Re: Езерото с кървавата вода

[Ник Даркъс]

Чувайки името си, чак го заболя там долу. Сърцето му започна да бие учестено, като изплашена птица, опитваща се да избяга от клетката си, преди да бъде заклана и поднесена на някой, който няма да се сети дори, че яде до скоро... или не толкова скоро живо същество. Задъха се само като я гледа, погледа му се премрежи, а главата му натежа. Той все по-бързо вкарваше и изкарваше пръста си, докато накрая тя не извика, извивайки тялото си като арка и разтърсвана от оргазма, до който я бе докарал. Той бавно, леко притискайки я отвътре изкара пръста си, след което го близна.
- Знае ли, че с всеки път си все още по-сладка? - попита я тихо, спускайки се по коремчето й, което се побираше в дланта му. С бавни приплъзвания свали бикините й, оставяйки я гола. Качи краката й на раменете си и зарови глава там, където бе най-гореща и влажна. Езикът му леко, като перце мина по нежната й кожа, карайки я да настръхне. По тялото й премина конвулсия. Устните му засмукваха кожата й и най-чувствителните й места, а след това с целувки стигна към тъй желаното от него място. Езикът му направи кръгче, а после влезе, при което тя изстена тъй сладко, че му се замая още повече главата. Магьосникът влизаше и излизаше от нея, докато отново не получи оргазъм, при което й той едва не свърши. Вече усещащ болка в слабините си, той смъкна дънките си, а след това и бельото си. Члена му докосна бедрата си, като ерекцията му бе направо опарена от жегата там долу. Той подбели за миг очи, оставяйки се на тази прекрасна болка, след което се надвеси над Лиса, която задъхана лежеше.
- Обичам те! - тези думички бях достатъчни. Момичето сложи едната си ръка на гърдите му, докато той със едната своя се подпираше, а с другата придърпваше бедрото й към кръста си. Целуна я и в този момент влезе в нея. Боже, бе удивляващо прекрасно. Все така тясна, мокра, тя го пое целия в себе си. Лис захапа долната му устна, докато той дишаше тежко, устата му плътно залепена за нейната. Изтласка таза си назаде, след което с още един мощен тласък влезе в нея. Последва ново стенание от страна на двамата...

[Лиса Евънс]

-И аз те обичам...-казах му.Той проникна в мен,а аз захапах долната му устна.След като го извади пак влезна в мен.И двамата изстенахме от удоволствие.Зъбите ми леко одраскаха долната му устна от която потече кръв."Не,не..по дяволите не!"-казах си.Лек осе сепнах за миг.Отдръпах устни от неговите и захапах долната си устна.Вкусът на кръвта му беше в устата ми."По дяволите!"-изругах умствено.Той засили леко и от устата ми излезна стон на удоволствие.Усмивка като на тукощо дрогиран наркоман се изписа на лицето ми.Преди да се усетя го захапах за вратът.Той леко извика и мисля,че чух името си,но не бях много сигурна.Почнах да пия от него...обожавах кръвта му.Можех да я пия вечно...е добре де не можех все пак той не е като кравите..със безкрайни запаси идващи от..не знам си къде и излизащи от незнам си къде...Мм да.Кръвта му ме караше да говоря глупости.Откъснах устни от вратът му от който още се стичаше кръв.За миг се поколебах дали да затворя раната или да я оставя така,но накрая я затворих.Още няколко силни тласъка и забих нокти във гърбът му.

[Ник Даркъс]

Ник влизаше и излизаше от нея, забързвайки темпото, докато изведнъж не усети болка във врата си.
- Лиса... - тихо изхриптя той, за момент спирайки, разтворил широко очи, от което вертикалните му зеници още повече изпъкваха. Устните му бяха на сантиметри от нея, не дишайки, разтворени в изненада. След това затвори очи, усещайки зъбите във врата си, чувайки как тя жадно пиеше от кръвта му, а пръстите й играещи по кожата на раменете му. Той се усмихна и продължи да се движи в нея, усещайки всеки сантиметър от нея. Щом тя отдели главата си от шията му, той я погледна. Усмихна се и я целуна, облизвайки собствената си кръв в кървавата целувка. След това се приведе към врата й, и я лизна, щопм усети ноктите забити в гърба си. Цялото му тяло бе изопнато от напрежение и удоволствие като корабно въже. Страните му бяха поруменели, а капчици пот се спускаха по шията му.
- Лис... - изхриптя той, бързо влизащ и излизащ от нея. Погледа му се премрежи, подбелвайки очи. Хвана Еванс за китките, притискайки я между себе си и земята, като двамата се движеха в такт. Стоновете, а след това и виковете на годеницата му го стимулираха още повече. Внезапно сърцевината й се разтвори за него, а той се изпразни в нея. Телата им потръпваха в конвулси от оргазма. Той се отпусна върху момичето , все още в нея.

[Лиса Евънс]

Той бързо влизаше и излизаше от мен.Стонове и викове излизаха от устата ми,а той свърши в мен.Телата ни потръпваха в конвулси от оргазма.Той се отпусна върхо мен все още в мен.
-Ник..-изрекох и го поалих по косата,а той измърка.Задуха ле кветрец който леко разроши косата ми.Телата ни бяха горещи,потни и жадуващи едно за друго.До сега се бяхме движили в такт,а сега само лежахме и се гледахме.
-Обичам те!-казах тихичко сякаш си говорех сама.Устните ми срещнаха неговите.Езикат ми завлезе жадно в устата му търсещ неговия.Придърпах го по-близо до себе си.Чуствах се по-сигорна когато отй беше по-близо до мен.Вв главата ми се превъртаха сцени от изминалите дни-срещата в бара,а после в цеха...и това,че см бремена.После караницата у нас...нападението тук...и сега този страхотен секс...по дяволите обичах Ник.Обичах го толкова много.

[Ник Даркъс]

Ник излезе бавно от нея, докато я целуваше с език. Пресегна се и намери шортите си, обувайки ги. След това придърпа приятелката си в прегръдката си, докато се надигаше, за да се подпре на едното дърво. Извади от кошницата едно одеало и загърна и двамата. Боже, даваше всичко само и само да усеща топлата и гладка кожа на Лиса. Тя положи главата си на едното му рамо, отпускайки се в него. Той целуна главата й и остави устните си близко до скалпа й, както обичаше да прави, за да може да усеща мириса й на плодове.
- И аз те обичам, Лис. - тихо й прошепна, галейки я, сякаш беше някое коте. Е, за него тя бе най-сладкото и малко коте. - Трябва да помислим за сватбата, а и за... детето. - при последната дума гърлото му за миг се сви, но след това се отпусна. - Предполагам няма да искаш сватба на плажа по дънки, полята обилно с бира. Е, не е лоша идея все пак, но... - започна той, но напушилия го смях прекъсна потопа от мисли, изказани гласно. Магьосникът наклони главата си назад, подпирайки я в кората на дървото, заглеждайки се към небето. Замисли се, че макар всичко да бе хубаво, със свършването на вечерта няма да изчезнат проблемите им. Лис бе бременна, ще трябваха много грижи през тези девет месеца, а после и за новороденото. После сватбата... дали вампири можеха да ходят на светена земя? Такива въпроси му се въртяха в главата, но все пак бе спокоен, докато момичето, което скоро щеше да вземе неговата фамилия лежеше в ръцете му спокойно и необезпокояване. Сведе поглед, усмихващ се тихо и погали едната й буза нежно, докато вампирката изглежда бе се унесла...

[Лиса Евънс]

Бях се сгушила в него,а той беше завил и двама ни с одеало.Почна да говори нещо за сватбата и бебето,но аз съвсем се бях пренесла другаде...ужасно ми се спеше.
-Да трябва...-казах тихичко.Той беше предложил сватба на плажа,а аз по дънки и обляна в бира...като се заисли човек не е лоша идея.Прозвяка излезна от устата ми.Сглуших се още повече в него и придърпах одеалното към себе си.
-Ник...спи ми се...-изрекох.Беше станало доста късно,а ние бяхме правили страхотен секс който ме изцени до крайна степен.Ник ме целуна по главата,а после почна да ме гали по косата.
-Нека да се прибираме...-предпочитах леглото от колкото да спя в гората,но щом съм с Ник..бих спала навсякъде...е за масата може да размисля...тя щеше да мине за друго "лежене".

[Амбър Стейлинг]

Пристъпвах бавно напред, оглеждайки всичко наоколо, чакайки пред мен да попадне добър повод за снимка. Скоро ми се отдаде такава възможност. Пред мен, на близко дърво кацна едно много красиво птиче. Вдигнах фотоапарата и снимах бързо, като приклекнах на коляно. Чу се светкавицата и готово.
Беше сравнителни ранна сутрин. Часът не ме интересуваше и не взех часовник.
Ставах винаги рано и като ми неше скучно, взех си нещата и навън. Както винаги с мен бяха листът, моливът и фотоапаратът - нищо друго. Какво повече? питах се преди да изляза.
Не бях от най - ориентираните, но успях да се добера до тук. По някаква причина тук ми харесваше, независимо от легендите, които се носеха за това място.
Седях тук сама. На няколко крачки от брега на езерото. Бях се замислила за себе си - нещо много рядко за мен. Защо си тук сама? питах се. Отговор нямаше. В главата ми често имаше монолози, които водех.
Умаля ми да седя права и се наклоних на една страна и приседнах на брега, като не отместих очите си.
Чу се шум. Обърнах глава и погледнах назад.
- Ехо - чу се гласът ми.
Изчаках отговор. Поогледах се и се изправих, като стиснах фотоапарата без да знам защо.

[Макс Фрей]

След срещата с другата вампирка, от която храна не излезе, определено ми трябва кръв. Коремът ми крещеше 'кръв!', а аз бягах като побъркан с надеждата да открия някое дете, сираче, което мрази живота си и просто да му помогна. Бягах из парковете, горите. Никой. Стигнах до някакво езеро, не еме интересуваше кой е. Вдишах. Човек. Очите ми стана изцяло бели, кожата ми също. Ноктите ми станаха дълги, дългите кучешки зъби се показах. От променянето се чу мърдане в храстите. Човека извика 'ехо', но си замълчах. Доближих се да видя и след ужасната гледка тряснах силно юмрук в дървото. Чак стана дупка. Амбър. Защо по дяволите? Защо... Точно храна в последния момент и да се окаже тя? Мамка му.
- Аз съм. Спокойно. - казах с ръмжастия глас, докато се трансформирах в мен. Показах се. - Аз съм Макс. Извинявай, че те изплаших, но бродя от 1 час и нищо.

[Амбър Стейлинг]

Вече не бях сама. И след като се показа ми олекна. Не си сама.
Върнах се обратно на мястото си - седнала на брега на езерото. Извърнах глава към него и казах кротко:
- Сигурно си разочарован, че съм аз?
Знаех причината за появата му, или поне предполагах защо е тук.
Това, че бе вампир ме притесняваше преди, но сега не.
- За храна? - Засмях се, когато той се доближи до мен.
Погледнах го и кимнах да седне.
- Защо сам? - Въпросите ми се изливаха един след друг спокойно.
Може би не беше моя работа, но защо да не попитам? И така действах директно.
Бях излязла от мислите си. Нямаше нищо в главата ми сега. Всъщност постоянно сега му задавах въпроси, чиито отговори изслушвах с внимание. Тайно му завиждах за бвзсмъртието, за силите му, и предполагах, че можв да ме критикува за това. Май повечето вампири го правеха. И все пак...Да, хората искаха това, което нямаха. Често си мислех за това, но после се връщах в реалността. Вампир - ти - никога... упрекнах се и отново се усмихнах смутено.

[Макс Фрей]

Пак се държеше сухо. Мразех това... Сякаш и ставаше гадно.
- Разочарован, колко да съм. Ще търпя. Ако не ще ям зайци. Колкото и да нагарчат. - Кой знае къде се криеше Джулиън. - Разбира се, че за храна. Аз незнам, за какво друго да изляза? - отговорих с въпрос на другия и' въпрос. Доближих се до нея и седнах. Мятах краката си над водата. Защо сам ли? мислех си защото самия аз не разбрах въпросът и'.
- Какво имаш предвит под 'защо сам'? - попитах я. Амбър пъхна леко с ръка лявата част от косата си зад ухото.

[Амбър Стейлинг]

Старите навици умираха трудно. Когато се научих да правя нещо, трудно можех да го забравя, а камоли това, което се превръщаше в навик. Моите навици и заучени движения за етика бяха доста и не се отказвах от тях. Един от тези беше това движение да връщам косата си зад ухото, без значение от коя страна. Правех го несъзнателно. И ето пак това обикнивено и малко глуповатичко движение.
Изслушах отговорите му с обикновената усмивка, която си беше типична за мен.
В какъв смисъл сам?
Направих малка гримаса със сбръчкан нос като в знак на собствената ми глупост да попитам. Наистина го излепих бързо и без да мисля много, много.
Свих краката си и лявата ми ръка обви коленете ми. Пръстите на ръката ми хванаха плата на сиво - сините дънки. Дясната ми рака се подпря на коляното и след това в косата ми, предържайки я, сякаш натежала, главата ми се канеше да падне, и дланта ми се опитваше да я спаси. Погледнах го и се усмихнах:
- Ами не знам...- измърморих само.
Сега ми идваше да потъна в дън земя. Трябвало е да имам цип на устата.
Въздъхнах.
- Както и да е - направих опит да отместя темата на разговора, с надежда да съм успяла.

[Макс Фрей]

Отегчена? Не. Незнам, май това не беше определението за нея. В момента. Нещо и имаше определено. Но какво можех да направя? Недей, успокой се, обичам те. Знам, гладен съм, но няма да те изям, разбира се. Недей се насилва. Я, стига! Завиждах и'. Да определено. Тази тъпа зараза, тази Аби, която в последния момент реши да избяга? Какво? Онзи щеше да я следи. Хаха, да излетиш след като си превълнал любовта на живота си? Не, не. Трябваше да я забравя. Да продължа. Не да се занимавам с някакви педофили. Досадно. За едната кръв. Няма да карам Амбър да ми я носи, де. Да щеше да е последно, и щях да пощадя Джулиън.
Незнаеше? Е, случваше се да питаш нещо и да забравил защо си попитал.
- Е, така да бъде. - отговорих след като тя смени темата. - Незнам, за какво ти се говори. Аз после мисля да изтичам в болницата, защото ми иде да си забия кола от глад.
Обърнах се и погледнах красивото и' лице. Красива беше. Да.

[Амбър Стейлинг]

Слънцето ни напичаше. Озаряваше лицата ни и лично аз примижавах с едното око отвреме-навреме, за да не ми пече.
Изсумтях. Така нямаше да стане. Еееее измрънках си на ум.Мрънках, но обичах слънцето. Обичах топлото време. Караше ме да се чувствам щастлива.
Пуснах краката си напред и рацете ми се озоваха зад мен. Цялата ми тежест се стовари върху тях и това си беше нормално.
Отметнах назад глава и косата ми се спусна директно назад поклащайки се, като се удряше лекичко в гърба ми.
Затворих очи, за да спра слънцето, което направо можеше да те заслепи.
Усмихнах се с глас. Отворих едното си око и го погледнах.
- За какво мислиш? - Беше настъпила кратка тиштна, заради това попитах.
Това много го обичах. Наресваше ми да разбирам за какво си мислят хората... и вампирите, да се ровиш в чуждите глави. Не винаги ставаше, никой не обичаше да казва и ками ли да говори за мислите си, но директността ми надделя.

[Макс Фрей]

Слънцето се показваше. О, не! По дяволите. Отидох под голямото дърво и се скрих на сянка. Болката беше ужасна. Усещах мирис на изгоряло. От мен.
- Как да не умра си мисля. - казах тихо. Амбър се обърна и се досети. Стоях там, приклещен в дървото. Усетих леки пламъци по гърба. Имаше една барака наблизо. Необитавана. Идеше ми да побегна, но можеше да се окаже фатално.
- Помогни ми... - прошепнах на Амбър. За бога! Какво щеше да направи. Пуснах ръцете си от дървото и се затичах към бараката без да мисля за последствията.

/извинявай, че е кратко.;д/

[Джоузеф Шулц]

Насочих се към кървавото езеро. Знаех го къде е. Имах спомени за това място. Може би и бях участвал в битката, която се беше водила тук, а може би не... Кой ли се интересува от история?! Та така де да се върна на причината защо бях тук - търсех спокойно място, където да медитирам. Седнах на брега и се загледах в една точка. Приличах на статуя. И все пак моята медитация нямаше нищо общо с позите и сгъването на онези индийски гурута. Целта на медитацията ми, както винаги беше премисляне на целия ми досегашен живот и решаване на къде ще поема, защото имах съмнения, че си заслужава да съм клошар все още. А имаше жена... Както винаги зад всяка велика дилема стоеше женски индивид, както и при кокошката и яйцето. Усмихнах се, като се сетих за това.
Изведнъж чух крачки зад себе си. Приготвих се да се отбранявам или атакувам в зависимост от това кой щеше да се появи. За моя изненада и облекчение се появи жена, млада на външен и всъщност доста чаровна.

[Sponsored content]