Барселона - 2009 година

[Ariadne Bloodrose]

Барселона определено беше моя приказен град.. Обожавах да идва тук,особено в кафенетата. Сега обаче реших да се поразходя малко. Стигнах до двореца в Барселона,беше меко казано приказен,а фонтаните бяха истинска радост за малките деца. Аз все още се смятах за малко дете макар че бях доста старичка.. Все пак..
Седнах до едно красиво момиче,което седеше до фонтана и се оглеждаше. Започнах да си играя с водата беше студена,а навън беше толкова топло.. Лятно време.
Погледнах момичето усмихнато :
- Прекрасен ден.. нали? - усмихнах се отново.
- Как се казваш? - попитах мило,нямаше защо да се държа грубо.

[Адриана Коул]

Мамчето и детето и бяха на гости на братовчедката на Ади в Барселона. Ади не за първи път ходеше там. Беше ходила пет или шест пъти, но наистина това местенце много и допадаше. Тя и Али излязоха от къщата в която бяха отседнали и тръгнаха към двореца, който Адриана обожаваше да гледа. Хвана Али за ръка и стигнаха до голямото местенце. Ади седна на една пейка, а Али обикаляше около фонтана. Тя я следеше много добре с поглед. След малко едно приятно момиче седна до нея.
- Али ела тук!- каза първо на детенцето си и се върна наразговора с красивото момиче.
- Да най-приятния ден за разходка!- каза и се усмихна.
- Аз съм Адрияна!- представи се и подаде ръка за да се здрависат.

[Алисия]

Аи и майка и бяха на почивка в Браселна или по-точно на гости на близки орднини на двете мадамки. Ади реши, че им трябва малко разходка и поведе Али към един огромен дворец, който Али видя и се загледа. Започна да обикаля огромния дворец, който мислеше че е на принцеси и се усмихваше като пъхаше от време на време ръката си във фонтана. След малко тя беше извикана по име от майка си и бего тръгна към нея като видя едно момиче седнало до нея.
- Здравей како!- каза миличко тя и се усмихна като се покатери на пейката и седна между двете момичеа.
- Аз съм Алисия!- пресдтсави се и се усмихна като започна да си играя с косата на момичето.

[Ariadne Bloodrose]

Грейна усмивка върху лицето ми когато видях че момичето има дъщеря и тя приличаше на ангелче като нея.
- Аз съм Ариадне.. - казах и на двете усмихнато. погледнах млаката сладурана и леко й щипнах бузката :
- Я виж каква принцеса си. това тук да не е твоя дворец? - засмях се и погалих леко главата й,а след това погледнах Адриана.
- Сладуранки сте.. На колко е красавицата? - обожавах малките деца.
- От къде сте? - те бяха хора усещаше се.

[Адриана Коул]

Moмичето се представи на Адриана и на малката Али. Казваше се Ариадне. Естествено на Али това име и беше трудно за запомняне и малко се учуди, а Ади повтори името няколко пъти в главата си.
- Али слънчице ще кажеш ли на какичката на колко си годинки?- каза я погледна като вдигна вежди и я изчака да си помисли. Обърна поглед към момичето, което си личеше че обича малките деца.
- От Ню Йорк! А ти?- попита като започна да говори на момичето на ти не на вие.

[Алисия]

Али послушно се облегна назад и се усмихна на доброто и мило момиче пред нея. Името и беше доста сложно, за да го изрече Али за това просто се усмихна и и казваше- како. Тя я щипна леко по бузките, а Али се засмя и се облегна на рамото на майка си като погледна огромниия дворец. Замисли се и си каза, че това е нейния дворец. Та тя беше наистина мъничка ссамо за кукли и дворци мислеше в момента. Показа на милото момиче на име Ариадне и му каза с пръсти, че е на две годинки.
- Две!- каза сладичко и извади малките си зъбки.

[Ariadne Bloodrose]

Усмихнах се на сладураната.. Беше още малко ангелче.
- Ами.. трудно е да се каже.. Местя се от град на град.. Лесно научавам езиците. - усмихнах се,а след това се засмях.
- А ти.. пазиш ли се? Има доста лоши същества и то не само тук. - те бяха хора,а малкото ангелче беше още много малко за да се пази само.
Погледнах сладураната и погалих леко главата й.

[Адриана Коул]

Ади я погледна някакси изненадана и наистина незнаеше какво говори. Или по-точно за какво говори Ариадне. Какви лошо същества. Бащата на малката такъв ли беш. Запита се и мислите и секаш щяхада пръснат галвата и, но тя наистина знаеше, ч съществуваат само онези сещаства вамирите на които тя за сега не беше попадала или само така си мислеше.
- Може ли да ми дадеш пример за такива същества?- каза въпросително и я погледна подозрително като издърпа леко към себе си Али и зачака отговора на момичето.

[Алисия]

Алисия погледна сините очи на момичето и се загледа за известно време в тях като усети в майка си някакво притеснение. Защо тя така се стресна, когато Ариадне говореше за просто някакви същества. Али нямаше ни най малка представа за какво говорят двете красавици, но каза нищо просто се сви в майка си като се загледа в водата във фонатана. Тя видя, че момичето изважда от чантата си телефона си, а на малката Али това и стана интересно. телефонът беше голям и наистина доста скъпичък.
- Како мое ли да видя ?- попита и се отмести към Ариадне и се загледа в екрана на телефона и гледаше реакцията на какичката.

[Ariadne Bloodrose]

Усмихнах се на малкото момиченце и й подадох телефона.
- Ако искаш.. можеш да си пуснеш музика или да разгледаш снимките.. Ето от тук.. - започнах да й показвам най-старателно,тя беше доста умно ангелче и заочна да се занимава с телефона.
- Ади,ако мога така да ти казвам, искам да ти кажа че трябва да внимаваш много.. да пазиш малкото ангелче. - приближих се близо до ухото й и казах :
- Съществуват вампири,демони,ангели.. хибриди.. върколаци.. Богове,като мен.. - погледнах я. Леко се усмихнах.
- Не всички са толкова добронамерени към хората.. Ако един В. е гладен няма да се интересува че тя е малка. - надявах се да знае за какво говоря.

[Адриана Коул]

Тя я изслуша и се стаписа, когато каза последните си думи. Погледна Алисия и се усмихна, но в главата и представите бяха, че някакъв вампир я захапва за вратът, Ето и този момент веднаага се изпари, защото точно сега не сикаше да мисли за най-гадните неща които могат да се случат на някой. Замисли се за думата хубруд. Никога не бе чувала това. Да не беше смесено същство от всички тези. Сега беше момнта да попита. Ами бог какъв бог на какво. тя повярва на думите и защото наистина момичето ги аза много убедително.
- Какво представляват хибридите?- попита вес още замислена и погледна към Алисия.

[Алисия]

Али взе телефона на моичето и започна да разглежда някакви картинки. Имаше най-различни от пеперудки до едни хубави какички. тя направи прилика между каката на снимката и видя, че на снимката е ссамата Ариадне. Показа снимката на момичето и видя как тя шушука нещо на майка и.
- Как това ти?- каза с въпросителен тон и се усмихна като заплете ръката си в тази на каката. Тя наистина обичаше някой да се отнася мило към нея за ттова отвръщаше или с целувка или хващаше еди си кой за ръката.

[Ariadne Bloodrose]

Целунах малката по бузката и казах :
- Да,аз съм.. тук съм в Париж.. често ходя там,защото едно време моята майка,която не познавам е живяла там. - усмихнах се леко,а след това погледнах Ади.
- Бог съм на войната.. А хибрид е смеска между две същества. Примерно Ангел и вампир и детето им е хибрид. По някой когато е намесен човек и още нещо детето е или хибрид или е представител на едната раса.. - усмихнах се.
- Баща ми е Бог,а майка ми е била смъртен. Аз съм представител само на едната раса.. - дадох най-близък пример със себе си.

[Адриана Коул]

Тя се замисли и погледна Алисия. тя беше ли човек. Може би Доминик не е бил човек. Започна да си трупа бесброй мисли в галвата и да се чуди какъв.
- А тя е човек нали?- попита я като я погледна и след това посочи Али.
- Имаш дете?- каза въпросително и се обленг назад като не можа да и преминат половината неща през галвата. как отглеждаше това дете тя.

[Алисия]

Али беше дочула нещо за някакво дете. Пгледна напред и се замисли къде е то. Остави телефона на пейката и се усмихна на Ариадне, която говореше за някакви същества на майката на Али.
- Како къде е твоето дете?- каза и се усмихна като седна в майка си с лице към Ади и започна да оплита пръстите си в косата и.

[Ariadne Bloodrose]

Усмихнах се леко,когато се сетих за моята принцеса.
- Казваше се Вайълет.. Приличаше на баща си.. Той не знаеше че аз родих и.. заедно с баща си я отглеждах,но.. после разбрахме че е много болна,опитахме се да й помогнем по всякакъв начин.. Странно,нали? Има толкова много начини за всяко същество,но за нея явно нямаше шансове.. Тя сега е при ангелчетата горе. - усмихнах се леко.
Ник,не знаеше за това,може би никога нямаше да го срещна за да му кажа..
- Може би малката сладурана.. ако бащата не е бил човек по-късно ще развие някакви умения.. Съществуват и хора със способности.. - усмихнах се отново.

[Адриана Коул]

Ади усети съжеление към Ариадне и и стана наистина гано за случилото се. Али също бе нежелано дете, но ако Ади не беше казала на Дминик за нея сега едва ли двете ще са в това положение. Той наистина много има помогна, не само с грибте си но и с нещата свързани с парите.
- Съжелявам за случилото се!- каза възпитано Адриана и си предстви думите на Ариадне с нейното дете. Нямаше как да изтърпи всичко това и в представите си щела вече да е мъртва. Също така се замисли и за това относно Али, ако наистина баща й бне бе човек тя може би наистина щеше да има някаква способности, но нещо яи човъркаше отвътре, че това може да се случи съвсем скоро.

[Алисия]

Този разговор нещо накара Али да се замисли за баща си. Майка и и бе разказвала за него, но детските и мисли които бяха че тя се вози с бащаси након бързо се ипзриха от съзнанието и отново погледна любопитно към Ариадне. Тя не можа да резбере под израза, че дъщеря и вече е на небето при ангелчетата затова попита. Това от страна на Ари щеше да бъде до някаква степен гадно, защото все пак не беше лесно да говориш за мъртвото си дете.
- Како тя какво прави там?- попита каката и погледна към небето и посочи всички птички в небето които летяха над тях.

[Ariadne Bloodrose]

- Ами.. играе си с ангелчетата. - усмихнах се,а след това се засмях и щипнах бузката й.
- Просто внимавайте и двечките.. - погледнах часовника си,закъснявах,а баща ми сигурно ме чакаше.
- Аз обаче ще трябва да тръгвам.. Баща ми сигурно вече ме чака и е ме убие. - засмях се и прегърнах малката,а след това и Ади.
Подадох телефонният си номер и й казах че може да ме потърси по всяко време.
Запътих се към мотора си и отпраших към баща ми.

[Sponsored content]