Re: Изоставеният цех

[Ник Даркъс]

Ник бе седнал на дивана и гледаше пода, потънал в мисли. Не успя да посъзерцава своя свят, защото минути след това Лиса се бе върнала. Той вдигна поглед и сърцето му прескочи удар. При мисълта, че... всичко свърши, ми причерня пред очите и се почувства малък и незначителен. След това забеляза вампирката по детайлно - блед, ама наистина блед и болнав вид, зачервени и подути очи, нестабилна стойка. Тя започна да говори и котката отиде в краката й, сякаш бе греда и предпазваше момичето да не рухне.
В друга ситуация би се засмял и би си напомнил после да покаже на Стъки как трябва да се държи, но не и този път. Сега слушаше внимателно Еванс. Усещаше прекрасния й аромат, изпълнил стаята. До слухът му достигаше прекрасния й глас, който трепереше невъздържано и сълзите й рукнаха толкова чисти и болезнено прекрасни.
Отне му само миг, за да разбере, че отново е нейн, че е желан. Лис още говореше, гледайки го, но заради бързите му движения... по-скоро внезапните, освен за любителите на сапунени сериали, магьосникът се изправи като ушите му подобно на сателити бяха вдигнати и наострени, хвана Лиса в прегръдката си и я целуна. Беше гореща, искрена, казваща всичко. Той я стисна силно, с желанието си да я усеща. Лис сякаш потъна в ръцете му, беше толкова дребна, но още повече прекрасна.
- Нужно ли е да пояснявам дали искам да те изгоня от тук? - попита я с хриплив и дрезгав глас, отдел единствено устните си на милиметър от нейните, след което отново ги притисна с ненамалялао желание към нейните така сочни и опияняващи.

[Лиса Евънс]

Ник бързо се придвижи до мен.Той ме притисна силно към себе си.Обвих ръце около него.
-Не ме пускай..никога моля те...-замолих му се аз през сълзи.Бях се надигнала леко на пръсти,а той ме държеше.Сигорно сме били точно като в някоя сапунка.Котаракът който стоеше до кракът ми изчезна на някъде,но за мен сега тук беше само и единствено Ник.
-Обичам те твръде много...не искам да те загубя...-изхлипах тихичко.Обвих ръцете си още повече около вратът му сякаш ако го пусна ще изчезне.Защо винаги трябваше да е толкова трудно?Той притисна устните си към мойто,а после ги отдели за миг което ми позволи да си поема въздух,а после отново ги притисна.Потопих се в тази тъй приятна целувка.Страст,любов,желание,копнеж,а може би дори съжаление се четяха в нея.

[Ник Даркъс]

Магьосникът прокара ръцете си по кръста й и я надигна, като тя обви краката си около неговия и се отправи с нея към дивана. Там все още висяха забравените одеала, но с няколко нехайни движения ги избута и седна. Отблъсна леко от себе си Лис, колкото за да я намести, по-точно да я положи между него и възглавниците на дивана, след което й той легна и зави и двамата. Програмата "Не отделяй устни ако искаш да живееш" продължи, но Даркъс я прекъсна, съпроводен под учудения й поглед.
- Просто искам да разбера защо, по дяволите се скарахме до степен, при която щяхме да се разделим? - попита любопитен и както винаги не разбрал нищо.
Сега е момента да отбележим, че нарочно бе легнал от външната страна на дивана, познавайки се, че няма да издържи и ще ръси глупости, а не искаше Лис наистина този път да му избяга.
Еванс го гледаше, но нищо не казваше. Ник я галеше по косата, а после и по страните, по които още си личаха следите от сълзи. Прегърна я още по-силно, искащ да каже: "Не ми обръщай внимание! Аз само си плямпам!"

[Лиса Евънс]

Защо ли се скарахме?И аз това се питах.
-Защото съм глупава и съм голям инат и имам голяма уста.-предложих аз.Бях издрънкала глупости за които човек не може да се сети.Ревнувах от мъртвец на 190 години.Отпуснах се на дивана.
-Съжалявам за това..просто...не знам какво ми стана...няма да се повтори...-изрекох тихичко.Лежахме на дивана в тъмния хол.Чудех се дали ми се сърди,че бях метнала и пръстена по него.Той беше казал,че ако случайно реша,че не искам сватба и искам да се махна да метна пръстена по него.Бях му казала,че няма да го направя,но го направих.Пръстите на ръката ми се преплетоха в неговите.Погледнах Ник с поглед в който имаше-любов,съжаление,тъга.Не исках да го изгубя...

[Ник Даркъс]

- Добре, добре, само се успокой. - говореше й тихо той, след което избърса още една търкулила се сълза по едната й страна с единия си пръст. Вампирката притвори очи и отърка бузата си в дланта му. Даркъс усети как тя още повече се отпусна в него.
- Шшш, спокойно... Ти си бременна и хормоните ти са полудели, а не ти. Аз също забравих тази подробност и виж какво стана. Щом това ще е в следващите девет месеца... аз да се запася с аспирин срещу ударите ти от пръстена! - започна да се шегува и да се смее, но накрая смехът му стихна. Целуна я по челото и зарови глава във врата й, което започна да му става навик.
- Хей, наистина, не се притеснявай. Винаги ще те обичам. Та ти си вампир и си безсмъртна като мене. Стини... той е простя част от миналото ми и няма за какво да се безпокоиш. Ако искаш... ако искаш мога... мога да се превърна във вампир, за да ти докажа, че те обичам. - трудно, но все пак успя да изрече последните си слова. Погледна я с поглед, изразяващ решителност и всеотдайност към нея. Ник хвана ръцете й в своите и ги целуна. - По дяволите, ще направя всичко, само за да си тук, с мен. - Усмихна се криво и постави главата й отново на рамото си, прилягайки идеално на неговото.

[Лиса Евънс]

Ник предложи да го направя вампир.
-Не..в никакъв случей.Не мога.Не мога да ти отнема живота тукотака...не мога да ти отнема това...А и си има правила които попринцип не спазвам,но не мога...-отсякох аз.Не можех да го превърна във вампир и то само зареди мойте прищевки.А и аз го харесвах такъв какъвто е.Магьосник.И моя първа голяма любов...и баща на детето което нося.Усмихнах се.
-Обичам те.-изрекох тихичко.Понякога и аз забравях,че съм бремена...е добре де искаше ми се да забравя,но и след като повърнах отново преди малко.Замислих се за следващите девет месец,а и след това.Така ли щяхме да се караме?Това щеше да е ужасно.
-Бремена или не аз съм..трън в задника.Инат та се нетрае...или както искаш го приемай.Аз съм една злобна кучка...-измърморих тихо,но и достатачно силно,че Ник да ме чуе.

[Ник Даркъс]

Двамата лежаха на дивана, докато Лиса горестно отказваше предложението на Ник. Нейния отказ във всеки случай го зарадва. Да си вампир си има предимствата, но не му се нравеше особено идеята да смуче като комар някой.
- Хей и аз те обичам. - отвърна й и я целуна. Нямаше кой знае каква нужда да го казва, може би единствено за него, все едно си повтаряше някаква мантра. Пръстите му обхождаха чертите на лицето й, вече толкова познати, но винаги предизвиквайки в него трепет ревностно да я притежава. Устните й се движеха, превъплъщавайки мислите й в думи. Схванал смисъла им, Даркъс започна да се смее.
- Ако ти си злобна кучка, то си моята злобна кучка. А и ти отива... - заговори по-тихо, прокарвайки дланите си в косите й и премествайки момичето под себе си внимателно. Вампирката пое тежестта му с въздишка, която можеше да го накара да се разтрепери от удоволствие щом чуе тези звуци. - Та, колко точно си злобна кучка? - попита я, отлепяйки устните си от нейните, но не я остави да довърши, а отново се залепи за нея, като удавник, хванал сламка, за да се спаси от гибел. Целуваше я бавно, нежно, обвил едната си ръка около кръста й и притеглил я към себе си.

[Лиса Евънс]

Усмихнах му се,а после той долепи устни до мойте.Задълбочихме целувката си.Устните ми жадно търсеха неговите,а езикът ми навлизаше в устата му и срещаше неговия.Той беше легнал върхо мен и аз нямаше на къде да мърдам.Стоях мирно под него и го целунах.Мразех да се карам с Ник.Бяхме се карали няколко пъти вече за няколко дни,но поне здобряванията си ги биваше.
-Ник...-изрекох.Чудех се след девет месеца какви ли ще са отношенията ни.Дали бебето ще промени нещо?И дали ще станем от онези двойки които само се карат и не правят секс.Дори не се целуват?
-Дали ще станем като онези женени двойки...които се карат и не правят секс нито се целуват...-попитах го изможедо целувките.

[Ник Даркъс]

- Точно това в момента малко ме съмнява. - изръмжа в ухото й, усмихвайки се. Пръстите му намериха ханша й и започнаха да обхождат гладката й кожа. Само това чувство можеше да го успокои... и да го докара на далеч по-приятни мисли. Лис леко се отърка в него.
"По дяволите..." - помисли си Даркъс. Само това й движение успя да го възбуди. Момичето ясно можеше да усети върху корема си реакцията, но нищо не каза. Тръпка премина през тялото му и си пое няколко пъти въздух, затворил очи. С триста усилия успя да възвърне самоконтрола си под погледа на вампирката.
- Не смятам, че изобщо някога ще се отървеш от мене, Лис. Особено ако така продължаваш да ми влияеш. - засмя се гърлено и прокара ръце под бедрата й, надигайки краката й към кръста си. Тя впи пръсти във врата му и го целуна... Така тръгнали нещата, можеха да свършат другояче, но мъжът просто се преобърна и постави годеницата върху себе си, обви едната си ръка около кръста й и леко се катурна на ляво, а нея отново затисна между нея и страничните възглавници. Постави другата си широка длан върху корема й, като преди това добре зави и двамата.
- Ммм, знам че е рано, но... как смяташ да го кръстиш? - попита малко притеснен. Лека руменина изби по бузите му, но щастлива усмивка се изписа като сутрешно слънце.

[Лиса Евънс]

Ник почна да ме върти на всичк истрани.Ту върхо него ту под него сякаш бах кукла.Той се усмихна щасливо когато ме попита как смятам да кръстя бебето.Замислих се.Наистина.Как смятах да го кръстя.Дори не знаех какъв пол ще е и дали ще е едно или повече.Ако имах повече от едно дете как щях да издържа?Хора на по двадесет и пет нямаха деца,а аз на седемнадесет.
-Не знам.Дори не знам какъв пол ще е и дали ще е само едно...,а ако са близнаци...ще съм още по-огромна и раждането ще е още по-трудно...-оплаках се и го погледнах жално.Обичах децата,но понякога наистина ми лазеха по нервичките и направо откачах.Когато се събирахме семейството не можех да издържам малката си братовчедка.Идеше ми да я убия и то наистина.
-Не знам дали ще съм добра майка.Децата са...сложно нещо.Харесвам ги,но понякога ми лазят по нервите.А ако имам следродилна депресия?-погледнах го отново с тъжен поглед,а после допрях устни до неговите.Успях да се объърна по позиция в която да седя върхо него.Върхо корема му или по-точно малко по-надоло.Усетих твръдината и повдигнах вежда гледайки Ник.Много добре знаеш какво е това и какво означава.
-А ако сега имаме две...някога ще си направим ли още...смисал...имаме цяла вечност на разположение..-измрънках му .

[Ник Даркъс]

- Не ме гледай така. Ти си виновна аз така да подлудявам. - отвърна й и облегна гърба си на облегалката зад него, сядайки и присвивайки колене, образувайки вдлъбнатина, където Лис да седне. Самата тя присви своите и ги притисна отстрани на тялото му. Ник прокара едната си ръка по бузата й, а след това зад врата й, приближавайки я към себе си, докато другата се спусна по кръста й, при което тя го изви, докато не се спря на стегнатото й дупе.
- Ммм, мисля, че хубави имена ще са Том за момче и Лина за момиче. - каза измежду целувките, докато се движеше леко напред-назад. Тя постави ръце на гърдите му и той леко се отпусна, плъзгайки се по меката тапицерия на кърваво-червения диван, разтапяйки се под ласките й.
- Смятам, че ще бъдем... уникални родители. Ще се справим, ако ще да са тризнаци. А и да имаш депресия... ще бъда с тебе във всеки момент, скъпа. - произнасяше думите задъхано, но с личима твърдост и решителност. - ммм, ако искаш и цяла детска градина ще си направим. - засмя се и в следващия момент очите му потъмняха от страст. Устните му бавно се придвижиха по шията й, след това едната му ръка подръпна блузата й, оголвайки рамото й и обсипвайки го с целувки. От устните й се разнесе въздишка, която бе като симфония за ушите му. Тя изви сладко врата си и той отново го обсипа с целувки. Прокара езика си по него, бавно и нежно, а пръстите му минаха под блузата й и с палци стигна до сутиена й.
- Гладна ли си? Ако искаш... - започна той и все още притиснат в нея, с устни на сладкото й гърло, се размърда, показвайки й че е готов.

[Лиса Евънс]

Засмях се на думите му за уникални родителите и за цялата децка градина.Можеше направо футболен отбор да си направим...то ще е равно на децка градина,но имахме цяла вечност на разположение.
- Гладна ли си? Ако искаш... -изрече той взе още целувайки ме по вратът.Лек стон се откъсна от устата ми.Замислих се над думите му.Бях ли гладна?Да,но не ми беше до кръв...може да бях вампир,но ядях и човешка храна.Усмихнах се чаровно.
- Ммм да.Ако можеш да правиш спагети...-изрекох и се ухилих.Определено не очакваше такъв отговор на въпроса.Изкикотих се като видях изражението му.Той ме гледаше сякаш тукощо съм му казала,че ще сабарят китайската стена.Надигнах се леко и така изместих Ник в по-различна поза,но той още ме гледаше.Погалих го полицето.
-Мило...-повдигнах вежда.Поставих едната си ръка на корема и го погледнах.Чудех се каква ли ще съм в бъдеще...не ми се иска да съм..като портокал.Не,че имам нещо против бремени и пълни хора,но за вампирите...това си е...,а ако родителите ми разберът...

[Ник Даркъс]

Ник я изгледа, като че ли пред него бе изникнал еднорог с три рога, държащ вестник и кана с ликьор.
- Нали точно ти бе тази, на която като дадох понички и кафе, погледна храната, сякаш е отрова. - каза й, повдигнал едната си вежда в изумление, което обаче не трая дълго. Пръстите й, топли и меки, се плъзнаха по кожата му, обхващайки едната му страна. Само секунди и съпротивата му бе премахната като надпис на плажната ивица, изтрита от вълните. Магьосникът притвори очи блажено и я прегърна, като едната му ръка бе положена върху нейния корем и ръката й на него, а другата мина зад раменете й.
- Да, случайно мога да правя. Мога и много други неща, но щом това ти се яде. - звук от целувка се разнесе в стаята, както и приглушения смях на Даркъс. Бе я мляснал по бузата на закачка. Лиса се засмя и го целуна по устните, вкарвайки езика си в устата му. Тиха мъркане се разнесе от дълбините на гърдите на Ник и внимателно я постави под себе си. Протегна пръстите се по шията й, а после по пищните й извивки и кръста й. Устните му се плъзнаха по вратлето й. Тя се изви, подбелвайки очи, което откъсна още едно доволно измъркване от негова страна.
- А-а, не сега! - каза й, слагайки показалец на навлажнените й устни. Очите й любопитно проследиха чертите на лицето му, по които се четяха топлина. - Каза, че си гладна, забрави ли? Отивам да сготвя нещо, а ти си лежи тук, мило.
- Мило... - промълви тихо тя и то вече изправил се, се обърна изненадан.
- Да? - попита но не последва отговор, а само затваряне на очи и отпускане на дивана. Мъжът я целуна по челото и я зави с одеалото. В хола бе тъмно и само приглушена оранжева светлина се процеждаше от кухнята, отделена с барплот. От хола нищо не се виждаше, но НИк спокойно можеше да я наблюдава, щом застанеше в ъгъла на барплота, където имаше малко телевизорче и телефон. Зае се с приготвянето на вечерята, като от време на време поглеждаше полу-заспалото момиче. Приятния мирис на тесто, доматен сок и месо се разнесе, изостряйки апетита му.
Не отне доста време и в две кафеви дълбоки чинии имаше спагети с доматен сос и кюфтенца. Той ги сложи на една табла, взе прибори и две чаши, пълни със сок и се отправи към спящата му годеница. Остави нещата на масичката и приседна до нея, побутвайки я по рамото.
- Събуди се... - прошепна й в ухото и я лизна, леко помръдвайки огромните си уши.

[Лиса Евънс]

Той отиде да направи нещо за ядене след като си разменихме няколко целувки.Щяхме да стигнем и по-далеч ,ако той не беше прекъснал нещата.Усмихнах му се и се сгуших на дивана завита с едно одеално.Неусетно съм заспала,но нежеш глас и едно лизване ме забудиха.Ник беше седнал до мен,а на масата имаше две чини със спагети със кюфтенца и доматен сос.
- Нямаше нужда от толкова екстри.И само на спагети щях да се зарадвам. - изрекох и го мляснах по бузата.Из стаята се разнесе звучно "мляс" и аз се засмях.Взех едната вилица и почнах да си навивам спагети на нея.След като опитах яденето просто нямах думи.
- За бога къде си се учил да готвиш така.Много е вкусно! - похвалих го аз.Наистина ми харесваха спагетите както и кюфтенцата.Хапнах си още малко и още малко и изядох всичко.Човек да ми се чуди на апетита.Отпих от сока си,а после се облегнах доволно на дивана.Поне някой тук можеше да готви тъйкато аз не можех.След като и Ник се наяде се сгушихме на дивана.Намесих се в скута му и почнах да го целувам.Ръцете ми се плъзгаха по тялото му.Изхлузих се от скута му и клекнах пред него.Разкопчах панталоните му и извадих "малкото" му приятелче от боксерките.Почнах да го масажирам с ръце,а от устата на Ник се откъсна стон на удоволствие.Усмихнах се дяволито и поех члена му в устата си.Беше станал твърд и голям.Езикът ми се плъзгаше по очертанията му и да възбужда Ник.Стигнах до тестесите му и ги засмуках,а после отново се върнах към члена му.

[Ник Даркъс]

- Спагетите не са спагети без сос и кюфтенца! - заяви категорично, докато я целуваше звучно по бузата. Въпреки, че бъдещата му жена бе неустоима, той в момента имаше очи само за храната, затова без никакво съжаление нападна купчината тесто и кайма. Боже! Не бе осъзнавал колко прималял бе от глад. При първата хапка фойерверки сякаш избухнаха пред очите му. Така хапка, две, три и скоро преполови чинията. С тази си скорост, щеше да рекордно време да привърши, но се осъзна и намали темпото. Така де, да викат линейка задето есе е задавил щеше да е смешно. Пък и така бе още по вкусно...
След като представлението ала-Ник-ела-спагетус-свинус свърши, прокара пръст и език по крайчетата на устните си и доизяде останалото от соса. Притвори очи блажено и като след 10-километров маратон се отпусна назад, върху меката тапицерия и преметна ръка през раменете на Лиса. През целия този процес не бяха обелили и дума, само потракването на приборите върху стъклото нарушаваше това гробно мълчание. Гробно гробно, но пък и двамата се чувстваха чудесно - топла и уютна стая, като меката и приглушена оранжево-червена светлина допринасяше за тази атмосфера...
Както и не само за яденето, защото скоро след това Лиса намери неговите устни. Като прекрасен десерт тя му се поднесе и той с удоволствие прокара ръце по лицето й, готов да промени положението си от вертикално и седнало в хоризонтално и легнало. Лиса обаче явно имаше свои планове за продължението на вечерта. Настани се в скута му, а после и в краката му, където... е вече сигурно се досещате.
Ник изви блажено врата си, целия наелектризиран и възбуден, което ясно си личеше малко по надолу по неговото тяло. Не му отне много време и честно, опита се да не свърши, просто защото тя бе прекрасна, а да я изцапа с онази течност... просто му изглеждаше ужасно, но не успя и се изля в нея. За негова изненада тя просто погълна всичко и се надигна. Конвулсиите, преминаващи по тялото му, продължаваха, докато накрая тялото му не замря и не се успокои. Лис просто го наблюдаваше. Даркъс бързо прибра члена си и с двете си ръце я хвана и я надигна. Бе останала малко течност около едното крайче на устната й. Леко мръдвайки с уши, сякаш прогонвайки муха, той прокара език, облизвайки следата и я целуна с език, слагайки вампирката в скута си. Меката й коса погали лицето, а тялото й прилепна към неговото, което предизвикваше красиво блаженство в него.

[Лиса Евънс]

Той свърши в устата ми,а после ме дръпна на дивана и облича устните ми,а после езкът му проникна в устата ми.Ник ме придърпа в скута си .
- Обичам те! - промълвих тихичко и се облегнах на Ник.Ако някой преди една седмица ми беше казал,че ще обичам толкова много някога просто щях да му се измсмея в лицето,но не и сега.Сега Ник беше всичко което исках.Обърнах се към него и долепих устни до неговите.Устните ми търсеха жадно неговите,а ерикът ми навлизаше в устата му.С бързи движение преместих устните си на вратът му и без да се замислям оголих зъби и го захапах.Захапката не беше много силна,но и все пак го заболя.Не го направих много леко за което съжалвам.Сигрно е изпитал болка,но не издържах и исках да вкуся от кръвта му.След като изпих малко повече от нормалното количество се отдръпнах.Той беше леко пребледнял,но изглеждаше сравнително по-добре от онази нощ когато едва не го убих.Погледнах го загрижено и го погалих по лицето.
- Добре ли си? - попитах го като се отместих така,че да седна на леглото ,а главата му да бъде в скута ми.Галех го по лицето и го гледах загрижено.Понякога просто мразех,че трябва да пия кръв,а и неговата беше толкова вкусна,че бих го изпила целия на един дъх,но ще ми дойде в повече,а и ще го убия и единствения нач после отнов ода е виж е да му дам от моята кръв и...да стане вампир,а той никога няма а ми прости ,че съм му отена живота.

[Ник Даркъс]

- И аз те обичам, Лис. - отвърна й нежно, с дълбок глас, докато през това време обхождаше тялото й с пръстите си така, като че ли му беше за първи път, въпреки, че познаваше всеки сантиметър от прекрасната й кожа. Толкова гладка и мека на допир, с очарованието на каменна статуя. Бързо се разгорещиха и бе на крачка от реализиране на неистовия му копнеж да се окаже върху нея и едновременно с това потънал в дълбините й, когато устните й се спуснаха към врата му, търсейки не само него, а кръвта му.
Зъбите й внезапно се впиха като нагорещени кинжали. От внезапната болка потръпна, рязко си пое въздух, а очите му се разшириха изненадано. Миг след това той се отпусна в прегръдката й, клепачите му се спуснаха и скриха тъмните му очи от погледа на света. Болката още яимаше, но тя все повече и повече се притъпяваше, незначителна като като досадна мушичка. Усмивка се разля по лицето му, а ръцете му се отпуснаха отстрани на тялото му. Даркъс седеше кротко, заслушан в тихият шум от глътките й, на кръвта му. Можеше да усети как тя му бе изземана от нея, но с малката разлика, че той го искаше. Тези мисли постепенно се стопиха като сутрешна мъгла, мозъкът му работеше все по-бавно и лениво. Онова приятно чувство на сънливост го обзе и пелена обгърна мозъка му, не позволявайки му да върши нещо по-сложно от дишане. Тялото му се отпусна и това леко затрудни годеницата му, която бе решила да го положи на дивана. Смяната на позата бе приветствана с доволно измъркване от страна на магьосника. Удовлетворено отпусна главата си в скута й, все още със затворени очи, сякаш спеше.
- Ммм, нищо по-страшно от анемия не ме грози, така че бъди спокойна. - говореше тихо и бавно. Въпреки, че границата от два литра кръв, представляваща около 50% от цялостното количество в човешкия организъм и достатъчна, за да бъде покойник, бе далеч, той се чувстваше капнал като след спринтиране на няколко километра. - Само ми дай малко почивка да речем,... вдругиден следобед и ще съм свеж като репичка. - засмя се вяло, вплитайки дългите си и тънки пръсти на пианист в нейните. Е, щом се шегуваше все още, значи всичко бе наред...

[Лиса Евънс]

Усмихнах му се невнинно както се усмихва малко дете,но на практика аз си бях малко дете.Кръвта му си беше вкусна ,но това ,че го докарвах до прага на смъртта или до припадък не ми харесваше.Защо по дяволите бях вампир?Не можеше ли да съм някое по-нормално същество...да кажем..паднал ангел.Или вещица,а защо направо не човек?Така нямаше да го наранявам само и само за да вкуся кръвта му...тази течност която ме държеше жива.Погалих го по лицето докато мълчах като пън.Какво можех да кажа?Идеше ми да ревна и да почна да му се извинявам,че пия от кръвта му,но...няма да го направя.Не е в мой стил,а и Бог знае как ще изглеждам.Сигорно като някоя луда.
- Ник... - започнах тихо да говоря,но млъкнах."Какво по дяволите да кажа?"- запитах се умствено.Малко се почуствах неудобно,но не знам защо.Какво по дяволите ми ставаше.А да не говорим,че "по дяволите" май беше нещо което казвах доста често напоследък.Ник леко се размърда.Сигорно се чувстваше доста изморен,но и беше блед като лист хартия.Нямаше да рискувам отново да му давам от кръвта си.Бог знаеше какво щеше да стане.Продължих да го галя по лицето докато разлишлявах на хиляди въпроси без отговори.Дали беше гладен?Но какво можех да му направя аз?Не можех да готвя много неща...,а друг начин да има сила не се сещах.Еее имаше.Да поспи,а като го гледам май беше напът за това.Усмихнах се.Как ли се стигна точно до тук?Ако не бях отишла в онзи бар нещата сега нямаше да са същите.Нямаше да съм тук...да съм бремена от него,а главата му да е в скута ми.Беше толкова красив...и отново се връщам на въпроса Защо го наранявам.Не,не...повече няма да пия от неговата кръв.Може би мъничко...само понякога,но не всеки ден.Не исках да умре зареди моят глад.А като чистокръвен вампир аз нямах нужда от много кръв.

[Ник Даркъс]

Ник лежеше на дивана, отпуснал се в скута й като малко дете, търсещо утеха и спокойствие в майка си. Всъщност, той това и намираше... е, като изключим утехата. Тя изобщо не варираше в списъка му за изгубени вещи и чувства от години насам. Но спокойствието беше очарователно. С глава на една страна, опрял ухо плътно към крака й, той се чувстваше толкова на мястото си и защитен. Леко се обърна, колкото очите му да срещнат нейните... и цялото това еуфорично чувство за миг го напусна. Мзъкът му, още сънлив не му позволи цялото му адекватно състояние.
- Хей, Лис. - изграчи, след което се прокашля и се усмихна. - Спокойно, Лиса. Какво те тревожи? - попита я, но дори и това успя да го изтощи. Все пак бе инатлива глава и затова се пресегна към пода, където бе одеалото, стисна го достатъчно, че да го вземе и леко го вдигна, като Лис го пое оттам на сетне. Явно досетила се какво иска нейния котарак, вампирката го придърпа леко, като за да не е съвсем унизително, той също се стараеше максимално да й помогне и легнаха. Той я прегърна и се отпусна на възглавниците, а тя на гърдите му.
- Хайде, кажи ми какво те тревожи?

[Лиса Евънс]

Сгуших се в Ник.Не знаех как да му отговоря на въпроса защото мислите ми бяха доста объркани...Не исках да го наранявам,но го правех като пиех от него...кръвта му ме изкушаваше.Беше толкова вкусна,че бих убила за нея....
- Ник... - леко се надигнах за да го погледна.Той беше изтощен,а не мислех отново да му давам от кръвта си защото миналия път всичко се обърка и дори не знаех какво да направя.Не исках да стане като преди и нямаше да рискувам.
Погалих го по лицето и се доближих устни до неговите като го целунах нежно,страстно и продължително.Погалих го още веднъж и се чудех как да изразя думите завъртяли се в главата ми...Болеше ме само като си мислех тези думи.Леко се отдръпнах от него и затворих очи за миг.Въздъхнах и ги отворих.
Загледах се в него.Беше толкова красив...и блед.Беше изгубил доста кръв зареди мен.Зареди мен!
- Ник...чуй ме...Аз...обичам те.Не съм обичала така и няма да обичам никой друг,но...аз...искам...не го искам,но трябва...да се разделим за да не те наранявам повече...не мога да гледам как страдаш зареди мен. - едва изрекох думите.В очите ми напариха сълзи.Стоях и се взирах така в него.Искаше ми се да побягна,но не можех.Не можех да помръдна,но и нещо в мен не искаше и да мърдам.Искаше да остане тук с Ник...,а цялото ми същество искаше да си върна думите обратно.
Няколко сълзи се стекоха по бузите ми.
- Обичам те...не мога да те гледам как страдаш... - повторих.Усетих,че способноста да се движа се е върнала в мен и бързо се изправих като избягах в банята.Затворих вратата без да заключвам и се свялкох до стената плачейки.
Обичам те....

П.п:За малко драма..ама ето,че и аз писах...ама съжалявам мило за забавянето

[Ник Даркъс]

- Лис,... Лис? - гледаше меко казано учуден след нея, не можещ да асимилира думите й от преди няколко секунди, камо ли отиването й в банята. Изминаха няколко секунди, но в крайна сметка успя да разбере - от части виновен бе той, от части природата й. Колкото й да не бе във върховата си форма затвори очи за малко, помисли и след това се магипортира, което изтощи от части събралите му за това кратко време сили. Озова се пред нея, което изтръгна писък от гърлото й.
- Лис, моля те, спокойно, аз съм! Лис,... успокой се. - говореше тихо и колкото може по-топло, колкото можеше влагаше всички чувства в тези няколко думи. Въпреки, че се съпротивляваше, тя накрая му позволи да я прегърне.
- Шшшш, спокойно, спокойно. Знаеш, че те обичам и няма да те оставя. Бременна си, нормално е. Спокойно, мила Лис, спокойно. Аз не съм толкова слаб. Това е нещо ново за мене, но вече свиквам, а и има отвари за подобни цели, така, че да не ставам труп всеки път. А и заради малкото ни дете, ще ти трябва много кръв, но няма проблем. - говореше й каквото му хрумне, галеше я, докато тя си плачеше. - Поплачи си, ще ти олекне, само не бягай от мен. Моля те! - продължаваше и се молеше от всичката си душа на пресвета Лилит тя да го послуша, защото без нея... той бе нищо. - Обичам те! Ще измислим нещо заедно, нали така? Заедно е по-добре,... но нека сега да си легнем, става ли? Да си легнем в спалнята, мила моя прекрасна Лиса.
Ник бе щастлив, щастлив и влюбен и това му даваше сили. Той си пое дъх, усмихна се и я вдигна на ръце, прегръщайки я и продължавайки да й говори мили и успокоителни думи като на малко дете, ударило се. Пътят не бе кратък, но в тъмното успя да се оправи. Пот бе избила на челото му, но други сили го водеха и напътстваха. Постави я внимателно върху завивките, оправяйки ги с едно щракване и легна до нея, след като се съблече.
- Лис, ще може ли... ще може ли просто да лежим един до друг? - попита той, надявайки се да може да отдъхне в прегръдките й, където после той да я прегърне, за да потъне в обятията му и да бди над съня й и тя да е спокойна.... Лилит, кога се преобрази той... и нека... нека да е за добро...

[Лиса Евънс]

Ник се появи в банята.Почна да ми говори най-различни неща и накрая ме отнесе в спалнята.Свих се на леглото и не исках да го погледна.Не можех да го погледна.Дори той да имаше начин да е добре с някакви си отвари...пак щяха да са зареди мен.Имах нужда от кръв край бебето,а когато съм край него имах чувство,че не съм пила от векове...,че съм била векове напред на слънце без капчица кръв.Работата беше там,че аз бях просто на седемнадесет и принципно не трябваше да изпитвам такъв глад.Не мисля,че беше характерно...
Нещо ме сряза като нож в стомаха.Очите ми светнаха червено и зъбите и венците ме заболяха.В главата ми изплуваха сцени от по-рано и от запознанството ни.Когато му се ядосах и пих от него....,а въпроса е,че нещо в мен искаше сега да пия от него.Трябваше да се боря с това нещо,но не можех...просто сякаш собственото ми съзнание погълваше часта която можеше да мисли в мен...и изведнъж се почувствха като в капан,а тялото ми сякаш действаше само или някой друг го ръководеше.Озовах се върхо Ник и зъбиите ми се одължиха.Очите ми светеха в червено и бяха впити в неговите.
Ник!
Зъбите ми се забиха във вратът му доста силно и доста навътре.Искаше ми се да се отдръпна,но щом усетих кръвта му не можех....Тя се разля по вените ми...в устата ми.Изпълни ме със сила която ми харесваше,а той губеше своята...Знаех,че трябва да спря.Твърде много пих,но не можех.Исках още и още....
Накрая успях да се отдръпна и го погледнах.Видях най-различни чувства в очите му и не знам защо,но май видях страх....Страх от мен?
Бързо се отдръпнах и сложих ръка пред устата си като отново заплаках.
- Аз съм чудовище.... - изхлипах и се свих. - Не ме докосвай...не ме приближвай Ник...
Изхлипах.Не исках да го нараня,но го правех...нещо ме караше да правя това...защо той имаше толкова вкусна кръв?Защо аз бях вампир?Защо?Защо?Този въпрос си го задавах толкова често,че ако го нямаше не знаех какво щях да правя...
Усетих болка в корема отново и се свих още повече.Беше ме страх за бебето защото имах чувство,че нещо не е наред...

[Ник Даркъс]

Той я слушаше с разбиране,.. възможно най-много. От части му бе познато, но от друга, по-голяма, не бе и му бе трудно. Галеше я нежно по-главата, докато... изведнъж не се оказа в капан на ръцете й... и зъбите й.
Тихо стенание, въздишка... а след това и сладостното чувство на безтегловност. "Лис" бе единствената думичка, която можа да се формира, а след което се разпадна отново като в сладка мъгла.
Както бе започнало обаче, така и свърши и остана само празнината. Слабост го обзе и отново му се зави свят. Знаеше, че тя имаше нужда от него, знаеше, че трябваше да направи нещо, но защо по дяволите бе така слаб.
- Лис... Лис... Лис! - едва извика той. - Лис, мила моя Лис, не си чудовище.. Ако ти си, то аз какво съм! Двамата сме... Лис и Ник. Ни повече ни, по-малко. Сега се нуждаеш от кръв и затова е това. Объркана си и това те стресира и плаши, но моля те, не стой далеч, сякаш съм звяр... или ти. моля те! - изхриптя той, гледайки я през цялото време. Едното му ухо, леко клепнало помръдна, сякаш да я подкани. - Лис, аз... аз... аз сега съм... слаб, нуждая се от тебе. Моля те, помогни ми! - едва се молеше той на своята любима. - Лис, бъди до мене. Повярвай ми като за първи път, че всичко ще се оправи, само легни до мене, моля те...

[Лиса Евънс]

Поклатих глава.Не можех...колкото и да исках.
- Н-н-ник... - изхлипах отново.Не исках той да ме доближава...не исках да го нараня,а и нещо не беше наред.Усещах го...Просто нещо щеше да се случи...не знам с кой,защо,как,кога...просот го усещах.
Изправих се и отидох до стената като се облегнах на нея и погледнах тавана за миг,а после пода.
Искам да умра!Толкова ли много искам?
Обвих ръце около корема си за да подтисна някак болката и продължих да гледам пода като захапах долната си устна.В главата ми се въртяха картинки от запознанството ми с Ник.Всички хубави моменти...всяка една целувка.Всяко едно докосване....онази вечер в гората...
Онези идиоти трябваше да ме убият!Трябваше!
Поклатих глава и сложих едната ръка на устата си.По бузите ми се стичаха сълзи които изтрих.Погледнах Ник с изражение сякаш нищо не е станало,но все още едната ми ръка беше на корема ми.
- Казах ти!Искам да се разделим! - изръмжах студено,а вътрешно крещях от болка и ми идеше да се самоубия.Чувствах се ужасно,че му говорех така...исках да отида до него и да го прегърна...да го целуна. - Никога не съм те обичала....
Излъгах го.Всичко това беше за негово добро...не исках да е край чудовище като мен което можеше да го убие ей така...
Изведнъж болната в корема ми стана непоносима.Стиснах очи и после ги отворих като премигнах няколко пъти.Усетих,че кървя....
Не.Не...това не може да е истина...
Само едно нормално нещо можеше да става и да кървя от към корема.......
Не,не...
Гледха да прикрия болката си като си надянах маска на "не ми пука" и прикрих кръвта с ръката си...или поне се опитах.

П.п:Оли..май избързах ама то и егати сапунката..

[Ник Даркъс]

- Лис... Лис, успокой се. - каза само веднъж, очакващ поне малко да стихне истерията й, но не стана, а само продължаваше да плаче и да плаче, като забиваше още една игла и още една с всяка следваща сълза. А накрая, о накрая бе равносилно да те премаже огромна скала и единствено надеждата, надеждата го принуждаваше да не изпадне в безсъзнание... както и любовта му към Лис. Затова той предприе крайни мерки, знаейки, че после ще го връхлети буря със светкавици и гръмотевици, но предпочиташе това, защото щеше със сигурност да има още малко време, прекарано с нея... зависи откъде го погледнеше.
Затова той си пое въздух и затвори очи, докато тя продължи да забива ледените късчета в раната и се концентрира, изключвайки всичко около себе си и с голяма мъка нея. Друг път лесно, сега бе ужасно трудно да се съсредоточи, но успя. Резултата бе мигновен - Лис забави и започна да заваля думите, докато накрая не стихнаха и тя не се свлече по стената на пода.
- Съжалявам - тихо прошепна и контролирайки мислите й, за да продължи да я държи в състояние на безсъзнание и нареди на котарака си да отиде бързо при Кай. Моля те! - говореше с треперещ глас и с избила пот по челото.
И тук бе момента да изпрати огромни благодарности към нещото накарало Стъки да остане при него и изобщо да се срещнат. Една от многото загадки покрай животинчето бе, че притежаваше някой способности като магипортиране. Въпреки, че бе бърз, това спестяваше много от така скъпоценното сега време...
... Изминаха повече от 30 минути и той почти бе на ръба. "Само още малко, само още малко..." - повтаряше като мантра, докато светът ту се появяваше, ту потъваше в безкрайна черна бездна.
И спасението дойде. Един единствен поглед бе достатъчен. Кай го погледна с разбиране и каза нещо,... нещо, което явно щеше да си остане там в онзи миг, знаещо се само от източника му.
"Благодаря ти!" - помисли си той, неясно към кой отправяше тази благодарност..."

[Sponsored content]