Домът на Смирнов

[Ивайло Смирнов]

[Ивайло Смирнов]

Ивайло паркира пред скромната си къщурка. Той определено имаше преклено голямо разбиране за скромно. Отново по доста нелегален път се бе сдобил с голямата си къща, която за разлика от тези на колегите му, бе една от малките. Притежаваше два етажа с по няколко големи стаи. Изключи двигателя на колата и извади ключовете от стартер. Излезе, отново се придвижи по изключително бърз начин до вратата на Алисия. Отвори я и се засмя.
- Госпожице Коул, моля заповядайте в новият си скъп дом с две коли отпред.
Поклони се лекичко и й подаде ръка, за да й помогне да излезе. Погледа му неволно попадна на бедрата й и в главата му се развихриха няколко неприлични фантазии.

[Алисия]

След около пет минутки Иво паркира колата пред една огромна къща. С помоща му Али излезе от колата и забеляза погледът, който беше спрял на кръката и.
- Благодаря ти! Ти си моя ангел спасител!- засмя се и излезе като взе и телефона си който по навик бе оставила до седалката. Прибра го в джоба си и усети как той хвана ръката и, а тя отново само се усмихна. Леко затвори врата след себе си и чу как той заключи вратите. Алисия се обърна към голяма къща и забеляза и другата кола, която бе пред гаража. Погледна го като отново се замисли от къде пари за всичко това, но не каза нищо. Огледа всеки един детайл от къщата и накрая след като разгледа с поглед всяко едно местенце се обърна към Иво и се усмихна.
- Изглежда уютно от пръв поглед!- отново се появи усмивка на лицето и.

[Ивайло Смирнов]

- Надявам се да се чувстваш също толкова уютно, колкото ти изглежда. На втория етаж са спалните. Преконструирах малко къщата и реших, че така е най- добре, а на първият етаж са кухнята, всекидневната, стаята за медитация и останалите стаи.- обясни Ивайло.
въпросната медитационна зала си беше чиста прищявка, която обаче му вършеше работа от време на време. Честичко изпадаше в крайни състояния, в които се нуждаеше от също толкова крайно спокойствие, осигурено му от малко мириз на марихуана и четири часа размисъл в една и съща поза, най- често лотос.
- Ей тази спалня там, на втория етаж с остъклената стена е свободна. Има прекрасна гледка към двора и сутрин към слънцето- отново заобяснява Иво, докато я водеше към входната врата.

[Алисия]

Али го изслуша внимателно като погледна прозорците на втория етаж. Бяха лъснати и светеха от чистота. Може би той обичаше да му е чисто, но тя се чудеше дали сам чисти. Тихо се засмя и след малко вече бяха пред вратата. Али погледна назад след като чу звук от мотор, който с бясна скорост отмина. Той отключи вратата и влезе като след себе си покани и Али. Светна лампите, а тя остана без думи от коридорчето. Беше в свеж цвят. До нея бе закачалката. Той помогна джентълменски да свали якето и и го закачи там. Имаше картини на природа, а Али гледаше с възхищение.
- Уау чувствам че ще ми е уютно само като погледнах коридора!- каза и се засмя като събу кецовете си и остана по розовите чорапки.

[Ивайло Смирнов]

-Мила Али, така се радвам, че ти харесва.- въодушевено каза
Ивайло, без да иска изричайки една- две думи на руски, но после бързо се
поправи така, че Алисия да го разбере.- Сам си поддържам всичко- не можа да не
се похвали.- Не мога да готвя много добре, но определено самичък си чистя.
Обожаваше този факт, не мислеше, че е нещо, което трябва да бъде крито, особено
от гостите и съквартирантите му. В интерес на истината, Иво имаше достатъчно
време вкъщи, за да се грижи за всичко и то без да бърза. Обожаваше си
домакинската работа, просто бе домошар и се грижеше за почти всичко вкъщи.
Загледа се в Алисия, докато я развеждаше из къщата. Тя определено не беше
малката Али, която се хвърляше в прегръдките му по съвсем невинен начин.


off: извинявай, че се забавих, нета ми прекъсна ((:

[Алисия]

Aли го изслуша като само се усмихваше. И тя обичаше да и е чисто. Не бе от онези разхвърляни тинейджърки, които не могат да си намерят дрехите разхвърляни из цялта стая дори и в бюрата. Засмя се на това сръвнение и след малко се усети, че бе разгледала целия апартамент. Стигнаха и до нейната стая. Нямаше търпение да види обзаведеното месенце. Той отвори врата, а пред Али се показа една голяма стая с светло розови и лилави стени. Усмихна се като го погледна и го целуна по бузата. Влезе в стаята и огледа всичко. Седна на леглото.
- Това е много сладурско! Любимите ми цветове! Мерси, че ме приемаш в доама си!- каза с усмивка и легна назад като се загледа в тавана и лампата.

П.П и аз се извинявам! цял ден бях навън

[Ивайло Смирнов]

Ивайло се разхили неудържимо, щастлив от факта, че очевидно неговата нова съквартирантка бе харесала нелегалното му местенце. Алисия от малка си бе любопитна и обичаше да разглежда насам- натам. Добре, че бърлогата на Иво не се намираше в къщата и не се налагаше да я предупреждава да стои далеч от мазето на пример, за да не разкрие бизнеса му с документите. Всъщност, беше си цяло чудо, че никой още не го е открил, макар да не се криеше по стандарт и достатъчно умело. Или виенските власти намираха правенето на фалшиви документи за напълно законно, или просто го подминаваха като пътен знак.
-Явно съм направил стаята по вкуса ти.- доволно кимна Ивайло. Прилижи се до леглото и се излегна на края до Али, слагайки ръце зад тила си и въздъхвайки блажено.- Яко, а? Пак ще сме си двамата.

[Алисия]

Али му се усмихна и извъртя глава като го погледна. Започна да гледа очите му и след малко се засмя при всички спомени с него. Алисия започна да си мисли за това, че ако си намери приятел и наистина го харесва и обича може би ще поискат да живеят заедно. Замисли се и за това и се сети за момчето, което бе видяла днес до училището. Беше доста красив и мил по външност.
- Ей ще се разсърдиш ли ако заживея някъде другаде. Имам предвид ако си намеря приятел и живея с него?- попита и го погледна миличко като наистина не искаше да го оставя, но беше сигурна че ще останат много добри приятели.

[Ивайло Смирнов]

Ивайло я придърпа близо към себе си, обгръщайки раменете й с ръка. Загледа се в тавана, за да обмисли добре въпроса й. Всъщност, алисия не му бе задължена, така че... ами, просто нямаше как да се сърди. Не, че нямаше, просто нямаше да е правилно и щеше да е изключително глупаво от негова страна да се сърди за подобни неща като това, че би искала да живее с друг. Иво и Али бяха просто приятели, нали? Доста близки приятели, а руснака дълго време бе играл ролята на нейна бавачка, но все пак не беше длъжна да остава цял живот при него.
- Разбира се, че не, сладка Али, ти не си задължена винаги да живееш при мен, не мога да ти се сърдя за подобно нещо.
Отмести един кичур коса от лицето й и я целуна по челото нежно, за да потвърди думите си.

[Алисия]

Обмисли думите му добре и наистина не бе задължена дори той в повечето време от ненйия живот да е бил бавачката и тя си живееше своя живот и трябваше да е свободна и да има свое пространство. Усмихна му се след като я целуна нежно и отново се вгледа в очите му. Сгуши се в него и облегна главата си на рамото му като започна да гледа лицето му. Той и се усмихна, а тя тихичко се засмя.
- Ей усмивке ти не си ли намерил сродната си душа?- попита и го загледа като отново се засмя като си мислеше че отговора ще е не, защото той наистина не си го представяше с някоя хубава жена и покрай тях деца макара че той може да се гриже за тях както бе постъпил с Али.

[Ивайло Смирнов]

- Не съм- отговори замислено Ивайло Смирнов, наистина размишлявайки върху думите на Алисия. Наистина трябваше да се замисли за намирането на някоя жена, която да разведри ежедневието му и да го накара да се чувства влюбен до уши, но такава още нямаше.- Може би ще ми помогнеш да си намеря- засмя се Ива и въздъхна отново.- Сигурен съм, че имаш някоя секси какичка приятелка, която да върже на детегледачката ти поне за една нощ.
Не му липсваше женско внимание, но пък и нищо не хващаше окото му. За него тя просто трябваше да бъде специална, а не поредната.

[Алисия]

Али се засмя, а след това се замисли за думите му и започна да напряга мислите си с цел да се сети за някое момиче, което е красиво, секси и мило и също така да е не обвързана. Като си каза това в ума се сети за себе си и отново се засмя. Алисия наистина имаше голямо самочувствие, но това на никого не пречеше просто тя вярваше в себе си.
- Аз!- каза и се засмя, а след това отново започна да мисли като очите и шареха по лицето му. Спомни си за майка си. Тя беше много красива и бе само на двадесет и три, но е сгодена. Дали онзи мъж е за нея?- започна да мисли и си спомняше хунави и мили прекари дни заедно. Усмихна се и го погледна.
- Ей ако мама не беше сгодена щях да ти я предложа!- каза и отново лъчезарна усмивка се изписа на лицето и.

[Ивайло Смирнов]

- Остави я мама, аз и на теб съм съгласен- засмя се Ивайло.
Надигна се леко и се извъртя на страни, ръката му се обви около кръста на Алисия и я придърпа по- близо до себе си. Пръстите му галеха нежната кожа под ръба на горната й дреха, която се бе вдигнала леко, когато я придърпа към себе си. Усети как настръхва лекичко. Наведе се напред, опирайки чело о нейното, което приблии устните им на милиметри.
-Обаче не може, нали?- усмихна се Иво, съсредоточил поглед върху устните й.- Няма да е никак редно.

[Алисия]

Той придърпа Али максимално до тялото си и допря чело в нейното. Алисия се усмихна и усети как кожата и настръхна леко от допира на Иво по голото и кръстче. Потника и се бе надигнал и той имаше достъп до голата дори и малка част от тялото и. Погледна надолу и се замисли дали това е правилно, но пък не и се струваше нещо странно. Погледна го отново и сериозно изражение се изписа на лицето и.
- Аз съм на седемнадесет, не мисля че е нередно, но не искам да съм поредната ти!- каза и най-накрая успя да се усмихне. Говореше наистина като зряло момиче. Усещаше дъха на момчето в лицето си, който имаше вкус на дъвки. Обгърна с ръце врата му и леко с плавни движение масажираше гърбът му.

[Sponsored content]