Re: Изоставеният цех

[Ник Даркъс]

Ник можеше да усети топлината, която се разливаше в него. Честно казано... де странно и непознато, но му хареса. Е, не бе съвсем най-страхотното преживяване, но все още свикваше с новостите в живота си. Затова той обгърна лиса с ръцете си, притискайки я към себе си. В началото я целуваше нежно и бавно, но постепенно стана груб, впивайки пръстите си в меката плът. Както бяха седнали, така той я избута назад и легнаха двамата на студения кухненски под. Прокара ръце по хълбока й, а след това й по бедрата й.
- И аз те обичам. - отвърна той между целувките, за момент забравил да поясни този все още така необясним и оспорим факт, но все пак факт. Внезапно се спря и се отдръпна на сантиметри. Лиса го гледаше учудена, но той само я наблюдаваше, попивайки всеки сантиметър от прекрасното й лице й тяло.
- Хайде, ела. - отвърна той и се надигна, след което подхвана Еванс, с невероятна лекота, която на пръв поглед не би трябвало да притежава. Обсипвайки скулите й и вратът й с целувки, те стигнаха отново в спалнята му.
- Иска ми се никога да не си тръгваш. - прошепна той, започвайки да я разсъблича...

[Лиса Евънс]

-И на мен ми се иска никога да не си тръгвам...-изрекох междо целувките.Той отново почна да ме съблича..сериозно ли?И защо се обличахме..за да развъртим една драма в кухнята..човек може да каже,че се държа като дете,но на практика аз си бях дете.Дори не бях пълнолетна.
-Ник...-изрекох тихо.Не знаех какво да кажа.Ръцете ми се плъзнаха по тялото му докато не стигнаха дънките.В тази поза не ми беше удобно да ги сваля,но юях да опитам.Почнах бавно да ги изхлузвам,но не успях достатачно.Дообре.Тогава аз ще командвам.С едно движение се озовах върхо него.Устните ми срещнаха неговите за пореден път,а ръцете ми шареха по цялото му тяло.Плъзнах се надоло и изхлузих дънките му като поех в устата си члена му.Третирах малкото му приятелче като близалка,а на Ник май му харесваше.

[Ник Даркъс]

Ник хвана с две ръце таблата зад себе си, извивайки глава, притворил очи и дишайки тежко. От гърлото му излизаха ниски стонове, докато Лиса си играеше долу. Тя почваше и спираше, почваше и спираше, винаги когато след секунда щеше да свърши. лицето му се изкриви в болка.
- Моля те, не мога повече. - примоли и се тихо, искайки да я усети от вътре, да я почувства, да я маркира.
- Лис... - едва измрънка, гледайки я с умолителен поглед.
Тя само се усмихна и бавно се покатери върху него, сядайки на корема му. Започна да целува устните му, вратът ми, леко приплъзвайки се надолу. Той обхвана кръстът й с ребра, насочвайки я. Евънс се надигна и бавно се намести, поемайки го целия. Удовлетворено, но и още по-възбудено и желаещо издиша, чувствайки че кожата му се обтяга, а умът му се откъсва от тялото му. Тя се движеше върху него, но когато той понечи да се обърне, хвана раменете му с двете си ръце, ясно показвайки, че тя води парада. Не му отне дълго време и свърши в нея, чувствайки се, сякаш е свалил огромен товар и тялото му се разпада под разливащата го топлина.

[Лиса Евънс]

Той свърши в мен,а аз легнах до него потънала в блаженство."Той-се-чукаше-страхотно.Той-е-страхотен"-само това можех да си кажа.
-Ник обичам те!-изрекох без да се замислям и се сгуших до него.Очаквах да ме хване и отново да ми го вкара отзад със всичка сила,но се молех да не стане..миналия път си болеше.

***
-Лиса!-извика майка ми.
-Какво?-изсъсках и.
-Къде мислиш,че ще отидеш?Ти си на 17!-бях решила да се изнасям от нас.Отворих вратата.
-На всякъде другаде само да съм далеч от вас!-казах ядосано.Взех куфарите си и излезнах от "родия" дом като тръшнах вратата и ме беше яд ,че не строших стъклото на вратата.

***
Спомен от миналото ми връхлетя в съзнанието ми.Защо ли?Аз и майка ми може и да бяхме що годе близки,но често се карахме..защо точно в този хубав момент този спомент за тази наша караница влезна в главата ми.Спомена и за Ник който се молише на баща си..чудех се какво ли е станало.Ако го попитам какво ли може да направи.
-Ник..ти какво имаше предвид..след като пих от теб..там когато се развика за баща си и му се молише...-попитах тихо и несигорно.

[Ник Даркъс]

Ник се бе отпуснал без сили в леглото си, прегърнал Лиса. Усмивка се бе изписала на лицето му, на която и ангелите биха завидели. Щом обаче Лиса му зададе въпроса, първо той погледна учуден, после се сети за какво говори, едновременно невярващ, че го е казал на глас. Очите му потъмняха, устните му се отпуснах, а после стегнаха за секунда в права линия. Той се отдръпна от нея. Тя го погледна изненадано и съжалявайки за въпроса си, но той просто я придърпа още по-близо към себе си и я целуна по челото, обгръщайки я с ръката си през гърдите. Леко се усмихна, с онази тъжна усмивка.
- Явно малкото ми представление ти е харесало, а. - възмутено тя се размърда, но той леко се засмя, и я целуна по челото.
- Както знаеш, аз съм магьосник... като стана дума. - отново прекъсна темата. Даркъс се пресегна и свали контактните си лещи, след което се взря в лицето й. Запали едно пламъче, което излизаше от пръста му, предизвестено с тихо изщракване. Пламъкът накара зениците му да се свият в тънки вертикални линийки. - Като всеки магьосник и аз имам отличителен белег. В моя случай - котешки очи. Някой имат криле, други кози крака, зелена кожа и други. Магьосниците сме наполовина демони, наполовина хора. Някакъв демон изнасилил майка ми, а след това изтрил паметта й. Както помниш, ти казах, че съм стар колкото света... и наистина е така. Можеш да си представиш шока на майка ми щом съм се родил. Не помня някога да ме е погледнала, без да видя онзи неприязъм и отвращение към мен. Мъжът, който... баща ми ме отгледа. Не бе най-страхотния и любвеобилен, но на мене и това ми стигаше... Един ден, без да исках подпалих плевнята, а после прибрах пламъците, сякаш нищо не се е случило. Настана паника и насред суматохата баща ми ме прибра у дома,... за да ми каже никога повече да не се връщам. - той млъкна. Някъде още в началото бе затворил очите си, сякаш това помагаше срещу болката му. Беше се случило отдавна,... но в този момент наистина доста го заболя...

[Лиса Евънс]

Слушах историята му.Майка му не го е обичала,а баща му..го е изгонил от собствения му дом...,а аз мислех,че моя живот е ужасен.Отдръпнах се от него за да го погледна в очите които той беше затворил..как да гледаш човек в очите като е със затворени очи.
-Ник..аз..това..това е ужасно..-изрекох и го прегърнах.Нямах си ни най-малка идея какво да кажа.Отдръпнах се леко от Ник..не знаех дали бях прекалила или...дори не знаех какво да направя...чудех се как една майка не може да обича детето си.Може моята да беше гадна,но ме обичаме..поне малко,а неговата..не е можела да го погледно дори.Едва сдържах напиращите си сълзи...

[Ник Даркъс]

- Хей. - каза Ник, видял лицето на Лиса. Беше толкова тъжно, че чак му се сви сърцето. - Лис, недей да плачеш. - помоли я и повдигна брадичката й, вглеждайки се в навлажнелите й и големи очи, след което я целуна, впивайки устните си в нейните.
- Така е по-добре. - отвърна той, поглеждайки я отново и с радост откривайки, че вече не са влажни. След това се отпусна на възглавницата и остави Лиса да се облегне на гърдите му.
- Детството ми не беше мечта... не мога да се похваля и с досегашния си живот,... но ако не ме бяха изритали, ако не живеех като отрепка, интересуваща се от себе си, щях ли да те срещна? Щях ли да правя секс, не можещ да се сравни с нищо. Щял ли сега да те държа в ръцете си, да ти говоря това, докато на сърцето ми му иде да се пръсне по шевовете от щастие... и от мъка, щом те видя тъжна? - опита той, докато си играеше с един кичур коса. Гласът му бе мек и нежно се носеше във въздухът, галейки слухът. Постепенно затихна, движенията му станаха забавни, докато ръката му не се отпусна върху главата й, а дишането му не стана равномерно. Той заспа спокойно, с лека усмивка, в обятията на Лиса.

[Лиса Евънс]

Замислих се над думите му.И аз ако не бях напуснала "родния" дом дали сега щях да съм тук с него...Наистина обичах този..мъж колкото и да е страно.Може и да беше "стар колкото света" ,но..аз го обичах.Той се отпусна и накрая заспа.Мислех да последвам примера му и да заспя,но леко без да го сабуждам се наместих в удобна поза да го гледам как спи.Беше толкова хубав.Отпуснах се до него и почнах да мисля за всичко случило се през последните няколко часа.Срещнах мъж който можеше да промени живота ми.Правих страхотен секс цели два пъти..пих от кръвта му и сигорно едва не го убих,но после му спасих живота..толкова много неща.Прозях се няколко пъти след което преместих глава върхо гърдите му и заспах.

[Ник Даркъс]

Нощта най-сетне свърши и отстъпи място на новия ден. Двамата спокойно спяха в леглото на Ник. Постепенно слънцето изгря и надникна при тях. Даркъс се размърда, след което се обърна на другата страна. Изведнъж се сепна, осъзнал че има прекалено много пространство е заето. Погледна отстрани и видя момиче... красиво момиче. Огледа я и осъзна, че е гола, както и дой.
"Пресвета Лилит." - каза си, той ококорвайки очите си.
Той леко я побутна с пръст, след това разтресе рамото й , свъсвайки вежди.
- Ам... извинявай,... но коя си ти? - попита я той, много объркан. Тя в началото не разбра какво става, но изведнъж придоби изражение като на ударена с мокър парцал.
- Сериозно, коя си ти?

[Лиса Евънс]

Ник ме сабуди с доста странен въпрос-"Коя си ти?" .Той сериозно ли?Не ме помнише...да..вчера каза,че е пиян и надрусан и ,че това което е изпитвал тогава може да не е същото на сутринта.
-Аз съм Лиса.Вчера се чукахме.-извъртях очи.Мислех да му спестя подробностите.Видяло се е,че нищо няма да стане.Погледнах го в очите с надежда,че ще си спомни нещо,но май нямаше да стане по този начин.
-Аз..хъм ще мисля да си ходя.Ти каза,че единствения начин е да ме телепортираш...-измрънках.Не исках да си ходя,не исках да се сбогувам с него,но той не помнише коя съм...станах от леглото и взех дрехите си които бяха пръснати по земята и почнах да се обличам.

[Ник Даркъс]

Той я гледаше изумен през цялото време, но когато видя, че става и започва да се облича, щракна с пръсти и дрехите й изчезнаха. После навъсен се изправи и бавно отиде зад нея... е пред нея, щом тя се обърна.
- Лиса... хм. А снощи правех ли така? - попита той, след което я целуна по устните, обвивайки ръцете си около тялото й. - А така? А така? - питаше той, спускайки устните си надолу по тялото й. Крива усмивка се изписа на лицето му, щом се върна на лицето й.
- Шегувам се... просто сутрин имам някакво странно чувство за хумор и съм раздразнителен, докато не изпия нещо силно. Искам кафе със захар. - след което се върна в леглото й се строполи в него.
Добре де, отнесе се гадно сега, а и шегичката си бе доста груба. Но тя трябваше да знае, че ако иска да има нещо общо с него... ще й бъде трудно. Снощи бе мил и... изобщо бе доста различен, но му трябваше време да се промени. А точно в 2 и половина следобяд нямаше никакво намерение да прави нищо по въпроса...

[Лиса Евънс]

Той се държеше ужасно.Едва се сдържах да не му зашлевя шамар.Поиска кафе със захар.Той сериозно ли?Да му приличаш да прислужница.Стоях гола пред него тъйкато негова милост ми беше "откраднал" дрехите.
-Върни ми дрехите!-казах ядосано.Защо по дяволите не е весно пиян?Бях поставила ръка на кръста си,но после я отпуснах до тялото си,но не спирах да го гледам.Не знаех какво точно е лицето ми в момента,но на него май му беше смешно.Идеше ми да го убия!Мразех хората които се държът така..,а как по дяволите можех да се махна от тук?Не исках да го гледам такъв..исках мъжът от вчера вечер.
-И ако искаш кафе си го направи сам!Ето там е кухнята!-посочих ядосано вратата.Гневът насабрал се в мен след вчеращното лекуване излизаше на яве и заплашваше да избухне в мен.Можеше да стане и по-скоро от колкото се надявах.
-Искам да се махна от тук!-извиках силно.Нямаше май никакъв шанс да избягам.Той беше казал,че ако искам да се махна да му кажа и ще ме телепортира..,но май таз иоговорка вече не важеше.

[Ник Даркъс]

- За информация, кухнята не е натам. - отвърна той, все още с лице към завивките. - И не ме дразни рано сутрин, защото не само дрехите ти ще останат изчезнали,... а и си прекалено сладка, че да те пускам. - след което отново щракна с пръсти и Лиса се оказа преместена на леглото му. Преди тя да му се възпротиви, той ловко се премести, заключи я измежду ръцете си и я млясна по бузата.
- Извинявай. Не го приемай на вътре. Просто исках да се пошегувам... Обичам те. - свърши с крива усмивка и поглед в който се четеше. "Не заслужавам прошката ти, защото съм задник... но моля те, не ми се сърди!"
За да подспомогне сдобряването и опрощението си, след секунда имаше два пакета с понички и две димящи кафета.
- Поничките са от "Hall's Donuts", а кафетата са от "Koffe from hell" - най-добрите заведения, в които долноземци приготвят храна. Ето опитай. - подаде й единия пакет с понички и едната пластмасова чаша с капаче, очаквайки нейната рекация.

[Лиса Евънс]

Да..и защо вчера кухнята беше там?И да не намеква,че ще ме дръжи като заложничка?Той какви ги говореше?Беше казал,че ме обича,но дали беше така?Подаде ми една чаша с кафе и един пакет с понички.
-Ник аз..-изрекох леко несигорно.Нямах си и на идея какво да му кажа...взех кафето и пакета с понички.
-Може ли да ми върнеш дрехите?-погледнах го умолително.Не исках да стоя гола цял ден..пък ако изнервя..какво ли може да ми направи?Да ме убие..или да ме прати бог знае къде..при дрехите ми.Не мисля,че би ми го причинил,но не исках и да знам на какво е способен....нещо ми подсказваше,че ако се захвана да го дразня нещата няма да свършат добре за мен.
-А отново кафето и поничките..хъм аз предпочитам кръв..тези тук са като трева за мен,но..мерси.-отпих от кафето си,а след това извадих една поничка и я поогледах сякаш вътре може да има отрова.Е нищо чудно да има и Ник да е решил да ме дрогира...отхапах несигорно от поничката.Не беше по-различна от другите понички които съм яла,но за един вампир това не беше голямо удоволствие.Предпочитах кръв от источник ряно сутрин или по всяко време на деня.

[Ник Даркъс]

- Нем, не искам да ти връщам дрехите. - отвърна той с доста приповдигнато настроение рано "сутринта". Вместо това я придърпа по-към себе си, поставяйки ръката си на корема й. Бе толкова гладък и нежен на допир, под който обаче се усещаха мускулите, които във всеки един момент можеха да се стегнат до силата на стомана. Ник се зачуди как изобщо го търпи и със своя късмет дали вече не обмисля стратегиите за бягство. Опита се да подбере следващите си думи внимателно и щом реши, че се е справил задоволително със задачата си, се надигна, пое всичката храна и я остави на пода от неговата страна на леглото с риск кафето да не се разлее. Можеше да почисти с магия, но от снощи бе леко изморен, а и все някога щеше да се изчерпа магията му засега.
- Аз... извинявай. Знам, че си вампир, но съм срещал толкова различни, че не бях сигурен по въпроса за храната. Аз... ще бъде огромно удоволствие за мене, ако мога да ти бъда полезен с утоляването на жаждата. А и от някои съм чувал, че магьосническата кръв не е по-лоша от човешката. - каза последното повдигайки рамене и гледайки я любопитно, на и с някаква тръпка на нетърпение и желанието да каже "да". Еха, колко сме жертвоготовни... като никой път.

[Лиса Евънс]

-Не няма проблем..всички вампири са различни.-повдигнах рамене.Той ми предложи да бъде мой захранващ..вчера вечер бях пила от него.Беше прав ,че вещерската кръв беше хубава..лично неговата много ми хареса.
-Нямаш си и на идея колко е вкусна вещерската кръв..особено твоята!-ухилих се леко.Приближих се към него и го целунах.Езикът ми влезна в устата му и срещна неговият.Вплетох пръсти в неговите.Спрях да го целувам и плъзнах език по вратът му.Без да чакам разрешение забих леко зъби.Пих малко за да не го убия,а и за да може да живе.Облизах раната и тя се затвори.
-Добре ли си?-попитах го.Вчеа вечер бях безмилостна при пиенето и направих така ,че да го боли.Бях прекалила и изпих повече от колкото трябва и той беше пребледнал.Не исках исега да стане така.

[Ник Даркъс]

Ник се отпусна назад, потъвайки във възглавницата и затваряйки очи. В първия миг болеше от пробождането, но след това приятна топлина го заля. Той прокарваше нежно ръка по косата й и рамото й, заслушан в шума, идващ от глътките кръв, които поемаше Лиса. Постепенно се замая и отслабна, но скоро момичето приключи и с отдели от него. Въпреки, че бе минало съвсем малко време, на него му се стори като години, години прекарани в блаженство.
- Д-да, добре съм. - отвърна с уморена усмивка и полу-притворени очи. - Знаеш ли, не ми се става. Искам да си лежа цял ден в леглото... в твоята компания, скъпа. - призна си откровено, влагайки силни чувства в последната дума. Въпреки, че се познаваха от близо двадесет и четири часа, за него от някоя случайна жертва през страхотна секс-играчка стигна до жена, която цени и му е скъпа. Той легна на една страна, прегръщайки я леко през кръста, а с другата си ръка напипа двете ранички на врата му, които започнаха да заздравяват.
- Знаеш ли, че в някой страни се вярва, че първите вампири произлезли от магьосници, които пиели кръв? - попита небрежно, нарушавайки спокойната и приятна тишина, изпълнена с премрежена светлина, идваща от щорите и приятен аромат на цветя, идващ от шампоана и сапуна на Лиса...

[Лиса Евънс]

Замислих се над думите му.
- Хъм..ами не.Не съм се интересувала... - изрекох и го огледах.
- А ти?Пиеш ли кръв..някога пил ли си? - не знам от къде ми хрумнаха тези въпроси,но и не горях от нетърпение за отговора им.Исках просто да остана тук в леглото с нег.Усетих вятър което беше малко страно и се сгуших в него.Все пак аз бях гола..не,че той беше облечен.
- Обичам те! - прошепнах тихо,но знаех,че ме е чул.Притиснах се доста плътно към него.Дали този мъж можеше да промени живота ми?
- Ник...моля те...кажи ми на колко си точно или за колко се представяш...моля те. - замолих му се аз и вдигнах глава за да го погледна в очите.Не ми пукаше на колко е,но просто исках да знам.Харесвах го и го обичах и нищо-надявам се-не можеше да ме накара да се откажа от него.

[Ник Даркъс]

- Толкова ли са важни няколко числа? - попита той, оглеждайки я. След като видя сериозното и намръщено личице, извъртя очи, въздъхна и отново положи глава на меката възглавница, пропита с мириса на двамата долноземци и погледна тавана. - Ама, преди новата ера или след това? - попита я, закачайки я.
- Ник! - отвърна раздразнено Еванс, сръчвайки го в ребрата.
- По-полека, аз съм като антикварните вази - чупя се когато най-малко очакваш... Добре де, не се цупи ела тук. Аз съм на... - пое си въздух, очаквайки възклицания като "Боже Господи" и изражение, подобно на това, след като си видял, някой, който си го мислил за мъртъв - ... 5437 години. - след което я погледна, но не с особено желание. През целия си живот е казвал само на няколко души и винаги реакцията е била сякаш пред тях стои изрод. Е, не че бяха далеч от истината - от мама мундан и татко демон е произлязло луд магьосник, но какво да се прави, не можем да си избираме семейството... донякъде.
Единият прозорец се отовори и Ник се изправи, оставяйки зад гърба си Лиса. Даркъс си обу шортите, след което се отправи да затвори. Стъпките му бяха оглушителни, иначе така приглушени от килима. След като затвори се погледна в стъклото - нервно лице, очаквайки своята присъда...

[Лиса Евънс]

5437?5437!
- O!Хъм не ти личът! - казах леко несигорно.Чесно не знаех какво да правя...все някога и аз щях да довижея толкова...дали щях да изглеждам като сега?Или щях да съм като някоя бабичка тогава?Е той изглежда на около 20 така че...Станах от леглото и отидох до него.Обвих ръце около тялото му.Тялото ми се опираше в гъбърбът му,а ръцете ми докосваха гърдите му.
- Обичам те!Ако ще и да си на два пъти по 5437 ще те обичам. - изрекох и го мислех.Значи наистина е бил доста стар..,но чесно не му личаха тези 5437 години.Пуснах го защото исках няка кда мина пред него за да ме погледне,но той гледаше през прозореца.Дали ако се развикам "Ехо аз съм тук!" и размахам ръце ще ме види?
- Ник... - изрекох тихо за да привлека вниманието му.

[Ник Даркъс]

Ник гледаше през прозореца замислен.
"Еха! Толкова много време..." - той никога не мислеше за отминалите мигове и това бе за трети път през целия му живот. Първия, когато срещна мъж от царството на феите и се представи; втория, когато бе на ръба на смъртта, заради една глупост и сега. Тих шепот се понесе, една-единствена думичка, и Даркъс се завърна на земята. Лис го гледаше загрижено. Не можа да не се усмихне, както и да обвие ръцете си около нея. Зарови лице във врата й, присвивайки се.
- Пресвета Лилит, никога няма да ми омръзне да го правя. - прошепна нежно, след което я целуна, впивайки устни в кожата й като мек памук. След това я сграбчи, хващайки я под раменете и колената и целувайки я, се отправи към леглото. За щастие, не успя да я изтърси на земята, но тялото му недоволно го предаде, затова той се тръшна до нея, леко почервенял.
- Хъх, явно ще трябва да свикна. - след което се засмя и постави длан на корема й, извъртвайки се по корем...

[Лиса Евънс]

Засмях се и го целунах.Той ме обърна по корем.Заогледах стаята колкото можех..
-Хъм ще ми върнеш ли дрехите..поне бельото..-завъртхя се така,че да го гледам в очите.Направих кучешката муцунка.Усртих отново вятър и придърпах завивките към тялото си.Хващам бас,че и чаршава ще махне ако му пречи да гледа тялото ми.Лежах го него и се усмихвах загърната с чаршафа.Приближих се по-близо до него хем да ми е по-точпло,а и хем да съм по-близо до него.Целунах вратът му там където го бях ухапала и той потръпна.Не знаех дали помни случката от вчера..
-Хъм..вчера...когато пих от теб..заболя ли те?-тъп въпрос..аз го направих колкото се може по болезнено.Бях забила зъби на най-болезнените места..и то без да се замислям го бях захапала..и питам дали е боляло.Тъп въпрос.

[Ник Даркъс]

- Това ли е важно сега? - попита той, като му личеше, че не иска да отговаря. - Уф, че си инат... Да, заболя ме,... но в началото. А и повярвай, изпитвал съм и много по-голяма болка, а и съм мазохист и съдист... Хайде сега, станалото станало. - каза той меко, хващайки лицето й в ръцете си. Въпреки това лицето й беше все още посърнало.
- Лиса,... Лис. Аз съм си виновен, не ти, ясно ли е? - пошушна й, устните й на сантиметри от брадичката му. Сладкият й дъх го удряше в лицето, карайки да си спомни сладкия й вкус и блажените часове, които бяха прекарали.
Както бе върху гърдите му, Даркъс я измести под себе си, спускайки ръцете си по раменете й.
- Какви дрехи?... А... онези... ммм, ще ти кажа... - започна той, докато я целуваше по врата, а след това по ключицата. Леко подхвана краката й, обвивайки с тях ханша си. Обхвана кръста й и леко го надигна, що устните му стигнаха към корема й. Пръстите му докосваха кожата й, карайки я да потрепва при всяко отделяне от нея.
Слънцето постепенно залязваше, обагряйки стаята в приятни наситени нюанси на оранжевото. Стана тихо и задушно в спалнята, която явно щеше вече да не принадлежи само на Ник...

[Лиса Евънс]

Той говорише така сякаш ще обърна пиенето на кръв от него на световен въпрос.Замълчах си,а той почна да ме целуна.
Какви дрехи?... А... онези... ммм, ще ти кажа..-изрече той,но не продължи."Супер..няма да си видя дрехите повече..гаджето ми или нещо подобно ще ме държи вечно тук доло гола.Направо мечта!"-мрънках усмтвено и се оставих в ръцете му.Той беше опитен и знаеше какво да прави.Аз просто действам по инстинкт..нямах хиляди години опит...,а само една,две...Слънцето залязваше подсказвайки,че съм прекарала цял ден тук.Не е за вярване.Утре непремено ще искам да изляза....,но май такива екстри не са ми позволени.
-Ник...-изрекох тихо и се размърдах неспокойно.Не знам защо ,но се чуствах малко неловко.Избутах го леко от себе си така,че да легне до мен..целунах го нежно по устните.

[Ник Даркъс]

Той се остави да бъде избутан, след което се надигна до нея. С усилия трябваше да се успокои, иначе имаше опасност да изригне върху чаршафите, което лично не харесваше. Затвори очи за няколко секунди и си пое дълбоко въздух. Малко преди да ги отвори съвсем леко и незабележимо потръпна.
- Какво има? - попита учуден, леко сбърчвайки вежди. - Добре де, добре. А и щях да ти кажа. Да не съм някой секс маниак, който държи жертвите си в дома си и докато не ги побърка, не им дава дори дрехи.
Той щракна с пръсти и вратата на дрешника се отвори.
- Ето там са, в ляво, сгънатата купчинка. В дясно са ти обувките. - леко ядосан се отпусна назад и се наметна леко с едната завивка от кръста надолу. Преглътна тежко, осъзнавайки какво беше загубил току-що. Не, не беше "умопомрачителния" секс... за миг бе усетил, че нещо не бе наред с нея. Въздъхна тихо и се изправи, препасвайки чаршафа.
- Не искам да изглежда така, сякаш те отвличам и искам на всяка цена да си тук, с мене... добре де, исках го, но не чак в такава степен...

[Sponsored content]