Апартамента на АлексМакНамара

[Alex McNamara]

Една снимка показва всичко

[Alex McNamara]

(продължение от тук)


Показах му на къде да кара и след известно време стигнахме пред блока в който се бях настанила.Той отново слезе да отвори вратата и аз излязох от колата.В следващият момент се оказахме с почти прилепени устни застанали пред колата...Вдигнах ръката си,сложих пръсти на устните му и се отдръпнах.Прошепнах „Може би друг път” и се запътих към апартамента си.

[Mark Hellgrind]

Спрях колата пред един блок.Тя ми каза,че живее тук.Излязох от колата за да и' отворя вратата.За един кратък момент телата ни се приближиха едно до друго.Аз се възползвах и напъхах визитната си картичка в левият джоб на якето и'.Щях да я целуна,но тя вдигна ръката си и я постави на устните ми.Прошепна "Може би друг път" и се затича към входа на блока.Знаех,че ще стане така.Сега всичко зависеше от нея.

[Alex McNamara]

Отключих и влязох в апартамента.Не знаех какво да правя.Мислех,че съм влюбена.Трябваше да го целуна,мамка му ! Защо съм толкова предпазлива...бръкнах в джоба на якето ми за да си извадя портфейла и намерих и още нещо вътре.Визитна картичка.Погледнах."Марк Хелграйнд - Невро хирург". Пуснах една доста широка усмивка.Прекрасно.Утре щях да му се обадя.Отидох в банята и си взех душ.След това си легнах.Надявах се утре да се случи нещо.Нещо голямо.

-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-
на другата сутрин :
-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-
Станах късно.Нямах никаква работа за вършене днес.Освен едно.Да се обадя на Марк.
Отново отидох в банята и си взех душ.Сложих редовният грим и взех телефона си.Набрах номера от визитната картичка и притаих дъх.След точно десет секунди ми отговори един толкова ведър глас,който ме накара да се усмихна.Отново.
- Добро Утро,Ал - каза той.Сърдечният ми ритъм се учести.Май наистина беше любов ( :3)
- Добро утро и на теб.
- Намерила си визитката ми...Надявах се да се обадиш...
- Да...искаш ли да излезем днес ?
- С удоволствие.Само кажи кога и ще дойда да те взема.
- Ммм...в един ?
- Прекрасно...имаш ли идея какво ще правим ? Защото аз имам една.
- Ще се доверя на теб.
- Чудесно.До скоро - каза той и затвори телефона.
Отдавна не се бях чувствала така.

[Mark Hellgrind]

Телефона ми звънна.Беше непознат номер.Бях сигурен,че е Алекс.
- Добро Утро,Ал.
- Добро утро и на теб - каза тя с доста по-ведър глас от вчерашния.
- Намерила си визитката ми...Надявах се да се обадиш...
- Да...искаш ли да излезем днес ? - точно това се надявах и да попита.
- С удоволствие.Само кажи кога и ще дойда да те взема.
- Ммм...в един ?
- Прекрасно...имаш ли идея какво ще правим ? Защото аз имам една. - щях да я заведа на кино.Приличаше на човек,който харесва киното.
- Ще се доверя на теб. - още по-прекрасно.
- Чудесно.До скоро - казах аз и затворих телефона.Трябваше да се приготвя.
С малко повече късмет...от днес нататък тя щеше да бъде моя.Само моя.


Продължава в "Киното".

[Sponsored content]