Лили Мюлер

[Лили Мюлер]

Име:
Лили Ан Мюлер.

Години :
28

Раса :
Човек.

Външен вид :
Лили е ниско и крехко на вид девойче, което крие жилави мускули, които дори и с карта не можеш да откриеш. На ръст едва достига метър шестдесет и девет, което в миналото е правила опити да коригира с помоща на високи токове. В последните пет години обаче не прибягва до подобни глезотии и може да бъде видяна само на абсолютно равни обувки с тънка подметка, която лесно може да се скъса и да те накара да опознаеш голата земя. Стандартният избор всъщност обикновенно са испански еспадрили в разнообразни цветове, които се късат още на втората седмица и Лили постоянно си купува и нови и нови. Това я забавлява и е част от месечната й рутина, а и тъй като точно този тип обувки са адски евтини- всичко е наред и нищо не причинява болка.
Благодарение на ръста си, Лили изглежда наистина мъничка и прекалено млада за реалните си години- факт, който често я кара да си спомня за Денис, която приживе с ирония бе говорила за същото, представяйки го като странно проклятие. С времето обаче сякаш се свиква да те подценяват за годините си и младата жена няма нищо против. Хората имат правото да имат свое собствено мнение, нали така?
Ниският ръст и младоликоста вървят в комплект с обло лице с омекотени контури, от които не личат скулите и устните изглеждат доста пухкави. Напомнящите по форма на бадем очи са с тъмносини ириси, които често бият на чисто сиви нюанси. Всичко това е заобиколено от права и тънка коса, която е медноруса- в зависимост от осветлението е ту златиста, ту по-наситено червеникава. Лили обикновенно я носи права, а обикновенната прическа просто обрамчват лицето от двете му страни, в напълно симетричен маниер. Дължината е до малко над гърдите, като връхчетата винаги са изрядно подрязани, така че да не цъфтят. В последно време Лили ги е позанемарила, така че си личи как са се изострили самички от непрестанният растеж.
Младата жена се облича просто и цветно- обикновенно само дънки, а отгоре някаква шарена блуза с по-ретро кройка. Има я определената привързаност към шалове и шапки, така че винаги се среща по един представител на тези общества, които доукрасява тоалета. От време на време и бижута си проправят път в общата картинка- те са или обикновенни верижки от едноцветни кръгли мъниста, или малка джунджурийка на дълга връв, висяща почти до началото на стомаха.


Характер :
Лили прилича наистина много по характер на своят по-голям брат, Уил. Също като него тя е блага душа, която не се отличава с буйни терзания или сериозни проблеми. Може да се каже, че е прекомерно кротка, но не и по начин, който да е изнервящ. Нейната разновидност е по-скоро като на рядко цвете, което е с ограничен живот и скоро ще се върне там, от където е дошло- където и всъщност да е. Лили умело успява да създаде впечатлението, че е просто тук за малко, преди да стане част от нещо много по-сложно и неразбираемо. Очите й притежават странен остатъчен блясък, които като че ли е малко по-древен от колкото трябва- но всичко това е просто умела игра на атмосфера и външен чар. В младата жена няма нищо специално, което да я прави принцеса от далечна галактика или ключ за спасяването на света. Целият намек за евентуално отдалечаване идва от това, че в миналото винаги се е изправяла пред сериозни, почти унищожителни трудности и единственият начин да ги понесе е да изпита цялата им сила върху себе си, да се остави да бъде приравнена до нулата, да се изгради наново. Този процес дори не става съзнателно, а напълно обратното- съвсем несъзнателно, защото Лили не е личност, която да събира в себе си прекалено сложни и прекалено вселенски възели. Тя може и да оставя впечатлението, че всеки момент ще се изпари, но е крайно земен човек, които приема нещата такива, каквито са. Любимата й фраза дори не е фраза- става въпрос за това, че хората си имат различни мнения и това трябва да се уважава. Лили е готова да приеме всичко и всеки, стига да получи същото в замяна и да е наясно с границите, които се поставят помежду им.
Единственият път, в които се е опитвала да промени някого, а не е оставяла събитията и кармата да я водят е когато Уил е загубил контрол над себе си и се е обърнал срещу всички, заедно с останалите от Синдиката. Тогава Лили го моли да престане, да се откаже, да се върне с нея. Всичко да бъде отново по старо му. След отказ, тя не прави повторен опит, връщайки се към основните начертани граници в характера си. Като земен човек, тя е реалист и не вярва в обичайните за човечеството вярвания, че всичко ще се оправи, че всичко ще е наред. Това може да се води дори вид черногледство, но за нея е чиста истина.
Като изключим тези странности в характера, младата жена и бивш агент е с добра душа, готова да помогне на всеки, ако е в нужда. Приятелите й са всичко за нея, макар и да съществува страха, че не им дава достатъчно и иска прекалено много. В тези пет години, след смъртта на останалите членове на организацията, тя не се сближава с никои и държи определена дистанция. Поведението й е такова, сякаш се е "опарила" и не иска да повтаря грешките от миналото- но си личи, че ако й се отвори възможност, ще направи именно това. Сърцето й е прекалено меко, за да бъде изолирано насилствено от доставящото удоволствие общуване.
В романтични отношения обаче навярно няма да навлезе никога повече. Останала й е травма от случилото се с Жан- това, че тръгва след брат й, а не след нея и общото им дете, което тя губи насилствено от преживения от смъртта на близките й хора шок.

История :
Лили е от семейство с много особен и много смесен произход- в него има и европейци и азиатци, всеки от които е донесъл огромна част от културата си в рода, така че да се получи една много странна смесица от специалисти по бойни изкуства и оръжия. От няколко поколения членовете на семейство Мюлер работят от една тайна служба в друга, което им дава световна слава в тези среди, така далеч от обикновенното общество.
Лили е родена от майка с китайски произход(но не изцяло азиатка, а с дълбоки френски корени), носителка на черен колан по северен шаолин, а баща й е със славата на най-добрият майстор на катани в новият век, спазващ древни традиции- той е родом от Белгия, но е живял там много, много малко. С майката, Чен, се срещат именно в тази дръжавица, където тя е емигрант от близо една година. Две години по-късно, вече заедно живеещи в Япония, те сключват брак, с първото си дете на път- по този начин, на бял свят идва по-големият брат на Лили, Уилям. Тях ги делят почти три години във възраста и точно след толкова младата дама става член на семейството. Най-ранните й спомени са от това как майка й се смее и си играе с нея, а баща й я води да гледат цъфтящите вишневи дървета, което е традиционен празник и ритуал в Япония.
Още от най-ранна възраст, между нея и брат й има особена и много близка връзка- те са неразделни и правят почти всичко заедно. Уил се грижи за нея, защитавайки я, а Лили тайно му подражава и без неговото знание прави абсолютно същото в негово име. След като започват да тренират заедно връзката само укрепва още повече- по-големият с три години Уилям й помага да осъвършенства всичко, което й представлява някаква трудност, като тайно двамата работят в перфекциониране на стил, в които да работят в екип, като едно цяло.
Малко обаче е останало като спомен от деня, в които родителите им са били убити- Лили не го помни ясно, а само отделни фрагменти, които почти нямат логика. Единият е как брат й я дърпа за ръката и двамата тичат, шляпайки боси из локвите пълни с ледена вода. Спомените й подсказваха, че в този ден бе валяло обилно и земята бе много студена, а всичко бе потънало в кал. Двамата се бяха спасявали с бях, на боси крака, така че нейните бързо се бяха изранили и плувнали в кръв. По това, което Уил й е разказвал, тя знае, че наемници са проникнали в къщата им и са убили родителите им, хващайки ги невъоръжени. Дълги месеци по-късно сънищата й бяха били спохождани от отекващи огнестрелни залпове, прекъсващи внезапно нечии живот.
След осиротяването, двамата с брат й се местят обратно в Европа, постъпвайки като осиновени деца в дома на семеен приятел, дължащ сериозна услуга и твърдо решен да я изпълни. Тук те се запознават с нормалните аспекти на ежедневието, посещават гимназия и правят много приятели. Приятелят на баща им и жена му са бездетни- макар и хора на средна възраст- така че бързо се привързват и доотглеждат чуждите деца като свои. Лили и Уил продължават тренировките си и скоро по-големият брат временно напуска "гнездото", за да търси собствена изява. Той започва да печели слава като наемник, работейки от организация на организация- без да се спира категорично на една единствена, точно както е характерно за фамилията, чието име носят.
Братът и сестрата се обединяват отново, когато Лили получава покана за членство в Синдиката, проект на няколко големи глави, които търсят решение на световни проблеми. Като организация, тази е почти свободна и следователно, привичките на семейство Мюлер биват почти спазвани. Тук младата дама среща Жан- и за двамата, съвсем случайно, това е любов от пръв поглед. Следващите няколко години протичат като истинска приказка, двамата са влюбени, млади и светът като че ли е пред тях. Три години, или може би дори малко повече, след създаването на Синдикатът, нещата започват да се сриват едно подир друго. Уилям се променя едва ли не за една нощ (тази, в която навършва двадесет и шест)- причините за които са напълно неизвестни за Лили. Той й предлага да го последва, да се обърне срещу всичките им съюзници и да ги бутне в мрачната пропаст на липсващото съществуване. Сериозноста, изборът на думи, поведението- младата жена разбира веднага, че това не е шега и прави опит да го вразуми, неуспешно.Уилям не я убива, но това важи само за този път- тя е предупредена, че в бъдеще, ако застане на пътя му като враг, няма да се двуоми да я отстрани от него.
От там насетне всичко се развива за точно три месеца. Синдикатът е разбит, а въпреки невероятното напрежение, което е представлявало решението и изпълнението, Лили собственоръчно слага край на лудостта на брат си, убивайки го със собствените си ръце. Няколко седмици по-късно, на общото погребение в централните гробища на Триполиса, тя губи съзнание и се събужда в болница- детето, детето от Жан, което носи в утробата си от четири месеца без знанието на никой е мъртво. Това обаче се превръща в просто поредният проблем, след като зад ъгъла се появява още един. Откриват й, че страда от опасна версия на хронична левкимия, заради която трябва да се подложи на лечение след лечение. Следващите пет години преминават така, като последната се оказва едва ли не критична- от тогава Лили е в болница и никой не се грижи за малкото магазинче за цветя, с което е запълвала времето си след напускането на работата си за Интерпол и отричането на всякакви истории, включващи ред, закон и правомощия в световен мащаб.


Името на човека който използвам за лик :
Никаква представа, не е известна личност.

Допълнително :
Лили е бивш разностранен талант, също както по-големият си брат. Като дете на специалисти по бойни изкуства, тя знае достатъчно, че да може да оцелява и да си проправя път само с помоща на юмруците си. Това обаче не е основната идея върху обучението, което е преминала и е продължавала да преминава през годините- целта е да се чувства и следователно, да бъде по-силен човек и да се справя с каквито и да са трудности, поставени на пътя й. При всички други обстоятелства, ако късметът не е бил на нейна страна в овладяването на тази чисто психологична страна на изкуството на войната, Лили би полудяла преди много време, още когато й се е наложило да се справя с лудостта на своята собствена кръв- представена в лицето на брат й.
Още от малка, Лили е била запозната с много вариации, представляващи различни бойни изкуства. Родителите й никога не са я насилвали и тя е била господар на себе си в решенията, които да определят начина й на живот. Като малко момиче тя избира да поеме по сложният път на овладяването на ума и тялото спрямо традициите на източните войни, извличайки най-доброто, за да създаде собствен "ритъм", които да спазва. В това отношение геният и схватливоста й конкурират тези на Уилям- двамата имат вроден талант и това отключва прекалено много възможности.
Главната дарба на Лили обаче не е размахването на юмруци, а използването на огнева мощ. Дългогодишните тренировки са направили тялото й издръжливо и гъвкаво и това е основата, върху която разполага основното си умение- това, да има точен мерник и да може да борави с няколко вида огнестрелно оръжие. Собственото й такова е специално модифициран пистолет, които се зарежда с куршуми за пушка, 45-ти калибър.
Като изключим дарбата да убива И оцелява, Лили поназнайва малко от изкуството, наречено кулинария и през свободното си време аранжира букети- тя е карала курс по това, за да може да пълни малкото си магазинче с разнообразни творения. Има известна дарба в това, да смесва панделки, хартии и цветя, така че припечелва достатъчно, че да не се притеснява за парите си. И да няма нужда да прибягва до огромната сума, която Интерпол й изплаща като обезщетение след унищожението на Синдиката и официалното пенсиониране на госпожица Мюлер.
Снимки:
001 002

[Джулиън Девънпорт]

Одобрена, добре дошла.