Re: Изоставеният цех

[Лиса Евънс]

- Благодаря... - изрекох и станах от леглото.Отидох до дрешника.Извадих сутиена си и си го сложих след което и бикините.Изведнъж ми стана лошо и ми се догади.Облегнха се на стената.
- Ник.. - изрекох за поеден път и притиснах едната ръка до корема си,а другата до главата.
- Къде е банята? - попитах го аз.Не се чуствах добре.Имах чуство,че всеки момент ще повърна на килима..по дяволите.Какво ми ставаше.Той беше легнал на леглото по корем,а аз го погледах.Мислено превъртах всичко станало през последните нощо.Дори тези преид да се запозная с него...и нищо не ми говореше защо може да ми е лошо.
- Ник! - повторих по-силно.

[Ник Даркъс]

Нямаше нужда да повтаря, защото той вече бе станал и обуваше бельото си бързо като стрела.
- Ще те заведа. - каза той, застанал до нея, след което я подхвана под ръцете й краката, вдигайки я лесно във въздуха. Лицето й бе пребледняло, цялата трепереше, свила се в ръцете му. Той също се притесни, но остави своите проблеми назад, първо погрижвайки се за нея. Вратите се отваряха пред него и скоро влязоха в банята. До тогава лицето й бе придобило зеленикав отенък, клепачите й бяха бледи, ръцете й трепереха, сложени на устата й.
- Наведи се. - каза й тихо и я остави да седне на земята, хващайки косата й в конска опашка. Добре, че бе побързал, защото когато усети земя под краката си, повече не можа да се сдържи и започна да повръща. Магьосникът бе клекнал зад нея, галейки я по рамото.
- По-добре ли си? - понечи да я попита, когато отново повърна. Така няколко минути тя бе наведена над тоалетната чиния. Щом стомахът й се изпразни, като съдържанието не бе много, но изглеждаше отблъскващо, я изправи и се протегна и пусна водата. После я закара до мивката и изми устата й. За миг я пусна, но тя политна надолу.
- Съжалявам, но никъде няма до ходиш в това състояние. - отвърна с твърд глас и я закара в хола. Донесе дебели одеала и я зави под тях. След това отиде в кухнята, която бе разделена от хола просто с един портал, така че можеше да я вижда на дивана в притъмнялата стая от ъгъла на барплота и започна да приготвя някаква отвара...

[Лиса Евънс]

Той ме занесе в банята.Там повърнах.Ужас!Направо прекрасна гледка..няма що.Когато ме изправи за да си измия устата ми помогна..даже свърши цялата работа.Пусна ме за момент,но краката ми подадоха и пак ме улови.Занесе ме в хола и ме постави на двиана.Зави ме с одеала и изчезан в кухнята...какво ставаше с мен?Сгуших се сред всичките одеала оглеждайки хола.Мятах и поглед към кухнята където Ник правише нещо...
-Ник..-изрекох тихичко.Исках да е тук до мен..да се сгуша в него..да се отпусна и да заспя...корема ме заболя и аз се свих още повече.Видях дистанцеоното на телевизора и го включих докато чаках Ник.Беше ми скучно..и не ми се зяпаше тавана.Почнах да местя каналите в противен случей щях да заспя.Загледах се в някакъв филм...

[Ник Даркъс]

Ник се зае да приготви отвара,... обаче нямаше си и идея какво й е. За това реши да й направи горещ чай, а в последствие да разбере защо изведнъж й стана толкова лошо. Извади цвят от липа и превари чая, след което го изцеди, сложи мед и лимон и отиде в хола. Слънцето вече стигаше хоризонта и небето бе обсипано с розови и оранжеви облаци, които обаче почти не се виждаха от спуснатите тъмни щори.
Холът не бе голям. Имаше килим, като преобладаваше в него кървавочервеното, ъглов диван, масичка телевизор, от старите модели (не харесваше плазмите), по който даваха някакъв филм и още два фотьойла. В стаята светеше мъждива светлина от една лампа на едната стена, но главно цареше мрак, както и в кухнята.
Лиса се бе свила, загледана във филма. Лицето й все още бе бледо, а очите й бяха притворени, унесла се в дрянка. Мъжът остави чаша на дървената масичка и седна до нея.
- Лис, събуди се. - тихо започна да шепти, разтърсвайки рамото й лекичко. Тя поотвори очи и се огледа, сякаш не знаеше къде се намира. - Ето, изпий го. Ще се почувстваш по-добре. Дано не е грип или нещо такова. - след което й подаде чашата и й помогна да го изпие, леко приглаждайки косата на вратът й с другата си ръка. Щом изпи и последната капка, което отне наистина доста време, той легна зад нея, като я обърна с гръб към дивана, и започна да гали страните й, които сега почервеняха... и до доста бързо и станаха прекалено горещи...

[Лиса Евънс]

Подаде ми чаша с чай.След като изпих чая което отне време той легна до мен и почна да гали страните ми.Изведнъж ми стан твърде топло.Спомних си думите му за грипът.
-Не,не е грип.Вампирите не боледуваме.Няма как да се разболеме.Така сме устроени.-казах му ази отметнах няколко одеала.Тялото ми беше като непознато за мен...какво беше станало.Никога през живота си не съм се чуствала така.
-Ако не е грип..тъйкато няма как да е грип..какво може да е ?-попитах тихо и отново се загледах във филма който даваха.В хола беше тъмно което ми харесваше.Не бях от най-големите привържаници на слънцето.Прозях се веднъж и се отпуснах на дивана.
-Съжалявам..съжалявам за всичко...-изрекох и се прозях още веднъж.Слънцео вече се беше скрило.Цял ден бях прекала с него..цял ден с доста странен край.Какво можеше да означава това?Повръщах..беше ми лошо..,а ние вампирите не боледувахме..тялото ми гореше,но в същото време ми беше и студено..и обрантото..не знам какво ставаше.Нямах си и на идея.

[Ник Даркъс]

- Не се тревожи, а се опитай да поспиш,... а и за какво съжаляваш - за това, че прекарах едни от най-хубавите си моменти в живота си с тебе? - прошепна й тихо, след което отново зави и двамата и я прегърна още по-силно.
Ник затвори очи и се замисли на фона на тихото жужене на звуковия фон на филма.
"Не боледуват, но това не мога да го нарека, че не е нищо. Добре, какво правехме снощи... пихме силен алкохол, пушихме от цигарите ми... не, ако те бяха причината, нямаше чак сега да й става лошо. След това правихме секс, после спахме, събудихме се, малко хапна и пи от мене за втори път и сега пи чая. Да е настинала - невъзможно. Значи не е от нещо друго, освен храна. Да е от кръвта ми... струва ми се невъзможно... Боже, колко е секси когато получава оргазъм и когато аз се изпразня в нея..." - изведнъж мислите му поеха в друга посока... и остана като гръмнат.
"По дяволите, забравих презервативите,... но толкова бързо? А и не са минали 24 часа... не е възможно,... но тя е вампир." - сърцето му се сви и започна да мисли как да я попита, без да си проличи паниката в гласа му.
- Хей, Лис... - прошепна Ник...

[Лиса Евънс]

Почти се бях унесла,но гласът на Никой който ми се строи странен ме разсъни.Май беше притеснен.
- Хей, Лис... - каза той.Не казах нищо защото мислех,че ще продължи,но той замълча.
- М да ? - попитах го и с едно зявъртане се обърнах към него.Очите ми срещнаха неговите.Усмихнах му се.Той беше без лещи и очите му бяха като хъм..котка.Бяха хубави или поне на мен ми харесваха..за някои хора можеха да бъдат стряскащи..,но аз съм вампир какво ли не съм виждала вече.
- Какво има ? - попитах с нежен глас и се приближих по-близо към него.Гледах го право в очите.В стаята се чуваше шумът от телевизора и дишането ни.Той дишаше повече от мен..все пак на мен не ми беше нужно да дишам като нормалните същества-хора или вещици и така нататък.Чувах ,че сърцето му бие доста по-силно от преди...в различен такт.Напрегнат може би...
- Какво има ? Какво не е наред ? - намръщих се,но после на лицето ми се появи загрижрно изражение.

[Ник Даркъс]

Ник я прегърна и зарови лице в шията й.
- ... нищо. - довърши започнатото си изречение и се отпусна в нея. - Аз... мисля, че... - започна той, но му беше трудно да говори. Самата идея, тя да е бременна му се струваше... ужасяваща. Та, той не можеше да се грижи за себе си, камо ли за някое малко и беззащитно същество.
"Ами ако се окаже фалшива тревога. Само напразно ще съм я обезпокоила... кое ще е по-добре - да е бременна или не?" - мислеше трескаво, докато си поемаше дъх. След това го изпусна и затвори очи за миг. Искаше да намери правилните думи, но в подобна ситуация никога не е бил... или просто е било толкова отдавна, но никога не му се е налагало да прави подобно нещо.
- Лис, вампирите като тебе... могат ли да имат деца? - попита накрая, гледайки я с поглед, в който преобладаваше любопитство, но и някаква тревога. Нямаше й си на идея колко му се искаше да чуе тази прекрасна, друг път иначе ужасна дума не.
Лис...

[Лиса Евънс]

Чакай той да довърши, но това не стана. Въздъхнах и се отпуснах на леглото и тогава той попита дали вампирите като мен могат да имат деца. Що за въпрос ?Вампирите можеха..или поне аз можеш. Той ме погледна. В погледа му освен любопитство се четеше и още нещо.
-М-мм да. Мисля, че можем да имаме деца... - Само да не ми каже,че иска дете... аз бях на седемнадесет... още бях непълнолетна и никак не ми се щеше да имам дете... Хубава работа... - Мхм, можем да имаме деца... Защо... защо питаш ? - повдигнах едната си вежда... Бях шокирана... защо ли ще ме пита нещо подобно... Странно...Не,че не исках деца,но щеше да ми навлече много грижи.Ух..
-Ник!-настоях аз и го погледнах.Исках да знам защо пита.

[Ник Даркъс]

НИк я гледаше умоляващо, искащ тя да се досети, защото не искаше да го казва. Самата идея, че тя носи в себе си нещо, го ужасяваше. Все пак накрая събра смелост и й каза:
- Мисля, че... си бременна. - изричаше го бавно и неуверено, преплел пръстите й между своите. Всичко в него бе напрегнато, сякаш вързано на възел. Гърлото му бе стегнато и буца заседна в него. - Аз... не съм сигурен, но или е нещо, за което не знаеш, или е това, че си бременна. - говореше колебливо, изплашен. Изплашен от неизвестното, изплашен от това, какво щеше да се случи в следващия момент. Дали щеше да го приеме спокойно? Как ли пък не, та тя беше млада, само на 17, непълнолетна при това. Щеше да откачи. Дали щеше да реши никога да не го вижда повече? Дали щеше да направи аборт? Да бе, после да се окаже в някаква лаборатория, с хиляди игли, разчленена на части...
Мислите му трескаво преминаваха като водите на буйна река. През цялото време я гледаше в очите й... тези красиви кафеви лешникови очи, големи и невинни като сърна.
"Лилит, какво направих?" - това бе единствената постоянна и оставяща си отпечатък мисъл в съзнанието му...

[Лиса Евънс]

Бремена?Бремена! Не неможеше да е истина..,но имаше смисал.Бяхме правили секс няколко пъти-ако не се лъжа и той беше свършил в мен няколко пъти-ако пак не ме лъже паметта.А и повръщането...Вампирите се развивахме и растяхме бързо,но не знаех,че това важи и за бебетата..
-Хъм ами добре...-изрекох и го погледнах.Бебе..бебе...той каза,че мисли,а не,че съм бремена.Трябваше да "пишкам върхо лента"-направо върховно-за да разбера дали моят любим не е почнал да предсказва бъдещето.
-Ти каза,че мислиш,че съм бремена,а не че съм...,че не е сигорно.Можеш ли от някъде да ми намериш тест за бременост за да се осигорим?Да..разберем истината..-не горях от желание да разбера дали съм бремена или не.Ако бях най-много той да ме изостави и аз да трябва да родя и гледам бебето сама.

[Ник Даркъс]

Ник леко си отдъхна честно казано. Вярно, че не го прие, но поне не бяха включвани неща като чупене на посуда и наричането му на "използвач" и "свиня".
- Да, мога. - отвърна и щракна с пръсти. Точно между тях се появи малка и продълговата кутийка, с безлична розова опаковка.
- Аз... нека те изпатя до банята. - каза, след което я подхвана на ръце и я заведе до помещението. Пусна я внимателно, сякаш е порцелан и отвори вратата, гледайки я със загрижен и нетърпелив поглед да разбере дали е станала някаква грешка или тревогите са опровергани. Лис влезе и настъпи момента, когато няколко предстоящи минути, щяха да му се сторят по-дълги и от живота му. Той седна и се облегна на стената до вратата, хващайки главата си в дланите си.
"Какво направих? Ами ако е бременна..сигурно е бременна. Не мога да я оставя, но... знам какъв съм и може да го направя. Все едно, обаче какво ще бъде това дете - изрод? Полу-вампир, полу-магьосник. Защо не мислех по дяволите, защо?" - задаваше си този въпрос отново и отново, оклюмал в коридора, които му се виждаше страшно подтиснат и нереален. Можеше да чуе ударите на сърцето си, което сякаш бе затиснато в менгеме...
...И лиса излезе в коридора, държаща теста...

[Лиса Евънс]

Той ми даде тест за бременност и ме изпрати до банята.Аз влезнах вътре,а той остана отвън.Облегнах се на стената държейки теста в ръце.Беше ме страх да си го направя.Ако ами го съм бремена...какво ще правя?Трябваше да си го направя.
***
Направих си теста."Отговора" направо ме шокира.Ник беше прав.Бах бременна.Измих ръцете си гледайки теста.Взех го и излезнах от банята.Ник се беше подпрял на стената.Щом ме видя се обърна към мен и се напрегна.
-Честито.Вече можеш да виждаш и в бъдещето...-изрекох и повдигнах с пръсти кутийката от теста.
-Бремена съм..сега какво?Ще ме изриташ от тук..няма да желаеш да имаш нищо общо с мен...е детето винаги ще ни свързва,но както и да е..-облегнах се на стената срещо него и зачаках отговора му.Не умирах много да го узная..най-много да ме изрита от тук...какво друго?

[Ник Даркъс]

Ник се изправи бързо, след което отиде пред нея, хващайки я за китките й я притисна към стената. Беше сбърчил вежди и присвил сърдито очи. Впи още повече пръсти, но не се налагаше - Лис бе толкова изненадана, че само се сви изпод него. Даркъс притисна таза си в нейния и започна да говори.
- Сега какво ли?! И аз не знам. Нямам идея какво да правя. Объркан съм и се чувствам виновен. Та ти си малка и млада, а аз... ти причиних това. Почти не съм оставал с жена повече от за една нощ, а ето че вече си бременна с моето дете... Но по дяволите, никога, никога повече не казвай, че ще те напусна. Ако не си забелязала досега, за мене не означаваш някоя лесна к*рва. Аз... те обичам. Може да не те познавам добре, но искам да те опозная. Единствено съм наясно със чувствата си към тебе и ако трябва да те умолявам да останеш, ще го направя... - след което отпусна хватката си, но продължаваше да я държи.
- Предлагам ти да направиш аборт,... но е опасно, още повече когато си на 17... - след което прост я повлече със себе си към земята, повдигна я и я сложи в скута си, след като седна и се облегна назад... Беше му трудно, все пак това бе нещо голямо, но някак си бе спокоен и знаеше какво трябва да направи...

[Лиса Евънс]

Движенията му ме изненадаха и даже уплашиха,но след като каза,че ме обича се успокоих.Нямаше опасност да ме убие...нали?Той ме придърпа в скута си и седна на земята.Седнях мирко и кротко като послушно кученце.Мозъкът ми още преработваше думите му.Аборт...,но то то е живо същества като нас,а и е вампир..ако го извадят на сила..най-много просто да има труден живот няма да умре..умира с само с кол в сърцето до колкото ми е известно.А да не говорим,че е пуло магьосник..вещица или там каквото е Ник.Той не искаше това дете,но дали аз го исках?Не можех да оставя някакви простосмъртни да ми го отнемат просот така...
-Не мога.Няма.Не искам.-изрекох като малките деца и се наместих такаче да го погледна.Исках да знае,че съм сигурна в думите си.Нямаше да направя аборт...щях ъх да го родя колкото и да е трудно и щах да го отгледам.То...то не заслужаваше тази съдба.
-Не мога.Няма.Не искам.-повторих още веднъж и то по-силно от пурвия път.Обичах Ник-признавам си въпреки,че едва го познавах.Това беше неговото бебе и аз исках да го задържа.

[Ник Даркъс]

НИк я наблюдаваше. В началото изплашена и изненадана, но постепенно себе успокоила,... а сега настояваше да задържи детето.
- Сигурна ли си? - попита я кротко, заглаждайки един кичур зад ухото й. - После няма връщане назад. Това са големи отговорности - все пак е същество, а не телефон или плюшено мече... Искам да знам дали си наясно със всичко... ако искаш помисли малко... имаме време. - говореше й тихо, ясно, без желанието да я притиска. Щом обаче видя решителното й изражение, просто се усмихна и я повдигна, занасяйки я отново на дивана. Двамата пак легнаха, той от външната страна, докато Евънс бе затисната между него и дивана.
"Боже, прелестна е!" - помисли си, след което прокара ръце по извивките й. Притисна я към себе си и прокара ръце под блузата й, която заедно с другите й дрехи бяха върху нея просто с едно щракване, когато й прилоша. Е, явно нямаше да се задържат дълго там.
- Знаеш ли, че в момента просто толкова те желая, че чак ме боли. - започна да мърка в ухото й, притиснал тази си към корема й, можеща да усети ерекцията му.

[Лиса Евънс]

Легнахме на дивана отново.Той прокарваше пръсти по тялото ми.Харесваше ми.Всяко негово докосване ми действаше като приятен електрошок.
- Знаеш ли, че в момента просто толкова те желая, че чак ме боли. - каза той,а аз се усмихнах.Приближих се по-плътно до него и долепих устни до неговите.
- Ами тогава..действай... - изрекох междо целувките.Ръцете ми се плъзнаха надоло по тялото ми примамвайки го да действа.Какво пък..сега бях бремена от него..и още веднъж да го направим без предпазни мерки няма да е голяма загуба.
- Обичам те! - изрекох междо целувките.Плъзнах се под завивките където разкопчах дънките му и ги изхлузих колкото ми трябваше.Извадих "малкото" му приятелче и го поех в устата си.Понякога на половина,а понякога целия.На Ник му харесваше.От устата му излизаха стонове на удоволствие докато третирах члена му като моя близалка.

[Ник Даркъс]

Ник не можеше да си поеме дъх, главата му тежеше, а от гърдите му излизаха хрипове на удоволствие. Не знаеше къде е, кога, само че я иска. Езика й се плъзгаше влажен по члена му, устните й го обвиваха във вулгарна и страстна целувка. Имаше чувството , че ще се пръсне и на няколко пъти едва не свърши. Усетила реакциите му, тя винаги спираше, за да може да се успокои. Накрая не издържа и се изля в устата й. За момент бе забравил как се диша и шумно си пое въздух. Той избута одеалата на пода и я вдигна към себе си. С няколко движения разкъса дрехите й, оставяйки я само по бельо. Някаква дива страст се четеше в очите му. Ник я зацелува, лудо, грубо, изпивайки я с устни. Разкопча сутиена й и пое гърдите й в ръцете си. Захапа едното й зърно, а ръцете му се спуснаха към бикините й и нетърпелив ги разкъса. Горещината й влажността й там долу можеха да го побъркат.
- Искам те цялата. - прошепна той в ухото й, след което прокара език по него, а след това и по врата й. Обърна я по корем, без да отделя езика си от нея. Не я повдигна на четири крака, а направо я събори притискайки я към възглавниците. Поемайки тежестта му издиша шумно. Той разтвори краката й със своите, мислейки си колко сладък задник има. Хвана косата й и леко изви главата й назад, с другата ръка хвана едното й бедро, разтваряйки краката й още повече, карайки я да надигне таза си към него и влезе в нея с мощно и рязко движение, от което издиша шумно, а тя започна да вика.

[Лиса Евънс]

-Искам те цялата. - продума той в ухото му,а след това бързо ме обърна да легна по корем.Притисна ме към възглавниците,а аз очаквах пак да ме постави на четири крака,но не..той разтвори краката ми със свойте хвана косата ми и аз извих коса назад.Разтвори краката ми още повече.Той проникна в мен с рязко движение,а аз извиках.Искам да се издърпам от него,но нямаше как.Болеше ме,но от виковете не можех да извикам дори една думичка,а камоли две.
-Ник...-успях да извикам,но името не се чу кой знае колко.Писъците го заглушаваха.Чудех се дали е добре да го правим..все пак аз бях бремена..ох до преди минути не мислех така..ама боли...

[Ник Даркъс]

Ник свърши бурно в нея, след което треперещ се отпусна върху нея. След няколко секунди, през които сърцето му препускаше бясно, а гърдите му се повдигаха шумно, той тихо изрече.
- Ще ставам баща, а продължавам да правя нещо, което не ти харесва, само за да си доставя удоволствие. - горчивината в гласа му направо изгаряше въздуха. След това обърна Лиса и започна да я целува. Настоятелно, но нежно, просто показващо, че я обича, че я иска, но че също не желае тя да му е робия, а негова жена, неговата половинка.
- Па дяволите, вече дори ме боли при мисълта да те нараня. - каза, свел глава към едното й рамо. Косата му галеше рамото й, така както ръцете му нейните.
- Искам да те любя правилно. Ще ми помогнеш ли да се науча? - попита мъжът, след което бавно влезе в нея, потъвайки в дълбините й, насочван от въздищките й. Леко се задържа в нея, погалвайки косата й и впивайки устни в нейните. Бе влажна, гореща, опияняваща... идеална. После излезе учудващо бавно, можейки да почувства плътта й. Както я караше можеше да полудее от щастие и възбуда. Гърлени звуци се понесоха от гърдите му, показващи й колко му влияе Лиса...

[Лиса Евънс]

Той влезна бавно в мен,а на мен ми хареса.Достави ми удоволствие,а не само болка както преди.Оказа се,че той нямал толкова голям опит колкото си мислех.Е има,но не в нежната област.На него му харесваше или според мен му харесваше.Изстенах от удоволствие.Той влизаше и излизаше от мен.Понякога усливаше,но не прекалено много.Обвих ръце около вратът му.Първата ни вечер..имаше един успешен опит да е нежен до колкото помня,но сега беше още по-добре.Усмихнах му се.Не отричах,че не харевам когато бърза,но той понякога прекалява и изпитвам само болка.
-Ник..-изрекох като някоя дрогирана.Е може да се каже,че бях.Той беше толкова нежен,а и му се отдаваха тези неща.Да..повече му отиваше грубия секс,но като е правил само такъв през живота си който не е никак кратък докато аз не бях правиал много секс..,а и бях непълнолетн,но чаках дете...

[Ник Даркъс]

Ник забързваше темпото, докато накрая не стигна до върха, заедно с Лиса. Целият бе облян в пот, ръцете му трепереха и поемаше въздух на пресекулки като удавник, изкаран в последния момент на сушата. Изнемощяло се претърколи, доколкото позволяваше дивана, след което преметна едната си ръка върху корема на Лиса и я прегърна откъм гърба й.
- Гладна ли си? - попита той. В първия момент асоциацията му се свързваше с храна, но после се сети, че Еванс е вампир. Някаква налудничава усмивка се появи на лицето му. Доставяше му извратено удоволствие да я храни, да бъде жертва... Дам. сигурно се побъркваше.
- После искам да изляза за малко. Ще те оставя сама. Можеш да се разхождаш из апартамента, но те умолявам да не излизаш извън пределите на жилището, защото после ще ми отнеме доста време да те открия, ако въобще успея... Предишния, не ме послушал... е, сигурно още се скита или е умрял. - след което й лепна една целувка по бузата като закачка, а след това и една по устните, много по-нежна, изразяваща привързаността му към нея...

[Лиса Евънс]

-Гладна ли си? -попита ме.На лицето му се появи усмивка.Аз предпочитах кръв и той го знае.Но да пия от него..да харесваше ми,но не знаех дали на него му харесва да ме захранва.
-После искам да изляза за малко. Ще те оставя сама. Можеш да се разхождаш из апартамента, но те умолявам да не излизаш извън пределите на жилището, защото после ще ми отнеме доста време да те открия, ако въобще успея... Предишния, не ме послушал... е, сигурно още се скита или е умрял.-каза почти мигновено след първите думи.Потръпнах при мисълта за някой скитащ се наоколо,но и се ядосах,че няма да изляза.Не можеше да ме държи тук като затворих.
-А аз?Това,че съм вампир не означава,че вечно трябва да кисна на тъмно.Искам да видя и дневна светлина!-не горях от желание да видя слънцето,но просот тук доло ми беше скучно.Нямаше какво да правя,а да стоя сама още по зле.Поне да можех да виждам духове,че да имаше с кой да си говоря,но не..аз притежавам някаква откачена дарба.Изпуфтях недоволно.Искаше ми се да излезна.
-Тук ми е скучно..ако трябва да стоя сама..още по-зле!-намусих се.Приличах на дете.Е всъщност на практика аз бях дене.Бах само на седемнадесет.
-Моля те..-замолих се аз.Не знам за какво точно го молех.Да остане тук и да се натиска с мен или да ме изведе на на вън.А пък като опозная апартамента какво щях да правя..ако излезна от тук ще се загубя най-вероятно въпреки,че вампирите си помним пътя.Е това е повече като за кучетата които са по-сродни с върколаците,но както и да е.Сложна работа.

[Ник Даркъс]

- Спокойно, няма да се бавя, но е наистина наложително да го свърша. - каза й с крива усмивка, след което я сложи върху гърдите си и се надигна, облягайки главата си върху облегалката.
- Ако ти кажа, че смятам да те изведа из града. Харесвам си леговището, но искам да покажа на света, че си жива... е не толкова цяла, но жива. Харесвам полицаите, особено онзи... искам да кажа, че ми е приятна компанията им, но предпочитам тебе и приятното спокойствие, не нарушавано от полицейски сирени и дебел глас, казващи да си държиш устата затворена... - той щеше да продължи да говори, ако Лиса не го погледнала с поглед "Чакай малко и започни да говориш за онзи полицай или ще те разстрелям на място!"
- Кхъм-кхъм. - изкашля се той, прочиствайки гърлото си. - Е, съгласна ли си да се измъкнеш от килията си и да излезеш на лунна светлина? - попита той, целувайки я по косата. - Но моля ти се, не искам да ми припадаш или да повръщаш на обувките ми, тъй че или пиеш или си оставаш в кафеза, съкровище. - говореше със сериозно изражение и глас в който почти не се долавяше насмешлива нотка, но която присъстваше в него...

[Лиса Евънс]

Засмях се.Той ги говореше едно.
-Добре.И няма да повръщам и така нататък..-измрънках.То не зависище точно от мен,но както и да е.Целунах го по вратът,а после го захапах леко.Почнах да пия от него.Кръвта му се разля по тялото му.Топла и жива..беше хубаво.На мен ми харесваше.Откъснах зъби от него и облизах раната за да спра кървенето.
-Добре ли си?-попитах го и го погалих по косата.Харесваше ми да пия от него,но не исках да му изпивам цялата кръв.Е ако се стигнеше до там щях да го направя вампир и той после да ме убие,че съм му отнела живота.Усмихнах му се.Добре,че не знае какви мисли ми се въртят в главата.

[Sponsored content]