Къщата на дървото

[Freaky]

[Джейсън Томас Даркъс]

След миг вече бяхме там, където от толкова много време искам да бъда. Качихме се двамата с Алекс и се загледахме в небето. Докато гледах звездите, я попитах;
-Знаеш ли какво правех тук като малък с нашите....? Обичах да се...гъделичкаме. - казах аз и смеейки се, започнах да я гъделичкам. Накрая спрях и й посочих недалеч една ярка звезда.
-Прекрасно е да гледаш звездите и нощното небе. - казах тихичко аз и се усмихнах на Алекс:
-Щастлива ли си, че си с мен? - попитах аз и се засмях.

[Александра Стивънс]

-Естествено,че се радвам.-Усмихнах се и погледнах звездите.
Бяха толкова красиви можех да се хвана на бас,че ги знам всичките все пак толкова много съм ги гледала...че все едно теми баха единственитеприятели.
-Ще имам ли приятели?-Попитах го тихо и се засмях.
Това беше абсурдно как момиче като мен можеше да си намери приятели в такъв красив град.

[Джейсън Томас Даркъс]

-Ако искаш, много бързо можеш да си намериш приятели. - казах аз и й се усмихнах топло. - Ти си великолепно момиченце и не се съмнявам, че ще се сприятелиш с някого. - казах аз и се усмихнах.
-Дори и да не остаряваш, все пак трябва да имаш рожден ден, Това, че си ангел, не означава, че не трябва да имаш нормален живот. - казах аз и се засмях. Прегърнах Алекс и й казах:
-Вярвам, че ще се справиш за напред и ще си намериш много, нови и добри приятели. - уверих момиченцето и се облегнах разсеяно назад.

[Александра Стивънс]

-Благодаря Джейсън.-Казах и легнах на гърдитему беше толкова топъл.
-Много си красив тате.-Оплезих му се и се загледах в небето.
Засмях се и вплетох пръстите си.Усмивката не слизаше от лицето ми което ми харесваше.
От много време не се бях усмихвала.

П.П ако искаш свършвай РП-то защото нали знаеш,че аз заминавам и ако много ти се пише няма проблем.

[Алеса Фиоре]

Алеса реши да посвети вечерта си на разходка в парка или гората. "Е, нека вятърът ме отвее нанякъде...", помисли си тя, колкото и глупаво да беше.
Беше прохладна нощ. Небето беше покрито със звезди.
Алеса вървеше напред-назад, оглеждайки луната и морето от блещукащи звезди, когато нещо високо се изпречи на пътя й. Първата й мисъл беше "О, великан!", но след това го огледа старателно, колкото можеше да види в мрака, и заключението й беше, че това е дърво с къща на него.
Като малка винаги е искала такава, но не е имало кой да й я осигури, за жалост. Беше доста зловеща къща, но все пак Алеса реши да се качи и да поразгледа.

[Sponsored content]