Езерото с кървавата вода

[Доминик Уинтър]

Легендата разказва, че преди векове, когато Париж дори още не е съществувал по бреговете на езерото се водила кървава битка, от която не оцелял никой. Кръвта на всички мъртви се стекла в езерото и оттогава тя е приела кървав отенък. Смята се, че водата е "жива" и лекува всякакви болести.

[Сюзан]

Аз дойдох тук. Огледах се беше красиво.. Седнах на един камък и се загледах във водата. Гледах оглеждах се и станах да се разкарам малко. След малко стигнах едно мостче беше много красиво само за снимка. За жалост не си взех апарата. Много ми харесваше да снимам това ми беше като хоби. Минах мостчето и отново се върнах на камъка от където тръгнах отново седнах там и се замислих като гледах във водата.

[Кико Макико]

И аз пристигнах по едно време тук, като пред себе си видях Мелиса, познавахме се от отдавна, тя ми беше най-добрата приятелка въпреки, че бяхме различни създания... Видях кървавото езеро не си падах особено по кървавите гледки, но все пак отидох да направя малко компания на най-добрата си приятелка.... Отидох и седнах до нея, като я погледнах и я попитах:
-Какво правиш тук ? Защо си сама?

[Сюзан]

Аз усетих че някой дойде до мен и когато видях че е Кико се усмихнах. Той ме попита:
-Какво правиш тук ? Защо си сама?
-Ами седя си. Пък и с кой да съм като съм нова тук. - казах аз и го погледнах.
Стана ми готино, че се видяхме. Вече ми бе станало мъчно, че не сме се виждали.
-Ами ти какво правиш тук? Сам?

[Кико Макико]

-Ами ти знаеш, че аз през повечето време предпочитам да съм сам.....
-Прекалено многото хора са, прекалено много ако ме разбираш ...
-Междудругото знам, че си забравана и ... - Бръкнах в джобът си и извадих един фотоапарат подхвърляйки и го...
-Знам, че искаш да направиш някоя снимка, хайде давай. - Изплезих и се.

[Сюзан]

Аз се захилих и му се нахвърлих да го гушна. Но преди това оставих фотоапарата на страни..
-Мерси мерси. - казах му аз и го оставих да си отдъхне..
Снимах от много места едни снимки се получаваха други не таа такъв ми бил късметът ..
Спрях се малко да си почина и започнах да показвам на приятелят си снимките който направих.
-Добре ли са?? - зачаках неговият отговор втренчена в него.

[Кико Макико]

Тя ме прегърна след, което направи няколко снимки и ми ги показа:
-Мда, снимките се перфектни.....
-Някой ден от теб ще стане чудесен фотограф, освен ако аз не ти късам снимките постоянно за да не можеш да успееш и да останеш тук, хахаха. - Опитвах се да я подразня, но тя знаеше, че се шегувам...

[Сюзан]

-Някой ден от теб ще стане чудесен фотограф, освен ако аз не ти късам снимките постоянно за да не можеш да успееш и да останеш тук, хахаха. - каза той, за да ме подразни..
Аз знаех, че се шегува и се усмихнах леко.
-Та кажи нещо.. Разкажи ми какво става с тебе? - почнах да го разпитвам аз - Няма ли да ме запознаеш със някоя мадама?

[Кико Макико]

Тя ме попита дали няма да я запозная с някоя мадама...
-Хахха, да не би вече да си падаш по жени ?
-Шегувам се разбира се, ами знаеш, че не си падам по връзките или по-точно сега ти казвам, вече се отказах от любовта, винаги има наранени, а пък вече трудно изпитвам любов така, че нямам такъв проблем, няма с кого да те запозная, всичко е само за една вечер.

[Сюзан]

-О горкичкият. - казах аз и го погледнах.
- Та какво да правим?
Попитах го аз и през това време седнах и започнах да гледам фотоапарата си. Беше профисионален.. Затова обичах приятеля си. Винаги ще ме инменада със нещо.

[Кико Макико]

Отидох до нея и и показах езерото:
-Виждаш ли, какво е червено езерото, знаеш ли каква е приликата между него и теб ?
-Че и двамате сте червени.... - След, като изрекох тези думи я вдигнах на двете си ръце затичах се до езерото и я метнах в него, като започнах да и се смея, това беше типично винаги си правехме закачки един с друг.....
-Видя ли? ;д

[Сюзан]

-Че и двамате сте червени.... - след като чух тези думи той ме грабна и ме хвърли в езерото..
След малко аз се появих пред него и го дръпнах.. Той не запази равновесие и падна при мен.. Аз се захилих и му се оплезих.
След малко започнах да го плискам.

[Кико Макико]

Тя започна да ме плиска, а аз се гмурнах под водата и започнах да и търся краката, беше малко по-трудно за откриване, защото всичко беше червено, но въздух не ми трябваше предимството да съм бог.... Изведнъж я хванах за краката и я придърпах под водата, като я хванах през кръста и започнах да я гъделичкам о.О

[Сюзан]

На мен не ми стигаше въздух.. Той ме пусна и си поех въздух. След малко и Кико си подаде главата отвън водата.
-ейй по леко. - казах му аз и го изгледах сериозно.
След малко се потопих във водата и се приближих до него..

[Кико Макико]

Аз я погледнах и и казах:
-Ако искаш да излизаме, защото не обичам да съм мокър.....
-А бе не знам какъв ти е отговорът, но аз излизам. - След, което излезнах и седнах край езерото и загледах червеният му цвят.....

[Сюзан]

Аз чух въпроса му и излязох малко след него..
-Та сега какво ще правим? - попитах го аз и го погледнах.
Стана ми малко скучно. Но ми беше хубаво, че със със най-добрият си приятел.
Отидох на моста и останах там загледах се във червената вода и си мислех за разни неща.

[Кико Макико]

-Ох не знам мила моя, какво ще правим.....
Излегнах се назад и загледах небето....
-Ако искаш ела и легни до мен, да гледаме заедно небето, в момента е ден тъй, че няма звезди, но по умни идеи просто не ми хрумват....

[Сюзан]

-Ох ами като нямам какво друго.
Отидох при Кико и легнах до него загледах се в небето и казах:
-Оле сега ако някаква птичка направи нещо нередно не знам... - Казах аз и се захилих. - ами ти имаш ли гъдел.
Зачаках неговият поглед като не отлепях очи от един облак.

[Кико Макико]

-Ми не за съжаление нямам гъдел...
-Но до колкото си спомням ти имаш....
Започнах изведнъж да я гъделичкам, тя започна да се смеее и изведнъж докато я гъделичкам някакво пиленце и се изсра на челото. Аз се отдръпнах от нея за момент и започнах да се спуквам от смях...

[Сюзан]

-Оу - издадох някакъв странен звук и отидох до едно дърво.
Скъсах си листо и се избърсах. Отидох до Кико и му го забих направо в лицето. Оплезих му се и избягах настрани. Знаех, че отново ще направи нещо откачено.

[Кико Макико]

Изчистих си глупостта от лицето и използвах силите си, като задуха силен вятър, който върна Мелиса право при мен, аз я хванах и я попитах:
-На къде ще бягаш бе, я пак у водата... - След, което пак я метнах в езерото, и се издигнах на високо в небето, като бог на ветровете ...

[Сюзан]

Преди да падна във водата си взех въздух и след това веднага излязох от водата. Не исках отново се мокра. Погледна на горе и казах на Кико:
-Сърдя ти се-след това се свих като седнах и започна да ми става малко хладно.

[Кико Макико]

Бях облечен в чисто бял костюм и видях, че и стана хладно, цялата настръхна, за това слезнах при нея седнах, свалих си сакото, като я завих с него и и казах:
-Съжалявам, беше ме хванала лигнята, надявам се това да те постопли поне малко, знаеш, че не беше умишлено нали ?
След, което както и двамата бяхме седнали я прегърнах, току виж се постопли от прегръдката ми...

[Сюзан]

-Благодаря - отговорих му аз и допълних - знаех че е без да искаш - засмях се и опрях глава на рамото му. Вече не ми беше толкова студено, но нали бях мокра пък и подухваше лек вятър.
-Знаеш ли, че си имам кученце? - попитах го аз и почаках отговора му.. - малко тъп въпрос.. много ясно, че не знаеш и аз пък каква съм. - усмихнах се леко и с едната си ръка го прегърнах.

[Кико Макико]

-Ми не знаех, че имаш кученце всъшност, но не, не беше тъп въпросът ....
-Все пак не се бяхме виждали от толкова много време....
-Впрочем каква порода е, от колко време го имаш, още ли е малко ?
-Може ли да ми го покажеш? - толкова много върпоси зададах наведнъж....

[Sponsored content]