Re: Математическа гимназия/ 2005 год.

[Адриана Коул]

След малко пред Ади се озова и сладоледа, който отново той бе платил. Замисли се как знаеше какъв точно иска, но може би дарбата му беше да чете мисли. Искаше и от това да се поинтересува, но преди това щеше да се пофука малко.
- Всъщност и аз мога да вися, но кратко време!- похвали се и му се усмихна като взе малка част от сладоледа и набързо го сложи в устата си като го изяде. Този вкус просто я разтапяше. В тази жега точно това и беше климатика. Отново се замсея на мислите си и го погледна като имаше малко въпроси към него.
- Каква е дарбата ти и с какво се храниш попринцип?- зададе двата въпроса които се побраха първи в главата и се усмихна поглеждайки го.

[Джейсън Томас Даркъс]

-Не искаш да ти я прилагам, повярвай ми. Причинявам болка с поглед. - беше си доста зловещо, но все пак го умеех, колкото и да ме болеше, което не присъщо за вампир, но аз бях различен. - Всъщност съм само на животинска кръв. - казах аз и се усмихнах. Не вземах човешка, защото не се знаеше какво може да се случи, макар да можех да го контролирам. Засмях се и казах:
-Е, има си и минуси, защото всичко в мен се е изострило на макс, което означава, че не трябва да ме ядосват често, ако искат да живеят. Но съм надделял и това. - засмях се аз и довърших:
-А благодарение на пръстена , мога да се разхождам и денем.

[Адриана Коул]

Ади отново го изслуша внимателно и накрая се вгледа в пръстена му като сложи рълата му на крака си и започна да го гледа. Беше и интересно всичко това и наистина се чудеше ако някой започне да го дразни той какво точно би му направил но нямаше намерение тя да опитва дори да и стискаше.
- На колко години и къде си роден?- продължи с друготте два въпросда взирайки се в пръстена. Отново взе малко сладолед и се усмихна като видя че той е оцапан. Леко избърса местенцето и се усмихна.

[Джейсън Томас Даркъс]

-361, роден съм в Калифорния, но всяка година се местех, за да не разкрият тайната ми. - казах аз и се засмях. Усмихнах се на Адриана и казах:
-Никой... Почти никой не знае какво съм и не съм казвал на никой. - казах аз и леко размърдах ръката си. Усмихнах се на Адриана и извадих едно листче, на което беше написан номерът ми. Усмихнах се и й казах:
-Ако ти трябва друга информация за вампирите, можеш винаги да ми се обадиш. - казах аз и се засмях.

[Адриана Коул]

Aди очевидно беше добърт слушател, а и вискчко и бе доста интересно. Взе листчето и погледна номера като си го вкара в главата, но паметта и държеше малко за това го прибра в джоба на дънките си.
- Благодаря ти че ми каза!- отново се появи усмивка на лицето и и го загледа някак си горда, че той и има доверие.
- Ще ти звънна!- каза и му намигна като не мислеше че темата за разговор по телефона ще е за вампирите, но това беше друг въпрос.

[Джейсън Томас Даркъс]

Засмях се вече доволен от себе си и се обърнах към Адриана. Усмихнах се и извадих едно шише от раницата си. Отпих една голяма глътка от съдържанието и казах:
-Може да ми звъниш по всяко време. Не спя кой знае колко много. - нова усмивка озари лицето ми и погледнах облаците. Май отново щеше да вали, но можеше и да греша, което ми бе фикс идея в повечето случаи.
-Е, имаме още малко време. Какво ще кажеш да отидем някъде по твой избор? - попитах с усмивка на лице и хвърлих поглед към минаващите хора, пиците и хиляди шумове, които слуха ми долавяше.

[Адриана Коул]

Ади веднага след него погледна на горе и забеляза облаците, които напираха от горе да завали отново дъжд, но дано този път да им се разминеше. Зачуди се къде могат да отидат и отхапа и последната хапка от сладоледа. Стана то пейката и се огледа като забеляза на близо една книжарница. Обичаше да разглежда, но не знаеше дали на Джей това му харесва.
- Ей искаш ли да отидем в онази книжарница?- попита го и посочи към табелата и врата на магазина от който през прозорците му се вижда хиляди книги.
- Ако не ти харесва избери ти място!- каза усмихната като го погледна отгоре защото той все още бе седнал а тя вече изправена.

[Джейсън Томас Даркъс]

-Тъкмо се нуждаех от някое ново четиво. - казах аз и усмихвайки се, станах от пейката и заедно с Ади се отправихме към книжарницата. Влязохме вътре и аз се отправих към отдел за мистични същества. Взех една книга и отваряйки я, попаднах на информация за вампирите, от която ме хвана яд. "Защо, по дяволите, ги представят така?!?" - помислих си аз и затворих книгата. Докопах един любовен роман и се отправих към касата, подавайки нужната сума:
-Хей, Ади! Хареса ли си нещо? - попитах я аз и мило се усмихнах на момичето зад щанда. Оставих книгата и казах:
-След секунда се връщам. - отидох при Адриана. Усмихнах й се и казах:
-Ако си си харесала някоя книга, вземи я. Считай го като подарък. - усмихнах се и останах с нея, за да изчакам и да видя какво си е харесала.

[Адриана Коул]

Влязоха в книжарницата, а Ади се запъти към романите. Започна да разглежда и се спря на две книги, едната бе за живота на едно малко момиченце, което пораства и се влюбва в погрешното момче, а другата за отвличане на дечица. Стана и интересно, но понеже отново той щеше да плаща реши да вземе първата.
- Всъщност да харесах си!- каза и размаха едната книга пред себе си. Първата и му се усмихна за пореден път като и стана неудодобно, че той днес за трети път ще плаща сметката и. Реши да си поеме сама отговорноста.
- Не аз ще си я платя!- каза и тръгна към касата с бързи крачки, за да не позволи той да е първи, но с неговата бързина той профуча до нея и взе книгата, а Адриана се засмя.

[Джейсън Томас Даркъс]

-Двете книги, моля. - казах аз и платих. Подадох едната на Адриана и казах:
-Подарък. Не ми противоречи. - засмях се и погледнах анотацията на книгата, сещайки се за другата книга, която гледаше.
-Стой тук. - профучах и след миг се появих с още една книга. Засмях се и казах:
-Трябваше да кажеш и за другата. - усмихнах се и й я подадох. Обърнах се с лице към нея и започнах да ходя назад:
-Леле! Обичам тази вампирска скорост. - възкликнах аз и се засмях. Дори не подозирах за човека зад мен, затова го прескочих като нищо и след като се върнах при Адриана, се засмях и казах:
-Малко съм превъзбуден и това се отразява зле на координацията ми. - засмях се и се усмихнах на Ади.

[Адриана Коул]

Ади отново започна да се хили, но нямаше да приеме книгата. Той отново стигна до Ади, а тя го погледна ядосано и взе книгата от ръцете му като тръгна към онзи рафт, за да я остави там. Вървеше бавно и предпазливо като се обръщаше назад да следи момчето, но поредния път като се обърна той го нямаше. Адриана се усмихна и продължи да върви към рафта. Погледна към развързаните си маратонки и продължи, но заблеяно се блъсна в някой и книгата падна, но Ади не успя защото я хванаха. Това беше Джейсън. Адриана се усмихна на момчето.
- Не паднах!- каза весело и го погледна като малко отдръпна лицето си от неговото. Той беше хванал за кръста, а нейните ръце на раменете му.
- Мерси!- усмихна се и тръгна да взима книгата.

[Джейсън Томас Даркъс]

Ади вече бе вдигнала книгата и се канеше да я остави на рафта, но аз застанах срещу нея. Засмях се и казах:
-Така или иначе книгата вече е платена, тъй че... - не довърших. Адриана и книгата се оказаха в ръцете ми и излетях през вратата. Когато стигнахме на безопасно място, пуснах Ади и й дадох книгата:
-Моля те, приеми я. За теб е, а и вече е посветена. - още преди да отреагира момичето, вече бях взел книгата и я бях надписал. Озова се в ръцете й отворена и желанието ясно можеше да се прочете: "На момичето, което не се уплаши от моето "АЗ", а ме прие такъв какъвто съм, със всичките ми недостатъци." Засмях се и казах:
-Е, така надписана, няма да я вземат. Затова имаш само един избор: Задръж я. - ухилих се като пълен идиот и й подадох книгата. Скъсих разстоянието помежду ни и изшептях в ухото й:
-Моля те...Вземи я... Ще ме нараниш. - казах аз и все така усмихнат се отръпнах.

[Адриана Коул]

На лицето на Адриана се появи една искренна и жезнерадостна усмивка и погледна Джей, а след това отново надписа. Усмихна се и реши да задържи книгата. Наистина нямаше друг избор. Приближи се отново на малко разстояние от лицето му.
- Благодаря отново за всичко!- каза тихичко и го целуна нежно и бавно по бузата като след това се отдръпна и отново се усмихна. Тя наистина му бе благодарна за много неща. Като се почне от часа, наказаха само него и отново по негова помощ се оттърваха от наказанията. За това че и даде якето си и че и плати кафето сладоледа и двете книги. ИИ той я спаси да не падне и да бъде глупачката в книжарницата. Като се сети за всичко това си каза, че му е задължена и може би за това беше тази целувка.
- За всичко!- повтори по тихо като се загледа още веднъж в надписа и по точно в подчерка на момчето.

[Джейсън Томас Даркъс]

-За нищо. - казах тихичко аз и прокарах ръка по лявата й буза. Усмихнах се мило и върнах целувката. Нежно я целунах по бузата, след което изшептях тихичко:
-Няма нужда да ми благодариш за нищо. - тъкмо щях да кажа, че трябва аз да й благодаря, когато иззад дърветата изскочи един мой "добър стар приятел" и започна да говори:
-Iam morte premitur Iason? Cum ex humanis dependent puellae? - егидна усмивка се разля по лицето му и ме изкара извън релси:
-Fortissimus coram me. Nostis quid sit causae. An tu quoque fortis aut stultus? - казах му аз и се спуснах към него. Последва леко сбиване, от което пострадах леко, но не и колкото негодника. Когато ме повали, се отправи към Адриана. Кръвта ми кипна и веднага го настигнах. Съборих го и му казах:
-Tucked evanuit aut cum cauda vel terminus sursum per pectus cum ageretur. Sumo! - пуснах го и той се покри някъде, което ме успокояваше. След като раните ми зараснаха,отидох при Ади и казах:
-Съжалявам, че трябваше да видиш това.

[Адриана Коул]

Адриана следеше внимателно и двамта и когато започнаха да се удрят тя се притесни и с опита си да ги разтърве онзи мъж тръгна към нея, но бе спрян от Джей който доста бързо се възтанови. Първо устните му бяха в кръв и имаше рани по ръцете, а след това сякаш някой бе щракнал с пръсти и всичко се бе оправило. Сякаш този чужденец не бе идвал. Ади не разбра и думичка, но гледаше и слушаше много внимателно.
- Добре ли си? Това кой беше или по-точно какъв?- попита и го погледна загрижено и притеснено за състоянието му но той изглеждаше отлично след случилото се.
- Той защо?- започна в въпросите като не можа да си обясни нищо и се оглеждаше за онзи мъж.

[Джейсън Томас Даркъс]

-Добре съм. - уверих Ади и се усмихнах. - Това бе създателя ми. - казах аз и се засмях. Обърнах се към нея и се усмихнах:
-Спокойно. Няма да се появи пак. - казах тихичко аз и се усмихнах на Адриана. Засмях се и казах:
-Знаеш ли какво ми хрумна? - попитах аз и се засмях. - Недалеч от тук има една гора с езеро, на което често обичам да ходя. Не е далеч, а и там е много приятно. - уверих я аз и допълних:
-Ако тичам до там, ще ми отнеме не повече от десет минути. - казах аз и се засмях, представяйки си картинката.
Обърнах се към Адриана и след кратката усмивка, казах на момичето:
-Е, съгласна ли си? - попитах аз и направих кучешка муцунка.

[Адриана Коул]

Тя се замисли за момент и се зачуди как ше стигне тя до там. Беше се сетила за скороста му и силата му и явно щеше да я влачи със себе си.
Усмихна се за пореден път след като се увери че той е добре и го погледна мило.
- Това е интересна идея!- каза и му се усмихна отново и се премести под едно дърво с цел да е под сянката. Нали уж си мислеше, че ще вали, а то сега се оказа че ще пече. Засмя се на тази промяна и разгледа набързо едната книга.
- Ти води!- каза и се замся като затвори силно книгата и му намигна.

[Джейсън Томас Даркъс]

Още преди да се усети, Ади бе в ръцете ми и заедно се носехме с ненормално висока скорост към гората и езерото. След точно десетина минути, двамата вече бяхме на брега на езерото. Събух обувките, навих крачолите си и си потопих краката, гледайки палещото слънце. Обърнах се към Ади и казах:
-В подобно време има само един начин за наслада. - станах от мястото си и се съблякох, скачайки във водата. Още в мига, в който студената вода се плъзна по кожата ми, забравих за всичко. Бях наясно с езерото и се гмурнах надълбоко. Е, поне колкото ми позволяваше закона на Архимед, но бе достатъчно, за да стигна дъното и да докопам един от полу-скъпоценните камъни. Изплувах и коленичих до дрехите си и започнах да търся нещо. Намерих синджирчето на дънките си и го скъсах. Окачих камъка на него и застанах зад Адриана, която бе потънала в книгата си. Внимателно отметнах косата й настрани и й го сложих. Намокрих я малко, но бях забравил да се подсуша.
-Стои ти страхотно.- казах аз и се усмихнах, настанявайки се до нея:
-Харесва ли ти историята? - попитах аз и леко се надигнах, хвърляйки едно око на книгата, която тя държеше. Подпрях гърба си грубата кора и се загледах в небето.

[Адриана Коул]

Ади го гледаше леко нещастна, защото в момента и тя изскаше да е вътре във водата с него, но имаше един проблем- цикъл. Засмя се тихичко и го глесеше къде е, а след това отново заби поглед в книгата с посланието като започна да рзгръща страниците и да прочита нещичко. Беше интересна. Със сигурност щеше да я прочете. Тя усети мокрите му ръце по връта си и след малко едно ръчно изработено герданче се уви около него. Аддриана се усмихна и го погледна като хвана диамантът, който едва ли бе истински.
- Уау невероятно е! И отново ти благодаря!- каза и го погледна в очите, а след това затвори книгата и събу кецовете и чорапките си и ги сложи на страни. Както постъпи и той Ади запретна кръчолите си и потопи краката си бавно като гледаше колиието.
- Книгата да много е интересн! Как откри това място?- попита като отново огледа и забеляза всеки един дори малък детайл.

[Джейсън Томас Даркъс]

-Бях тук преди около 200 години, когато съвсем не изглеждаше така, както сега. Прекарвах по много време тук сам със себе си и проблемите си, които не бяха никак малко. Но трябваше да остана само година-две, за да не ме разкрият. - засмях се и след като си припомних старите мигове, допълних:
-...И ето, че отново се връщам и намирам любимото си местенце, където почти никой не идва. - отпуснах се на ръцете си и се излегнах до нея. Погледнах небето, а после и книгата. Надигнах се леко лениво и се обърнах към Адриана. Усмихнах се и я попитах:
-Ами ти? Кое е твоето любимо място? - в този миг се чу лек пукот иззад дърветата, но не беше човек, нито някое същество. Беше животно и то не от дружелюбните. Бе много далеч, затова не се притеснявах особено. Засмях се и попитах Ади:
-Е, как ти се струва мястото?

[Адриана Коул]

Адриана го изслуша още веднъж внимателно и най-сетне осъзна, че е доста добър слушател, а и това което той и казваше и беше интересно . Щеше да ознае повече за вампирите. Замисли се за своето любимо място и осъзна, че все още не е намерила нищо. Може би и тя обичаше природата и за бъдеще това ще е любимото и. огледа отново всичко и чу шумът като се замисли ако щеше да и е любимо щеше да идва само с него. Беше наистина страхлива и едва ли щеше да стъпи сама.
- Тук е тихо и приятно! МОжеш да си починеш на спокойствие и да се молиш да не изкочи от някъде нещо!- засмя се и му се усмихна като сложи очилата си.
- А ти как стана такъв?- попита и го поглегна като изкаше да и разказват нещо и да разбере повече.

[Джейсън Томас Даркъс]

-Една вечер, докато си седях в стаята и си свирех, една фигура се промъкна през прозореца с нож и се поряза. Насила ме накара да изпия кръвта, след което ми счупи врата. После се събудих а той ми подхвърли пръстена и ми каза да се оправям сам занапред и че ще му благодаря по-късно, че ми е направил тази услуга. - една сълза се тъкулна по бузата ми след ужасния спомен. Усмихнах се на Ади и казах:
-Винаги идвам тук, за да си спомня какво е да си човек, но все нещо ми убягва. - засмях се и се отпуснах леко назад. След секунда се надигнах над рамото й и попитах:
-Е, харесват ли ти книгите? - попитах аз и след това се излегнах, гледайки небето.

[Адриана Коул]

Ади се почувства малко виновна, че зададе този въпрос и видя и още една сълзичка по лицето му. Преди да се излегна назад нежно премина по бузата му с пръст и избърса сълзичката като усети че кожата му е малко студена. може би нбе обичайно за тези същества.
- Съжелявам за всичко и че те накарах да си спомниш!- каза и се излегна до него като го погледна в очите и взе книгите в ръката си. Показа му ги и го погледна въпросително.
- Прочетох част от едната и е доста интересна и первезничка!- каза и се засмя като отново обърна на надписа.
- Отново ти благодаря!- благодари му за пореден път.

[Джейсън Томас Даркъс]

-За нищо. - казах тихичко аз и се усмихнах, но веднага се сетих за думите на Ади. Поех си дълбоко въздух и казах на момичето:
-Не съжалявай за нищо. Ако не ми бе задала въпроса, сигурно щях да забравя деня, в който загубих живота си... Поне нормалния. - засмях се и погледнах надписа на книгата:
-Извъртях ти кофти номер, а? Тъкмо се канеше да я врщаш, но сега не можеш. - засмях се аз и лениво се надигнах от земята.
-Предполагам, че доста често ще се засичаме тук. Главно, защото прекарвам голяма част от времето си тук. - засмях се и се загледах в небето. Духна лек студен вятър и усетих как Адриана потрепери. Свалих суитшърта си и я наметнах с него:
-Става студено по тези места по това време. Аз и без това не чувствам студ.

[Адриана Коул]

Адриана се засмя като той отново и подаде якето си. Сгуши се и седна като започна да обува чорапите и обувките си.
- Не само тук ще се виждаме често!- каза усмихвайки се и го погледна, а той се замисли. Засмя се и се сети за училището. По-точно това беше отговора.
- Ходим на училище!- каза през смях и погледна към небето и облаците. Лека по лека се стъмваше, а Адриана мразеше да се пребира по тъмно.
- Мисля, че е време на тръгвам!- каза леко притеснена и стана от скалата като опъна надолу дънките си.

[Sponsored content]