Бруклин, Северна Америка, 1975 година

[Ана Уинтър]

Бруклин, нощ, клуб. Тези думи бяха достатъчни за да опишат обстановката с няколко думи. По-подробно можехме да споменем, че момичето се намираше в един от клубовете на това не особено препоръчително място... за някои особи. Имаше много хора, наистина много хора... добре де, да речем, че имаше и доста други твари, които изпълваха огромното помещение. Някои стояха около масите, приказвайки и пиейки, други танцуваха на дансинга, а трети... мисля, че нямаше нужда да споменаваме задушевната обстановка в ъглите и в тоалетните, която ги заобикаляше.
Но едва ли имаше някой друг, който да бе като Блейк. В момента тя си поръчваше поредната чаша джин с тоник, наблюдавайки от повече от половин час една личност. Въпреки питиетата демонката оставаше с напълно чисто съзнание и движения, които можеха във всеки момент да влязат в действие.
- Ще искате ли нещо за пиене? - отново същия флиртаджийски глас на младежа, който я обслужваше. С някакво желязно търпение тя понасяше този психически тормоз и както винаги измърмори машинално поръчката си, без дори да го поглежда, единствено махвайки леко с дясната си длан.
- Сигурна ли си? - попита за първи път, което успя да я изненада. Не толкова, че фамилиарничеше с нея, колкото прокрадналата се загрижена нотка в гласа му. Ана го погледна, за пръв път отделяйки поглед от набелязаната си жертва. - Аз... смяната ми скоро свършва и реших, че ще пожелаеш да се пораздвижеш малко. - все така уверено настояваше.
- Мерси, но не искам.
- Е, добре... - отвърна й с не особено оживен глас и се отдалечи, смесвайки се с тълпата. Тя го игнорира, а след секунда и го забрави, щом мишената й се раздвижи и тръгна към изхода.
"По дяволите!" - помисли си, осъзнавайки грешката си - бе седнала в другия край на клуба, каот бе невъзможно да го стигне навреме ако се промъкваше, а ако почнеше да разчиства пътя си с косата Артемис... е, да речем, че не бе удачно точно в този момент. Въпреки всичко желанието й за кръв, а и за парите я накараха да се изправи, да вземе малката чантичка и да спусне ръка към бедрото си, за да провери дали там е косата и да тръгне напред...
...Докато не бе възпрепятствана от една фигура.
- Хей, внимавай! - каза ядно и се опита да го заобиколи, но той като че ли предугажадаше движенията й. Един последен поглед над рамото му и видя как наркотрафикантът излезе от "заведението"...

[Джоузеф Шулц]

Сексапилната млада госпожица, която стоеше пред мен и за която знаех, че преследва човекът, който ми даваше дрога и пари за алкохол с условието да го пазя.
- Хей, внимавай... - викаше тя.
Аз се правех на разсеян и гледах над нея, използвайки прикритието на очилата си, за да концентирам вниманието си върху действията и. Тя не правеше кой знае какво но си личеше, че е ядосана, а аз знаех и причината - изтърва наркотрафиканта, когото гонеше от известно време. Имах желание да се подиграя малко с целия и труд, а и все пак това щеше да подхожда на арогантното ми отношение към доброто и добрите. Сякаш по поръчка в този момент диджеят пусна популярната "Stairway to Heaven" и почти всички в клуба започнаха да танцуват прегърнати. Това беше моят шанс да я объркам напълно. Прегърнах я и я притиснах до себе си. Спуснах ръцете на кръста си и казах:
- Извинете, госпожице, но от началото на вечерта ви гледам и благоговея пред вашата красота. Искаше ми се да ви поканя на танц, но пустата ми стеснителност не ми го позволяваше, но чувайки мелодията на тази песен сякаш ми идват супер сили и не можах да се сдържа.
Започнах да водя танца, като това определено я смути. Личеше си ядът, че е изтървала целта си, но като че ли имаше и нещо друго, което терзаеше съзнанието и. Четях го на нейното лице, но все още не бях сигурен какво е то. Затова само танцувах с нея и от време на време припявах заедно с Робърт Плант и ако не друго, то поне не можеше да се отрече, че пеех хубаво рок. Започна солото на песента и всички двойки наоколо започнаха да се целуват. За да съм доволен от работата си за деня, реших да последвам примера и се наведох. целунах я, но тогава се случи нещо, което определено не очаквах...

[Ана Уинтър]

- Пак ли ти?!? - каза наистина вбесена, осъзнавайки, че за тази вечер повече нищо не можеше да направи, заради този досаден индивид. Щеше да се обърне и да си тръгне, когато усети натиск върху дясната си ръка от увилите се пръсти около нея. Прокара поглед надолу, докато бе завъртяна и притисната към... познайте кого. Пак същото момче. Беше на ръба да избухне... буквално, превръщайки това място, заедно с всичките пъплещи гадинки в изпепелено от Бога място, но той я изпревари, заговаряйки пръв, при което тя стисна челюстта си, изглеждайки го с най-злия си поглед. Без да я забелязва продължаваше с излиянията, прегърнал я като лицето му бе на сантиметри от нейното.
- Добре, наистина, пусни ме. - започна да мълви, но с някак поумекнал тон. Не знаеше и самата тя защо - дали от песента, или че се намираше прегръдката на някого, или дали от гадната мисъл, че бе изпуснала след дълго наблюдение наистина важната плячка. Искаше само да се напие и да се дрогира... или просто да направи нещо откачено.
"Защо пък не? Имаш пред себе си вариант... и то за доста цели!" - някакво лукаво гласче й подшушна, след като се стара да не среща погледа на "партньора" си през цялото време, вдигна глава и го погледна...
Не трябваше да прави това, защото в последния миг забеляза наистина близко лицето му. Понечи да се отдръпне за пореден път, но наистина подозрително силна хватка я остави прикована за него. Устните му се сляха с нейните, принуждавайки я да изви врат нагоре и да се надигне на пръсти. Можеше с някакво смътно удоволствие да признае, че й хареса. Лъхна я приятно дъхът му на алкохол. Отвърна на целувката му, което явно го стресна, заедно с факта, че ръцете й се оказаха отстрани на неговите, сграбчила го за ризата.
Той пръв се отдели от нея, което я накара да въздъхне неодобрително.
- Явно няма да мога да получа желаното от мене усамотение, но като ви гледам, виждам, че не сте обикновен или греша, демоне?

[Джоузеф Шулц]

Определено бях изненадан от нейната реакция или по-скоро от факта, че отвърна на целувката ми. Очаквах или да ме отблъсне и да ме заплаши, или ... е, може би леко подозирах и това, но това го отдавах по-скоро на желанията ми, подтикнати от влиянието на алкохола. Появи се самодоволна усмивка на лицето ми.
- Обикновен е толкова обикновена дума. Предпочитам да съм семпъл демон, който обича да се отдава на пороците си, като същевременно има цялото време на света пред и зад себе си. Мога да бъда световната рок звезда, която всички обичат и спи с к*рвите наоколо, мога да бъда обикновен бездомник, който изкарва прехраната си с джебчийство и улични музикални представления, мога да бъда и преуспяващ политик, който владее света или просто късметлията, който ще прекара тази нощ, която е все още толкова млада, със съблазнителното момиче-демон. - казах възможно най-галантно, с дрезгавия тон на пияница, който вони на бъчва.
След като свърши песента се направих на изискан кавалер и с лек реверанс целунах нейната ръка, съзнавайки колко ще я изненада това. Някак разочарована тя понечи да си тръгва разочарована от това мое действие, но това влизаше напълно в плана ми. Все още не пуснал нейната ръка, я завъртях, така че гърбът и да се опре в тялото ми. Ръцете ми бързо се спуснаха към нейната талия, за да я притисна близо до мен, а аз се наведох и я целунах отново този път за значително по-дълго време, като се възползвах от значително по-високия ми ръст. Тя беше високо около 155 сантиметра някъде, а аз с моите 182 сантиметра знаех как да използвам ръстовото си предимство. Все пак бях доста опитен в омайването на жените, а и езикът ми беше доста палав, което дължах на дългогодишния си опит в тази сфера. В крайна сметка имаше предимство да си живял в публичен дом.
- Сега, какво ти се прави в тази така обещаваща нощ? - попитах.

[Ана Уинтър]

"Явно няма да излезе нищо?" - бе първото, което си помисли и с досада реши да си върви... когато отново я споходи дежа вю. Само, че вместо да се озове лице в лице с него, гърбът й бе притиснат към него, а ръцете му се спуснаха към ханша й. Не можа нищо да каже, защото отново бе възпрепятствана по... е не можеше да каже неприятен начин, а по-скоро по изненадващ. Като огромна сянка бе надвиснал над нея като звяр, издебнал плячката си.
- Ммм, какво ми се прави ли? - отговори му престорено изненадана, след което започна да се движи леко наляво-надясно, в ритъма на музиката. Обви с пръсти опакото на дланите му и се завъртя, без да се отлепя от тялото му. - Да речем, че имах неприятен ден и искам много да го забравя. Така, че ми кажи, че имаш силен алкохол и наистина силен наркотик... и може да направим и още нещо. - усмихна му се, присвивайки леко очи. Тя се надигна и го целуна, слагайки едната си ръка на гърдите му, а другата му я насочи надолу към едното си бедро. Пусна му език, но много скоро в нейната устна кухина се оказа неговият...
Музиката бумтеше със всичка сила, в такт с разбумтялото й се сърце. Джина с тоник явно започна да действа, защото не й оставаше дъх в дробовете и й бе станало наистина горещо,... а може би причината бе друга. Такава, която в момента се бе извисила пред нея, заплашителен и потаен. Особено с слънчевите очила, през които не можеше да види очите му, представлявайки смътна заплаха на нея. Но нали точно това харесваше и желаеше демонката.
- Е, искаш ли да отидем някъде? - попито го, очаквайки правилния отговор от демона, по чието лице се изписваха може би мислите, които й се въртяха също в главата...

[Джоузеф Шулц]

- Сещам се за едно място, по една или друга случайност, се нарича "моят апартамент". - казах и се усмихнах.
Знаех, че тя няма нищо против, но дори и да имаше вече я държах за ръката и я водех към изхода, докато разбутвах тълпата. След около 20 минутно блъскане най-накрая излязохме под открито небе. Рязката промяна в температурата се отразяваше и на двамата, но непозната, чието име още не знаех, трепереше очевидно. Като един истински кавалер и дадох да се наметне с якето ми.
- Живея само на няколко пресечки от тук. - казах.
Продължихме да върви още около 10 минути, когато стигнахме до моят апартамент. Просторен мезонет, огромна спалня и купища алкохол, какво повече можеше да иска човек. Преди тя да каже нещо, сипах в чаши еднакво количество "Джак Даниелс и казах:
- Надявам се, че не се сърдиш, че и господин Даниелс ще участва в тази иначе така обещаваща вечер. А сега и за обещаната дрога.
Изчезнах за миг до съседната стая, от където донесох кокаин, хероин и LSD.
- Е, избирай... Как беше името ти, понеже не го чух? - казах.
Преди обаче да чуя нейният отговор, я притиснах до стената, което доведе до нова страстна целувка. След като най-накрая се отделихме, понеже трябваше да поемем все пак някакъв въздух, лицето ми беше толкова близо до нейното че тя може да види как гледа отражението си в очилата ми.
- Та как ти беше името? - попитах отново.

[Ана Уинтър]

Колената й се разтрепериха, щом излязоха навън, а след това по цялото й тяло я побиха тръпки. Тъкмно щеше да приложи силите си и да се стопли, когато нещо леко се стовари на голите й рамене. Якето на момчето приятно докосваше кожата йм докато вървяха по сумрачните улици. Той я водеше, хванал едната й ръка. Не бързаха, но можеше да усети в движенията му настоятелност.
"Явно вечерта няма да бъде напразна." - помисли си с наслада от този факт. Токчетата й потракваха по плочките на тротоарите, отеквайки в нощта, не нарушавана от никави други смутители, освен отекващите звуци от клубовете, пиянските викове и изстрели в така обикновената бруклинска вечер. Минаха няколко пресечки и целият неприятен шум стихна, но не можа дълго да се нарадва на това удоволствие... защото влязоха във входа на някакъв блок.
Много скоро демонката се оказа в наистина красив мезонет. Алкохола и наркотиците скоро не закъснях. Направи и впечатление, че дрогата е няколко вида - хероин, кокаин и LSD, но не можа да мисли дълго, тъй като бе прикована между стената и него.
- Вече ти го казах, но ти не ме удостои с тази чест. - каза, леко задъхана от целувката. Дъхът му, от който можеше да се напие, не й помагаше в гладкото говорене. Тя също го целуна, леко отблъсквайки го от нея, карайки го да седне на дивана. Блейк пое бутилката с алкохол и взе и от трите наркотика.
- Надявам се, че ми е позволено и трите да поема. Джак и той може да ме подкрепи в начинанието... между другото, казвам се Ана, демоне. - след което погълна така желаното и се подкрепи със солидна глътка алкохол, а после обхвана в шепите си лицето му и го целуна, докато ръцете му обхождаха тялото й. Потника й леко се насъбра, а полата повдигна...

[Джоузеф Шулц]

С лекота я вдигнах и я сложих да седне на масата. Все още не бяхме откъснали устните си една от друга, а езиците ни, сякаш водеха борба за надмощие. Това беше един толкова хубав и приятен момент, но за съжаление както всички други моменти, приятни или не, запомнящи ли се или лесно забравими, и той трябваше да свърши. Откъснах се от целувката, по грубичко, от колкото трябваше, но това се дължеше и от части на факта, че тя май искаше да ме захапе. Нямах нищо против това даже напротив, бях на принципа "колкото по-грубо, толкова по-грубо и хубаво". Изпих на екс съдържанието ми на чашата си с Джак, което се равняваше на половин шише. Погледът ми светна, но знаех, че тя не го вижда заради очилата ми. Разкъсах нейния потник и за моя изненада или не, установих, че тя не носи бельо. Без да продумам и дума, плъзнах устните си от врата и надолу, като завърших с лице под нейната пола, където палавият ми език започна да прави своята магия, докато ловките ми и гъвкави ръце на китарист правеха нежен масаж, на нейните иначе така приятни на допир гърди, които сега биваха мачкани. Усещах, че всичко това и доставя удоволствие, затова продължих, а и нямах намерение да спирам. Нейните стонове се усилваха и усилваха. Ръцете и бяха на гърба ми и сякаш казваха "продължавай!". Не знам колко продължи всичко, понеже в приятни моменти всичко ми изглежда като една секунда, но стаята беше оглушена от много силно стенание, а ноктите и раздраха ризата ми като се забиха в кожата ми. Може би щеше да ми остане белег, но всичко беше толкова приятно, а започна като невинен опит да я изнервя. След този момент си показах главата и казах закачливо:
- Предполагам, че все още имаш сили, защото вечерта тепърва започва!!!

[Ана Уинтър]

Наркотиците и алкохола постепенно започнаха да действат, като я отпуснаха и настроиха за случващото се в момента, каращи я да забравят провалилата се поръчка. Главата й се изпразни и усети, че демонът се впуска в действие, играейки си с тялото й. Тя се подпря на него, оставяйки се в неговите. Устните му нежно я галеха и започнаха да я подлудяват, предизвиквайки стонове, изтръгващи се от гърдите й. Много скоро тя потъна в екстаз, който разтърси тялото й в конвулсии. Ноктите й разкъсаха ризата му, разкривайки твърдата му гръд.
- Може и да имам, но не съм сигурна, щом не знам дори името ти. - говереше, след което се засмя. Бутна го към дивана и го обкрачи, сядайки в него. Устните й намериха неговите, а после се спуснаха по челюстта му, следвана от врата му. Бедрата й мръснишки се отъркаха в неговите, гърдите й се издуха, притискайки се към него, а пръстите й се вплетоха в косата му. Дъхът й бе леко накъсан, а очите й светеха като светофари, като зениците не си личаха къде свършват и започват ирисите.
-А и защо си с очила? Бих искала да видя очите ти, а и съм сигурна, че ще е по-добре без тях. - започна да шепне, целувайки го по обратния път. Надигна дланите си и почти хвана дръжките на очилата,... когато той грубо я сграбчи, стиснал устни. Внезапно, за може би първи път, някаква искра на страх се прокрадна в нея...

[Джоузеф Шулц]

- Тази вечер ще получиш всичко, което пожелаеш. Неземно удоволствие, дрога, алкохол, всичко, но без да видиш очите ми. - казах твърдо. - А сега да се преместим на по-добро място.
Вдигнах я отново с лекота, стискайки малкото приятно стегнато дупе, и я занесох в спалнята. Метнах я на огромното легло и с лекота свалих дънките си. След това хванах нейните ръце и бавно и нежно започнах да вкарвам еректиралия си член в нея. Беше толкова стегната, че сякаш удоволствието беше двойно. Мисля, че започваше най-добрият секс през живота ми макар и с непозната. Това ми напомни...
- Казвам се Джо. - казах просто и продължих да вкарвам члена си все по-навътре в нея.
И двамата изпитвахме огромно удоволствие от това, но това не ни беше достатъчно или по-точно на нея не и беше достатъчно. Тя ме завъртя и седна точно върху мен като ездачка, яздеща кон. Това трябваше да стане, защото и на двамата ни беше ясно, че за властно момиче като нея удоволствие щеше да е пълно само и единствено ако я беше отгоре. Аз нямах нищо против даже напротив. Изправих се леко и захапах едната и гърда, като започнах с език да галя зърното и, което продължаваше да настръхва от екстаз...

[Ана Уинтър]

Ан бе съгласна, въпреки, че искаше да разкара това парче евтина пластмаса. Мразеше да не вижда другия, а очите бяха както ги наричаха "прозорец към душата" малко или много. Но не и тази вечер.
- Добре. - измърка му в отговор, притискайки почти голото си тяло към неговото. Внезапно се оказа във въздуха, но успя да сграбчи бутилката и до спалнята почти я пресуши, от което леко й се замая главата. Започна да се смее, като смехът й бе заглушаван от устните му. Щом я положи на леглото и се съблече, разкара поличката й, а тя останалите чорапи и дреха и демонът потъна в нея. Блейк изви гърба си, отворила широко очите, поемайки тежестта на тялото му издишайки шумно. Смехът й постепенно е секна и подбели очи.
- Джо, а. Готино име. - единствено това успя да каже. След това й хрумна нещо.
Успя с усилия да извърти двамата и го яхна, все още движейки се в ритъма му, който отговаряше идеално на нейния. Подпря се с ръце на него и забърза темпото. Усещайки, че стига върха се спусна и го целуна, пускайки му език и захапвайки долната му устна. Пръстите му се впиваха в кожата й на кръста, всеки мускул се бе стегнал и изопнал като корабно въже...
Тя извика името му и свърши, като в арка се изви назад. Цялото й тяло трепереше и когато последната конвулсия приключи, се отпусна върху него, задъхана и изпотена.

[Джоузеф Шулц]

Усещането в момента, в който и двамата изпитахме оргазъм едновременно, беше феноменално и божествено и бях убеден, че и на двамата това ни беше най-добрия секс през живота. След като и двамата си поехме дъх, казах:
- Отивам за още алкохол...
Тръгнах към кухнята със самодоволна усмивка. Хващайки обаче ново шише господин Даниелс, в главата ми се прокрадна една интересна идея. Взех и второ шише Джак, в което изсипах една съставка, която извадих от джоба си. Това беше древен индонезийски прах, който можеше да приспи всичко дори и необикновените същества. Върнах се в спалнята и дадох въпросното шише на Ана.
- За страхотния секс! - казах аз, вдигайки шишето си за наздравица.
След това и двамата на екс погълнахме значително количество алкохол. Очаквано тя заспа точно 3 секунди, след като погълна индонезийския прах. Облякох я в една от множеството ми ризи, все пак не исках да я излагам напълно при срещата и с господата полицаи. Разхвърлях част от дрогата, която имах по леглото. Останалата сложих на очевидни места, за да си помислят глупаците, че тя е наркопласьор. Събрах си ценностите и се подготвих да изчезвам, но се сетих, че след тази случка Ана щеше да ме намрази, беше неизбежно. Поради тази причина, ако не друго, то поне можех да и напиша нещо за чао. Взех едно листче и на него нарисувах две мъртвешки студени сини очи. Сложих го в джоба на ризата и си заминах. Просто ей така... Излязох през прозореца и отлетях в нощта, знаейки, че след няколко часа тя ще се събуди в компанията на органите на реда, обградена в дрога и с куп проблеми...

[Ана Уинтър]

Внезапно всичко излезе от фокус. Цялото й тяло се отпусна върху завивките. Звукът изчезна и чувството, че се намираш в нищото я завладя. Не искаше да заспива и тази внезапна реакция от самата нея я стресна, но беше късно...
... - Госпожице, госпожице. - силен, прекалено силен мъжки глас, съпътстван от ръка, която я разтрисаше по-рамото най-сетне я измъкна от онова ужасно място. Объркано отвори очи, коеото я накара да съжалява за това. Стана й лошо, но успя да се надигне.
- Какв... - понечи да каже, но някой грубо я прекъсна.
- Г-це имате право да мълчите. Всичко казано ще бъде използвано срещу Вас в съда. - съобщи й същият орган на реда, който й я събуди. Внезапно ръцете й се оказаха оковани. Сетила, се, че би трябвало да е гола, хвърли поглед надолу, но забеляза, че бе облечена в изключително огромна риза. Огледа лицата на останалите души, и щом не откри онова, което търсеше започна да мисли. Огледа се, докато я караха да се изправи, но при положение, че не си чувстваше краката, отново сте строполи върху завивките. Имаше дрога навсякъде, но защо. Не помнеше нищо подобно... Отново я изправиха, но от това само й прилоша и повърна.
- Донесете носилка. - изкрещя някой и след минути Ан вече лежеше, носена по стълбите към линейката. През това време имаше свободата спокойно да помисли какво е станало. Мозъкът й още работеше на бавни обороти, ако въобще работеше, но постепенно си влезе в норма.
- Видях те ли и още някого? - попита тя един от полицаите, които я придружаваха.
- Не, сигурно халюцинирате. - отвърна й с леден тон. И това бе всичко нужно, за да се досети, че той я бе натопил, но защо? Защо ще оставя толкова дрога на вятъра, само за да я тикне зад решетките... Защо не, щом нямаше да може да е на свобода. Толкова дрога не се намираше лесно, а още по-малко и да е качествена.
"Как не се сетих, по дяволите!" - помисли си ядосано и понечи да се надигне, но веднага я спряха. Още повече се ядоса и избухна... буквално. Цялата се превърна в огън, с огромни огнени криле. Всички стреснати, което бе меко казано, по-скоро ужасени от наистина непредвидимата ситуация, се отдръпнаха и замръзнаха по местата си. Окопитил се, полицаят понечи да извади пистолета си, но тя вече хвърчеше нагоре, подпалвайки цялото място. Викове и крясъци се разнесоха, но бе късно. Всичко лумна в пламъци. Жътварката на това се й надяваше - никакви доказателства.
"Артемис..." - помисли си и след миг в ръката й се появи хладкия метал. Мислеше да свърши цялата работа напълно, като ги убие, но в момента бе наистина бясна, затова ги остави на огъня...

[Sponsored content]