Къщата на Лиса

[Лиса Евънс]

[Лиса Евънс]

Ник ме телепортира в нас след което се изпари във въздуха."Колко странно!"-помислих си и отидох в стаята си.Може и да нямах осемнайсет,но имах собствена къща и идвах доста течсто тук.Родителите ми обаче държаха да ходя при тях често..тъпа му работа.Отоврих гардероба и след това няколко шкафчета.Обялкох си свестно бельо,а отгоре нахлузих светли прилепнали дънки и черна тениска.Трябваше сега само да чакам Ник.Отскочих до кухнята и извадих една кутийка с течен шоколад и взех една лъжица.Настаних се в хола на дивана и включих телевизора.Прещраквах каналите докато ядаш течен шоколад.Вкусна му работа."Скоро ще имаме бебе"-изкочи мисълв главата ми.Какво ли е да гледаш бебе...гледала съм малката ми братовчетка ,но чак когато навърши 10 месеца,а не още от новородена..а сега моето ще трябва да го гледам..,а то ще е толкова малко.

[Ник Даркъс]

Ник отново се върна в апартамента си и отиде до дрешника си, които бе завидно огромен, изпълнен с маркови дрехи, които се заканваха скоро да преминат границите на сандъка си. След дълго обхождане с поглед, наклонена на една страна и показалец на долната устна, си избра този костюм, след като се двоумеше дали да сложи връзка или кърпа а врата си... е реши, че с връзка ще бъде по-добре. Небрежно хвърли дрехите на леглото, все още измачкано и поело мирисът на Лиса. Идеше му да легне между завивките, поемайки това сладко ухание, но предпочиташе да бъде с нея, а не само с уханието й, което с всеки изминал миг започваше да отслабва, отстъпвайки място на неговият аромат. Той бе себелюбив, но бе решил, че за толкова години му стига да подушва само себе си. В компанията на тези и подобни мисли влезе в банята и се изкъпа. Облече се, обу си удобни, тъмни гуменки, както и черни дънки, намаза косата си с гел, оформяйки малък гребен и се спусна по коридорите на цеха.
Мястото не бе кой знае колко отблъскващо... щом свикнеш с него. То бе построено доста отдавна и трябваше да бъде съборено... както предполагаха и мунданите, но благодарение на магическия прах и разположението на цеха в покрайнините, от години никой не закачаше обитателите и посетителите. Ана бе собственик на цеха, въпреки, че никъде не го пишеше, но всички бяха съгласни. Тя го управляваше и не допускаше никога посетителите, представляващи наркодилъри, сводници и утрепки, търсещи услугите й като наемен убиец, да пречат по никакъв начин на него и другите.
"Странна личност е Блейк." -помисли си той, излизайки от входа и отправящ се към импровизирания гараж.
Даркъс се бе погрижил да има превозни средства - мотор, кола, даже и джип се помещаваше в единия ъгъл. Изключи алармата и влезе в колата си. Ясно можеше да се види, че любимите му цветове бяха черно и червено. Магьосникът пое през нощта към дома на Лиса. Уличните лампи хвърляха мъждукаща светлина по Виенските улици, правещи нощта опасна, но някак приятна и уютна... за някой същества...
Отне му наистина доста време, но след дълго лутане стигна и домът й. Бе наистина красив, можеше да потвърди с усмивка. Паркира и с бодра крачка се отправи към входната врата, след което позвъни.
- Здравей... еха. - не можа да сдържи възхищението си. Пред него бе застанала вампирката, облечена обикновено, но едновременно и зашеметяващо, държаща... бурканче с шоколад. Той посегна и си взе малко.
- Ммм, бял и кафяв. - отвърна със задоволство. - Е, ще тръгва ме ли?

[Лиса Евънс]

Беше ми скучно и се загледах в някакъв филм.Не след дълго на вратата се почука.Отидох да отворя и видях Ник.Той си взе от шоколада,а аз се усмихнах.Малко ми беше страно,че не се появи както и изчезна,а чука на вратата,но както и да е.
-Мм да.Къде ще ходим?-реших да попитах като се оправих към кухнята за да оставя шоколада в хладилника.Отврих хладилника и пъхнах там кутийката.Пуснах водата на мивката и измих лъжичката и я оставих при другите.
-Аз съм напълно готова..надвяам се.-сетих се за телефона си който не си бях взела и лежеше на дивана.Отидох и го взех след което го напъхах в джоба на дънките си.Грабнах едно якенце за всеки случай въпреки,че на вампирите не ни беше студено,но все пак..щеше да е страно как всички мръзнат,а аз с къс ръкав ходя без да потръпвам.Надигнах се на пръсти и обвих ръце около вратът на Ник,а после ог целунах по бузата и краката ми отново срещнаха земята.

[Ник Даркъс]

- Аааа, значи сме вече по бузата... - отвърна намръщено, докато обвиваше ръце около кръста й, но я държеше на разстояние от себе си. - Мхм, няма да се разберем така. - след което я погледна палаво с котешките си очи и я целуна по устните, преплитайки езика си с нейния. Краката й бяха във въздуха, и както бе с нея, тръгна към дивана, слагайки я на облегалка, за да седне.
Честно казано не и се сърдеше. Беше му доста трудно и първоначално просто се намръщи, без да изпитва неприязъм. Само секунда-две му отне, докато лицето му отново се изчисти като повърхността на езеро в ясен ден. Ръцете му минаха от бедрата й към кръста, след това по раменете и накрая се спряха на нежните й страни на лицето. Бе толкова... дребна и крехка в ръцете му и странно чувство... колебливост, може би, го бодна в сърцето. Това се изписа и в очите му, които сякаш потъмняха още повече, докато се взираха в Лиса, която бе на няколко сантиметра от лицето му.
- Какво има? - попита тя, вдигайки ръцете си към челюстта му, която леко потръпна при лекия контакт с нежната й кожа.
- Не знам... сякаш те познавам от много време, но не мога да си спомня. - прошепна той, след което леко разтърси глава и затваряйки очи. Косата му проблесна на светлината на лампите.
- Ще отидем на едно мое любимо място, но искам да знам дали се чувстваш добре. Все пак харесвам собствениците й искам и друг път да отида там. - отново започна да се шегува. Въпреки това очите му издаваха загриженост и ни капка притеснение, ако щеше и всеки жив организъм да го мразеше. Искаше само тя да е добре... което все още бе непонятно защо, защо, в името на всичко, тя толкова много го интересуваше? КАк бе успяла за толкова, ама наистина кратко време да му завърти главата... даже и да се промени... е не коренно, но драстично със сигурност?! Такива въпроси му се въртяха в главата, но постепенно изчезнаха, вглеждайки се в очите й, които бяха толкова топло и дълбоки, че можеше да потъне в тях и да си плува с удоволствие цяла вечност... която имаше пред себе си...

[Лиса Евънс]

Намусих се.
-Да..само по-бузата това заслужаваш,но ако продължих да се шегуваш така нищо няма да получиш!Не бях аз виновна тогава!Ако толкова искаш с магия можеш някак да пренесеш детето в твоя корем да го носиш девет месеца и после да го родиш.-измрънках недоволно и стъпих на земята.Направих няколко крачки към вратата и се обърнах към Ник.
-Ще тръгваме ли?-казах леко намусена с раздразнение в гласът си.Не бях аз виновна,че ми се повдигна у тях.А пък и не съм забременяла нарочно...стана съвсем случайно и двамата не го очаквахме.Та аз бях на седемнадесет.И обичах алкохол и цигари,но сега..няма да мога да ги близвам цели девет месеца.После корема ми ще стане огромен и една ще се движа..
-Ще ме харесваш ли дори когато съм с огромен корем?-реших да попитам Ник.Мисълта да съм бременна малко ме плашише особено като включахме голя,голям корем който нямаше да изчезне като с магическа пръчка щом родя и ще трябва да правя какво ли не за да стана като преди..тоест сега.Повдигнха вежда и преместих тежеста от единия крак на другия.Прозях се и поставих ръка пред устата си.Не мислех,че ми се спи..все пак бях спала,но не знам колко през последните дни.Бях изгубила представа за времето в цеха.

[Ник Даркъс]

"Леле, това ли ме чака следващите девет месеца?" - помисли си леко изненадан Ник, наблюдавайки изправената до вратата вампирка.
- Хей, не съм само аз виновен. И като не искаш този изрод в себе си, направи аборт или се хвърли от някъде. - изведнъж избухна, стисвайки юмруци, ушите му се дръпнаха назад, очите му се разшириха, а челюстта му се стегна. Минаха няколко секунди, когато осъзна какво каза. Внезапно избликналият и напълно непонятен гняв бе изместен от тревога и доза съжаление. Той отпусна ръце, но тялото му оставаше напрегнато, готово за съответния удар от страна на Лиса. Очите му се сведоха и се загледа в пода, непосилен да съзре очите й, не искащ да знае какво има там, какво е изместило онова приятно и топло чувство. Страх? Огорчение? Гняв?... Презрение към него? Всичко това го ужасяваше... малко или много. Буца заседна в гърлото му, превръщайки гласът му, тъй силен и извисяващ се, в тих и хриплив. Магьосникът пристъпа към нея, но тя потръпна и отстъпи крачка назад, спазвайки първоначалната дистанция.
- Извинявай... Аз... не го мислех сериозно. Аз... не знам дали искам това дете... все още, но не искам да се нараняваш... Мисля, че ще изглеждащ още по-красива в напреднала бременност. - направи крива усмивка и най-сетне я погледна в очите, готов да понесе всичко. - Ако си изморена, да те оставя. - каза, като горните му клепачи се спуснаха до средата на очите му. На светлината едва забележимо можеха да се видят леките сенки под очите му.

[Лиса Евънс]

Отстъпих още няколко крачки назад.Думите му ме уплашиха и нараниха.Самия той ме уплаши.Той почна да се извинява и аз пръстих напред.Отекна шум от силна плесница.Зашлевих Ник през лицето.
-То не е изрод!То е нашето бебе!И ако толкова не ни искаш с най-голямо удоволствие ще се метна от някъде.Има толкова мостове във Виена.-изсъсках му.Не можех обаче да повярвам,че това е моят глас.Собствения ми глас.Така ли щеше да е през следващите девет месеца и остатъка от живота ми..ако случайно го прекарам с Ник.Бих искала бебето да е с баща си.С истинския си баща,но Ник сам каза,че не е много сигурен дали го иска.
-Ако не искаш нео значи не искаш и мен!-изсъсках за пореден път.Може и да бях на седемнадесет,но то щеше да е моето дете и щях да го отгледам.Само се молех да не го отгледам сама.В мен се беше надигнал гнят заплашващ да излезне наяве и то в цялата си "прелест".Щом сега бях леко ядосана не исках да си представям ако целия насабрал се гняв изригне от мен какво ще стане.
-Ще ходиме ли някъде изобщо?-облегнха се на стената която беше зад мен и скръстих ръце пред гърдите си.Не ми беше приятно,че се карам с него,но той ме вбеси.Как може да нарече детето ни изрод..и да ми казва,че ако толкова не го искам да се метна от някъде...просто не можех да поярвам,че той изрече тези думи.

[Ник Даркъс]

Бузата му запулсира след плесника й, но не вдигна ръка. Не я удари, не й направи нищо... само я гледаше. След секунди сбърчи вежди.
- Лиса, то е изрод. Аз съм магьосник, а ти си вампир, какво искаш да е детето според тебе?!... Аз... искам тебе. Просто новината все още е нова за мене и ми е трудно да го приема... Не ме гледай така. С мъжете нямах такива проблеми, а щом жените, с които съм спал, забременяваха, аз или ги зарязвах, или вече ги бях зарязал. Това, че си бременна не е проблем, просто не знам дали ще се справя. Та, какъв пример ще бъда, по дяволите! Аз за себе си не мога да се грижа, камо ли за купчина месо, тежаща не повече от три килограма, при това полу-вампир, полу-магьосник. - той бе повишил тон, но не от яд, а от страх. Това бяха неща, които се бяха появили не само в ума му, но и в сърцето му и най-сетне надигаха грозната си глава и се показваха на повърхността. Той се подпря на дивана, след което просто се плъзна по него и седна на пода, с подпрян гръб в тапицерията, навел глава и хващайки я в шепите си. Измежду пръстите му се показваха малки кичури коса. - Обичам те. Разбери ме... повече от 5000 години не съм обичал нищо друго, освен себе си. Не мога изведнъж да знам какво да правя какво да говоря, как да се държа с тебе самата,... още повече с някой, който дори още не съм видял, някой, който предстои да се роди. Не искам да се случи с него това, което се случи с мене. - призна си накрая страховете, сринат на пода.
Четно казано, не бе вярвал, че някога ще ги сподели. В главата му всичко се движеше на бързи обороти, заплашвайки, че ще избухне и ще се излее...

[Лиса Евънс]

Той се свлече на пода.Искаше ми се да му се развикам,но да го гледам така..сърцето ми се късаше.Отидох и седнха преднего.Улових ръката му в своята.
-Всичко ще е наред.Всичко.Ти ще си добър баща.Ще видиш.Детето ще те обича,а и аз те обичам.-пресегнах се и го прегърнах като се приближих по-близо до него.
-Ник..ако не искаш бебето..ще направя аборт.-казах с мъка.Бях готова да го направя зареди него.Гласът ми се беше разтреперил което ме изненада.Притиснах се още по-плътно към него.Мисълта,че мога да изгубя това мъниче...не ми харесваше.Пуснах Ник,но вече бях толкова близо до него,че нямаше нужда да го прегръщам.Улових ръката му.
-Хайде..ако ще ходим някъде да ходим.-исках да сменя темата.Не ми беше много приятно да говори мза това.Още седях срещо него с крастосани крака.Приближих се и го целунах нежно,но страстно по устните.

[Ник Даркъс]

- Ако направиш аборт, има огромна опасност да стане нещо с тебе. А и искам това дете... Просто не ми харесва какъв съм самият АЗ,... но те искам, както и него. - след което я целуна. Усмихна се криво, и се изправи, повдигайки със себе си и приятелката си. - Пък и имам 9 месеца, през които ще ми помагаш по въпроса "Как да обичаме ближния и как да не го зарежем като непотребен парцал."
Сякаш нещо бе паднало от плещите му. Прегърна с едната си ръка Лиса, а с другата бръкна за ключовете на колата от якето си. Пусна Лиса, колкото тя да загаси лампите и да заключи след себе си, взимайки чантата си, а той зачака на входа. Отново я прегърна, като вампирката се сгуши в прегръдката. Магьосникът я поведе по алеята, след което и до колата, отваряйки й вратата...
Двамата вече се намираха на главната улица. Колата возеше меко и тихо, а през затъмнените прозорци навлизаше слаба светлина от уличните лампи. Луната се бе вдигнала високо, но закривана от облаците от време на време можеше да хвърля перленобялата си светлина по земната настилка. Ник бе хванал ръката на Лиса, прокарвайки палец нагоре-надолу по кожата й.

[Лиса Евънс]

Качихме се в колата и той караше на някъде,но не знаех на къде.С едната си ръка държеше еднатами ръка,а с другата държеше волана.Загледах се през прозореца.Подминавахме къщи,магазини,дървета и храсти.В колата беше доста удобно и аз се отпуснах на седалката колкото ми позволяваше коланът."Хубаво е гаджето ти да има книжка"-казах си след което от устата ми се отрони въздишка.Преместих поглед от страничното стъкло на предното.Видях луната.Беше доста хубава.Хвърляше сребристо сияние наоколо.Подминахме едно езеро.Луната се отрязаваше във водата му.Беше доста красиво.
-Ник...-изрекох и преместих поглед върхо него.Не знаех какво да го попитам.Някакъв обикновен въпрос.Трябваше да разбера още малко за него."Хайде Лиса.Давай!"-подканих се аз.
-Обичаш ли животните?Деца?-той беше казал,че на този свят до сега не е обичал никой друг освен себе си.Беше казал също,че и едва се рижи за себе си,а камоли за детето "вътре в мен".
-Не за храна!А и не точно обичаш..ами харесваш...-реших да се оточня.Не очаквах да яде животни,а комоли деца,но реших и това да оточня.Аз например преди се хранех в животни.Скимване на родителите ми,но просто не обичам да наранявам бедните душики.Предпочитах хората...те са тези които ни дължът кръвта си,а и вещерската беше доста вкусна.Облизах устните си докато чаках отговорът на Ник.

[Sponsored content]