Плажната ивица; Лято 2011

[Freaky]

[Freaky]

Рядко се намираше човек, който гледайки нещо напълно обикновенно, можеше да види в него нещо необикновенно и уникално. Вярно бях от личностите, които се славеха с онова специфично въображение, което често ми помагаше да си представя какви ли не причудливи форми, които само и единствено в мойта глава да имаха смисъл, макар другите да ги смятаха за нелогични. Ето защо и аз бях една от малкото, които отлично знаеха какво означава картината с бял фон и черно петно в средата и защо великите умове са я сметнали за шедьовър. За никому не бе тайна, че подобно творчество може да се види само с очите на въображението и само човек, който истински вярва и цени изкуството можеше да погледне нещо толкова просто именно с въображение и да види това, което художникът е вложил в творбата си.
Колкото и да не искам да се хваля за да не звуча надменна, бях точно такава ценителка на причудливото изкуство, което караше съзнанито ми да се раздвижи, въображенито ми да заработи и нищо и никаквото черно петно просто да затънцува пред очите ми и да ми покаже истинския си облик.
Ако се чудите защо именно за изкуство си мисля, то бе защото вървейки по плажната ивица и усещайки малките горещи песечинки между пръстите на краката си, тя просто виждаше изкуство по пясък. Отражението на слънцето върху песечинките, го караха да изглежда невероятно красиво, а мидичките, които тук там се подаваха изпод пясъка бяха изключително вълнуващ за наблюдение, макар само един наистина преизпълнен с въображение мозък да бе способен да види подобно нещо.
Точно когато спрях за да се огледам една интересна мидичка, с почти иделана форма като изключим пропуканото крайче (което всъщност намирах за очарователно), някой също толкова заблуден като мен, си бе опънал краката. Спънах се в тях и паднах. Хем ме заболя, хем не можах да си взема мидичката.