Дориан Рейд

[Дориан Рейд]

Matthew Grdy Gubler

Двадесет и седем годишният Дориан стоеше пред огледалото и пробваше новия си костюм. Мразеше костюми. Мразеше всякакви помпозни снобски изпълнения, на които присъстваха съмнителни височайшества, претендиращи със съмнителни дрешки и обноски.
Ставаше му топло в този костюм, а и некомфортно дотолкова, че чак го обземаше гняв някакъв. Не се харесваше в костюм и изобщо не проумяваше прекрасния начин, по който му стоеше. Идеално му пасваше на височина и му придаваше малко маса, което не идваше в повече. Дориан не бе от онези здравеняци, ала и по-добре - той блестеше с много повече. Шоколадовите му очи се взираха в собствения образ, а изящните му ръце на пианист опитваха да приведат в ред непослушните коси, които сякаш никога не бяха на мнението на притежателя си.
Дориан стрелна поглед към интересната книга, която негова приятелка му бе подарила - така я предпочиташе пред онова ужасно събитие, което му предстоеше. Погледна часовника си - почти нямаше време за губене, а той така обичаше да се мотае. Почти никога за никъде не бързаше, бе толкова уравновесен и спокоен, че понякога чак дразнеше с това. Колкото и да обичаше приятелите си, съвсем не бе купонджия - сам се определяше като домошар. Любим човек, книга, музика, кафе и чист въздух ... така би могъл да живее с години. Вродената му любов към разплитане на загадки обаче сякаш не се вписваше с мечтата му за къща в планината, в която да се уедини. Колкото и да обичаше спокойствието, Дориан нямаше как да не признае, че не може без хора.
- Дориан, идваш ли ?
Един глас прекъсна мислите му, които пак го бяха отнесли в света му.
- Идвам, идвам ... - Промърмори той, сякаш на себе си. Майка му бе твърде настоятелна, а той - като всяко дете на аристократи, бе воден по разни ужасни снобски събития, в чиято среда просто не се вписваше. Но какво можеше да направи - твърде учтив бе и твърде далеч от бунтарския профил, че да тръгне нанякъде и да зареже всичко и всички. Не би могъл да го причини на майка си - твърде много я обичаше, а и тя бе човекът, стимулирал го да следва мечтите си през цялото време. От малък бе запленен по това - все разплиташе някакви случки и загадки, следеше хората и в един дневник си записваше какво вършат. А в голяма къща като неговата хора и случки лесно се намираха. Израснал бе във Виена - родителите му бяха австрийци, и двамата притежаващи синя кръв и достойно минало. Дориан бе най-малкото от трите деца, но далеч не най-глезеното. Свикнал бе да споделя и никога не претендираше с потеклото си. Бе на принципа, че майка му и баща му са някои, той все още е никой, а и не обичаше всичките тези излишни фасони на богатите, на моменти дори му идваха твърде много. Уви, не можеш да избягаш от корените си - Дориан учеше в най-тузарското училище във Виена, пълно с превзети хлапетии, витаещи някъде в небето. Колко ги мразеше само ! После се дипломира и дойде време за университета - нещото, което чакаше цял живот. Слава богу, при изпитите всичко бе анонимно, та той можеше да покаже собствените си умения - не връзките във висшето общество. Приеха го, разбира се, а той се насочи към криминалната психология ...

[Freaky]

Одобрен добре дошъл! Можеш да пишеш по темите, ще те сложа в групата ти когато интернета ми е по-добър, и не съм от телефона ;дд