Re: The Night Bar /16+/

[Джейсън]

Усмихнах й се и отпих отново от питието, погледа ми се плъзна по лицето й, а след момент и по тялото й, което бе разположено на стола.Не се виждаше много, но това което ме интересуваше не бе в тази колона.Изрязаното деколте привлече погледа ми като магнит и за момент просто зяпах в него, когато след малко продължих да я оглеждам най нахално.Всъщност не смятах действията си за нахални...все пак какво толкова, нали?Не мислех че би имала против...а й не ми пукаше особено.
-Не си падам късметлия, но може би това ще се промени...-казах аз, отново връщайки поглед на лицето й.беше красива, но...имаше нещо в нея, което сякаш предупреждаваше...може би онази дума "соленичко"?Ха, определено си падах по солени и пикантни храни.О, това бе смешно, как от секси момичето до мен минах на храни?Може би сега бе време за нещо друго и определено не за ядене...
-Как е името на работещото момиче, което сварих в обедна почивка?-попитах аз, като се облегнах на бара и отново отпих от чашата си.Отново я бях пресушил и просто я побутнах назад към бармана за да я напълни, без дори да отделям поглед от нея.не исках да изпускам нито една нейна реакция, защото в нея имаше нещо, което ме караше да не я изпускам от поглед.Сякаш всеки момент щеше да изкара детонатора и когато разкъса горнище и вместо да разкрие гледката която си представях ще покаже достатъчно експлозив че да взриви града.Хъм като се замисля и на експлозивите и на гърдите й бих реагирал почти еднакво...с отворена уста и перверзна усмивка...

[Изабел Монтагю]

-Името ми може да бъде както поискаш, но за протокола...ей така- Изабел- отговори тъмнокосата.
Отговора й бе придружен с лек, но не подигравателен, а по- скоро искрен смях. Ситуацията я забавляваше по един особен начин, който й доставяше удоволствие. Можеше да се закълне, че на два пъти улови погледа му по тялото си. Сякаш го местеше не особено незабележимо от очите й върху гърдите й, които бяха притиснати една към друга от прилепналата тениска с дълбоко деколте и гол гръб. Изабел и без това притежаваше стегнат, добре оформен бюст влизащ перфектно в сутиент с чашка "Д". Гръдната й обиколка често привличаше погледи. Въпреки че тялото й бе слабичко и стройно, такива гърди определено не изглеждаха пошло на нея.
Изи преметна крак през другия си, кръстосвайки ги, което накара и без това късите й, бели панталонки да разкрият копринената кожа на едното й бедро, с лек златист загар, който я правеше още по- примамлива. Прокара пръст по ръба на деколтето си, но не нарочно, макар и доста сексапилно. Това се бе превърнало в нещо като навик на красавицата и се проявяваше доста често. Обичаше да го нарича професионално изкривяване.
-Сигурна съм, че обедната почивка е достатъчно дълга за забавления от всякакъв род- допълни Изабел и отпи малка глъдка от спиртната напитка.

[Джейсън]

Погледа ми се плъзна по пътя по който мина пръста й и може би ме делеше само крачка от това да да остана с отворена уста и минути наред да зяпам в деколтето й.Може би бяха просто гърди, но сега не исках да виждам други...Като се замисля май са едни от най-прекрасните които съм виждал, ако не най-прекрасните..не, не, сещам се за едно момиче от глутницата, боже...все още ми се завърта главата.Странно как отново се отнесох в мисли, този път бяха малко по оправдани...сравнявах гърди...
След момент усетих че бе кръстосала крака и погледа ми слеза и надолу към тях, когато вече чашата преля...Мамка му това бе секси!Определено исках да си поиграя с тези бедра.Ако отново ще им слагам оценка, нека бъде...5, 50 в седнало положение.Когато видим как изглеждат когато са в действие, може и да вдигна оценката..., но за сега е просто пет и петдесет.
Преди да усетя я гледах отново в очите, а ръката ми бавно се озова на коляното, като плавно се плъзваше по бедрото й.
-Какви забавления ти се правят...Туку виж съм някой джин и изпълнявам желания.-усмихнах се аз и повдигнах чашата си, като отпих отново от нея и я върнах на мястото й, не отделяйки поглед от Изи..

[Изабел Монтагю]

- Аз пък определено не съм феята на зъбките- засмя се Изабел и положи ръка върху неговата, приплъзвайки я още по нагоре.- Затова...предполагам, че сме настроени на една вълна забавления.
Пръстите на Джейсън напипаха свивката на бедрото й и той определено можеше да усети, че неговата дама не носеше бикини, въобще каквото и да е долно бельо. Не й бе за първи път да не носи такова. Смяташе носенето на бельо за чисто богохулство. То стягаше и обикновено завършваше на парцали в кофата в апартамента на някой незадоволен от жена си мъж, жаден за малко мръсотийки с непозната, готов да даде спестяванията си за прекрасен оргазъм, траещ не повече от пет- шест секунди. О, богове, колко платежоспособни можеха да бъдат такива мъже, които иначе не биха могли да сменят десет годишната си трошка, наречена от тях кола с проблемни съставни части.
Изи се подсмихна заговорнически на сексапилния мъж пред себе си. Притежаваше умерено мускулесто тяло, достойно за бог на разврата. Докосването на пръстите на големите му ръце, макар и толкова невинно, я караше да настръхва и да й се иска да разтвори крака и да го пропусне между тях. Нима някъде се намираше жена, която би отказала на пленителния му, светъл поглед, оказващ влияние на въображението на Изи, подтикващ го да се развихри в мръснишка насока.

[Джейсън]

Пръстите ми бяха прекрасно изненадани, когато не намериха и следа от бельото й, което ме караше да започвам все повече да се възбуждам.Първо това с пръста, после онези изкусителни бедра..., а сега и това?Хъм май умело целеше да ме вкара в леглото...Като се замисля аз нямах нищо против, дори май ми оставаше малко и сам щях да я вкарам там...
прокарах езика си по устните, като се мъчех да изкарам ръката си, но тя сякаш вече не ме слушаше и се качваше все по нагоре и нагоре по бедрото, бавно минавайки от вътрешната страна.изведнъж просто застина там, настанила се между краката й, здраво закрепила се за едното бедро.
Имах чувството, че всеки момент просто ще се предам...исках я, исках я още тук и сега.Обмислях просто да я придърпам и да разтворя тези изкусителни бедра, но май не бе от най гениалните ми идеи и просто я оставих на заден план.Може би трябваше да се махнем от бара и...определено да махна ръката си от там защото вече не се контролирах.Възбудата ми се покачваше с всеки момент и исках само ръката ми да продължи нагоре без да спира и да ме мъчи или просто да се махне.Късно...бях я изгубил, вече не се биеше на моя страна...вече не.
-Какво ще кажеш да потанцуваме, а?Не ми се стои на бара...и определено искам да видя някои други движения от твоя страна...-казах аз, все още гледайки я в очите и не помръдвайки ръката си.Като се замисля, май бих предпочел да видя тези нейни движения на пилон...определено щяха да ми харесат...

[Изабел Монтагю]

Изабел се изкикоти тихичко. Реакцията на мъжът срещу нея искрено я забавляваше, но и караше хормоните й да се разбошуват като на незадоволена тийнейджърка, която просто си умира някой да качи крак на нечие рамо и да усети онези приятни тръпки от секса. Поведение, крайно нетипично за Изи, но сякаш това ни най- малко не я притесняваше. Излъчването на Джейсън бе толкова ярко, забавно и приятно. Имаше чувството, че я залива порив да се подчини на всички негови прищявки, но и да си открадне същото количество удоволствие. Макар и да бе проститутка, и това да бе в разрез с всякакви разбирания за тази професия, почти винаги полагаше своето удоволствие нарад с това на партньора си. За нея сексът бе начин... средство да бъдеш удовлетворен от живота си поне по време на акта. Колко сатанинско, би казала майка й, но за щастие или нещастие, семейството на Изабел вече не фигурираше сред живите.
Изправи се от мястото си бавно, с няколко съблазнителни движения. Това я накара да се притисне в ръката на Джейсън, нещо, което й хареса и ума й с мъка накара крайниците й да се помръднат и тя да се отдръпне. Запъти се към дансинга с походка като на котка, привличаща не един мъжки и женски поглед. Обърна се към бара само, за да повика Джейсън с пръст, който после се плъзна между устните й. Облиза го някак лакомо. Задвижи тяло в такт с музиката. Дупето й изглеждаше толкова добре, движещо се в този ритъм. Подсмихна се на Джейсън и отново го повика.

[Джейсън]

Усмихнах се потвърдително и сякаш току що бяхме сключили голяма сделка със замесено голямо количество хероин и отивах да си получа дрогата...Бавно станах от мястото си и се плъзнах плавно към нея, като след само момент се озовах зад нея.Тялото ми също се задвижи, но може би много по-малко от нейното, като само се полюшкваше и ръцете ми бавно я придърпаха към мен, заключвайки се на корема й.усещах как телата ни се трият едно в друго и това ме възбуждаше толкова много, че в момента бих се лишил и от гледката която в момента да си призная беше несравнима.Имах перфектния изглед към цялото й тяло или поне към онези части които не се докосваха до тялото ми.Трябва да призная че тя имаше красиво и сексапилно тяло...не срещах често жени който да изглеждат хем секси, хем някак нежни...А тя определено имаше и такава страна.Не знам кая част преобладаваше, но определено ме караше да желая да я имам.А в допълнение, имаше нещо което ме навеждаше на мисълта че щях да я имам.сякаш не бе толкова трудно, сякаш и тя го искаше...Не бях много сигурен, особено когато не можех да разсъждавам трезво поради долепеното й до моето тяло и няколкото обърнати за бързо чашки.И все пак, ако не искаше точно това, което и аз желаех, нямаше да бъде тук, нали?Хъм тотално се обърках, май ми се загубиха няколко минутки, а?Стиснах очи и разтърсих глава като я придърпах още повече към мен и вече усещах че не само аз знаех за възбудата си.Може би това бе една част която не харесвах особено, но пък тя бе в допълнение на всичко останало...

[Изабел Монтагю]

Изабел Монтагю цялата настръхна, когато бе плътно придърпана към Джейсън. Ясно усещаше възбудата му и сякаш това я караше да се навлажнява от самата възбуждаща мисъл. С две елегантни танцови движения се обърна с лице към Джейсън. Притисна се плътно в нея. Отърка бедро в неговото и измърка тихо в ухото му, когато усети члена му опрян в нея. Единствено факта, че възбуждаше така този божествено изглеждащ мъж, караше краката й да се подкосяват.
-Като че ти харесва?- въпросително попита Изи.
Близна игриво ухото му и захапа меката му възглавничка. Ръцете й палаво се движеха по гърдите и раменете му, но без да се спират някъде конкретно, сякаш нямаха определена цел, към която да се стремят и всичко това бе толкова невинно. Компаньонката се загледа в очите на Джейсън, които бяха така кристални, че имаше чувството, че може да потъне в тях без време. Неистово й се прииска да бъде негова, да си намери място между мускулестите му ръце в една силна прегръдка поне за малко. А желанието й сякаш разкъсваше гърдите й, карайки я да се притиска към него все повече и да търси постоянната му близост.

[Джейсън]

Усещайки тялото й допряно в моето, мислех само как да й кажа че тук не е най подходящото място на което да се "опознаем".Ръцете му се преместиха на кръста й, придърпвайки я към мен, а дясната се плъзна нагоре по гърба й, приближавайки главата й към мен.
-определено,...но може би би ми харесало някъде другаде... с по-малко хора, например.-прошепнах в ухото й и за момент се замислих дали да не последвам примера й, но се отказах и просто зачаках отговора й.Исках да приеме и по бързо да се усамотим, защото имах чувството че не мога да се владея повече.Самата идея че бе толкова близо и толкова...прелестна...ме караше да я желая дори още повече.
Като се замисля май не е имало друга, която за толкова кратко време да привлече така интереса ми...или има?Не, не, нямаше.Така съм налитал само и единствено на някой пласьор на дрога...Хъм колко удобно щеше да си имам пласьор с такова божествено тяло...Тогава не бих бил сигурен заради кое от двете го търся-дрогата или сексапила, който излъчваше...А Изи определено имаше предостатъчно, че да ме накара да я желая толкова силно и толкова...на момента.

[Изабел Монтагю]

- Колко си нетърпелив- въдъхна Изабел, но й личеше колко е съгласна с идеята му.- Където пожелаеш ще отидем... само да се махнем от тук.
Сякаш му се молеше да я вземе на мига. Да, точно това правеше, но използваше корено различни думи от тези, които й идваха на ум и смяташе така и така да използва. Сърцето й се бе разтупкало бързо като на птичка, изразяващо нетърпението на тялото й да бъде докоснато от неговото, да почуввства Джейсън в себе си. Тази мисъл й коства равновесието в известна степен. С огромни усилия не падна в краката му, това щеше да бъде кулминацията на тийнейджърското й държание, което покрай днешния й партньор нямаше край и нямаше скороо да има край.
Облиза долната си устна и хвърли жаден поглед към тялото на Джейсън, спря го на панталона му, а после го върна отново на очите му. Обърна се с гръб към мъжа. Притисна дупе в него и го радвижи леко, колкото да усети колко бе възбуден, а усещането й хареса. Хвана ръката му и я плъзна от кръста към бедрата си. Накара два от пръстите му да се плъзнат между краката й по дъното на белите панталонки. Влагата бе пропила през плата и можеше да се усети.
- Усещаш ли какво ми причиняваш?- попита го Изи с премрежен поглед.

[Джейсън]

Усмивката ми веднага се покачи на лицето когато усетих влагата пропила в плата на долнището й.Явно не само аз изгарях от желание да я имам.В момента дори не можех да мисля както трябва, но успях да промълвя нещо от вида на "Ами ти на мен" и отново притиснах таза си към нея, карайки я да усети възбудения ми член, който сякаш всеки момент се готвеше да скочи в панталонките й.Хъм не бе лоша идея, а?По бързо да махне тези пречки наречени дрехи и да ме накара да изпитам удоволствието което в момента потисках неуспешно.
-Къде искаш ти?-попитах аз като хвърлих един предизвикателен поглед към лицето й, което сега виждах една наполовина.Може би бе известна загуба, но пък нямаше значение, когато усещах тялото й долепено до своето...
Ръката ми понечи да се покачи на горе, но просто не исках да я махам от там.Пръстите ми бавно я погалиха и съвсем лениво се заизкачваха нагоре към предната си позиция, когато се спряха на хълбока й и тялото ми се задвижи съвсем леко, карайки нейното да го последва, а минутка по късно се отдръпнах съвсем малко и я завъртях, така че да зърна очите й.
-Е, къде отиваме?Като гледам не само аз съм нетърпелив, така че няма смисъл да губим повече време, а?-намигнах й и се усмихнах широко, помисляйки за предстоящите събития, които определено биха ми харесали много повече от танца с нея...

[Изабел Монтагю]

Мислите на Изабел се вихреха сякаш в унисон с танца, но определено бяха несвързани в правилен ред и й отне доста време, за да осмисли думите му и да измести еротичните представи, които се вихреха в съзнанието й, за да успее да му отговори. Набързо премисли възможностите за места, където биха могли да отидат и се спря на дома си. Просто само това успя да набележи като напълно прекрасен избор, щом Джейсън предпочиташе да се разкара от тук. Иначе Изи бе известна с похотливостта си и с факта, че бе склонна да се изчука с някого и на централния площад на Виена, стига това да й донесеше несравнимо удоволствие, така че един клуб едва ли би я притеснил.
С мъка се отдръпна от Джейсън и го поведе към изхода без да губят време, просто не можеше да си позволи да чака още. Всяко отъркване в еректиралия му член я караше да полудява, да бъде нетърпелива да го усети в себе си, трудно се одържаше да не му налети още сега и тук. Прекрачи прага на бара и усети вечерния въздух, лъхнал я някак внезапно и приятно, но в никакъв случай не укроти хормоните й. Изи притисна Джейсън към стената до входната врата и се отърка в тялото му по особено неприличен начин.
- Най- добре да се отправим към вкъщи- леко задъхано предложи Изабел и отново се отдалечи.
Вдигна ръка и спря първото такси, което се появи по шосето.

[Edvard Targaryen]

Странен черен мотор спря пред нощния бар. Малката група отпред бързо се отдръпна, виждайки свирепият поглед на собственика му. Белите кичури покриваха по-голямата част от лицето му, но очите му изкряха заплашително.
Ед влезе в заведението и се отправи към бара. Имаше нужда от бира и фас, както и от една добра престрелка. Цяла вечер обикаляше улиците, но не можа да си намери подходяща жертва. Нали улиците на Виена бяха пълни със свръхестествени създания? Къде по дяволите се бяха скрили?! Барманът го гледаше изпод вежди, готов да го изхвърли и при най-малкия намек за проблеми.
- Бира. Голяма. - отвърна с най-скапания си немски Ед, за да не му задават въпроси.
Пистолетът му гадно се беше впил в задника му. Свали якето си и откри двете си изцяло татуирани ръце. Медальонът се клатеше над ризата му, хипнотизирайки няколкото хлебарки. Щеше ли да се случи нещо интересно най после? Музиката бумтеше яростно, останалите гости на заведението се смееха шумно... Идваше му да ги гръмне всичките.

[Freaky]

Никога не съм предполагалa в какво ще ме превърне животът, никога не съм предполагала, че ще бъда такава - точно като тези, който най-много мразя... Сега ще стана такава, каквато никой не е мислил, че бих могла да бъда.
Излязох навън. Валеше, но какво да се прави?!? И времето e шибано! Косата ми приличаше на слама, гримът ми бе размазан по цялото лице, дрехите ми бяха подгизнали, и усещах студенината по кожата си, и за капак, краката ми умело се давеха в обувките ми. Улицата бе безлюдна и продължавах да си тананикам поредната любима песен вървеейки към бара. Поне дъжда ме успокояваше...
Стигнах в бара, най-накрая. Имаше хора, но не бе с пълния си капацитет. Седнах на бара и изчаках онзи лентяй бармана да дойде. В момента ми се пиеше само нещо алкохолно, и ако онзи не ми го донесеше, щеше да съжалява... Набързо огледах с какво разполагат и бързо избрах.
- Космо! - заповеднически казах аз. Онзи ме изгледа от глава до пети. - И по-бързо! - допълних, след като най накрая се зае с питието ми. Пак се моташе, но такъв ми бил късмета. В крайна сметка получих питието си и отпих голяма глътка.

[Edvard Targaryen]

Е, на това му се казваше подход с бармана. И то от някой преплувал маратон. А тъпото копеле мълчеше и изпълняваше, сякаш беше някаква аристократка. Тъпи австрийци. Шибаната глезла беше седнала близо до него и изглежда беше решила да го включи в клуба на русалките, защото щедро споделяше локвата изсипала се върху нея. Русолявата й коса бе прилепнала по главата й, гримът й се стичаше на вади, ала носът й заемаше завидни висини.
- Хей, бармана, добави и един камшик към поръчката. - подвикна Ед - На принцесата и се играе.
Мразеше надутите кучки, а тази се пръскаше от самолюбие. Обърна се към него и нагло го огледа.
- Какво? Не одобряваш? Но, моля те...

[Freaky]

Не ми стигаше нещастието, ами сега и публика! Първо дойде едно момиче, което за мое щастие само ме огледа, а след това цъфна и един момче, което беше седяло до мен, просто сега го бях забелязала. По маниера му можех да се закълна че е долнопробен човек. Поглъщах големи глътки от коктейла, искрено се надявах че ще ме хване, дори и малко. Коментар относно пиенето ми - поредната клиширана реплика... Какво да се прави такъв ми бил късмета!
- Не, не одобрявам, изненадан ли си? А Вие не ми помагате особено - ядосах се аз. Нямах вид на нормално същество прогизнали дрехи, ужасна коса, грим под всякаква критика... а реплика от този вид бе способна да ме изкара извън нерви особено в последните няколко дни, но какво са ми виновни другите... - Все едно, аз съм Фрийки, не ми е много приятно да се запознаем, но наздраве- надигнах чаша аз.

[Edvard Targaryen]

Посетителите на заведението почнаха да се обръщат в тяхната посоко. Някой леко и непринудено, но други си ги зяпаха открито. Поредните мижитурки търсещи зрелищен сблъсък. Дали това ги караше да излизат всяка вечер? Очакването да се натъкнат на нещо интересно, но не и да си го създадат сами. Готови да подсвиркват на правилните места, да се засмеят дружно в нечия вреда. А него причисляваха към изметта на обществото.
Изгаси цигарата си и веднага запали нова. Димът непрестанно излизаше от ноздрите му, закривайки чертите на лицето му. Надигна бирата си, но осъзна, че бутилката е празна "По дяволите".
- Хей, бармана, донеси ми още една. Изглежда Фрийки има нужда от компания. - И демонстрирайки най-чаровната си усмивка, издекламира - Едвард Таргариен, на вашите услуги.
Няколко от мъжете в непосредствена близост избухнаха в смях, но смразяващият поглед на Ед им запуши устите. Забавлението си беше изцяло за него.

[Freaky]

Добре че нямаше късмета да каже нещо за алкохола ми, и точно този алкохол щеше да се озове на ризата му. Единствения начин да си реша проблемите бе като пия. Усмивка?!? Какво си мисли този? Аз съм пред нервен срив, а този ми се усмихва...
- Е, Едвард,- "Що за извратено име?" помислих си аз - защо си толкова загрижен за човек като мен?- лично аз не бих заговорила човек с моя външен вид.
Ед имаше сивкави очи* което му печелеше някакви точки, но начина по който си носеше косата му сваляше два пъти повече. Установих че и моята чаша е празна и викнах лентяя да я допълни.


* видях че на една снимка Max Krieger е с такива очи и затова...

[Edvard Targaryen]

Изглежда Фрийки обичаше да пие в големи количества. Но какво ли алкохолно съдържание имаше в тези префърцунени коктейлчета. Честно казано започваше да му доскучава в този глупав бар, а девойката не беше толкова податлива на злобните му коментари.
- Да ме е грижа... малко вероятно. - каза смирено той и стана от стола си. Изпи на един дъх останалото количество бира т.е. цялата бутилка, хвърли намачкана 20-чка на бармана и се обърна отново към събеседничката си. - Какво ще кажеш за разходка, Барби?
Ед я погледна право в очите, очаквайки да реагира като всички останали - смразени от пустощта и омразата в тези два ледника.

[Freaky]

Не бил грижовен човек, хах! Колко ми е писнало от такива НЕгрижовни, че направо не е истина.
- Разходка? - повторих репликата му умишлено. Какво ли си мислеше Ед, че наще са ми се скарали, или че някаква си кифла ме е ядосала? Господи, това което преживявам, по скоро което се опитвам да преживея, не се случва на всеки 18годишен, е все пак от доста време бях на толкова. Нямах намерение да му отговарям, но не ми се стоеше в мълчание и то в този бар - Окей... - най накрая вметнах аз.
Тъкмо свърших с умствената си тирада, и хвърлих няколко банкноти в лицето на бармана.
Дано не му минава през акъла да ми посегна, иначе щях да му стъжна животеца.
Излязохме от бара, и се обърнах към него:
- Накъде?

п.с. Аз лягам, ще пиша утре, а ти направи пиши на новото място (:

[Дейлиан Бийст]

Необеспокоен, неизтормозен, Дейлиан крачеше в късните часове на нощта, търсейки място, където да седне, да пийне по едно и може би да се заговори с някого, но къде ли? Демонът премина Burger King, KFC, но това не бяха заведения, които го изкушаваха. Беше им се нагледал последните години, затова сега търсеше някой бар, в който да не му се метне някое мъниче, играещо на Истина или Предизвикателство и целта е да го заговори. Тази игра вече му играеше по нервите.
-Ето го!-каза Дейл наум, когато видя високо светещата табела The Night Bar. Без да мисли, той се засили и влезе вътре. Имаше много хора, повечето от които на дансинг-а, но Дейлиан се запъти към бара. Там нямаше много хора, затова той бързо си намери място и седна. Поръча си един двоен скоч. Сигурно това беше питието, което не беше пил от отдавна-15 години може би. След като бармана му донесе питието, Дейлиан се обърна. Към него вървеше момиче с една особена, загадачна, тайнствена усмивка. Внезапно му се прииска тя да се заговори с него. Искаше да разбере нещо, каквото и да било за нея.

[Настя]

Не че си нямах в работа, но просто нямаше нищо интересно за правене. На кой ли му се занимава с избягали затворници в петък вечер?
Минах през нас и взех бърз душ. Изсуших се набързо и облякох един смъкнат потник и първите дънки които видях е гардероба. Разнесох малко гланц по устните си, наметнах се с коженото яке и се изкачих на 12см. токчета.
Заключих вратата и се качих в колата и потеглих към центъра. Нямаше много трафик и стигнах сравнително бързо. Паркирах успоредно пред един бар и слязох от колата. Не се страхувах че вятъра ще ми развали прическата, защото тя не бе кой знае какво.
Влязох в заведението с високо вдигната глава и моята любима дяволита усмивка. Имаше хора, но повечето бяха станали да танцуват. Отправих се към бара и се зарадвах че Алексей е на работа.
- Привет Настя! - поздрави ме той на родния ми език.
- О.. Алексей.. Что делаешь? - много се радвах че има няколко човека в града с които можех да си говоря на руски. Поговорихме малко и седнах на бара. - Донеси ми едно мартини моля те. Спасибо!
Огледах се. До мен стоеше младо момче което се бе загледало в мен, и не сваляше погледа си от лицето ми. Стана ми неловки и го заговорих:
- Извинете, познаваме ли се?

[Sponsored content]