Re: The Night Bar /16+/

[Tyler Hawkins]

Какво правех тук?! Добър въпрос. Смислен. Който искаше и отговор, но в момента не бях способен да дам такъв. Поне не и разумен. Аз бях що годе съвестен гражданин и не си падах по шумните и наблъскани с хора места, но днес бях в настроение и се реших да отида в бар. Едно питие щеше да ми се отрази добре. Две също. А за три вече бях абсолютно сигурен! От време на време имаш малко нужда от почивка, нали?! Е, аз исках своята днес. Тази вечер де. Нямаше значение.
Тези мисли бяха нахлули в съзнанието ми, когато минавах по една съвсем обикновена улица. На която обаче се случи да има бар. Късмет.
Тръгнах към входа, вадейки цигарите от палтото. Да, палто! Не успях да си намеря яке. В магазините имаше много, но не можех да си се представя в нито едно от тях и затова взех палто. Много умно, няма що.
Само че не намерих запалката си. Сигурно я бях забравил някъде. Видях едно момиче отсреща, което също държеше цигара. Може би щеше да ми заеме своята. Приближих се до нея и се опитах да не изглеждам плашещо, което обаче бе трудно постижимо, като се има предвид, че цял ден бях спал.
- Имате ли огънче?

[Alex Stewart]

Е,както си и знаех седях си вкъщи с книга в ръка и скучаейки.Реших да се наконтя и да изляза някъде.Нямаше да правя същата грешка като преди.След като приключих с приготовленията излязох от нас и закрачих по улиците на Виена.Доакто вървях забелязах някакъв бар.Влязох вътре и и се насочих към бара.Малко трудничко,но с доста усилия успях да се добера.Огледах се наоколо и видях Тайлър с някакво момиче.Не исках да ги прекъсвам затова си поръчах едно уиски и зачаках бармана да ми го донесе.След около минута момчето ми подаде чашата ми и аз отпих.Седнах на един свободен стол и кръстосах крака.

[Атланта Бекет]

- Заповядай.- каза Атланта без да затормозява главата си с учтивост.- Търсиш ли компания?
Протегна ръка и щракна със запалката срещу цигарата му, изчаквайки го да се приближи с милиметър, за да попадне в огънчето. Беше се облегнала на стената на сградата до бара и по погледа й определено си личеше, че не е особено трезва- бе замъглен и постоянно реещ се на някъде без определен предмет на наблюдение. Зениците й бяха толкова малки, въпреки че навън бе тъмно, че почти не се виждаха и се губеха в синевата на очите й.
Не беше особено сигурна, че ще успее да запази доброто си равновесие, но щеше да се опита на всяка цена да се държи съвсем прилично... все пак, намираше мъжа срещу себе си за изключително привлекателен тип с добре сложено тяло и красиво лице.

[Tyler Hawkins]

Напоследък не ми вървеше с цигарите. Или тях ги нямаше или огъня. В този случай второто. Може би бе знак да се откажа... да бе, друг път. Явно просто трябваше да си нося по резервна кутийка или запалка. Кибритът също вършеше работа, но отнемаше повече време. Изнервях се когато не можех да си запаля клечката. Аз ли бях виновен, че вятърът духаше срещу мен?! Не можеше ли просто да се обърне в другата посока?! Все аз го правех!
Попита ме дали искам компания. Изглеждаше ми леко пийнала, но това си бе съвсем нормално за бар. Като се замисля и аз трябваше да наваксам с питиетата...
- Може. - влезнахме вътре. Докато оглеждах бара, забелязах Бела на един стол. Явно и на нея и трябваше малко забавление. Така бяхме ние отчаяните, мислехме, че алкохолът ще оправи всичко. И наистина го правеше.
- Хайде там. Мисля, че видях познат. - казах на момичето до мен. Всъщност... бях забравил да се запозная с нея. - Аз съм Тайлър. - издокарах някаква извинителна усмивка. - А ти си...

[Атланта Бекет]

Атланта се поклащаше в ритъма на музиката, докато вървеше редом с Тейлър. Тя бе не просто пияна, дрогата също играеше своята роля в случая и това сякаш само я правеше още по- лесна плячка за някой лешояд. Преди близо тридесет годинки бе станала плячка на такъв лешояд и затова сега бе вампир, хич не я притесняваше, че може да стане същото, но с различни последствия.
- Атланта.- усмивката й се разля моментално и тя протегна ръка, за да се здрависа с партньора си.- Какво ще пиеш?- попита го, докато се облягаше на бара и сядаше предпазливо.
Загледа се във фигурата му и прехапа долната си устна изкушена, но прибра хормоните си в задното джобче и се окопити до колкото това бе възможно.

[Адриана Коул]

Адриана излезе от хотела си. Имаше среща с един нейн познат, който одтана с доста лошо впечетление от срещата им. Тя обясни всичко на онзи мъж, който уж и не приятел и ве1е стигна до детето. Това с детето не било възможно и може би от ревност мъжът избяга. Ади се изуми от това и реши да се поотпусне малко като тръгна от онова задънено ресторантче към някакъв бар. Стрелна се към огромния надпис и бутна леко стъклената врата. Влезе и се огледа за свободно местенце към бара. Забеляза едиб свободен стол до някакъв мъж и малко нахално тръгна натам. Седна на стола и си поръча водка на барамнът който няколко пъти се загледа в диколтето и и намигна, но Ади не мислеше да се дава на този жест от страна на татуирания и гнусен за нея човек. Погледна мъжът до себе си и леко се усмихна като вече беше забелязала питието си пред нея.

[Дженифър Уайт]

Навън се стъмваше.Настъпваше нощта,любимото ми време.Е,щом настъпи,значи е време за лудеене.
Не бях много гладна,за това първо отидох в нощния клуб.
Влязох и ми се хареса силната музика,която звучеше вътре.
Седнах на бара и си поръчах веднага мартини.
След минута бармана ми го подаде и отпих една огромна глътка.
До мен седеше русо,симпатично момиче:
- Хей!Как е..? - попитах я.

[Селест]

"Стана вечер,луната се появи и на мен ми се допи."
След тази мисъл се засмях.Станах от дивана и се облякох.След като бях готово изпих една банка кръв и излязох.
Тръгнах към нощния бар и стигнах за секунди.
Влязох и се насочих към бара.Поръчах си едно уиски с лед.Бармана сложи питието пред мен и аз ко поех в ръката си и отпих една голяма глътка от питието.
- Хей!Как е..?
Чу се от едната ми страна и се обърнах.
-Здравей,ами скучно .. при теб?
Отгговорих на момичето.
-Аз съм Селест, на кратко Сел..
Предстаних се .

[Дженифър Уайт]

-Аз съм Дженифър.На кратко - Джен. - усмихнах се на момичето и си подадох ръката,за да се здрависаме.
Взех отново чашата си,но този път изпих питието си на екс.
-Мхмм.. - издадох онзи звук,който винаги издавам когато пия или ям нещо хубаво.
-Колко хубаво беше ... - заговорих за мартинито,което вече липсваше в чашата.
-Още едно! - казах и намигнах на хубавичкият барман.
-Е,разкажи ми нещо за теб. - обърнах се към нея и й се усмихнах.

[Селест]

Изпих останалото на екс и въздъхнах.
-Ами стара съм, но не ми личи ,нали ..
Засмях се.
-Видяла съм много ,направила съм много и сега правя почивка от историята ,може да напиша книга ..
Замислих се и отпих от питието което бармана постави пред мен.Оставих чашата пред мен.
-А ,сега си ти !

[Дженифър Уайт]

Направих изумена физиономия.
-Стара?Честно?...На колко си? - засмях се.
-Впрочем...надуших те.
-Знам,че си вампир. - погледнах я и се усмихнах лукаво.
Взех току-що оставената чаша пред мен и я надигнах отново.
Алкохола не ме хваща лесно.
-А сега съм аз..
-Добре.Значи аз няма да крия годините си.На 365 съм.Млада съм,даже бих казала доста млада.Но това няма значение. - усмихнах се отново.

[Доминик Уест]

Скуката ме убиваше,а и в нас нямаше много какво да се прави освен да се спи,да се яде и да се гледа телевизия и още други неща.Облякох едни дънки и една тениска и излязох от нас.Бързо стигнах до бара отворих вратата и когато започнах да крача видях толкова много красиви дами,че чак се изкушавах да не изневеря на Ариадне.Седнах на бара и си поръчах Уиски с лед.Бармана ми го сипа и ми го донесе изпих го на екс и си поръчах още като погледа ми се спря на едно момиче.
-Здравей сладурано.-Усмихнах се.

[Дженифър Уайт]

Днес отново дойдох в нощният клуб.Тук ми харесваше и винаги си изкарвах забавно,независимо в каква компания съм.
Още от влизането си,се запътих директно към бара.
Огледах хората на бара от дясната ми и лявата ми страна.Погледът ми спря върху някакъв супер секси мъж.Видях,че ме гледа,но нищо не казах.
Поръчах си чисто уиски.След миг от едната ми страна чух нечий думи:
-Здравей сладурано.
Не погледнах кой е.Сигурно е поредния пияница,който сваля мацки в клуба.
Но пък ми беше любопитно и се обърнах след няколко секунди.
-Здрасти. - поздравих онзи сладък тип.

[Доминик Уест]

Отидох до нея и и прошепнах:
-Кукло искаш ли да дойдеш с мен?-Отдръпнах се и и се усмихнах като повдигнах вежди.
Тя беше вампир и по погледа и разбирах,че не е девствена.
Приближих се до нея и погледнах бармана който се беше възбудил от самия външен вид на момичето.
Накарах го да отиде и да се прободе.
-Какво ще кажеш?-Попитах

[Дженифър Уайт]

-Кукло искаш ли да дойдеш с мен? - дойде при мен и ми го прошепна.Усмихна ми се непознатия.
Зачудих се къде ли иска да отидем и защо.
Той беше демон,но какво от това?
-Какво ще кажеш? - попита ме демона.
-Ами къде искаш да ходим? - погледнах го перверзно.Досетих се къде иска да отидем,но за всеки случай го попитах.

[Доминик Уест]

-Хмм ами ти сами се досети сладкишче.-Погледнах я и прокарах ръка по бедрата и.
Тя ме погледна перверзно и я се приближих като я взех на ръце и я закарах в тоалетната.
Сложих я на мивките и я облегнах на огледалото.Започнах да целувам жадно врата и.
Отново прокарах ръка покрай бедрата само,че от вътрешната страна усещах,че е мокра.
-Май си доста възбудена.

[Дженифър Уайт]

-Хмм ами ти сама се досети сладкишче. - прокара ръката си по бедрата ми.Това ми хареса.
Още веднъж го погледнах перверзно и той ме взе на ръце.Закара ме в тоалетната и ме сложи на мивките.Допрях се до огледалото.Той целуваше врата ми,а аз само се наслаждавах.
Отново докосваше бедрата ми,но от вътрешната страна.
-Май си доста възбудена. - каза той.
Засмях се.
-Ами май...
Сложих ръцете си на неговите рамене.

[Доминик Уест]

Започнах да дразня нейната женственост като проникнах в нея с две пръстчета и се усмихнах перверзно.Започнах да си играя с клитора и като продължавах да прониквам в нея.Тя стенеше а аз бях възбуден доста при това.Разкъсах рокличката и и започнах да ближа зърната и като със свободната ръка дарявах другата и приятелка със ласки.Извадих пръстите си от нея и и подадох да опита от своя вкус.
-Хайде малката.
Казах перверзно а след това разкопчах панталоните си.

[Дженифър Уайт]

Той проникна в мен с два пръста.Това не го очаквах.Но ме възбуди много.Стенех първо бавно и тихо,а после вече високо.
Разкъса роклята ми,а аз му казах:
-Хей,можеше и да я съблечеш.Не,остави,не ми пука.
Започна да ближе зърната ми,а аз направо изгарях от възбуда.
Усетих как извади пръстите си от мен.
-Хайде малката. - подаде ги да опитам.
Първо ми стана малко гнусно,но после го погледнах перверзно в очите и ги лапнах.Облизах ги от долу до горе,като правех палави движения върху пръстите му.
Видях как той започва да разкопчава панталоните си.
-О!Супер! - казах само това.

[Доминик Уест]

Усмихнах се лукаво,бях толкова възбуден,че проникнах в нея яростно и бързо започнах да се движа с бавни движения като от време на време забързвах темпото.Подсмихнах се и я целунах страстно.
-Ммм ще менакараш да полудея малката.-Отново я целунах като захапах доланата и устна а от нея започна да тече малка струя кръв а аз я изсмуках беше толкова вкусна.Излязох от нея и приклекнах с езиче започнах да прониквам в нея.

[Дженифър Уайт]

Той накрая проникна в мен.Изстенах доста силно,че оглуших цялото помещение.
- Ммм ще менакараш да полудея малката. - целуна ме страстно,като захапа долната ми устна и от нея потече кръв.Той я изсмука,а аз направо щях да полудея от удоволствие.
Излезе от мен и започна да прониква в мен с език.
Направо виках вече.Беше толкова добър.Е,все пак секса с демони си беше винаги върховен.Никога не съм срещала демони,които не са опитни в тази част.
Както си беше долу,аз плъзнах ръцете си по косата му и започнах леко да го дърпам.Но не чак да го скубя де.

[Доминик Уест]

Тя викаше а това ме възбуждаше още повече.ПОдсмихнах се отново и я поставих да легне на земята въхру частите от роклята и на пода беше мръсто затова беше върху дрехи.Проникнах оново в нея с моя приятел а езичето ми си играеше със едното и зърно.Изгукаш нещо в ухото и се засмях проникнах отзад и я погледнах,тя изстена а аз се усмихнах и спрях нейните викове с страстни целувки.
-Невероятна си.-Изстенах силно и проникнах рязко в нея.

[Дженифър Уайт]

Вдигна ме и ме сложи на вече разпокъсаната рокля от него да легна,защото долу на пода беше мръсно.
Проникна отново в мен и започна да си играе със зърното ми с езика си.
Обърна ме и проникна отзад.Аз отново викнах,но той спря виковете ми със страстни целувки.
-Невероятна си. - каза той,като изстена.
-И ти. - казах задъхано.

[Джейсън]

Влезнах в първия бар който ми се мерна пред очите и още щом успях да стигна до бара, седнах и си поръчах един силен бърбан.Исках да се отпусна леко и да се позабавлявам, защото от няколко дни бях в тотален застой...а не исках да продължавам.Питието ми пристигна бързо и аз се завъртях с лице към барплота отпивайки бавно от чашата си.Хъм...прекрасна благословена течност...имах чувството, че не бях пил по хубав бърбан.бе божествен и нямаше да се задоволя само с една чаша...Исках още и още...
След като доизпих чашата си, поръчах още и се завъртях за да огледам за някой интересен човек...или същество.Погледа ми се спря на едно момиче, което също бе седнало на бара.не далеч от мен, само на няколко места разстояние...Подместих се и седнах до нея, като се усмихнах, но тя явно бе умислена в нещо.
-Нека бърбана бъде по две.-казах на бармана и погледнах към момичето, което вдигна глава и ме видя.
-Надявам се да не преча.Търсех си компания и...тя ме намери.-казах аз, усмихвайки се широко и когато скоро питиетата бяха пред нас, аз отпих от своето, не преставайки да я гледам...

[Изабел Монтагю]

Изабел Монтагю бе една изключително разкрепостена млада дама, с която бе възможно да се направи всичко при малко по- висока сума от тарифата й. Иначе всичко си вървеше по план... или на час, или на оргазъм. Случваше се да вземе и малко по- ниско от предполагаемото, ако клиента й се оплачеше наистина достоверно. За щастие, тези случаи бяха толкова рядко, че Изи почти не ги помнеше. Сводника й не можеше да признае, че не е задоволила някого, просто защото шансът това да стане беше нулев. Бе красива до ядрото на всяка клетка и едва ли имаше много неща, които не умееше, а ако се появеше някое, бързо усвояваше техниката му и след малко практика ставаше почти ненадмината.
Извъртя се към източника на мъжкия глас, чиито думи очевидно бяха предназначени за нея. Това накара косата й да се развее и няколко кичура случайно застанаха пред лицето й. Нежните й, бели пръсти ги отместиха и им намериха място назад при останалата коса. Усмихна се ведро и някак заговорнически на мъжа до себе си. Пое чашата в ръката си и я вдигна като за наздравица.
-Обикновено би ти излязло доста соленичко, но понеже днес не съм на работа, извадил си късмет- засмя се Изи и допря ръба на чашата си в неговата с един звън, който извести наздравицата.

[Sponsored content]