Re: Бразилия 2010,На плажа

[Джейсън]

Не усетих как се озовахме във водата и може би ми се яви акто някаква изненада, но не бих отказал да се разхладя...особено ако с мен е момиче като нея за компания.
Усмихнах й се когато разбрах какво точно правеше с водата и леко извърнах глава, за да не ми влезе в очите.Засмях се на идеята й, сякаш ми четеше мислите...Като върколак понякога исках да правя неща присъщи на кутрета и това с водата ми се струваше много забавно.Когато се осъзнах, бяхме съвсем на плитко и водата стигаше до кръста ми.направих няколко крачки към нея и когато спря да плиска водата, ръцете ми я повдигнаха и се обърнах носейки я към водата.
-Сега ти нямаш право на отказ..-казах аз като отново се засмях, заради цитирането й и скоро навлязохме надълбоко във водата.Ръцете ми я вдигнаха съвсем малко нагоре и я хвърлиха на няколко сантиметра от мен.
-дано можеш да плуваш.-захилих се и бавно се потопих във водата като след момент изплувах нагоре и косата ми се полепи влажна по лицето ми, като ми закри част от гледката.нацупих се когато не успях да помръдна мократа си коса...

[Ariadne Bloodrose]

Не можех да спра смехът си. Беше неочаквано това което направи,но все пак много се забавлявах.
Изправих се и се затичах към него,той ме улови,а след това нарочно се наклоних надолу и паднахме. Той беше върху мен,а аз се смеех като малко дете. От отдавна не се бях забавлявала така.
- Определено ще те търся когато искам да се забавлявам. - усмихнах се,а след това отново избухнах в смях.
Водата беше топла,дори доста,но това не ми пречеше.

[Джейсън]

Всичко това ме караше да се чувствам толкова...толкова...сякаш си бях у дома, с всички познати и приятели.Чувствах че смеха ми не бе престорен, наистина се забавлявах и макар да бе с напълно непозната в този момент я чувствах близка.Не знам какво ме караше да се отпусна, но сега бях просто малкото кутре което винаги се е криело в мен.Може би амлко по пораснало и с по-красиво момиче за компания, но игрите и удоволствието от тях беше точно като в детските ми години.
спомените ме връхлитаха един по един и преди да се усетя се намирах върху нея, а тя се смееше гръмогласно.Явно и тя се забавляваше...
погледа ми се спусна по тялото й, което сякаш не бе в него.бавно я повдигнах и скоро се бяхме изправили на крака един до друг.Ръцете ми нежно я обърнаха с гръб към тялото ми и пръста ми посочи една шамандура в далечината.
-Там...да се състезаваме до там.-усмивка се появи на лицето ми и преди да се усетя се гмърнах и тръгнах към далечината.
-Ще те бия, ако стоиш там...-извиках аз когато чух плясък след себе си...

[Ariadne Bloodrose]

Не бях плувала от доста години,но когато бях малка в Асгард имаше едно езеро,наречено езерото на мечтите.Говореше се че които го преплуваше щял да бъде най-щастливия.
Естествено много пъти се бях опитвала да го преплувам,но някъде точно след средата нещо ме дърпаше. И до ден днешен не си го обяснявах.
-Ще те бия, ако стоиш там.. - извика той а аз го погледнах и се засмях. Започнах във водата и започнах да плувам без да си поемам въздух,по някой път не ми бе нужен.
Когато бях малко пред него казах :
- А сега кой ще бие? - засмях се и продължих да плувам,но усещах че той ме настига.
И все пак за малко не избухнах в смях под водата.

[Джейсън]

Тя започна да набира изестна преднина, но не й се дадох лесно, ръката ми се плъзна по крака й и малко под колатото я сграбчи и дръпна назад към мен.
тялото й се озова здраво хванато от ръцете ми, а усмивката не слизаше от лицето ми.
-не мисля да си ти.-зсмях се отново и бавно се завъртях пускайки тялото й във водата, като го преместих изестно разстояние назад.Може би нямаше да си спечеля време, но определено ми хареса.
Може би не бе чак толкова зле да остана тук за няколко дни и да се позабавлявам, виж на какво попаднах все пак...Може би тази почивка с надзирател брат ми нямаше да е ролкова лоша, смао се надявах да не си остана само с този ден с нея.определено исках да я видя и друг път...

[Ariadne Bloodrose]

Засмях се и както бях зад него скочих върху гърбът му,закрепвайки се много здраво. След като отново паднахме във водата казах :
- Все още не сме свършили! - засмях се и продължих с надбягването. Когато той отново се опита да ме спре се засмях. Хванах го леко за бузите и целунах устните му,след което го бутнах във водата,смеейки се.
- Хайде вълчо,давам ти преднина. - намигнах му и го изчаках да се изправи.
Беше ми много приятно с него.

[Джейсън]

Устните й се докоснаха до моите и за миг останах без думи и просто стоях и я гледах, но когато отново чух гласа й подканващ ме да тръгвам всичко изчезна и аз отново се втурнах към нея.ръцете ми отново я задържаха и когато я придърпах към себе си очите ми се загледаха в нейните, търсейки нещо, което сам не знаех какво е.
Ръцете ми се отпуснаха без да разбера и тялото й отново се раздвижи като аз останах леко вцепенен.Не знаех дали това беше заради онази целувчица, но определено не ми се бе случвало.по принцип не са ми правили такова впечатление толкова малки жестове, но май за мен това не бе подобен жест.
успях да се усмихна накрая и отново се гмурнах под водата, като се опитвах да изпълня предизвикателството поставено от самия мен и усетих как дори под водата усмивката ми на слизаше.Какво по дяволите бе това?не разбирах какво ми ставаше...

[Ariadne Bloodrose]

Знаех че той ще ме победи,но това съвсем не ми пречеше. когато вече беше стигнал до шамандурата,аз просто си плувах най-спокойно,защото вече бях победена.
- Браво сладки вълчо,победи ме. - засмях се и се опрях на шамандурата.
След известно време отидох до него и казах :
- Но това не значи че няма да те пръскам.. - а след това продължих с начинанието си което бях започнала преди състезанието.
Пръсках предимно корема му,за да не влезе в очите му,а след това се разсмях още по-гръмко.

[Джейсън]

сграбчих я и започнах да се въртя в кръг.бях щастлив от победата си, винаги съм се радвал на незначителните неща в живота си, а не на наистина важните...
-Знаеш ли, струваш ми се прекалено лека, може би ще успея да те занеса до брега?-поставих още едно предизвикателство по скоро към себе си, отколкото към нея, но все пак очаквах отгорова й.
Усмихнах се широка и загледах тялото вигнато от ръцете ми, покрито до половината с вода.капките стиащи се по кожата й бяха неуписуемо секси, но в момента не исках да развалям момента с някакви тъпи подмятания, затова просто върнах погледа си на лицето й, което сега ми се стори още по красиво.по дяволите какво толкова ми имаше?просто жена...нали?не, не просто жена, богиня!Ох, хайде стига, сега няма да мисля за това,..нали?искам просто да се забавлявам, без отново да налетя на някой.Вълка си харесваше клетката и смятах да го държа там дълго време...

П.П.Съжалявам че толкова късно;)

[Ariadne Bloodrose]

Усмихнах се. Леко се сгуших в хладкия сладък вълк.
- Ще ми е много приятно вълчо.. - казах на галено и се усмихнах. Харесваше ми това че можехме просто да се забавляваме без повече и без по-малко.
- Но дано не съм ти тежка.. - казах леко притеснено. Отпуснах се съвсем леко,за да му е по-удобно да ме носи.
Подпрях леко главата си върху рамото му.
- Като се замисля.. на такова силно момче едва ли ще съм проблем.. - подсмихнах се леко и се загледах напред,просто за да спра един първичен порив.

П.п - Ноу проблемс ;д Бът аз ще си лягам.. Хайде до утре -мечка-

[Джейсън]

Усмихнах се веднага щом каза, че е съгласна и когато свърши и се намести удобно започнах да се придвижвам към брега.Струваше ми се съвсем бързо, но поради съпротивлението на водата не бе толкова колкото си го представях.
-Знаеш ли, може би наистина си прекалено тежка.-засмях се аз, а ръцете ми я хвърлиха наголе, но само след момент отново я уловиха.от устата ми с еразнесе смях и точно стигайки го плитчините в близост до бреда оплетох краката си и се стоварихме на земята.тялото ми се намираше върху нейното и побързах да се изправя, защото не исках да лежа на нея и тя да усеща тежестта ми.Вдигнах се на ръце, като не станах напълно, но вече не бях допрял тяло до нейното.умсихнах се малко престорено, тъй катотази малка "катастрофа" бе причинена от мен, а аз я накарах да се "качи на борда".
-май вълка си оплете краката.-казах аз и се засмях съвсем леко все още гледайки я в очите.после погледа ми се измести оглеждайки тялото й з анаранявания.
-Добре ли си?Май наитсина последните мили са най-трудни, а?-подхвърлих аз и започнах бавно да се изправям на крака...

[Ariadne Bloodrose]

Предлагах му да сляза,защото наистина ми беше неудобно че ме носи,но той беше толкова упорит,че не бях сигурна дали ме чуваше.
След "малката "катастрофа се засмях,едвам можех да спра да се смея.
- Добре ли си? - погледнах го вече малко по-сериозно. Не ми се искаше да му се беше случило нещо.
- Поръчай си още нещо.. Честно сега ти дължа още едно питие. - намигнах му и повиках бармана,поръчвайки си коктейл.
- Определено си най-интересното момче което съм срещала.

[Джейсън]

изправих се засмян и й подадох ръка като й помогнах да стане от пясъка.поръчах си същото като преди и отново се върнахме на кърпите като се хвърлих върху своята без да се замислям.бях уморен и исках да полегна за момент преди да продължим с изморяващите забавления, които знаех, че ще следват...
-аз съм напълно перфектно, но определено имам нужда от малко почивка...ами ти?-попитах аз като я погледнах с периферното си зрение, зашото в момента главата ми бе на страни върху кърпата, а тялото ми легнало по корем.
-надявам се да е било удобно возенето.-казах аз и се засмях гръмко, като видях как няколко учудени погледи се забиха в нас.не че ми пукаше, но може би не бе най-прекрасната възможност за нея.Може би бе малко странно да виждаш красиво момиче с хилещ се без причина върколак, изпроснал се на пясъка.Може би малко драматизирах с тази умора, все пак не бе кой знае какво.изправих се леко и я загледах лщбопитно.иксах да разбера какво мисли в момента, но тъй като не ме биваше в телепатията, не успях много, но се обзалагам, че съм изглеждал странно, дори смешно накланяйки глава и гледайки в очите й.

[Ariadne Bloodrose]

Вече определено ставаше късно,но какво пък можеше да остана още малко.
Извадих едно листче и бързо надрасках номера си :
- Когато ти трябва партньор за лудории ми се обаждаш и идвам. - засмях се. Вече беше късния обяд,на плажа все още идваха хора,но се бях уговорила с баща си за по едно кафе.
- Аз ще тръгвам,защото Тор сигурно ме чака вече,беше ми приятно да се запознаем. И също така ще чакам някой път да ме нарисуваш. - намигнах му. целунах бузата му. Оправих нещата си и се запътих към джипа си.

[Sponsored content]