Италия,Рим - 2010 г

[Alex Stewart]

Не можех да повярвам.Цялото ми семейство беше мъртво.Просто исках всичко това да беше просто един ужасен кошмар,но не беше.Тичах по улиците на Ром.Просто не исках да бъда на едно място.Не спрях да тичам с часове.Спирах да си почина и пак продължавах.Исках просто да се махна от града.Не исках да остана там.Стигнах до някакъв мост.Отидох до едната му страна и погледнах надолу.качих се на парапета и затворих очи.Бях готова да скоча.не ми се живееше повече.След около минута стоене се отпуснах и усетих как падам надолу.Бях мъртва.Или поне се надявах да бъда.Незнайно защо се събудих в някаква барака.бях цялата в кръв.Стоях исе оглеждах.Бях толкова уплашена.От нищото се появи някакво момче.Погледна ме и ми се усмихна.
Тръгнах назад и се блъснах в стената.Не знаех какво да правя.Усещах как сърцето му бие,обонянието и зрението ми се бяха изострили до такава голяма степен.Погледнах го и казах:
-Какво искаш от мен?Остави ме.-казах и извърнах глава.

[Лиам Блейс]

- Повярвай ми, каквото и да исках от теб в момента, не мисля че си в състояние да го изпълниш. - тънките вежди на Лиам бавно се изкачиха по челото му. Бледото му лице, по което все още личаха следите от набола, небръсната брада мигновено промени изражението си, когато на мястото на сериозното излъчване се появи слънчева усмивка, разкриваща два реда прави, бели зъби.
Преди няколко часа Лиам бе решил да направи ежедневната си разходка из улиците в Рим. За пръв път от много време насам, чернокоското реши да смени малко посоката, в която се движи и ето, че му се случи нещо изключително интересно... Дори може би малко повече от нужното.
На брега под моста, където Ли бе решил да направи сутрешната си тренировка, лежеше момиче. Изглеждаше като порцеланова кукла със своята бледа кожа и затворени очи. По нищо не изглеждаше, че диша, но това не спря чернокоското, който с няколко бързи подскока спря и клекна до девойката. Чак, когато постави ръка на шията й, забеляза окървавените й дрехи и няколкото слепнати от кръв кичура коса.
Чак сега, когато я погледна, Лиам осъзна, че не помни дали въобще е усетил пулсът на момичето. Единственото нещо, което помнеше от странната случка бе пренасянето на непознатата в бараката, в която живееше Ли последните няколко месеца, в които бе решил да се прави на авантюрист.
- По-добре ли си? - попита чаровника, откъсвайки се от мислите си за кратко.

[Alex Stewart]

Той ми се усмихна и ме попита дали съм добре.Нищо не си спомнях.Кой подяволите беше този.Чуствах се толкова...жива.бях пълна с енергия,но и страшно гладна.Незнайно защо.
Чувах пулса му.Седнах на някакво подобие на легло и и го погледнах:
-Не не съм добре.-казах тихо.Гладът ми нарастваше и нарастваше.Какво ми ставаше.
най-странното беше че не ми се ядеше някаква храна,а ми се пиеше кръв.Представях си я в съзнанието.Само като си мислех за това усетих как двата ми кучешки зъба се издължават.Стелнах се както някаква ракета и застанах зад него.Загледах се във врата му.Едва се спирах за да не го нападна.Не спирах да се питам какво става с мен.В какво се бях превърнала.

[Лиам Блейс]

- О, сериозно? - възкликна театрално Лиам, повдигайки ръце, като че ли за да подкрепи изумлението си с действия. - Не си ли чувала фразата "не хапи ръката, която те храни"? Или нещо такова... - измънка в последствие чернокоското, обръщайки се към непознатата. Почти от самото начало имаше някакво странно усещане за това момиче, като че ли можеше да я ... надуши. Около нея всичките му животински инстинкти се засилваха, а както можете да се досетите - те бяха така или иначе доста изострени.
Синеокия чаровник впи поглед в лицето на девойката, замисляйки се колко ли й е трудно сега. Макар, че на него жаждата за кръв не му бе особено позната, трябваше да признае, че и той, като нея, има представа какво е да се събудиш един ден и просто да си различен. Е, с разликата, че зооморфията просто си течеше в кръвта на Лиам.
- Предполагам, че си жадна? - дали щеше да го нападне? Предполагаше, че особено "новородените" вампири са доста склонни към насилие. Какво пък, щеше да е по-интересно. От доста време на Ли не му се бе налагало да се преобразява. Като че ли сега му се усмихваше чудесна възможност за нещо подобно.

[Alex Stewart]

Сякаш не бях на себе си.Милата и добра Бела я нямаше.В момента пред момчето стоеше Бела която беше готова да забие зъбите си във врата му.И всичко това беше заради жаждата за кръв.Стоях и се мъчех да не го нападна,но в един момент не можах да се сдържа и го блъснах назад.Той литна назад и се заби в стената.Но аз как го направих?Попитах се на ум.Какво ставаше с мен.С присъствието си момчето само усложняваше нещата.Без да се усетя вече бях над него.Зъбите ми се бяха издължили и бях готова да нападна.Хвнах го за тениската и го вдигнах във въздуха.Погледнах го в очите.Не исках да го правя,но глада ме убиваше.Забелязах някакво огледало.Вгледах се в него,а очите ми бяха кърваво червени.Просто не можех да отлепя поглед от образа си.Пуснах го и се приближих към огледалото.
-Какво става с мен?-попитах с разтреперен глас.

[Лиам Блейс]

Лиам постави ръце на кръста си, опитвайки се да не изглежда особено вкусен, макар че не бе сигурен, че позите на тялото имат някакво значение в момента и каза:
- Ами.. претърпяваш един вид.. трансформация. - гласът му бе нисък и спокоен, за човек, който изглежда в лицето на непознатата като апетитна вечеря, Лиам притежаваше завидно самообладание, което без проблем демонстрираше в момента. В интерес на истината, това не бе първата новородена вампирка, която Ли срещаше в и без това краткия си живот. - Опитай се да се абстрахираш от жабждата, мисли за нещо, което би те накарало да се почувстваш малко по-добре, докато се опитам да ти обясня какво точно се случва с теб. - обясни Лиам, който все повече започваше да се пита "къде е попаднал". Но пък можеше да се окаже интересно.

П.П.
Само ми е интересно как тя успя да го вдигне, при положение, че той е над 70 килограма xD

[Alex Stewart]

Да не мисля за жаждата.Малко трудно щеше да се получи.Започнах да мисля за какви ли не неща.Дори и такива за които дори не ми пукаше.Разхождах се напред-назад.В един момент спрях и казах:
-Слушам те.Цялата съм в слух.Само говори.Така ще се разсея.-казах и седнах на леглото отново.Оправих нервно косата си и го погледнах.Той стоеше сякаш все едно нищо не ставаше.Как можеше да бъде толкова спокоен.Та аз мислех как да го убия.Тръснах глава с надежда да се оттърся от тези мисли.

П.п
Е,нали е вампир.Супер сила ;д

[Лиам Блейс]

Чернокоското ясно осъзнаваше, че на непознатата би й било доста трудно да го убие - като за начало, самият факт, че той беше овладял своята трансформация до съвършенство много щеше да му помогне. А и другият плюс, който имаше бе че в момента бе в отлично психическо здраве или иначе казано - нямаше нещо, което да може да го притесни.
- Виж, не искам да звуча като дървен философ с кръгли очилца, но трябва да знаеш, че сега преминаваш през нещо, което ще бележи живота ти завинаги. Първо искам да попитам само едно нещо? Вярваш в митичните същества от рода на вампири, върколаци и т.н.? - повдигнах многозначително вежди. Щеше да е много по-лесно да повярва това, което й се случваше ако вече бе запозната - малко или много с тези същества. А колкото и изненадващо да бе за Лиам, не всички хора подозираха или вярваха в съществуването им. Но какво да се прави - не всички бяха широкоскроени.
П.П. Не знаех, че вампирите я имат xD *angel*

[Alex Stewart]

-Но те не са истински.Знам за тях.Чела съм,но...Искаш дами кажеш че съм нещо от тази изброените ли?-попитах стрестната.Не,не това беше само един сън.Трябваше да се събудя.
Хванах се за лицето и се ущипах леко.Не се получаваше.Погледнах към него,а той стоеше на мястото си и не мърдаше.
-Ако примерно съм вампир.Не трябва ли да съм мъртва.Погледни ме.Аз съм си жива.-каах и се се погледнах.Щом мърдах и говорех значи си бях наред.Не можех да съм нещо такова.

[Лиам Блейс]

Чернокоското прекара ръка през късата си, черна коса, усещайки драскащия допир на късите кичури в дланта си. Как, по дяволите, трябваше да обясни на момиче, че реално наистина е мъртва, просто по някаква странна идея на природата, продължаваше да живее? Това не бяха от нещата, които се обясняваха всеки ден, особено на непознати.
- Да, виж... Вампирите съществуват, те не са просто мит или нещо подобно. Не знам как ти се е случило, вероятно и ти самата не помниш още, но предполагам, че в последствие спомените ще се върнат, и ще си дадеш сама отговор. Но мога да ти кажа, че да... ти си вампир. - Ли въздъхна. Може би не трябваше да е толкова директен, но как можеше да й го съобщи по заобиколен начин? Не, наистина, как?

[Alex Stewart]

Гледах като гръмната.Просто не можех да повярвам.Значи бях чудовище което трябва да пие кръв за да оцелява.В какво ме бяха превърнали.Не исках да съм това.
-Знчи трябва да убивам за да живея?-казах и сложих ръце на лицето си.
Не исках да убивам.Дори и не исках и да си го помислям.Погледнах момчето,а то ме гледаше толкова спокойно че все едно нищо няма.

[Лиам Блейс]

- Не е задължително. - отвърна спокойно Лиам, започвайки да се върти из стаята. Бе му един много стар навик от времената, в които не можеше да се справя с нервността си. Както сега - очевидно. Как се очакваше от него да обясни на вампир какво е правилно и какво не, като неговите познания по расата им не бяха кой-знае колко обширни. Да, познаваше някой-друг вампир, но въпреки това не се бе интересувал от хранителния им режим, например. - Мисля, че ще можеш да преживяваш и с животинска кръв, която можеш да си набавяш от най-различни места. Предполагам, че има някаква разлика между животинска и човешка, аз лично не съм опитвал. - опита се да се пошегува - Не мисля, че е нужно да убиваш, за да се храниш, винаги има алтернативен вариант. - спокойна усмивка премина през лицето на Лиам и той впи красивите си очи в тези на непознатата.

[Alex Stewart]

Идваше ми само да псувам и да псувам.Едва сес държах да не го направя.СТанах и излязох навън.Не ми се стоеше вече вътре.Огледах се наоколо.Виждах всичко като под микроскоп.Чувах как хора си говорят на поне километър.
-А ти какво си?-попитах без никаква емоция.Той все още стоеше вътре.
Бях сигурна че е някакво създание.

[Лиам Блейс]

Първото нещо, което премина през мислите на Ли, след като видя начинът, по който непознатата прие новината, бе че е силна. От това момиче щеше да се получи добър вампир, определено. Може би щеше да се научи да контролира жаждата си безпроблемно, кой знае? Всичко това бе въпрос на време, но за сега Лиам нямаше почти никакви съмнения. Все пак момичето стоеше спокойно ( до колкото се можеше ) пред него. Това бе добър знак, нали така? А и не бе завършил със зъби във врата си, което също бе добър знак. Е, днес май му беше късметлийския ден.
- Зооморф. - отвърнах й, без да се приближавам. Предполагах, че има нужда от свободно пространство. Помнех как аз самия имах нужда от свободно пространство, когато научих какво съм. Всичко около мен ме задушаваше, нямаше поле което да е достатъчно широко, за да ми угоди на странните емоции, но нещата бавно започнаха да се променят.

[Alex Stewart]

Оглевдах се.Цялата бях в кръв.Не можех да се гледам така.Огледах се и забелязах малко езерце.Отидох до него за проверя дали е чисто.Когато се уверих се съблякох.Бях само по бельо.Влязох във водата и се гмурнах.Беше толкова приятно.За момент забравих за цялото това нещо с вампирите.Лесно щях да го приема,но просто ми трябваше време.
Отмих кръвта от лицето си.Забелязах Лиам.Стоеше и ме гледаше.След около 10 мин излязох от водата и се огледах.Беше толкова красиво наоколо.Както и спокойно.
Отидидох до Лиам и го попитах:
-Е,в какво животно се превръщах?

[Лиам Блейс]

Лиам инстинктивно последва непознатата, като че ли, за да се увери, че няма да направи нищо... Но всъщност какво можеше да направи? Не изглеждаше като да е решена да посегне на себе си, а да не говорим за друго същество. Ако беше така, до сега имаше достатъчно възможности да посегне на Ли. И въпреки това - той искаше да е сигурен, че момичето е добре. Все пак повечето хора (или почти хора) не приемаха новината толкова бързо.
Въпросът на момичето изненада чернокоското. Той я гледаше удивено как умело прескача от тема в тема, като че ли нищо не бе станало до сега. Това бе добре. Много добре по негово мнение.
- В пума. - лека усмивка се плъзна по лицето на чернокоското. В интерес на истината, Лиам скоро не се бе трансформирал. Очевидно животът му бе станал много по-спокоен от колкото бе в началото. - Но не съм толкова сладък и пухкав, когато съм трансформиран.

[Alex Stewart]

Приближ се леко и го попитах:
-Може ли да видя.Нищо няма да направя обещавам.-усмихнах се леко.
Исках да се разсея някак си за малко.Пък и пума съм виждала само по телевизията
или в някое списание за животни.Седнах на земята и оправих косата си.
Надявах се да изсъхна скоро.Кръстосах леко крака и зачаках отговорът на Лиам.

[Лиам Блейс]

Ли просто не успя да сдържи широката усмивка, която се появи ненадейно на лицето му. До сега никой не го бе молил за нещо подобно.
- Защо не?! - отвърна чернокоското, сваляйки ризата си. Все пак... Щеше да изглежда доста интересно ако пумата внезапно се окажеше облечена, някак си... губеше онова животинско очарование, ако изглеждаше като домашен пикинез. Бавно смъкна и останалата част от дрехите си, оставяйки ги на купчинка до него и застана на четири крака.
Трябваха му само няколко секунди да се трансформира в пума. Той бавно изви глава в страни, така че чертите на лицето и тялото му започнаха да придобиват съвсем различен вид. Очите му добиха онзи животински блясък и отровно жълт цвят, устните и носът му се промениха, а страничните му зъби се издължиха и заостриха. Тялото му се покри с къса, лъскава, черна козина, а дланите му се трансформираха в лапи.
Когато трансформацията бе завършена, Лиам направи няколко крачки напред, махайки с дългата си, черна опашка, като че ли казвайки "Можеш да ме погалиш, ако искаш."

[Alex Stewart]

Останах удивена беше толкова сладко.Не можех да се стърпя и се приближих към него.Клкна и го погалих по муцуната.Никога не бях докосвала пума.Почесах го по корема и той измърка.Също като някакво малко котенце.Засмях се и казах:
-Голям си сладур.-погледнах го право в очите.Бяха толкова красива.Пред мен стоеше животно което което можеше да ме убие на място ако бях смъртна.Но честно да си призная не ме беше страх.Беше ми приятно да го галя.

[Лиам Блейс]

Такива моменти наистина оронваха "репутацията" на Лиам, но пък той като че ли нямаше нищо против. Да, в началото му бе странно да се държат с него като с истинско животно - понеже това не му бе първата трансформация пред любопитни, но в последствие започваше да става наистина приятно. А точно в момента, мисълта че непознатата девойка е добре, разсейвайки се с факта, че пред нея стои хищник, който до преди броени минути е бил човек, определено му помагаше, а и на нея. Поне така предполагаше.
След като остави момичето да му се порадва известно време, Ли отстъпи назад превръщайки се отново в човек. Разбира се, факта че остана чисто гол, без дрехи не го смущаваше особено много.
- Може някой път да го повторим. - засмя се чернокоското, обличайки обратно боксерките си - Започва да ми става приятно да ме лигавят като домашен любимец. - усмивката продължаваше да стои на вече човешкото му лице.

[Alex Stewart]

-Хаха може.-усмихнах се и извърнах поглед настрано докато си обуваше боксерките.
Поне на него не му се налагаше да пие кръв за да оцелява.Но това си беше отделна тема.
И аз реших да се облека.Взех дрехите си и след около минура беше бях облечена.
Косата ми все още беше влажна,но това не ми пречеше.
-Не свиквай много,много.-засмях се и го погледнах.

[Лиам Блейс]

- Ще се постарая. - намигна й игриво Лиам, прекарвайки ръка през късата си коса. Точно в момента съжаляваше, че не е влязъл заедно с непознатата във водата. Искаше му се да се разхлади, да се отпусне. Какво ли не даваше за една кратка почивка на море точно в момента. Но това можеше да почака.
- А мога ли да разбера името ти? - чак сега Ли осъзна, че реално нямаше никаква идея как да се обръща към момичето пред себе си. От толкова много неща за вършене до сега като че ли не им бе останало време за нормално запознанство, което бе страно, защото само допреди секунда, Лиам стоеше гол пред нея. Да, нещата можеха да се развият по доста страннен начин, когато и обстоятелствата бяха странни. - Аз съм Лиам, но можеш да ме наричаш Ли.

[Alex Stewart]

Усмихнах му се и отговорих на въпроса му:
-Аз съм Алекс.Приятно ми е Ли.-подадох ръката си за да се здрависаме.Беше доста хубаво момче не можех да го отрека.След като се здрависахме седнах на земята и го погледнах.Не ми пукаше че е мръсно.
-От колко време си тук?-попитах любопитно.

[Лиам Блейс]

Лиам последва Алекс, сядайки на земята и кръстоса крака по турски. Ръцете му инстинктивно потърсиха нещо, с което да си играят - навик, който имаше от малък, просто не можеше да стои на едно място без да прави нищо.
- И на мен ми е приятно. - отвърна Лиам, прекарвайки едно малко камъче през всичките си пръсти като сръчна мажоретка. - Всъщност не от много. Дойдох преди по-малко от седмица, но понеже не мисля да се застоявам, реших че тази колибка е най-добрия избор. А и.. гледката си я бива. - чернокоското извърна поглед настрани, където водата стигаше до ниските брегове на езерото и се усмихна. Когато слънцето изгряваше бе незаменима гледка.

[Sponsored content]