Re: Спам Без Срам Vol. 2

[Анна дел Ла Вал]

Мама е тук! А около нея хвърчат смачкани листове и зърна грозде...Момент на непреодолима ярост. Жертва е всичко в радиус един метър.

Защо дъщеря ми я боли гърло? Колко пъти трябва да казвам, че когато излизаш нощно време да измъчваш съседското дете после трябва да се прибираш, за да не настинеш! Не е хубаво да си губиш здравето само заради привързаността към садизма.

[Хелена Салвадор]

Мисля, че го губя заради любовта към леда в колата... Тя стои в хладилника, но аз просто не мога да я пия ако няма и лед и сега май си плащам за това чревоугодничество или заради тези капризи..

А мама защо толкова бясна? Ех, като казах бях се сетих, че гледах някакъв филм и имаше едно куче болно от бяс и имаше много интересно име, която мисля да използвам за кучето си пазач, когато изпълня мечтата си да имам поне пет кучета. ;д За сведение, че това куче не е Куджо.

[Анна дел Ла Вал]

Не съм се сетила за Куджо, но мисля че ще му върви.. ;дд

Мортиша е бясна на собствената си майка и баба. Където и да отида, колкото и самотна да бъда, колкото и пъти да сложа край на жалкия си живот...те ще ме върнат от отвъдното, за да:
-превеждам романтично писмо
-да ям
-да страдам
-да ям
-да викам
-да ям
-да се бия сама
-да ям
Какво правя аз:
-нарочно забавям превода на въпросното писмо
-ям максимум два пъти на ден и то по недостатъчно количество
-заключвам се
-правя се на умряла
-харесва ми да измъчвам баба по гореспоменатия начин
-взема, че ми харесва дори повече
-смея се като луд учен с пъклен план да унищожи света
-и това ми се нрави
-накрая просто не издържам на проверките за здравословното ми състояние и викам с всичка сила: "Жива съм!"
-после добавям: "Засега..."(мислено)
Дъще, искаш ли да те удивля още повече от лудостта на домашните? Днес сядам на масата, за да обядвам, а под чинията ми(?) е закрепена специално изрязана статия от вестник: Зомби. Говори се за децата, които не излизат от стаята си и не обръщат внимание на притеснението на роднините си. По-скоро за онези, които не общуват дори виртуално, играят игри и се опитват да си резнат вените. Та, делото е било бабино, а усмивката й...няма толкова мазна и противна усмивка на цялата Вселена! До къде е стигнала...Не знам дали да се смея, да бягам на километри от тук или просто да се свия на стола и да моля за бързо избавление. Каквото и да стане, искам семейството ми да знае, че съм била една добра майка и съпруга, мислеща за благото на всички. Просто няма да издържа дълго в къщата на Баба Яга и мъжа й Торбалан.

И защо, по дяволите, има всякакви демонични клавишни комбинации по клавиатурата, които ми трият мнението и ме пращат на майната си!?

[Хелена Салвадор]

Аз тези комбинации още не съм ги открила.. А ти защо превеждаш писмото, не може ли да използват речник? Знаеш ли колко ще е забавно да ги гледаш с по един речник, търсейки дума по дума в опит да разгадаят шифъра на поредното писмо. Тогава и ти ще живееш задоволително, защото ще да прекалено заети да търсят думите сред милионите обяснения на речника. Боже, този план звучи толкова садистично, но щом има шанс да ти донесе свобода, то е редно да го изпробваш.

А аз май трябва накрая да направя онази малка редакция на героя ми преди да ми се доспало отново, защото днес почти цял ден прекарвам в спане.

[Анна дел Ла Вал]

Вероятно не си открила комбинациите, защото пишеш праволинейно благодарение на здрави нерви. И не мога да им пробутам речник, защото ще е злобно от моя страна(ооох, защо не мога да казвам "не"!?), а и така няма да успея да се измъкна. Пъкълът си е пъкъл, в който и негов кръг да се намираш.

А, подсети ме! На моята героиня й остана историята. Само още около два-три дена и е готова! Ох, Пресвета Дево от Глоаделупе, ами сега!? хлъц-хлъц

[Freaky]

Здравейте сладури...

[Анна дел Ла Вал]

Алоха и от мене! Нали, нали? Много сме сладурчести... ^^

Хах, стаята ми прилича на...не може да се оприличи. Просто си представете по един предмет за всеки квадратен сантиметър. Чувствам се на тясно. ;дд

[Настя]

Ти да видиш моята стая... Думи нямам ;дд

:: Коси дефилира из спама с новия си герой::

[Настя]

Пак ли няма никой???

[Анна дел Ла Вал]

Не не, аз съм тук, само че пращах един мейл...Легендарен имейл, но няма значение. ;дд

[Настя]

Ох... викам да не избяга и ти от мен...

:: Коси се ядосва че няма комплименти относно новия й герой ::

[Джулиън Девънпорт]

Е де, ето, правя комплимент. Ба и умирам от глад в същото време, изтощението се замени с гладуване.
О, къде ми е вечерята и по-точно, защо хладилникът е празен?

[Настя]

Аз съм на йогурт.. от.... 1000 века... умирам си за храна..

[Анна дел Ла Вал]

О, Гомез, нали знаеш, че винаги можеш да искаш от мене грозде и праскови...Няма да те оставя гладен! Но като се замисля...Имам сериозно да се разправям с теб, така че си търси в хладилника и забрави за почерпката ми! *пада на колене и отправя въпрос към небето - защооооооо* Сам се сети, съпруже, какво съвсем умишлено ми причинихте ти и твоите филми!

Та, Коси, извинявай, получаваш приветствие и комплименти и от мен. ;дд

[Джулиън Девънпорт]

Искам месо и ще ям месо... слава богу, родителите ми се прибраха и решиха да готвят. Ур-а. Не знам обаче от къде са докопали храна, беше почти магическо и пазарно.
Хмм, Мортишо, какво са ти причинили?

[Настя]

Не ми говори за месо.. ::Коси точи ножове:: Само ако чуя още една дума за храна, направо.... не знам... ::Сеща се колко е гладна, и припада::

[Джулиън Девънпорт]

Нека припадаме заедно! Така е по-драматично и запомнящо се.

[Анна дел Ла Вал]

От къде да започна? В началото прежалих изгубените крака. Айде, от мен да мине, все пак дишаше. Прежалих и Скот(нямаше голяма роля във филма момчето, не се открояваше с нещо особено), но...хлъц-хлъц Никой обаче не ме предупреди - *гледа съпруга си кръвожадно* - че ще се случва и Големия Смъртен Случай. Давих се в солена, очна вода и диво кашляне в продължение на десет минути. Но не свършва до тук...Предполагаемата частична гей половинка на професора(пълни глупости, няма такова нещо!)и тя взе, че завърши жалко. А колкото до Джийн...Нищо не ми трепна за нея след като уби един от главните герои и ми причини нечувано страдание. Независимо дали е била на себе си или не, когато е "планирала" да извърши Престъплението, не й го прощавам. В никакъв случай! Без другото никога не съм я харесвала, както й прическата на Върколака(той е пич от всякъде, но прическата...тц).

Аз съм алергична към храна вече. Никога не съм мислила, че ще намразя до болка тази дума...Явно терорът вкъщи ми е убил апетита.(защото ме карат да ям против волята ми)

[Настя]

::Коси пребледнява за секунди, залита наляво -надясно и драматично припада::

[Helen Grave]

Ето ме отново...частично мъртва след поредния скандал за това защо, аджеба, не ям. Ох.
Поздраффф:

[Хелена Салвадор]

Какви сладки разговори съм изпуснала с моето велико спане, което е страничен ефект от боледуването ми предполагам, но сега след третия чай и поредния тайлол хот се надявам да се довърша финалната редакция на героя и да го пусна преди да съм си загубила пропуска за татковия форум... ;д Вероятно си говоря сама, така че няма да питам как сте всички, защото след като съм само аз е ясно, че не съм в най-цветущото си адамсово състояние.

[Настя]

Как си сама?? Не си сама... и аз съм тук

[Анна дел Ла Вал]

Добро утро на мен и от мен! Как са всички? ^^

[Джулиън Девънпорт]

'драстии и от мен, сега ставам. И май съм в очакване дали едни пари ще влезнат в дома или не; от тях зависи дали родителите ми ще отидат на почивка Далеч и Сами и Щастливи <3

[Анна дел Ла Вал]

Аз дори се подсещам кой ще се накефи още повече в последствие ;дд В такъв случай отваряй вратите широко и се погрижи паричните гости да се почувстват като у дома си!

Мортиша днес обича всички двойно и тройно! Знаеш ли защо, Гомез? Жена ти успя да намери скрития от баба й Аналгин и направо летеше в облаците когато си прочете хороскопа. Днес съм щяла да си довършвам някакви творчески планове...Ау, ау! Само историята, само проклетата история и съм готова! Сега остава само да я измисля, защото началните събития ми се губят нейде си в мъглата. Ох. Пресвета Дево от Глоаделупе, смили се над мен, нека веднъж завинаги й тегля *айната на тази пуста героиня изпратена от дълбините на Ада, за да ми трови душата!Лалалала, Мортиша е тралалала! Ах, ох, ех..Толкова съм въодушевена! Най-сетне ще я родя! От толкова напъни...

Mon cher, бях си намислила да те поздравявам с някаква песен, ама си забравих коя беше. Няма нищо, чувствай се поздравена! <3

[Sponsored content]