Домът на Луциана-Мария Грайнер

[Луциана-Мария Грайнер]

[Edvard Targaryen]

„Големите сапфирени очи бавно помръкваха, капка кръв се измъкна от малката дупчица на врата й и се спусна по верижката на медальона, тъмните очи на чудовището се затвориха с наслада...”

- По дяволите! – Ед се изправи рязко разбърквайки завивките. Дишаше учестено, потта пареше очите му. Цигара, трябваше му цигара. Огледа се наоколо. Дрехите му бяха разхвърляни из цялата стая. Намираше се в голямо кралско легло със сатенени чаршафи. Хиляди възглавници подпираха прималялото му тяло, все още потръпващо от сцената в съня му. Сън? По скоро проклятие! Къде се намираше? – По дяволите!

Стана, нахлузи панталоните си и бавно излезе от голямата стая. Къщата изглеждаше празна и... огромна? Опита се да си спомни събитията от предната вечер. Обикаляше улиците на Виена, търсейки с кого да се спречка. А какво по добро място от някоя кръчма, пълна с пияни копелета, търсещи си белята. Тя стоеше на бара - сладка русокоска, пиеща бира. Мястото определено не й прилягаше... Дали заради скъпите й дрехи или изящния маникюр. Е, вечерта не се оказа толкова неприятна, в крайна сметка. Изглежда това беше къщата й. Беше малко зает, за да обръща внимание на подробностите предишната вечер, особено като опасност не дебнеше. Освен може би дивата госпожица, впила нокти в гърба му. Извади цигара от джоба си и отвори най-близкия прозорец. Къща?
- Шибано имение! – въздъхна приглушено и запали цигарата си. – По дяволите.
Лъскава кола тъкмо паркираше пред голямата входна врата.

[Луциана-Мария Грайнер]

Луциана тъкмо се връщаше от града. Беше минала през магазина да вземе някои работи за вечеря. Както винаги Лус спря колата си пред вратата на дома си, защото така нямаше нужда да се затормозява да търси ключовете си. Надяваше се да не е събудила госта си и за да е напълно сигурна сабу токовете си и ги остави при обувките на нейния гост. Луциана остави покупките на масата и се качи по стълбите към спалнята, където сега беше сладурът от миналата нощ. Него го нямаше на леглото, беше станал и се разхождаше в спалнята.
-Здравей, красавецо. Виждам, че си станал. Ако се чудиш къде си, ти си в моя дом, а ако си спомняш аз съм Луциана-Мария Грайнер. Вчера се напи и си тръгна с мен. Нощта беше прекрасна, мога да призная.-каза Лус и се засмя.

[Edvard Targaryen]

Хмм, интересно стечение на обстоятелствата. Ед се приближи до нея и я обгърна с една ръка през кръста, с другата премести златистата й коса, окривайки рамото й. Устните му бавно проследиха меката кожа по дължината на шията й, докосвайки я съвсем леко. Побутна ухото й и леко го гризна, след което тихо прошепна:
- Какво ще кажеш преди да ме изриташ, да изпробваме отново това твое хубаво легло?
Той я обърна към себе си. Беше десетина сантиметра по-ниска от него. Обгърна лицето й с ръка и го повдигна към неговото, докато устните им почти не се допряха. Дъхът й се учести. Очите й бяха леко притворени. Телата им бяха плътно прилепнали…

[Луциана-Мария Грайнер]

Луциана допря тялото си до неговото. Тя усещаше как той искаше да я обладее, да се слеят в едно. Тя започна да го целува леко по брадичката, мина през шията и слезе леко надолу. Лус усещаше напрежението по тялото му.
-Припомни ми снощи вечерта.-прошепна тя леко в ухото му и се остави изцяло в неговите прегръдки.
Ед подхождаше леко и нежно, без да насилва нещата. Грайнер се чувстваше невероятно щастлива. Тя беше на седмото небе, също като миналата нощ. Ето това се наричаше късмет!

[Sponsored content]