Re: The Night Bar /16+/

[Ромън Пиърс]

Завлече ме на дансигна без да я карам на сила и започнахме да танцуваме. След това сподели, че не го прави в тоалетните.. Умсихнах се и каза:
-Еми да ти кажа.. може би е малко от моята магийка.. - след тези думи се доближих до нея и допълних:
-Или много ти се искаше да пробваш бог? - след това я целунах и допълних:
-Споко.. мен не ме притеснява мястото, важното с кой е.. нали така? - и й намигнах, като продължих да танцувам с нея в ритъма..

[Alex Stewart]

Свъсих вжди и казах:
-От твоята магийка?-засмях се.Ударих го леко и го целунах.
Продължихме да танцуваме и да се забавляваме.Ромън се оказа доста добро момче.Преди дасе запознаем имах чуството че е просто някой който си търси секс и ибича да съблазнява жени.Но някак си това впечатление се изпари.
-И аз така мисля.-усмихнах се и го погледнах.

[Ромън Пиърс]

Целунах я и казах:
-А знаеш ли кое е най-интересното... Даже не съм си използвам магията срещу теб, а само за защита от теб - след тези думи я погледнах и попитах:
-Явно не съм те пленил с много магия, а със сексапил - и се усмихнах.. Погледнах я сериозно и допълних:
-Трябва да го повторим..

[Alex Stewart]

Продължавахме да танцуваме и да си разговаряме.
-А защо за защита от мен?Толкова ли съм страшна?-засмях се и сложих на гърдите му.
Какво подяволите правех аз не бях такава.Не се разнежвах толкова лесно.Вдигнах глава и го погледнах.
-Мда определено трябва да го повторим-усмихнах се.

[Ромън Пиърс]

Прегърнах я нежно и казах:
-Не защото си страшна, а защото си секси и лесно омайваш.. - след тези думи я погледнах и казах:
-Ако ти си страшна.. то... аз съм страшилище - после се засмях и попитах:
-Ти какво мислиш? Не смяташ ли че си омайваща?

[Alex Stewart]

Той ме прегърна нежно и каза:
-Ако ти си страшна.. то... аз съм страшилище.Ти какво мислиш? Не смяташ ли че си омайваща?-попита ме той?
Погледнах го и премислиг отговорът си.
-Ми не се мисля за такава.-засмях се.

[Alex McNamara]

Писна ми да седя в къщата си.Бях дошла да разгледам.Излязох.Разхождах из тесните улици на града докато не съзрях бара.Замислих се...исках ли да продължа със стария си живот...нали щях да ставам примерна...редовното"Мамка му ! Едно питие няма да ми навреди ! " отново мина през съзнанието ми...а и вече беше късно за промяна на решението.Бях се запътила към бара.

Влязох и затърсих бара с очи.След по-малко от десет секунди бях там с водка в ръка.Водка.Любима моя.
Обърнах се и започнах да оглеждам хората,да наблюдавам какво казва езика на жестовете...Много безлични и пияни хора...нито един,който имаше душа,не и в момента.Отегчена се върнах обратно в нормалната си позиция - с лице към бармана и продължих да пия.

Водка,любима моя.

П.п : Като ще пишете сценарии за софт порно поне ме предупреждавайте да слагам 16+ :lol:

[Ромън Пиърс]

Песента свърши и заедно с Бела се отправихме към бара. Там беше застанало и друго красиво създание, което отпиваше от водката си. Протегнах се и взех уйскито, след което подадох това на Бела. Отпих от моето, оставих чашата и казах:
-Е?? Аз май ще си ходя, защото имам работа, но.. по-късно може да се видим - целунах ръката на Бела и тръгнах към изхода

[Alex McNamara]

Е...вече бях изпила 3.Близо до мен минаха някакви хора,но не си направих труда да погледна за какво става въпрос.Реших,че ми е време да се махна от там...когато стигнах до изхода се обърнах за последен път и отново поех по тесните улици на града.

[Атланта Бекет]

Поредната бяла линия бе изчезнала някъде в ноздрите й и я бе омаяла хубавичко, достатъчно, за да направи много глупости, но какво да се прави. Атланта Бекет не намираше себе си за много пропаднала, все пак, за вампир, което й носеше известна доза безсмъртие, смяташе, че е съвсем нормално от време на време да разпуска по този начин. Хвана се за облегалката на дивана в сепарето и се изправи без особено много проблеми. Проправи си път между тълпата и излезе навън пред нощния бар. Бръкна в джоба на коженото си яке и извади кутия с цигари и запалка. Пое дима и го издиша безгрижно, загледана в далечината на улицата, сякаш очакваше някого, но всъщност не бе така, освен ако не бе забравила.
Усещаше как хормоните бушуваха в нея. Проклетите, проклети хормони, които вече тридесет години не я оставяха да диша спокойно.

[Tyler Hawkins]

Какво правех тук?! Добър въпрос. Смислен. Който искаше и отговор, но в момента не бях способен да дам такъв. Поне не и разумен. Аз бях що годе съвестен гражданин и не си падах по шумните и наблъскани с хора места, но днес бях в настроение и се реших да отида в бар. Едно питие щеше да ми се отрази добре. Две също. А за три вече бях абсолютно сигурен! От време на време имаш малко нужда от почивка, нали?! Е, аз исках своята днес. Тази вечер де. Нямаше значение.
Тези мисли бяха нахлули в съзнанието ми, когато минавах по една съвсем обикновена улица. На която обаче се случи да има бар. Късмет.
Тръгнах към входа, вадейки цигарите от палтото. Да, палто! Не успях да си намеря яке. В магазините имаше много, но не можех да си се представя в нито едно от тях и затова взех палто. Много умно, няма що.
Само че не намерих запалката си. Сигурно я бях забравил някъде. Видях едно момиче отсреща, което също държеше цигара. Може би щеше да ми заеме своята. Приближих се до нея и се опитах да не изглеждам плашещо, което обаче бе трудно постижимо, като се има предвид, че цял ден бях спал.
- Имате ли огънче?

[Alex Stewart]

Е,както си и знаех седях си вкъщи с книга в ръка и скучаейки.Реших да се наконтя и да изляза някъде.Нямаше да правя същата грешка като преди.След като приключих с приготовленията излязох от нас и закрачих по улиците на Виена.Доакто вървях забелязах някакъв бар.Влязох вътре и и се насочих към бара.Малко трудничко,но с доста усилия успях да се добера.Огледах се наоколо и видях Тайлър с някакво момиче.Не исках да ги прекъсвам затова си поръчах едно уиски и зачаках бармана да ми го донесе.След около минута момчето ми подаде чашата ми и аз отпих.Седнах на един свободен стол и кръстосах крака.

[Атланта Бекет]

- Заповядай.- каза Атланта без да затормозява главата си с учтивост.- Търсиш ли компания?
Протегна ръка и щракна със запалката срещу цигарата му, изчаквайки го да се приближи с милиметър, за да попадне в огънчето. Беше се облегнала на стената на сградата до бара и по погледа й определено си личеше, че не е особено трезва- бе замъглен и постоянно реещ се на някъде без определен предмет на наблюдение. Зениците й бяха толкова малки, въпреки че навън бе тъмно, че почти не се виждаха и се губеха в синевата на очите й.
Не беше особено сигурна, че ще успее да запази доброто си равновесие, но щеше да се опита на всяка цена да се държи съвсем прилично... все пак, намираше мъжа срещу себе си за изключително привлекателен тип с добре сложено тяло и красиво лице.

[Tyler Hawkins]

Напоследък не ми вървеше с цигарите. Или тях ги нямаше или огъня. В този случай второто. Може би бе знак да се откажа... да бе, друг път. Явно просто трябваше да си нося по резервна кутийка или запалка. Кибритът също вършеше работа, но отнемаше повече време. Изнервях се когато не можех да си запаля клечката. Аз ли бях виновен, че вятърът духаше срещу мен?! Не можеше ли просто да се обърне в другата посока?! Все аз го правех!
Попита ме дали искам компания. Изглеждаше ми леко пийнала, но това си бе съвсем нормално за бар. Като се замисля и аз трябваше да наваксам с питиетата...
- Може. - влезнахме вътре. Докато оглеждах бара, забелязах Бела на един стол. Явно и на нея и трябваше малко забавление. Така бяхме ние отчаяните, мислехме, че алкохолът ще оправи всичко. И наистина го правеше.
- Хайде там. Мисля, че видях познат. - казах на момичето до мен. Всъщност... бях забравил да се запозная с нея. - Аз съм Тайлър. - издокарах някаква извинителна усмивка. - А ти си...

[Атланта Бекет]

Атланта се поклащаше в ритъма на музиката, докато вървеше редом с Тейлър. Тя бе не просто пияна, дрогата също играеше своята роля в случая и това сякаш само я правеше още по- лесна плячка за някой лешояд. Преди близо тридесет годинки бе станала плячка на такъв лешояд и затова сега бе вампир, хич не я притесняваше, че може да стане същото, но с различни последствия.
- Атланта.- усмивката й се разля моментално и тя протегна ръка, за да се здрависа с партньора си.- Какво ще пиеш?- попита го, докато се облягаше на бара и сядаше предпазливо.
Загледа се във фигурата му и прехапа долната си устна изкушена, но прибра хормоните си в задното джобче и се окопити до колкото това бе възможно.

[Адриана Коул]

Адриана излезе от хотела си. Имаше среща с един нейн познат, който одтана с доста лошо впечетление от срещата им. Тя обясни всичко на онзи мъж, който уж и не приятел и ве1е стигна до детето. Това с детето не било възможно и може би от ревност мъжът избяга. Ади се изуми от това и реши да се поотпусне малко като тръгна от онова задънено ресторантче към някакъв бар. Стрелна се към огромния надпис и бутна леко стъклената врата. Влезе и се огледа за свободно местенце към бара. Забеляза едиб свободен стол до някакъв мъж и малко нахално тръгна натам. Седна на стола и си поръча водка на барамнът който няколко пъти се загледа в диколтето и и намигна, но Ади не мислеше да се дава на този жест от страна на татуирания и гнусен за нея човек. Погледна мъжът до себе си и леко се усмихна като вече беше забелязала питието си пред нея.

[Дженифър Уайт]

Навън се стъмваше.Настъпваше нощта,любимото ми време.Е,щом настъпи,значи е време за лудеене.
Не бях много гладна,за това първо отидох в нощния клуб.
Влязох и ми се хареса силната музика,която звучеше вътре.
Седнах на бара и си поръчах веднага мартини.
След минута бармана ми го подаде и отпих една огромна глътка.
До мен седеше русо,симпатично момиче:
- Хей!Как е..? - попитах я.

[Селест]

"Стана вечер,луната се появи и на мен ми се допи."
След тази мисъл се засмях.Станах от дивана и се облякох.След като бях готово изпих една банка кръв и излязох.
Тръгнах към нощния бар и стигнах за секунди.
Влязох и се насочих към бара.Поръчах си едно уиски с лед.Бармана сложи питието пред мен и аз ко поех в ръката си и отпих една голяма глътка от питието.
- Хей!Как е..?
Чу се от едната ми страна и се обърнах.
-Здравей,ами скучно .. при теб?
Отгговорих на момичето.
-Аз съм Селест, на кратко Сел..
Предстаних се .

[Дженифър Уайт]

-Аз съм Дженифър.На кратко - Джен. - усмихнах се на момичето и си подадох ръката,за да се здрависаме.
Взех отново чашата си,но този път изпих питието си на екс.
-Мхмм.. - издадох онзи звук,който винаги издавам когато пия или ям нещо хубаво.
-Колко хубаво беше ... - заговорих за мартинито,което вече липсваше в чашата.
-Още едно! - казах и намигнах на хубавичкият барман.
-Е,разкажи ми нещо за теб. - обърнах се към нея и й се усмихнах.

[Селест]

Изпих останалото на екс и въздъхнах.
-Ами стара съм, но не ми личи ,нали ..
Засмях се.
-Видяла съм много ,направила съм много и сега правя почивка от историята ,може да напиша книга ..
Замислих се и отпих от питието което бармана постави пред мен.Оставих чашата пред мен.
-А ,сега си ти !

[Дженифър Уайт]

Направих изумена физиономия.
-Стара?Честно?...На колко си? - засмях се.
-Впрочем...надуших те.
-Знам,че си вампир. - погледнах я и се усмихнах лукаво.
Взех току-що оставената чаша пред мен и я надигнах отново.
Алкохола не ме хваща лесно.
-А сега съм аз..
-Добре.Значи аз няма да крия годините си.На 365 съм.Млада съм,даже бих казала доста млада.Но това няма значение. - усмихнах се отново.

[Доминик Уест]

Скуката ме убиваше,а и в нас нямаше много какво да се прави освен да се спи,да се яде и да се гледа телевизия и още други неща.Облякох едни дънки и една тениска и излязох от нас.Бързо стигнах до бара отворих вратата и когато започнах да крача видях толкова много красиви дами,че чак се изкушавах да не изневеря на Ариадне.Седнах на бара и си поръчах Уиски с лед.Бармана ми го сипа и ми го донесе изпих го на екс и си поръчах още като погледа ми се спря на едно момиче.
-Здравей сладурано.-Усмихнах се.

[Дженифър Уайт]

Днес отново дойдох в нощният клуб.Тук ми харесваше и винаги си изкарвах забавно,независимо в каква компания съм.
Още от влизането си,се запътих директно към бара.
Огледах хората на бара от дясната ми и лявата ми страна.Погледът ми спря върху някакъв супер секси мъж.Видях,че ме гледа,но нищо не казах.
Поръчах си чисто уиски.След миг от едната ми страна чух нечий думи:
-Здравей сладурано.
Не погледнах кой е.Сигурно е поредния пияница,който сваля мацки в клуба.
Но пък ми беше любопитно и се обърнах след няколко секунди.
-Здрасти. - поздравих онзи сладък тип.

[Доминик Уест]

Отидох до нея и и прошепнах:
-Кукло искаш ли да дойдеш с мен?-Отдръпнах се и и се усмихнах като повдигнах вежди.
Тя беше вампир и по погледа и разбирах,че не е девствена.
Приближих се до нея и погледнах бармана който се беше възбудил от самия външен вид на момичето.
Накарах го да отиде и да се прободе.
-Какво ще кажеш?-Попитах

[Дженифър Уайт]

-Кукло искаш ли да дойдеш с мен? - дойде при мен и ми го прошепна.Усмихна ми се непознатия.
Зачудих се къде ли иска да отидем и защо.
Той беше демон,но какво от това?
-Какво ще кажеш? - попита ме демона.
-Ами къде искаш да ходим? - погледнах го перверзно.Досетих се къде иска да отидем,но за всеки случай го попитах.

[Sponsored content]