Лос Анджелес/ 2005

[Адриана Коул]

Беше лятото на 2005 година. Адриана беше ваканцията при баба си и дядо си във второто и любимо градче Лос Анджелес. Често посещаваше роднините си, но реши това лято да е поотпусне мако и да се забавлява в тинейджъра из района. Не познаваше много хора, но един от прителите и беше ено момче на има Крис. Тя наистина му беше много добра прителка и много го ценеше, дори понякога да бе много надут и много често дразнеше Ади. Тя му имаше огромно доверие и мисли, че и той има към нея.
Първият и ден в ЛА мина доста добре, но не беше видяла Крис, който много искаше да види. Нямаше търпение да дойде сутринта и да го извика. Ади имаше собствена стая на горни етаж, която подреди сама и седна веднага на компютъра. Както винаги седеше до соста късничко, но тук никой не можеше да и прави забележки. баб и дядо и не смееха да и се карат. тя много ги обичаше и им помагаше с каквото може.
Ето че дойде и сутринта! Адриана стана в 10 часа и облече едно типично облекло в нейн стил- къси панталонки, потниче на спондж боб(обожав го) и едни сини кецове. Взе една спортна чанта и я приготви на закачалката си. Закусва една палачинка и целуна баба си по бузата, която имаше огромна представа къде отива Ади.
-До скоро!- каза с усмивка на баба си и излезе.
Къщата на Крис беше много близо до нейната, но тя преди да стигне го вида да излиза от там. Опули очи като видя промененото му тяло и започна с всичка сила да бяга към него.
- Крис!- изкреща и стигна до него като му се хвърли и го гушна силно.

[Крис Търнър]

Едно от местата,в които отсядах често беше къщата ми в Лос Анджелес.Градът не беше кой знае какво,но пък в него имаше доста вещици,които трябваше да очистя,за да мога да спя спокойно.Това място винаги ме е привличало...В началото не знаех защо,но след няколко проучвания научих,че майка ми е живяла тук.Освен това в този град живееха роднините на една моя позната,която ми е помагала доста често и разчитах на нея.Имах й голямо доверие,което е изключителна рядкост понеже не се доверявам на никого,а на всичкото отгоре тя беше и човек.Според някои бях прекалено близък с хората и повечето го приемаха за отрицателна черта,но аз не мислих така.Бях свикнал със смъртните,затова успявах да убивам вещици с такава лекота.
Денят беше слънчев и приятен за разходки.Хората бяха поизлизали от къщите си и правеха обичайното за един почивен ден-мързелуваха.Аз обаче нямах време за почивка,трябваше да се отърва от една вещица,която няколко пъти ме беше призовавала с цел да ме убие.Излязох от къщата си,в която не бях идвал от доста време и още щом стъпих на тротоара чух стъпки идващи иззад гърба ми.Още преди да се обърна,усетих кой и се усмихнах злобно.
-Адриана...-обърнах се със високото си самочувствие,показвайки леко пренебрежение към нея.
Поех я в ръцете си,все пак не можех да я оставя да се сгромоляса на земята.След няколко секунди,обгърнат от нея и от невероятния и аромат на парфюма,който използваше я избутах от себе си.
-Стига толкова,ще мириша на човек!-изкривих лицето си и започнах да се почиствам с ръка...

[Адриана Коул]

Ето това не обичаше да става. Постоянно Крис мислеше за себе си. Щял да мирише на човек, но поне ароматът на Ади си беше хубав няма причина да не гохаресва. Тя се отдръпна и присфи очи и го огледа любопитно. Беше се запътил за някъде, но сега не и пукаше. Искаше да се види с него и да бъдат заедно клкото се ожеше повече. С него тя говореше най-искренно и най-лесно. Огледа го и сложи ръка на рамото му. Бутна го инато и го накара да се завърти един път в кръг. така най-добре виждаше промяната. Ади кимна и се усмихна на тялото му. Нямаше намерение да прави нищо с него, но не отказваше. Малко и бе странно, че той се доверява на човек, но тя знаеше очти всичко за него. Погледна лицето му и му премигна няколко пъти и се замся. разроши косата му и го стисна силно за бузите. е вече прекали, но супер много се радваше да го види. След малко си помили, че е като някаква баба, която не бе виждала внучето си от много дълго време и му се радва. Засмя се тихо.
- Голям каприз както винаги!- каза и се замся.

[Крис Търнър]

Не обичах някой да насочва всичките си ласки върху мен,просто мразех ласки.Набързо оправих косата си и я изгледах злобно.Тя продължаваше да се смее,сякаш бях някакво детенце,което не е виждала от сто години.Огледах се вляво,вдясно и след като видях,че наоколо няма никой я хванах за ръката и се телепортирахме в къщата ми.Тя беше свикнала да използвам силите си пред нея,макар,че никак не й харесваше когато го правя.Пренесох я в хола,понеже беше може би най-подреденото място в цялата къща.Още преди да се усети къде е,я бутнах леко с едната си ръка,но явно не прецених силата си,защото тя залитна и се тупна върху канапето.Изсмях се,сочейки я иронично с пръст,правейки се,че нарочно съм я съборил.
-Какво те води насам,чакай как да те нарека....-скръстих ръце и вдигнах поглед към тавана,имитирайки мислене.-Не мога да се сетя как да нарека беззащитните,слаби,уязвими момичета като теб...-реших да я дразня,както винаги.

[Адриана Коул]

Крис започна да се ядосва, но тя се раздваше много, че отново го вижда. Една година не беше много време сръвнение с брат си, който не бе виждаа цели 5, но наистина сега гре от щастие като е с може би най-добрият си приятел. Той беше демон, а тя много добре знеше това. Той самия преди година и беше обяснил за тези ъщества, но Ади му имаше доверие и му се довери като останаха приятели. Най-много мразшее когато той използваше способностите си. Донякъде се дразнеше, че тя не може да ги има, но някога, че някой може да ги забележи. Те се телепортираха и се пренесоха в хола в къщата на Крис. Това местенце беше като нейн дом. Знаеше абсолютно всичко. Кое къде е и кое как се използва. Та тя тук прекарваше повечето от ваканцията си. Той бутна, защото не можа да премери силите си, а Ади не успя да запази равновесие и се просна на дивана. Сложи главата си назад и погледна гневно и ядосано Крис. Сви ръката си в юмрук и я сложи пред лицето си. Още повече я подразни, че се правеше, че не занае името и. Тя спусна ръката си и наведе глава в знак на отчание.
- Мили мой Крис ти мнооого добре знаеш името ми! Каза го навън демнче сладко!- каза с капка ирония и се замся като му прати една въздушна целувка. Обичаше да се подмазва на приятелите си.
- Я помисли какво ме води тук!- каза и го погледна въоросително, а той само вдигна рамне.- Лято е и искам да остана с теб, защото после отново съм в Ню Йорк!- каза и го погледна миличко и сладко.

[Крис Търнър]

Обичах да прекарвам времето си с Адриана.Тя беше човек и с нея забравях за всичките си свръхестествени грижи,а след като не мислих за тях,нямах за какво друго да мисля.
-С мен?-изсмях се и се хвърлих на леглото до нея.-Не те ли е страх,че ще те изям...?-легнах по гръб,слагайки глава на коленете й.
Не се бяхме виждали отдавна и чак сега осъзнах,че ми е липсвала.Не беше на добре...притеснявах се за нея,а това ме правеше по-уязвим.Поех си дълбоко въздух и я сръчках в корема с главата си.
-Виж,трябва да ти кажа нещо много важно.-погледнах я тъжно и продължих да говоря.-Опасно е да си с мен,опасно е за живота ти...-поставих ръка на бузата й и я погалих.

[Адриана Коул]

Той и се изсмя, а тя му се изплези и му направи физиономия. Любимата и физиономия, която използваше само върху брат си и Крис. Засмя се и си помисли над думите му дали не я е страх, че той може да я изяде. Първоначално думите му за нея прозвучаха доста странно сякаш че тя е длъжна се страхува от него. Усмихна се и преплете пръсти в косата му като нарочно отново я разроши.
- Амии не ме е страх, дори да си ми казвал, че не сте от няй-предпочитаните за хората същества!- каза с мако притеснение в гласа и го погледна любопитно и зачудено след като той каза, че е опасно за живота на Ади да е с аКрис. Изобщо не можа да разбере за какво говори той, но след малко сякаш я попибаха тръпки, когато той погали леко лицето й.
- Какво имаш предвид? какво може да ми се случи?- попиа като се надигна, но нямаше нищо против той я гали по лицето. Засмя се странно и след малко видя сериозната физиономия на Крис. Успокои се и сбръчка челото си и го погледна любопитно.

[Крис Търнър]

Ади не разбираше,нямаше представа каква опасност има за живота й,а и нямаше как да разбере освен ако не я видеше,не я почувстваше лично.Предпочитах да няма такава възможност,но кой знае...Изправих се в седнало положение и се загледах в една точка.Изключително много се притеснявах за нея и ако й се случеше нещо,трябваше да избия целия подземен свят за да отмъстя.Тя размаха ръце пред лицето ми,стоейки със същата физиономия от преди няколко секунди.
-Ами аз направих една глупост,заради която сега ме преследват не само вещиците,а и всички демони.-изсмях се и самочувствието ми се вдигна.-Дори има награда за главата ми....Представяш ли си колко съм известен?!-продължих да се смея,а тя все още гледаше с ококорени очи.-Трудно е за обяснение,но за да се доберат до мен,приятелчетата ми могат да използват теб като примамка.-усетих как Адриана затаи дъха си и леко пребледня.-Не се притеснявай,няма да го допусна....-излъгах.
За добрите създания бях сигурен,че няма да я наранят,но над демоните нямах контрол.За да съм сигурен,че ще е добре,щеше да се наложи да прекарам остатъка от живота й до нея,без да се отделям и за секунда....По дяволите,щях да намеря решение!
-Ъъъ,а ти защо ме оглеждаше толкова влюбено отвън? -реших,че е по-добре да сменя темата и да я разсея малко,като я подразня ...

[Адриана Коул]

Крис се ипрзави и обясни спокойно всичко на Ади. Тя все още не си обясняваше и до накъде си мислеше, че той в момента само я нерви, но наистина тя забеляза вниманието и сериозното поведение на момчето. Тя седна до него и започна да го гледа с опулени очи. Той изслуша внимателно и когато каза, че е известен тя отново избухна в смях и го посочи. Той хвана ръката и и продължи. Отново тя се съсредоточи над думите на приятеля си и след малко след като той свърши тя се замисли над казанато. Поклати глава в знак на съгласие, когато той каза че няма да допусне да наранят Ади.
Той смени темата и отново започна да дразни момичето. Тя се засмя пак и го погледна мило и премигна няколко пъти.
- Влбено?- каза и се засмя отново.
- Не съм те гледала така!- каза и спря да се смее. Тя наистина донякъде изпитваше някаква чувства към него, но никога не се усещаше как се дътжи пред момчето. Как го гледа как му говори или как върши работата си.
- Може да съм влюбена в теб! Не мислиш ли?- каза малко през смях и се облегна на рамото му като отново започна да мисли за това, че тя е застрашена.
- Каква е глупостта която свърши?- попита любопитна и загледана в стената.

[Крис Търнър]

След като Адриана си направи шега с мен,относно онова с влюбването,бавно завъртях главата си към нея и я погледнах с присвити очи.
-Ти?-едвам успявах да сдържа смеха си,правейки се на сериозен.-Ти не ме понасяш още от малка,а и аз теб!-като видях изражението на лицето й след поредната си шега,не успях да се овладея и избухнах в смях.
Беше ми лесно да забравям за неприятностите,когато бях с Ади.Беше толкова..толкова...толкова човек!Да им имам проблемите на човеците!Не спирах да се смея,колкото да я дразня,а тя само ме ръчкаше от злоба.
-Знаеш ли,мисля,че си по-зла и от мен...Как можеш да говориш за влюбване,след като си влюбена във всеки висок с хубав тен.-за това подмятане определено щях да изям някой ритник или нещо по-лошо,но си заслужаваше.
-Ами,глупост...-започнах да отговарям на сериозния й въпрос,гледайки през прозореца.-Убих баща си.-свих юмруци,изпълнен с гняв и злоба и я погледнах,-Най-голямото зло,така да се каже....А между другото,тази вечер при мен ли ще спиш?

[Адриана Коул]

Aдриана го погледна злобно, а той отново започна да се смее. Тя сложи ръката си на рамото му и го удра силно, но него едва ли го заболя. Обърна се към него и му направи усмивка с мноого ирония. Засмя се и сложи глава на рамото му. Усещаше как след малко Крис щеше да и се развика и да се отдръпне от нея, но за сега не се случи това. Той каза, че е Ади е влюбена в всички мъже, които да високи и с тен. Засмя се и не беше точно съгласна на това.
- Ейй! Тогава не се влюбвам, а просто ги харесвам и понякога може и да се позабвляват те с мен както и аз с тях!- каза като не с еотмести и започна да играе с гривната. Той каза за случилото се, а Ади от една страна се почуства в опастност, защото донякъде мислеше че той е убиец. Но по голяма част от мислите и бяха, че той никога не би я предал, колкото и да се карат и дразнят. След малко беше зададен въпрос от Крис който водеше дали Ади ще спи в тях!
- Ако ме искаш!- каза и се усмихна като го погледна любопитно.

[Крис Търнър]

Адриана доста често ме ръчкаше,блъскаше,но аз рядко обръщах внимание на тези подробности.Беше човек,на всичкото отгоре жена.Каква сила може да се крие в такова нежно тяло?!Никога не отвръщах на насилието й върху мен,просто не можех да й посегна.Е,от време на време я побутвах,но с приятелски намерения.Тя не беше свикнала да се държи правилно с демоните,трябваше да и проведа някой урок.Мразех да ме пипат,да ме мачкат,да ме гушкат,а тя си го позволяваше доста често.
-Стига,неудобно ми е...-избутах я в другия край на дивана.-Знаеш,че мразя да ме пипат....особено хора с мръсни ръце...-изсмях се,а тя ме тупна зад врата.
Нямаше да се тревожа цяла нощ за нея,ако останеше тук.
-Виж,с мен,колкото и да е опасно,ще си в най-голяма безопасност....Няма да мигна цяла нощ,ако спиш в къщата от среща,не че ще мога да заспя,ако спиш тук,защото хъркаш....-изправих се и отидох да отворя прозореца...

[Адриана Коул]

Ето, че и Крис се отдръпна, а Ади се почуства леко отбягвана и ненужна. Той я избута от себе си, а тя издиша рязко и се направи на тъжна като подпря ръката на дивана и се облегна. Изобщо не видя настроението, което се опита да направи лошо но не умееше да се преструва. Удари го зад врата и се засмя тихичко. Вече не можа да търпи като каза, че няма да може да заспи, защото хъркала.
- Моля! Всякакви други обиди да, но аз не хъркам!- каза с висок тон и стана от дивана като остави чантата си и взе една от възглавниците.
- Не хъркам ти хъркаш!- извика и го удари в лицето. Замисли се как трябва да се държи с демонито. очевидно това държание на Ади не му харесваше на Крис, но просто тя беше 17 годишна тинейджърка, която обичаше да се забавлява.

[Крис Търнър]

Преди да стигна прозореца,на разстояние от две крачки,забелязах как нещо прескочи пред очите ми.Забързах се малко,за да проверя какво или кой беше това,но вече беше късно.Отворих кафявия,с дъбови рамки,прозорец и се провесих над него.Погледнах вляво,а после вдясно,но не забелязах нищо нередно.Всичко си беше както обикновено...По тротоара минаваха хора,по шосето-коли,а в градинката пред къщата ми беше празно.Зелен райграс и нищо повече....Момент и едно малко дръвче,което бяхме засадили с Адриана последния път,когато бях тук,но то беше изсъхнало....Спрях да мисля за това,което ми се е сторило,че видях...Просто реших,че се вманиачавам.Пъхнах си главата обратно в къщата и се обърнах към Ади,която ме замери с една възглавница.Замахнах с ръка и още преди възглавницата да долети до мен,избухна в пламъци и падна на паркета.Застанах до горящия памук и присвих очи,за да угася огъня.Изръмжах злобно,гледайки момичето пред мен и се изпарих в пространството.Появих се зад нея,но тя не ме забеляза...въртеше си главата,чудейки се какво става,когато аз изскочих иззад облегалката на дивана и я притиснах с тялото си.
-Оставила си дръвчето ни да изсъхне?-прошепнах с демонски глас,лежейки върху нея.-Безсрамница!-сбръчках вежди и изкривих устни в знак на възмущение.

[Адриана Коул]

Eто че Ади не успя да го удари. Това беше наистина точен удар, но Крис го спря като запали възглавницата. Тя подскочи назад и падна на дивана като видя падналата възглавница на паркета и малко се уплаши. Крис чрез съсредоточение спря огъня и се изпари ей така. Адриана отново се ядоса, че той отново го правеше. Че отново използваше силите си. Тя седна и започна да се оглежда за момчето, което се появи иззад нея и я притисна на дивана. Тя отново се изплаши и бавно отново падна в легнало положение на дивана. Крис я подсети за онова деръшче, което засадиха миналия път. Трябваше да го полива, но тя не бе в градът, за това просто не се чувстваше виновна.
- Брезсрамница?- каза тихо и го погледна по онзи начин, когато желаеше нещо. Отново размисли за това дръвче и до някаква степен може би и той беше виновен. И двамата бяха. Все пак това дръвче беше в градината на момчето.
- Я си помисли кой е безсрамник!- каза още по тихо на ушенцето му и изобщо не искаше да излизат от тази ситуация.
- В момента седиш върху мен, харесва ми изплаши ме, запали възглавницата, дръпна се от мен едно красиво младо момиче, което може би те желае за себе си и не си полял малкото дръвче!- каза и изброи всичко като му направи усмивка и му изпрати въздушна целувка. Точно сега се правеше на много интересна, но не искаше да става лошо.

[Крис Търнър]

Лежах върху Адриана и това изключително много ми харесваше.Сякаш не бях забелязвал до сега колко е съвършена...Усещах тялото й под моето,усещах сърцето й,което туптеше по-бързо от нормалното.Дори имах усещането,че чувствам как кръвта й се движи по вените.Бях застанал неподвижно,замислен,докато тя дишаше в лицето ми.Тя се престори,че кашля за да й обърна внимание и да се отърва от мислите си.
-Не си виждала лошата ми страна...-започнах да говоря като си поех дълбоко въздух.-Но ако наистина ме желаеш....нямам нищо напротив,макар,че ако баба ти разбере,че си била с мен сигурно ще повдигне хиляда обвинения..-усмихнах се и започнах да я гледам в очите.
Не знаех какво правя...направо си бях загубил ума!Нормално,всеки мъж би загубил ума си до такова красиво момиче,но аз...не можех да го направя!Тя едва ли го искаше наистина,може би просто го правеше от страх или...не знам.
-Виж,ако не ти харесва,трябва да ми кажеш...-отдръпнах се леко и погледнах към прозореца...

[Адриана Коул]

Aди го погледна игриво и му се усмихна. Може би наистина го искаше, но не знаеше какво ще стане след това. Ако после той я оставеше и изобщо да не и обръща внимание, да развалят приятелството си, заради това ако това се случеше Ади много щеше да страда и да се чувства виновна, но се надяваше ако го направи отново да са приятели. Когато бяха малки още т тогава може би тя го харесваше, но тогава беше наистина детска любв. Сега беше различно и повече го искаше. Той се отдръпна, а на нея и стана неудобно, защото знаеше, че той не изпитва нищо към нея освен приятелство. Не искаше никой да кара на сила, за това просто го попита направо.
- Искам го, но не знам дали ти го желаеш. Не знам какво ще стане за напред. Просто не искам да развалям приятелството си с теб. Ти ме рабираш на-добре от който и да било друг и не ми пука ако баба ми разбере.- каза итхичко на ухото му и го придърпа към себе си като отново той се залепи за нея.

[Крис Търнър]

След като чух думите й се почувствах по-добре....Тя го искаше,а за мен нищо нямаше да се промени,Адриана щеше да си остане същата за мен.А и какво можеше да се промени?Не можех да обичам,можех да мразя,а нямаше как да я намразя след това...
-Знаеш ли какво мисля...?-прошепнах в ухото й,заставайки с лице над нейното.
Момичето ме погледна въпросително и сложи ръце на гърба ми.
-Ами...-докоснах леко бузата й и се наведох.
Устните ми опряха нейните и се преплетоха,съединиха се-като едно цяло.Бях имал много момичета,но с никоя не съм се чувствал толкова...толкова добре и спокоен.Исках да внимавам с нея,защото дори така можех да я нараня без да искам.
-Е вече знаеш какво мисля.-изплезих се и се превъртях заедно с нея,така,че тя да е отгоре ми.-Защо не ми каза по-рано,не ти ли тежах?

[Адриана Коул]

Ади се усмихна когато той нежно я целуна и захаа дилната си устна. След малко тя се замисли над това, че той е демон и може би нямаше възможност да обича, а да мрази. Замисли се дали ще я намрази след това и дали ще я мисли за онези които постоянно спат с различни мъже. Можеше след това да остане той с ужасно впечетление от нея, но това за нея беше минимално вероятно. Те се обърнаха и Ади застана върху момчето. Погледна го и погали леко лицето му. Наистина не и беше лесно да крие всички тези години, че може бии малко си пада по него, но то че се изспусна или порсто така бе решила.
- Не ми беше лесно особенно когато ходихме на плаж и ти с твоето тяло просто понякога не се сдържах и не знам ти как не си рабрал, но постоянно те зяпах, когато ходехме там!- каза и се замся и го погледна.
Спомни си за тези моменти и наистина тогава той много я изкушаваше, но тя се сдържаше с малки изключения. Гледаше го така, че сякаш никога не бе видала плочки на коремчетата на момчетата на плаа, които бяха много по различни от Крис. различни в лошия смисъл- само се възплзва и не оценяват това което имат.

[Крис Търнър]

Изсмях се заедно с нея и сложих ръце на талията й.
-Винаги съм те подозирал за много неща,но да ме следиш на плажа,не съм си го и представял.-изправих се в седнало положение,така че тя остана да седи в скута ми.-Просто никога не съм си и помислял,че може да ме харесваш,мислех,че не съм твой тип...или не бях до преди една година.-свалих прилепналата по мене блуза и останах гол от кръста нагоре.-Е сега съм твой...-изплезих се и се отпуснах назад,придърпвайки я със себе си.
Нежно и бавно,гледайки я в очите,доближих лицето си до нейното и впих устните си в нейните.Имаше някакъв гланц или червило,не знаех какво,но вкусът определено ми хареса.Дори не исках да се отлепя от нея...
-Знаеш ли,че аз чак сега разбрах,че си толкова...секси..-усмихнах се,прекарвайки ръка през косата й.

[Адриана Коул]

Ади седна в скута на Крис. Тя постоянно пазеше хубавата си усмивка на лицето. която всъщност беше точно заради момчето, което я караше да се усмихва. Ади се засмя, когато той каза, че не си е помислял никога че тя го харесва. Наистина от една година чувствата на Ади се прооменха към положителни. Тя постоянно си казваше че всичко е възможно и точно в този момент беше времето за пореден път да го каже.
- Както винаги казвам няма невъзможни неща!- каза тихо и му намигна като отново се усмихна. Той свали тениската си, а Ади просто онемя от това изкушително тяло. Започна да гледа здравият му корем и плочките на него като докосна с пръста си корема му и го разходи по тялото му от горе до долу. Погледна към него и се се усмихна самодоволно. Той се доближи и устните му се залепиха за нейните. Преплети езичето си в неговото и се отдръпна леко. Тя се засмя на комплимента му тихичко и се усмихна гордо.
- Повярвай ми цял живот си знам че си скеси!- каза похвално и нежно отново го целуна като сложи ръката си на голото му тяло.

[Крис Търнър]

Беше толкова приятно,не исках всичко това да свършва,исках да остана вечно с нея,но знаех,че рано или късно всичко ще свърши.Единственото,което ми оставаше беше да живея за момента,а после да му мисля.
-Така ли..?-усмихнах се,а на лицето ми се изписа гордост.
Докато бях с нея времето летеше толкова бързо,че направо не беше за вярване.Когато се обърнах леко към прозореца,забелязах,че небето е станало оранжево-слънцето залязваше.Боже,скоро щеше да се стъмни,а тогава щеше да стане най-интересно.Знаех,че щом падне нощта,всички зли същества ще плъзнат по улиците на Лос Анджелес и по домовете на хората,а моят дом нямаше да е изключение.Дори мислих,че ще е един от най-посещаваните.
-Скоро ще стане късно,а ти още не си казала на баба си,че ще си с мен...-взех ръката й,която беше поставена на корема ми и я целунах.-Ще се притесни...-свалих потника й и започнах да я целувам по врата,слизайки бавно надолу...

[Адриана Коул]

Ади усети някакво притеснение в момчето сякаш някой ще нахлуе в къщата му, но не обърна особенно внимание. Тя наистина трябваше да каже на баба си, че ще остане с него, но точно в този момент никъде не и се ходеше. Той свали горнището и и започна да обсипва здравото и тяло сцелувки, а рпръстите на ръката му бяха преплетени в нейнит като нежно дръшаше ръката и. Погледна настрани и видя, че слънцето залязва. Може би наистина трябваше поне да се обади на баба си, но как да прекъсн този момент. Все пак реши първо да одитад до там, а после да се върнат и да продължат. Той нежно целуваше вратлето и , а а тя се бе загледала в него. Не не искаше да казва нищо, но се надяваше той да не усети притеснението в нея. Тя се усмихна още веднъж самодоволно и се доближи до ушенцето му.
- А аз никога не съм подозирала, че си толкова добър в отва!- каза искренно и се усмихна като го погледна въпросително.

[Крис Търнър]

-Сигурно се дължи на дългогодишния опит...-изплезих се и реших да сменя.
Обърнах я,така,че да е легнала по гръб и докато се наместваше си свалих панталоните.Доста е неудобно да си с панталон в такива моменти.Започнах да я целувам все повече и по-страстно и изведнъж се спрях.
-Не мога....-изправих се и сложих ръка на устните си.
Тя ме изгледа странно,сякаш съм убил някого.
-Знам,че жените не обичате да прекъсваме такива моменти,нооо....-намалих темпото на говорене.-Трябва...да...отидеш да кажеш на баба си,че си тук.-Адриана започна да казва нещо,но преди да промълви и думичка я прекъснах.-Сега!-усмихнах се и седнах до нея.-А през това време аз ще се погрижа за нещо.

[Адриана Коул]

Ади не успя да си обясни защо той прекъсна. Започна да си мисли, че мирише зле или и че проблема е в нея общо взето. Той каза, че тя трябва да каже, че ще трябва да каже на баба си за спането в Крис. Тя стана леко ядосана и отчаяна като взе потника си. Щеше да отиде, но колкото иблизо да беше тя се страхуваше след като Крис каза, че е застрашена. Извърна поглед към него и го погледна въпросително като леко се възмути. Оправи горнищвто си, от което се виждаше част от здравото и коремче и го загледа.
- Няма смисъл! Виж все едно това не се е случвало.. ясно!- каза тихо и го погледна в очите притеснена.
- Мисля, че ще е по-добре да спа в нас!- каза и взе чантата си и реши че трябва да тръгва.

[Sponsored content]