо да остана там дори и ден повече. Виена бе първото място, което ми попадна на картата. Не съм била тук откакто живя Моцарт. А иначе този хотел е пропит с миризмата на отчаянието и безнадеждността. Доставя ми удоволствие само да стоя в лобито и да се наслаждавам на всички уморени души.
Карина се отпусна и въздъхна развълнувана от новите сделки, които може да направи тази вечер.
- Как върви бизнесът със Смъртта, Хенри?

[Хенри Фицрой]

-Ах,Франция-каза той
-Наполеон бе една от любимите ми задачи-продължи той
-Толкова дребен а какви големи поразии направи на света,но все пак дойде в моите ръце накрая-каза Смъртта и се засмя зловещо само както той може.
Смъртни и безсмъртни бяха доста интересни индивиди,за него,макар че той не се броеше нито към едните или другите.
Той бе енергия приела образ за пред другите,можеше да се каже че е едно от най силните създания във вселената,но това го знае всеки
-Първо не е бизнес,да се изясним,а призвание,работа удоволствие и други неща взети заедно-каза той и я погледна със поглед който всеки би умрял на мига независимо човек или не.
Не понасяше някой да си прави шеги с него или работата му.по принцип този който бе направил такъв коментар бе се гътнал на секундата,но реши да го подмине за сега все пак бяха стари познати.
-А какво точно правиш в града-попита я той без заобикалки

[Sponsored content]