Паркчето на центъра

[Даре мо Най]

[Даре мо Най]

Аз и Кари излязохме от бара. Тръгнахме към парка. Тя оправи косата си и се събу боса, за да и е по удобно. Загледах я и забелязах че беше само по тънка рокля. Дори и за богиня в момента беше настръхнала и леко потрепери. За по-малко от секунда тя усети нещо което се постила по тялото й. След това започна да се стопля от коженото ми яке. Усмихнах се и казах:
-Дори и богините чувстват собствените си създания.. приятно е да усетиш природата - след тези думи Даре се огледа и започна да върви из парка, като се чудеше каква дивотия да направи. Огледа се наоколо и попита:
-Какво ти се прави?

[Kary Preston]

Стана ми леко хладно,а той ме наметна с коженото си яке.
-Мерси.-казах и се усмихнах.Той ме попита какво ми се прави,а аз нямах никаква представа.Усмихнах се леко и казах:
-Ми не знам.Ти какво искаш?-попитах и седнах на една пейка.Беше толкова тихо и спокойно.Никога не се бях чуствала толкова добре.

[Даре мо Най]

Беше се загледала на някъде и се беше замислила в нещо. Използвах момента, за да я изненадам. Тогава тя усети нещо, което да я гъделичка по краката. Когато погледна надолу тя видя една изненада.. между краката си и не.. не е това, което си мислите. Там стоеше едно малко, слaдко тигърче То облиза лапичката си и я погледна. Надигна се нагоре и лапичките му се облегнаха на гърдите й. Езичето му облиза вратлето й и тя усети гъдела, който и достави. А след това езичето му мина бавно по устните й и то се отдръпна, като я загледа. Тя не усети лош дъх на някакво развалено месо, а просто.. нежно облизване..

[Kary Preston]

Беше най-сладкото тъгърче което бях виждала.Погалих го по главичката и го гушнах.
Погледнах Даре и го прегърнах.Погалих малкия сладур и му казах:
-Мерси.Много си мил.-усмихнах се.Караше ме да се изчервявам,а това при мен много рядко ставаше.Определено щях да задържа малки сладур.Имаше такава сладка муцунка.
Нямаше как да не му устоя.

[Даре мо Най]

Проблема беше, че когато тя благодари на Даре.. него го нямаше, защото "малкият сладур" беше самият той. Тигърчето я гледаше любопитно и отново я близна, но този път по нослето. Сгуши се между гърдите на момичето и се отърка в нея, като създате лека топлина. Сгушено мъничето затвори очички и се сви в нея. Между тялото и ръцете й, където му беше доста добре и топличко. То остана свито и зачака да види какво ще реши тя.. Дали щеше да помисли, че Даре го е оставил и е изчезнал или щеше да разбере, че това е той.

[Kary Preston]

Имах чуството че Даре го няма.Беше изчезнал.Погледнах малкия мъник и тогава се сетих че това беше той.Погалих го по главичката и казах:
-Знаеш как да разтопиш сърцето на една жена.-казах и се засмях.
Той ме погледна.Явно беше разбрал че знам.Усмихнах се леко.Кръстосах крака и оправих косата си.

[Даре мо Най]

Той се сви в краката й и тя усещаше вибрацийте от душането му. Едната му лапичка се отпусна по бедрото й и я погали, но... само толкова. Той беше затворил очи и отпуснато си дремеше, а тялото му я стопляше и по нежните, гладки крака. Освен якето и тялото му я стопляше и то с голям успех. Когато го похвали тя усети само езичето му, което я близна, докато той се облизваше. Отпусна се и застана свит в нея...

[Адриана Коул]

Дните на Ади минаваха скучно, защото тя бе съвсем сама. Али беше на гости при баба си в Лос Анджелес, а Адриана осъзна през това време че не може да живее с нея.
Ади тръгна към центъра на града мислейки си да си вземе нви дрехи. Стигна до едно паркче и се доближи до един фонтан където покрай него детацата караха скейтборт и танцуваха на музиката която свиреше от близкия бар. Сети отново за малката и реши да погледа сладурите. Седна до фонтана и ги загледа интересно.

[Ромън Пиърс]

Изведнъж един мъжки образ нахално седна до нея. Загледал децата се усмихна и каза:
-Много са сладки, нали? - после погледна и нея и попита:
-Как си? Липсвах ли ти? - загледа я в очите и с усмивка на лице си личеше, че той се радва да види Ади. Огледа я и леко се доближи. Ръката му мина по гръбчето й и я хвана за рамото. Прегърна я, като я доближи до себе си и я загледа чакайки отговор.

[Адриана Коул]

До Ади седна един мъж. Ади се обърна и го погледна. Видя Ромън. Усмихна се и се зарадва много да го вади.
- Ромън здравей!- каза усмихнато и го предърна силно. Отдръпна се и го огледа. Изглеждаше различно, но беше той. Тя се ухили щастлива и си спомни за последната им среща.
- Много! Ами аз на теб?- отговри си каза че това е факт. Не и липсваше само на нея, но и на Али.
- Как си?- попита го и се облегна на гърдите му.

[Ромън Пиърс]

Той я гушна и каза:
-Ами.. доста изморен от бизнес пътувания и ми трябва малко да разпусна - след тези думи я погледна в очите, като каза:
-За това и те потърсих.. - целуна я страстно с език, като двата се заиграха и допълни:
-И ти имаш нужда.. явно Али я няма... как е тя? - след тези думи и се усмихна и допълни:
-А да.. и за моята красавица.. имам идея.. днес отиваме на среща където пожелаеш и ще правим каквото пожелаеш.. избираш ресторант, мятсо за разпускане.. даже ако искаш може и на домашно.. каквото си избере и не се притеснявай за сумата.. искам една прекрасна вечер с теб...

[Адриана Коул]

Aди само се усмихна щастлива, че някой го е грижа за нея и се облегна на рамото му мислйки си за вечерта. Облиза леко устните си и се усмихна на Ромън. Вечерта щеше да е незабравима. Тя беше сигурна.
- Рестораант ми звучи перфектно!- каза доволно и отново се усмихна като видя че той го е грижа и за малката.
- Али е чудесно и започна да ходи на пияно! Ужасно е щастлива след като те видя все едно нещо се промени в нея!- каза цялата истина и го целуна по бузата.

[Ромън Пиърс]

Той я погали по рамото с ръка и каза:
-Колко се радвам за вас... - след това я погледна в очите и каза:
-Знаеш ли кое е най-хубавото? - след тези думи той видя, че възбуди любопитството й, целуна я по нослето и каза:
-Повече няма да пътувам.. вече съм тук и ще се задомя.. - след тези думи се усмихна и попита:
-Как мислиш? Дали Али ще се зарадва на тази новина... - и после се направи на ударен, все едно е забравил че и нея я е грижа. Засмя се и каза:
-А да.. а теб зарадва ли те новината - и я загледа в очите. Остави я тя да реши кога и на къде ще тръгнат.

[Адриана Коул]

Tя леко се учуди и си помисли, че Ромън си е намерил своята половинка. За какво говореше той. Адриана се питаше какво става и само обърна въпросителен поглед към него.
- С кой?- измъмри учудена и се усмихна като чу името Али.
- Ами да аз се радвам ! Браво!- каза с усмивка, но и доста объркана
- Сигурна съм че и тя също!- каза и поклати положително глава.

[Ромън Пиърс]

Той я загледа и каза:
-Как с кой.. - после я загледа любопитно и продължи:
-С теб и Али.. ще живеем заедно.. - след това се усмихна и допълни:
-А сега.. отиваме в ресторанта - след тези думи той се израви, като взе Ади на ръце. Бавно тръгна към колата, с която беше дошъл и след като стигна я постави на предната седалка, качи се на шофьорското място и тръгнаха. Той я погледна и каза:
-И така.. ти избираш ресторанта - и се усмихна

ПП: Пиши в който ресторант пожелаеш :П

[Selena White]

Деня свършваше а в нас нямаше какво да се прави.Скуката ме убиваше исках да изляза и да се поразходя а може би да поплувам.Облякох една сиви дънки и потниче и излязох.НЕ знаех къде исках да отида,но исках да се махна от къщата.Рожденният ми ден мина беше преди няколко дена и вече бях на с една година по-близо до смъртта.Стигнах до парка усмихнах се това място винаги ме е карало да се усмихвам.Източах до едно дърво и се подпрях заглдах се в звездите с усмивка.

[Сам Бейкъс]

Сам тази вечер бе в добро настроение, въпреки, че нищо интересно не се бе случило,... а може би предстоеше? И той не знаеше, а и много не го вълнуваше. По някаква вселенски прищявки му се прииска да се разходи в парка, нищо, че бе 10 и половина вечерта, те лудите тогава излизаха.
В парка бе тихо, уличните лампи осветяваха с мъждивата си светлина, дърветата хвърляха дълги и криви сенки по тревата, а нощното небе се бе разтворило над него, разкривайки звездите, проблясващи тихо и срамежливо. Единствено луната се извисяваше, далечна и огромна. Птиците отдавна бяха заспали и единствено песента на щурците огласяше нощта.
Така, гледайки нагоре, Сам пристъпваше по меката и трева в топлата вечер. Внезапно настъпи клечка и погледна надолу към краката си. Щом вниманието му не бе привлечено от нищо по-различно от стръкчета зеленина, едва виждаща се пъплеща мравка или две, той отново реши да погледне към небосвода, когато някакво цветно петно привлече погледа му.
Там, облегната на едно дърво. стоеше изправен човек... момиче, както успя да различи в далечината. Реши да не я плаши, затова се провикна.
- Здравей. - вървейки към нея. Успя да привлече вниманието й, не че трябваше и да положи усилия, тъй като нямаше абсолютно нищо наоколо, различно от природа. - Приятна нощ, а. - каза, заставайки пред нея, последвайки примера й и облягайки се до нея. Появи се спазъм на лицето му и ъгълчетата на устата му се насочиха нагоре...

[Selena White]

Гледах си небето и звездитепо него изведнъж вниманието ми бе привлечен от нейчий глас...беше красво момче което каза "здравей".Усмихнах се и зачаках да дойде до мен.
-Хей.-Усмихнах се чаровно и добавих:
-Да наистина..-Отново се усмихнах се го попитах.
-Аз съм Селена.-Подадох ръката си.
Зачудих се кой ли е той бях в града от доста време а никога не го бях виждала.

[Сам Бейкъс]

Ник пое протегнатата й ръка и се здрависа със Селена.
- Селена... красиво име, като луната, от където произлиза. - каза го, не целейки нищо. - Аз съм Сам, между другото. - след което се усмихна... и седна. Тревата бе мека и суха, а и не личеше, че времето смята да се разваля. Явно и то понякога му втръсваше да досажда на обитателите на земята с промените си в последния момент, винаги, ама винаги в унисон с желанията им. Сам опря гърба си в дебелата кора и погледна момичето с очакващ поглед. Селена накрая го последва, опирайки коляното си в неговото.
- Защо си тук по това време? - чудеше се как да зададе въпроса си, но или му се струваше прекалено директно, или със скрито послание... Затова просто го каза, пък и какво лошо има някой да е директен с тебе,... като изключим провикване измежду хиляди души, за да ти кажат, че късат с тебе.
Все едно, сега ли ще му мисли, пък и се случи преди повече от година. Този спомен, честно казано го развеселяваше, заради... всичко. Но сега бе тук, в парка, с непознато момиче... дебре де, нали знаеше името й. Да я наречем почти непозната.
"Е, всеки си има тайни. Едни излизат, за да идат при любовниците си, други да закопаят поредния труп, както куче си кри кокалите." - при последната си мисъл изгледа Селена отгоре до долу. Сам си харесваше живота и не искаше да свърши захвърлен в набързо изровена дупка, увит в найлон. Неговото погребение трябваше да е тържествено... поне малко. Щом не забеляза нищо нередно в нея, отново вдигна поглед към небето...

[Селест]

Вече бе тъмно , и всичко сякаш бе попаднало в царството на тишината.Разхождах се из центъра на града и попаднах на един парк.Беше красиво и приятно място ,но прекалено тихо за мен.Вървях ли вървях, а шумът от токчетата ми отекваше в тишината.Седнах на една пейка и се загледах в дърветата и птичките накацали по него.Скоро чух стъпките на друг ,близо до мен и то човешко същество.Приятна вечеря или приятна компания,това зависеше само от нея.Обърнах се към момичето ,което тъкмо стигна до мен и му се усмихнах мило и невинно .
-Здравей ..
Поздравих я и `и направих достатъчно място на пейката да седне.
-Аз съм Селест ,но ми казвай Сел ..
Представих `и се аз ,докато не смъквах усмивката си от лицето.

[Криси Стюарт]

Беше вече късно , а на мен ми бе скучно.Идеята за разходка ми се стори идеална.Облякох се и бързо излязох.В центъра имаше един прекрасен парк,реших да го посетя.Вървях бавно и се любувах на красотата на природата.Само луната огряваше и осветяваше наоколо.Скоро забелязах и друго самотно същество в този самотен парк.Приближих се с бързи стъпки до нея и се усмихнах.
-Здравей !Аз съм Селест ,но ми казвай Сел ..
Бързо каза момичето и аз се изненадах как ме усети и тогава се сетих ,тя бе вампир.Един от факторите за това ,че е вампир, слух на прилеп.Все пак ги изучавах с години.Седнах на пейката до непознатата вампирка и я погледнах с леки искри в очите.От кога ли не бях виждал вампир?Попитах се наум.
-Здравей Сел, приятно ми е !Аз съм Криси ..
Представих се на свой ред и се усмихнах отново на вампирката.

[Селест]

-Здравей Сел, приятно ми е !Аз съм Криси ..
Представи се момичето и се настани до мен.Загледах се към луната,бе прекрасна и толкова хубава , аз бях нейно създание.Погледнах момичето и му се усмихнах .
-Е,Крис,какво правих в този час сама с толкова създания наоколо ?
Попитах я и отново погледнах към луната.Защо това светещо кълбо ми харесваше толкова много.Толкова е красива.

[Криси Стюарт]

Седнахме и двете на пеиката видях Сел гледаше кам луната.Заинтересува ме реших и аз да погледна. Погледнах кам небето и видях две падащи звезди.Двете ги гледахме как падаха беше много красиво.Затворих очи и се пожелах нещо ,но щях да го запазя в тайна ,дори повече нямаше да мисля за това.Погледнах към Сел, и едва сега се сетих ,че тя ми зададе въпрос.
-Защо си тук?Попита Сел.
-Ами тук съм,защото ми е скучно , къщата е голяма , а аз съм сама .А града е толкова красив ..
Казах аз с въздишка.Този град наистина е красив ,особенно някой кътчета са като райски.Огледах се наоколо и осъзнах,бях сама с вампир.Е,тя няма да ме изяде.Казах си аз и я погледнах с мила усмивка.
-А ти , защо си тук?Нали не си гладна ??
Попитах аз като не позволих на лекия страх да прозвучи в гласа ми.

[Андрей Болконски]

Андрей беше седнал на една пейка и замислено гледаше минаващите покрай него хора. Не знаеше защо, но винаги когато останеше сам и не слушаше чуждите проблеми се замисляше за собственото си минало. За войната, за Лиза, за Наташа и дори за проклетия Анатол Курагин, който така и не извика на дуел, а може би трябваше. Вече беше твърде късно да съжалява, че не бе направил това. Миналото го преследваше всеки път щом останеше сам с мислите си. Вярно, не беше правилно да живееш със спомените, но той не можеше да ги спре. Не можеше да се справи само и единствено с тях. Болконски въздъхна и се съсредоточи върху близко седящата жена. Не искаше да бъде нахален, но не искаше и да мисли за себе си и това, което се беше случило преди два века в Русия. Все някога щеше да се справи, беше достатъчно силен, за да се пребори с Наташа и образа й, както и собствения си болен син в последните му дни. Въпреки всичко Пиер беше обичал сина му, колкото и да ревнуваше от мъртвия тогава Андрей. Руснакът се усмихна съвсем леко, но погледа му все така беше спрян на жената на съседната пейка.

[Sponsored content]