Re: Night Club Fire and Ice

[Даре мо Най]

Той я погледна и каза:
-Еми. Живея тук от както се помня.. Има доста истории и легенди за нас, но.. моята е истнисна.. за това как съм син на демона покорил огъня на ада и.. как той убил майка ми, за да ме убие.. Иска да няма наследник, но ще отида в ада и ще му сритъм задника.. Според историята се казвам Даре мо Най.. или никой на вашия език.. - погледнах я и тя забеляза очите ми.. те бяха пречистени, но и в тях се криеше тъмнина.. Усмихнах се допълнително, за да придам милото или по-скоро секси изражение, а след това допълних:
-Аз съм Демона отмъстител.. приятно ми е - и я загледа любопитно.

[Kary Preston]

-Аз съм Кари.Дъщеря на Зевс.-засмях се и го погледнах.Само колко самонадеяно го казах.
Беше хубаво да знаеш че баща ти е най-великият сред боговете и винаги ще си в центъра на вниманието.Отпих и оставих чашата на бара.:
-Да си призная доста те обсъждат там горе.Дори повече от мен.Храбра постъпка да се упълчиш срещу собственият си вид,но и доста глупава.Ще ти бъде много трудно да победиш баща си.-казах и се усмихнах.Знаех всичко за всеки.Никой не можеше да скрие миналото си от мен.Даже можех да видя и бъдещето на някой.
-Какво търсиш тук?Преследваш мацки ли?-засмях се и взех чашата си.Отпих и я върнах обратно.

[Даре мо Най]

Засмях се и казах:
-Не.. Търся си образи.. -след тези думи я погледнах и казах:
-Явно не знаеш нищо за силите ми.. или се правиш.. защото ако искам в момента мога да се превърна в теб и да приема силите ти.. така че.. не се притеснявай.. знам как да се оправям с демоните.. Изгубил съм бройката.. на убитите от мен - след тези думи той отпи отново и допълни:
–А да.. и баща ти.. прати му поздрави.. отдавна не сме пили заедно.. доста добър бог е... - след тези думи се усмихна самодоволно и попита:
-А познаваш ли моя най-добър приятел. Ромън Пиърс.. Богът на любовта.. тая секс машина не съм я виждал от векове.. - и я загледах любопитно. Явно беше доста малка, за да знае за връзките и нещата който съм правил с роднини и нейни познати..

[Kary Preston]

-Ромън е все същия.Секс и само секс.Не съм го виждала от много време.И междо другото не си мисли че съм малк.По-стара съм от теб.-казах и се усмихнах.
Баща му беше ужасен.Толкова гаден и противен.Не можах да повярвам че Зевс ме беше накарал да се видя с него по бизнес дела.Идеше ми да се самоубия тогава.
-Честно.Баща ти е голям задник.-засмях се и го погледнах.

[Даре мо Най]

Той я погледна и каза:
-Еми.. да ти призная.. малка си - след тези думи някак си отношението му се промени. Глътна уйскито на екс и замълча. После допълни с усмивка:
-Еми да.. бащата е задник.. - поръча си още едно с пръст и веднага му го сервираха. Той кимна с глава и каза:
-Мерси, Джоу - след това я погледна и каза:
-Та.. Кари.. Как реши, че баща ми е задник? Има ли си точна причина? - той я загледа и тя забеляза мъртвото в очите му.. чувствата и желанието за живот изчезнаха. Тогава тя видя и част от муналото му. Пред собствените му очи живота на майка му беше отнет.. и то от демони пратени от баща му. Това, което най-много мразеше Даре беше, че той не се е изправил като мъж и да си свърши работата сам, а просто.. е пратил някой.

[Kary Preston]

-Ми имала съм вземане-даване с него.-вгледах се в очите.Видях миналото му.Стана ми гадно приблих се към него и го хванах за рамото.
-Не мисли за миналото.Гледай напред-казах и се усмихнах.Махнах ръката си и отпих от уискито си.Огледах наоколо и му казах:
-Виж колко хубави момичета има.Не се депресвай.-засмях се и отпих от отново от питието си.

[Даре мо Най]

Изпих и следващото уйски на екс. Погледнах я и казах:
-Никога не са ме интересували.. - след тези думи я погледнах и попитах:
-Какво? Да и взема душата за сила или да се възползвам за една нощ.. това не звучи интересно.. дори и за демон.. - след тези думи Даре изпука вратът си и попита:
-Искаш ли да се разходим? Тук ми е някак си.. задушно..

[Kary Preston]

-Добре.-усмихнах се и станах от стола.Двамата тръгнахме към изхода.Излязохме от клуба и го попитах:
-Сега на къде?-усмихнах се и го погледнах.Оправих косата си и сложх чантата си на рамото.Краката започнаха да ме болят заради обувките и затова ги махнах и ги взех в ръка.

[Ariadne Bloodrose]

Обичах този клуб. Кимнах на вампирката и се запътихме на там.
Когато стигнахме,естествено седнахме на бара,сепаретата бяха прекалено далеч от бутилките за мен. Повиках Роб,поръчах си отново скоч но този път с малко повече лед.
- Е.. разкажи ми какви са хобитата ти? Какво обичаш? - беше ми интересно да разбера с какво се занимават вампирите когато не мислят за кръв или за убийства,а тя беше подобен случай.
Аз имах доста интереси и хобита,но аз си бях аз.

[Корийн Фенел]

Двете момичета влязоха в бара. Той беше един от любимите барове на вампирката...Седнахме на бара. Ари си поръча скоч.
-Едно уиски.- каза Кори.
След малко поръчките дойдоха. Фенел отпи от питието си преди да отговори на въпроса на богинята.
-Обичам да чета.- отговори Корийн.- Хобито ми е да посещавам баровете и дискотеките. Обичам да пуша и пия. Да се забавлявам...
След като каза това, се сети, че не си беше взела цигарите, защото беше с рокля и нямаше къде да ги сложи...
-Ами ти какво обичаш да правиш?-попита Кори.

[Ariadne Bloodrose]

- Ами.. занимавам се с дизайнерство.. - засмях се и отпих от скоча си.
- Чета книги,предимно фентъзи.. интересно ми е какви ги пишат за нас. - започнах да й обяснявам.
Забелязвах че вече се стъмва,а вече нямах навика да стоя навън когато е тъмно.
- Кори.. много ми беше приятно,но ще трябва да вървя.. - усмихнах се и я прегърнах леко.
- Успех с живота ти. - намигнах й и излязох н бързо.

[Ник Даркъс]

Ник се бе надрусал и напил, но както обикновено мунданските фалшиви наркотици и питиета не му вършеха работа и действието от тези така блажени изнамерени вещества бе започнало да отслабва, той седеше на бара, където красива и сексапилна елфка, примамваща очите на всички останали, но не и на самия него и покрита с магически прах, за да не може някой обикновен човек да забележи тези "мутации, променяше цветът на питието си. Първо го направи розови, но му се стори прекалено сладникаво, после чеерно, но достатъчно му бе мрачно настроението, зелено, синьо, цианово, електриково.... докато накрая просто не го изпи на екс със затворени очи. Музиката блъскаше в ушите му, докато населението се блъскаше на дансинга, изпотен и препълнен с хормони, като по чудо не преливащи по пода, който изобилстваше с много други течности. Но не това бе от значение, особено когато в бара влезе една нова личност. Поглеждайки я, веднага разбра, че е вампир - имаше присъщите грация и финес на движенията, лице, не издаващо нищо, като затворена книга и бледа кожа, сравняваща се с пухкавия посипал сняг. Също миризмата на кръв и метал, но примесена опияняващо с мириса на цветя... и още нещо, което не можеше да го определи в момента...

[Лиса Евънс]

Влезнах в един нощен клуб...сигорно щях да се напия за пореден път.Фалшивите лични карти винаги помагаха особено ако към тях примесиш и внушение.Хората ме оглеждаха сякаш съм паднала от Марс.Все едно не са виждали вампир.Е не са виждали..,но бледата ми кожа сигорно привлече вниманието им.Да..трябва да придобия естествен тен някак.Отидох и седнах на бара.
-Какво да бъде?-попита бармана и ми смигна.Висок,мусколес мъж.Черната тениска подчертаваше мусколите му,но не беше мой тип.Може би да му прекърша врата-да..да пия от него-да,но за нещи повече-в никакъв случей.
-Водка..-подметнах безгрижно.Той извади една часа,а аз поклатих глава като показах единия си пръст.Той кимна и ми даде една бутилка.Усмихнах се чаровно и му пратих една въздушна целувка.Обърнах се към тълпата кълчещи се хора на дансинга.Отпих от бутилката и замелязах,че някой ме гледа.Беше мъж..естествено,че ще бъде мъж.Гледах го с крайчеца на окото си докато пиех от бутилката жадно.Поглъщах големи глътки,но ще ми трябва много алкохол за да се напия.

[Ник Даркъс]

Ник я наблюдаваше заинтересовано. От доста време насам си падаше по мъже,...но тази жена в момента събуди любопитството му. Беше наистина красива с русата си коса, падаща на вълни по гърба й и с бадемовите си очи приличаше на древногръцка богиня. Той усети, че е забелязала погледа му върху себе си, но нито тя не показа реакция, която да казва "Разкарай се, или ще ти се наложи да си ядеш храната пасирана, ако изобщо оцелееш!", нито той не спря да приплъзва погледа си по пищните й бедра, тънките, но едва забележимо силни ръце и врат, подобен на лебед - тънък и изящен.
Момчето се надигна от мястото си и се приплъзна през посетителите, настанявайки се до току-що освободеното място до нея (е, и той си имаше своите малки трикове...). Обърна се с усмивка към барманката и й каза:
- Отровна Лилит, две, Фикс. - след което се обърна към момичето.
- Ще може ли да те почерпя. Повярвай, както вече и сама си се убедила, че мунданските напитки са като вода. - след което пое двете чаши в ръцете си, повдигайки подканващо едната си вежда, със налудничав блясък в очите.

[Лиса Евънс]

Усмихнах се и кимнах в знак на съгласие.Тъкмо бях изпила водката си.Оставих бутилката на бара и поех чашата с питието което той беше поъчал.Отпих голяма глътка.Пиех това нещо за първи път.Е може да съм го пила и преди,но не си го спомнях.
-Благодаря..-не знаех какво да му кажа.Обикновено който ме черпише с питие преди да кажа нещо ме хващаше и завеждаше в банята..
-Междодругото аз съм Лиса.-намигнах му палаво.
-А ти си?-попитах и повдигнах вежда.

[Ник Даркъс]

Той отпи сериозна глътка от чашата си, изпразвайки една трета от немалкото съдържание.
- Мммм, красиво име за вампир като тебе. - отвърна й, изобщо не интересувайки се какво щяха да си помислят човеците. Хвърляйки поглед около себе си забеляза, че явно никой не го беше грижа.
- Аз съм Ник, дете на нощта. - след което се наведе напред и прокара ръка по рамото й.
- Искаш ли по още една, две чаши, а след това да потанцуваме, Лиса.
Той доближи устните си до ухото й, галейки го с нагорещения си дъх. Думите му излизаха нежни и бавни от устата му, като води на спокойна река, срещнала препятствие. Внезапно се отдръпна от нея и вдигна ръка, изсвирвайки на Фикс.
- Още две и остави бутилката. После... ще ти се отплатя. - при което й смигна заговорнически. Те двамата имаха сделка - тя му предоставя бара, а той й осигурява всякакви стоки, магии... и още нещо. Тя веднага разбра намека му и му даде исканото, след което просто се обърна към останалите клиенти, особено към един мъжага в другия край на бара. Даркъс отново възвърна вниманието си върху Лиса, при което се усмихна...

[Лиса Евънс]

Усмихнах му се,но усмивката ми беше фалшива.Обичах да съм центъра на някое момче и да има очи само за мен,а не да съм му поредната ирачка.
-На колко си Ник?-реших да го попитах и отпих от питието си.С периферното си зрение мернах нещо в края на бара.Май ставаше битка междо две момчета..простосмъртни.Заяждаха се както обикновенно за дреболи.Станах от стола си и отидох до тях.
-Здравейте момчета!-отметнах коса на зад.Двамата каточели забравиха за спора си,но скоро явно щеше да избухне нов.
-Хей може ли да те по...-опита се да каже единия,но не успя да довърши.Хванах го и отидохме в толаетните.Той ме избута в една от кабинките и ме допря до стената.Да не си мислише,че ще ме получи толкова лесно?
Почна да целува вратът ми и да прокарва пръсти по бедрата ми.Избутах го от себе си и на свой ред го блъснах в стената.Очите ми почервеняха.Отворих устата си и от там се показаха кучешките ми дълги зъби.Мъжът се опита да ме избута от себе си,но аз бях по-силната.С едно движение прекърших вратът му.Затврих устата си.Не ми се пиеше кръв,а ако щях да го правя предпочитах да е от жив источник.Излезнах от тоалетните.В бара миришеше на алкохол и цигари..минах покрай една маса и едно момче ме загледа.Имаше цигари.Супер!Мойте бяха свършили.
-Може ли една,две?-попитах го мило и пуснах моята чаровна усмивка и очи иубиец.Той кимна.Взех две цигари и се отдалечих.Седнах отново на първоначалното си място.
-Съжалявам...малки проблеми...,но обичам да се забърквам в непритности..-на лицето ми се появи злобна усмивка.Поставих една от цигарите в устата си и я запалих.Другата я търкулнах пред Ник.

[Ник Даркъс]

Ник я наблюдаваше със полу-разтворени устни и с разширени очи от... вече един дявол знаещ защо. След това се обърна към бара, където силно пренебрегната му чаша стоеше и го предизвикваше. Когато най-сетне реши, че се нуждае от течността, затворена между парчето стъкло, усети, че Лиса се бе завърнала. Изпивайки всичкото на екс, леко му се замая главата, но тази миг отмина и с щастливо изражение се извърна към момичето до него, а след това към плота на бара. Там се подмяташе нещо, което допреди миг липсваше. "Цигара..." - премина думата през мисълта му, след което отново я напусна.
- Не, мерси... - започна той, след което пое между тънките си и дълги пръсти малкия предмет й и го подаде.
-... препочитам собствено производство... - допълни след като се наслади на зле прикритото й разочарование. От джоба си извади дълга и тънка цигара, наблъскана с куп неща, включително и опиати и малко магия. Измъкна още една и с един бърз жест махна от прекрасните и сочни устни на Еванс боклука, който бе приела да вземе.
- Ще ти хареса, но ако предпочиташ да се тъпчеш с нещо, което пак ще ти навреди, но от което няма да изпиташ удоволствие... - Даркъс повдигна рамене, но остави самоделието си близко до нея и запали своята с малък синьо-червеникав пламък, подаващ се за няколко секунди от показалеца му, след това изчезвайки, без никакво доказателство за съществуването си...

[Лиса Евънс]

Запалих цигарата която той ми даде.Дръпнах си и усетих,че има много неща вътре.Най-различки.Нищо чудно някак да има и алкохол...
-Интересно и силно..-изкашлях се веднъж.Погледнах го.Погледа ми срещна неговия.Преди да се усетя бях обвила ръце около вратът му.Притиснах се силно към него.И долепих устни до неговите.Тялото ми действаше самостоятелно...дори и да исках-а аз не исках-да се отдръпна не можех.Харесваше ми да усещам устните му върхо своите.Харесва ми топлината на тялото му.О за бога!Аз едва го познавах..секс!Секс!Това искам..или исках него..или не знам!По дяволите!Той така и не им беше казал на колко е..

[Вентиш]

Ако някой можеше да я види такав, о, много щеше да се чуди коя е и защо е там. Външния й вид не предполагаше по нищо, че тя може да има дом или семейство, че въобще скоро е имала покрив над главата си или, че има достатъчно пари, за да облече нови дрехи. Опърпаната й, стара тениска, която носеше върху прокъсани къси панталони, номер- два по- големи от нейният, придържани от стар, мъжки колан, можеха да я накарат да изглежда единствено като бездомна уличница с ниска тарифа. Уви, за щастие нейно щастие или пък за нещастие на всички онези навитаци, Вентиш не беше така... просто бе сполетяна от няколко известни или пък не толкова известни проблема.
Първият беше, че нямаше абсолютно никаква представа къде се намира. Въпреки доброто си чувство за ориентация, след като се бе отклонила от пътя си към онзи малък град, чието име бе забравила вече и така се бе озовала в голям град, непонятен за нейните познания или поне докато не разбереше къде точно се намираше. За жалост обаче, оправяше се трудно с местния език и нямаше никой, който да й проговори на нормален, напълно разбираем за нея. Кофти тръпка!
Вторият, беше ограбена. О, да, можете ли да си представите? Да ограбят демон, а той да не е в състояние да си върне загубеното по какъвто и да е начин. За Дермах бе просто непростим факта, че нямаше способности, които да й помогнат да разбере кога и къде точно се е случила въпросната кражба. Тя бе отвеяна личност и често забелязваше късно, след като е станало.
Останалите й проблеми сякаш оставаха неизвестни за очите на останалите. Не искаше никой да знае колко се бе провалила и че група смъртни бяха успяли да я надхитрят. Срам и позор за всички демони и най- вече за Луцифер. Нямаше никакво намерение скоро време да се връща долу, за да направи удоволствие на демоничното копеле, което и без това й нямаше никакво довери. Сега щеше да я смъкне още повече от поста й, а по- надолу едва ли бе възможно.
Крачеше безцелно пред нощния клуб в очакване на някой супер пиян клиент, който да я дари с това, от което имаше нужда- пари... колкото и да не й се искаше в момента имаше нужда от това и щеше да си го открадне... рано или късно.

[Джулиън Девънпорт]

Влага. Навън въздухът бе пълен с... влага. И това, че беше топло просто усложняваше нещата. В маранята, царяща навън му бе неприятно. Беше му трудно да ходи- единият крак, този, който... не, това беше преди години. Нямаше защо да се връща към тези спомени, не и сега. Не беше хубаво.
Както и да е. Наистина нямаше значение. Джулиън се отърси от идеята да се върне към спомените и се концентрира обратно към заниманието си. Какво правеше? Джулиън се огледа; за момент като че ли не знаеше къде се намира, но по-пресни и не толкова неприятни спомени го накараха да осъзнае, че седи на висок стол на бар. Бяха намалили обичайното осветление (не идваше тук за пръв път) и сега блестящата обстановка не сияеше както обикновенно. Беше почти сумрачно, а съвсем скоро щеше да има изпълнение на живо. Някаква млада, изгряваща звезда. Беше видял афишите. Беше купил билет. Изпълнението щеше да е смесица между джаз и обикновен поп- доста нетипично за това заведение, но може би рекламната кампания на младият талант бе виновна за всичко. Нямаше особено голямо значение.
Настроението му бе... мъртво. Бяха минали около... седем години? Да, седем бяха. Умът му, трезв но въпреки всичко изтощен, сметна разликата в годините и го увери, че е правилен. Днес бе нещо като... годишнина?
Прекрасно.
Наистина, настроението му бе ужасно. Да не говорим, че флиртът му с барманката не бе преминал добре, защото смяната й бе свършила преди наистина да прояви някакъв интерес. Бе прочел мислите й- обикновенна жена, студентка- при това в университета, в който той преподаваше. Бяха завързали разговор за това, а малко преди да си тръгне му бе оставила номера си. Можеше да я последва. Да се позабавляват.
Някак си... нямаше настроение. Или може би имаше, но не и за русото същество със стегнато тяло. Някоя друга вечер. Беше чул ясно мислите й, знаеше... че ще го потърсят скоро. Хората... го харесваха? Може би бе заради...
Джулс поклати глава, прекъсвайки линията на мислите си. Преградите, които винаги бяха вдигнати около собствените му мисли в момента се опитваха да се олющят и да се сринат. Само това му оставаше... но веднъж годишно му се позволяваше да се чувства подтиснат.

[Вентиш]

Противно на очакванията на Дермах, не излезе никой крайно пиян с прилично състояние пари в джоба си, на който можеше да надвие. Всички, които излязоха, а те бяха малцинство от петима човека, бяха прекалено стари и не добре изглеждащи хора, може би около петдесетте години, неспособни да си вземат сигурно и такси. Този извод, който се появи, след като ги видя, отправили се към близката автобусна спирка, не й хареса и само я разяри допълнително, подкачайки липсата й на каквото и да е търпение. Искаше да вземе просто няколко едри банкноти и най- накрая да си осигури спане в нормална стая, макар и хотелска и баня, в която да прекара дълго време, взимайки си душ. Пълен рай, рай, рай, до който обаче не можеше да се добере без скъпоценните хартийки, които смъртните наричаха пари.
Богове, не бе идвала толкова от дълго в това човешко измерение, че в момента се чувстваше некомфортно. Някак си всичко я отвращаваше до голяма степен и я караше да прави физиономии, типични за недоволно дете, което е вкусило кисело, а не сладко, както е очаквало. Може би трябваше да се върне там, от където бе дошла, но това щеше да попари толкова много егото й, че нямаше да се покаже пред кой да е свят, докато всички не забравят, че тя съществува. Това пък от друга страна сигурно щеше да я убие.
След няколко минути дълбоки размишления, Вентиш реши, че ще е най- добре ако просто влезе вътре. Обаче как трябваше да го направи? Дали щяха да я пуснат като я видят такава парцалива? Едва ли... щяха да я изхвърлят навън като мръсно коте, незаслужаващо дори един мил поглед. Въпреки че бе изтощена, може би щеше да успее да заблуди абсолютно всички в бара. Беше достатъчно способна, че да владее илюзия за пред стотина човешки същества, щеше да се справи при всички положения! Дермах беше силна, макар и в момента достатъчно изтощена, но щеше да има сили поне за това, а пък после щеше да се оттегли за две- три вечери някъде, ближеща раните си, докато не се възстанови.
Въздъхна и се спря на едно място пред охраната на нощния бар. За миг сякаш всичко в нея затрептя, променяйки я напълно. Сякаш невидимите й пипала нахлуха в съзнанията на всички, карайки ги да я виждат по различен начин... на всички освен неговото. Някак не бе успяла да се добере до съзнанието на Джулиън Девънпорт или просто не й бе позволено. Ала този факт остана напълно незабелязан от Вентиш, докато тя доволно прекрачваше прага на заведението.

[Джулиън Девънпорт]

Чашата му бе... пълна. Дори не бе близнал алкохолното й съдържание, а това бе крайно неуважително. Обикновенно... не се държеше така. Щом около него имаше опиати... беше сто процента сигурно, че щеше да ги уважи и да се позабавлява с повишено удоволствие. Джулиън знаеше, че пие много, но това не го притесняваше. Всеки има нуждата от определени неща, които да го поддържат функциониращ. А и знаеше, че все още има надежда за него, не бе пропаднал изцяло. Все още имаше някакъв контрол а и пиеше, за да се забавлява. Или да прави нещо по време на забавленията, които си осигуряваше.
Това... само по себе си беше отвратително.
Младият преподавател въздъхна и опря лакти на плота пред него. Беше смачкал костюма си почти непоправимо- навил ръкавите наполовина те обещаващо напомняха за това, че щеше да има нужда от сериозна борба с ютията.
Чакай, той дори не се грижеше сам за прането си. В университета се грижеха за неговите грижи, редовно една жена носеше дрехите му на химическо. Прелест.
Не, това не бе оплакване, просто... понякога му се искаше да зареже всичко и да опита нещо ново. Да вземе пример от...
Да.
Добре.
Мъжът разроши черната си коса и побутна с пръст чашата. Не, не му се пиеше.
Той се обърна и плъзна поглед през помещението.

[Вентиш]

Дермах се огледа. В интерес на истината, в проклетото заведение нямаше много хора, привличащи вниманието й като сметнем, че повечето от него отиваше за поддържане на безпочвената й илюзия. Може би това я караше да не забелязва много и важни детайли, които иначе биха й спестили доста време, което може да прекара във ваната на последния етаж на някой мотел, а може би дори и хотел. Ако не беше достатъчно разсеяна, щеше да забележи и добри души, готови да я приемат в домовете си, разбира се, срещу някаква услуга, но това можеше да я притеснява най- малко от всичко останало.
Закрачи бавно, но уверено към бара, където се настани на един от онези високи столове, които създаваха илюзията, че са прекалено високи, за да седне ниска персона като нея на тях без затруднения. Обаче със своите метър и шейсет, Вентиш се справи прекрасно с тази задача, настанявайки се удобно до тъмнокосия Джулиън.
Отправи нахалния си поглед към барманката, но нищо повече. Жената дори не я забеляза и това подразни Вентиш в крайна степен, граничеща с пълна ярост. Как можеше да не я забележи, да не би да бе мъничка, че да не я види?? Безобразие, пълно безобразие. Върна погледа си на лъскавата повърхност, в която видя отражението му. Приличаше на леко отчаян от живота си мъж с временна липса на желание за каквото и да е. Демонката вдигна глава и отвори уста, за да заговори, но се спря, все още обмисляща плана си.

[Джулиън Девънпорт]

В помещението като че ли нямаше никой интересен. Можеше да започне да скача от глава на глава, четейки мисли... но повечето интересни неща можеше да ги научи просто от външният вид на присъстващите. Или може би просто не му се правеше нищо такова в момента- не и когато нямаше кой да го грабне. А понякога и по-малко трябваше, за да го ентусиазира, през годините бяха съществували големи и солидни като количество примери.
В следващият момент нещо привлече вниманието му и го накара да се извърне обратно към бара; не изцяло, разбира се, а съвсем леко към едната половина на тялото си, към източника на... нещо интересно?
Беше млада жена, може би. Външният й вид бе доста подозрително... пропаднал, но хей, Джулс нямаше правото да съди който и да е заради начина, по който изглежда. Нямаше да е етично, възпитано и така нататък. В момента бе крайно трезвен и това го правеше наистина болезнено учтив. Имаше нещо като английско възпитание и в него преобладаваше... да, бе отраснал в наистина заможно семейство.
Младият мъж превъзмогна първоначалният инстинкт да връхлети незабелязан в мислите на явно препатилата непозната, но успя да се удържи. Не сега. Веднага бе проявил любопитство, а? Може би беше защото... никой друг не й обръщаше внимание. А дамата изглеждаше наистина... зле на вид, но не и по гаден начин- личеше си, че е привлекателна, въпреки всичко. А това, като се имаше в предвид състоянието на дрехите й бе наистина сериозно постижение.
Но никой друг не й обръщаше сериозно внимание. Това го накара да се запита дали всъщност я виждат- но няколко младежа я бяха огледали предизвикателно, макар и бегло. В това заведение обаче... не допускаха всеки. Което правеше нещата... малко по-особени. Но въпросите след малко. Джулс се прокашля и думите сами се появиха, напук на бледата му физиономия и привидно нещастие... той се оказа учтив.
- Може ли... да ви почерпя? Изглеждате така, сякаш имате нужда. - което можеше да се преведе и като... нещо, което не бе свързано с илюзията, която не съществуваше за него. Дамата можеше сама да си прави изводи.

[Sponsored content]