Re: Ню Йорк, януари, 2006 година

[Адриана Коул]

Тя го погледна и усети как една сълза падна по бузата и. Преплете ръцете си през косата му и го гледаше като знаеше, че вече не може да трае. Щеше да се опита още малко да мине номера с развалената храна, но беше наистина неуверена, че това ще свърши работа.
- Ще си почина и утре ще съм прекрасно!- каза и се усмихна леко като веднага изтри сълзата от бузата си. Той я погледна въпросително и станно. Ади все едно беше луда, но знаеше че ако му каже ще стане лошо. Той няма да иска детето, а тя наистина искаше много това детенце.
- Виж ъм..- каза и се замисли като го гледаше право в очите.

[Доминик Уинтър]

- Моля те, Ади, наистина се притеснявам за теб, не трябва да ти се случва каквото и да било лошо.- почти проплака Доминик.- Хайде де, изплюй камъчето.
Изправи се малко и пое лицето й отново в шепи. Устните му се доближиха до нейните. Целуна я леко и нежно сякаш целувка беше полъх на вятъра. Прегърна Адриана. Ръцете му се пъхнаха под дупето й, вдигна я и я накара да седне на масата, а той се настани на стола, между краката й. Пръстите му се заразхождаха по бедрата й, докато чакаше отговор.

[Адриана Коул]

Той я целуна нежно и я сложи да седне на масата. Ето щеше да изплюе камъчето. Той погледна ръцете му, които шареха краката й. спря ръцете му на едно място и сложи ръцете си върху неговите. Усеи как сърцето и което щеше да се пръсне от притеснение. какво трябваше да очаква след това. Незнаеше нищо, но сега мислеше да му каже, защото Доминик наистина може би беше в настроение преди тя да го притесни с нейните прови. Погледна го и отметна назад един кичур от тъмната си коса.
- Доминик...- каз тихо името му и си пое въздух като усети сълзите по лицето си.- Аз съм...- замълча да за 15 секунди и погледна надолу.
- Бременна!- каза тихо и го погледна стреснато.

[Доминик Уинтър]

Челюстта му се стегна. Мозъка му започна да действа на бързи обороти, за да премисли колко пъти след като бе спал с нея бе излизала по нощите и се бе прибирала като след секс. Отговора бе николко, а пък през деня обикновено бе с нея на разходка или просто в апартамента. Това не беше хич добре. Значи детето бе негове. Браво, Доминик, сега ще ставаш и баща, излезе в ума му хапливата мисъл.
Той си пое дълбоко въздух и го издиша рязко.
- Искаш ли да направиш аборт?- попита я съвсем спокойно Доминик, така сякаш я питаше от чисто любопитство.

[Адриана Коул]

Адриана го погледна плахо и махна ръката от неговата кат избърса сълзите от лицето си, които се стичаха по бузите и. Много добре тя чу въпроса му, но не каза нищо докато той след малко отново не повтори въпроса си. Погледна надолу и поклати отрицателно глава и не го погледна, защото просто не искаше да вижда може би желанието което го нямаше e за това дете от страна на Доминик. Тя бе решила, че няма да маха детето и не искаше абсолютно никой да я разобеждава. Погледна го и поклати глава още веднъж в знак на отрицание, че няма да прави аборт.
- Не не искам! Искам това дете!- каза и отново една сълза падна по лицето.

[Доминик Уинтър]

- Добре, запази го, но никой да не разбира, че аз съм бащата и да знаеш, че аз нямам намерението да го призная за свое дете.- сви рамене Доминик.- А и още нещо...раждането на демонско дете е изключително болезнено, можеш пак да си помислиш какво би направила, малка Ади.
Изправи се, разроши косата й и тръгна към вратата съвсем спокойно. Пресегна се и взе якето си. Обу маратонките и се спря преди да натисне дръжката на вратата.

[Адриана Коул]

Адриана усети спокойствие в Доминик и как той малко се опита да я накара да премахне детето. Колкото и думите му да я караха да се чувства зле и ненужна не искаше да губи к*раж и да се размеква. Тя стана от масата и последва момчето, което се готвеше да излезе. Беше чула нещо за някакъв демон. Започна да се чуди и не си обясняваше какво има предвид Доминик.
- Доминик какъв демон?- каза плахо и се спря пред него като зачака отговор на въпроса и. Нищо не знаеше за тези същества какво имаше предвид той. Адриана започна да мисли от друга стрна. Може би щеше да се предаде и да направи аборт, но за нея беше не вярващо да постпи така.
- Може ли да ми обесниш без да се нервим?- зададе още един въпрос като усети как Доминик малко се изнервя.

[Доминик Уинтър]

- Какъвто демон чу, Ади, аз съм демон, така че детето ти ще има демонски ген...има ли значение?- попита я той през смях.- Детето ще се развие за отрицателно време в утробата ти. След три месеца ще бъде по- силно от тб самата, ще те разкъсва, наранява, може дори да сложи край на живота ти. Ще се нахрани с всичката ти енергия и най- вероятно няма да се събудиш.
Доминик сви нехайно рамене и тихия му кикот отново се разнесе из помещението. Явно въобще не му пукаше. Нейна си беше работата дали иска да го запази или не... дали й се умира или й се живее съвсем нормален живот.

[Адриана Коул]

Адриана се ядоса на сумите му или по-точно на него и стегна ръцете си като прибра пръстите си и сви юмруци. Да и Доминик реши чак сега да и спомене за това. Ако не оживеше дали Доминик щеше да се грижи за детето. Започна да мисли като мислеше че ще се пръсне от недоволство.
- И ти реши чак сега да ми кажеш?- извика в лицето му като капките напираха отново да паднат от очите й. Започна да мисли какво е чувството детето ти да е по-илно от теб,а ти да умираш от болка и по цял ден да се гъриш. За миг помисли, че е по-добре да се откаже, колкото и да иска това създание. Не и пукаше какво ще бъде просто искаше да го има. Тя усети, че момчето изобо не му пука за нея и гнева в нея започна още повече да нараства.
- Очевидно е, че не ти за детето, а още по-малко за мен!- продължи да вика, но този път малко накрая на изречението намали тона си и отново усети огромна бокла в корема си. Лицето и беше в сълзи. Отпусна ръцете си и е плъсна надолу по стената като сви краката си и започна да държи корема си и да пъшка от болка.

[Доминик Уинтър]

Бледите му пръсти пуснаха дръжката на вратата и я затвориха отново. Демона се извърна бавно, обвзет от първична ярост, която се проявяваше в доста необмислени действия, но имаше навика да говори предимно истини, когато бе в това състояние. Демонския му яд сякаш обхвана цялото помещение и накара Доминик да изглежда хиляди пъти по- заплашителен, отколкото бе бил преди секунди. Очите му смениха няколко цвята, спирайки се на кърваво червено, което предвещаваше единствено неприятности. Стъпката на Уинтър бе тежка и бавна, приближаваща се към Адриана.
- Някога да съм казвал, че ми е пукало за теб кучко или пък за копелето, което ще родиш? Гледай си го, прави си го каквото искаш, ако държиш ще си плащам за него, но не очаквай от мен да го призная за свое дете.
Думите му завършиха с болезнен шамар, който едва ли болеше толкова, колкото тях, но бе способен да я събори на земята.

[Адриана Коул]

Адриана го погледна ядосано и притеснено след като той изрече тези думи и я удари. От шамара в лицето тя залитна и падна на земята като не спря да го гледа с поглед изпълнен с гняв. Сълзите и се навлжниха и секунда по касно се спуснаха сълзи по бузите и. Тя сложи ръка на зачервената си буза и наведе глава като косата закри лицето и. Той беше много по-силен от нея и тя просто незнаше какво ще стане ако му отвърне. Стисна зъби и стана от земята като се приближи и го погледна злобно. Изнерви се че той я нарече кучка, а детето което щеше да се роди копеле. От тези думи остана с ужасно впечетление от него и леко се надигна на пръсти като го изгледа отчаяно.
- Аз не съм кучка Доминик нито пък детето което ще се роди няма да е копеле. Точно от теб няма да приемам каквито и да са обиди. И когато това дете се роди аз ще му каже абсолютно всичко за теб без изключения. Ще го накарам да се срамува от баща си, който всъщност изобщо няма да се появи.- каза изронично и избърса всички сълзи от очите си.
- Изглеждам мила естествно, но повярвай и аз мога да ръсе обиди кретен такъв!- каза и се обърна с гръб към неог.

[Доминик Уинтър]

- Да се срамува от баща си?- засмя се Доминик развеселен от логиката й.- Скъпа, то няма баща, приеми го. Пожелавам ти най- сладки и мъчителни преживявания с копелето. Можеш да изпратиш багажа ми в Лондон, ако не желаеш, не се притеснявай, ще пратя хайката на Белфагор да се погрижи, а ти разказвай каквото ти душа иска.
Доминик й намигна, целуна я за последно, но достатъчно грубо, че да разкървави долната й устна. Изправи се и се обърна твърдо решен да си тръгне. Отключи вратата и метна ключа в краката й с едно последно обръщане. Спря се за мъничко и се замисли. Извади дебела пачка пари от вътрешния джоб на палтото си и я хвърли по същия начин, унижавайки я до крайна степен.
- Можеш да оборудваш копелето поне с храна и памперси.
Усмихна й се и заслиза по стълбите в коридора към партера. Но сякаш не излезе навън. Просто изчезна, въпреки че бе тръгнал към изхода никой не видя тялото му да излиза от там.

[Sponsored content]