Голямата къща на Доминик Уинтър

[Доминик Уинтър]

[Ани]

Вървяхме бавно напред,като тате ме водеше за ръката,а аз не спирах да гледам назад.Да,определено тази къща ще ми липсва толкова много!Имах толкова много спомени в нея..и добри и лоши,но повечето бяха добри.Тате ми обеща,че ще намали бавачките,а аз искрено се радвах,защото него постоянно го нямаше и аз трябваше да стана с тази непозната жена,като всеки ден идваше различна.Скоро стигнахме колата му.Тате ми отвори вратата,а аз се пъргаво се качих в колата и се настаних на задната седалка.След това той мина от другата страна,качи се и потеглихме.През целият път бях залепена до прозорчето,като гледах минаващите и отминаващите хора,дървета..сгради.Скоро колата се спря и тате стана,като отиде отново да ми отвори вратата.Щом я отвори бързо изскочих от колата,като огледах с поглед мястото.След това погледнах засмяно към тате и казах:
- Уауу..толкова е висока и красива!- Казах радостно,като подскочих от радост и тръгнах към къщата за да я разгледам.Беше толкова голяма и отвън се личеше,че е доста стилна!

[Доминик Уинтър]

И колко по- приятно щеше да е, ако сме всички- измърмори съвсем тихо на себе си Доминик. В такива моменти Ана му липсваше изключително много. Просто бе свикнал с достатъчно лудата й натура, която обаче подлудяваше и самият него... просто го караше да се чувства по- жив, по- млад ::за бога, та той бе вечно млад:: по- живеещ. Тя, може би точно тя беше жената, която изпълваше живота му с цвят, малко караници и доста взривоопасни ситуации, които обаче в крайна сметка му допадаха, а Доминик просто се радваше, че прекарва време с нея. Е, кофти тръпка. Ана си бе тръгнала, за да гони работа пък и защото последно време не се разбираха особено добре, беше му оставила съвсем невръстната Ани, която още не можеше да си завърже обувките, камо ли да ходи... или пък беше обратното??
Затича се след Ани, догонвайки я. Даже я изпревари, за да отключи входната врата и да я пусне свободно да разгледа. Къщата бе напълно чиста и подредена и за този факт се бе погрижила Мария, тридесет годишната камериерка, която отдавна хвърляше око на Доминик и може би затова чистеше всичките му бъркотии без да възнегодува особено често.
-Разгледайте на воля, мис Уинтър, надявам се да харесате стаята си на втория етаж, където смятам да Ви настаня.- джентълменски й заговори Доминик, както можеше да говори на една млада дама пре седемнадесети век, загледан след момиченцето.

[Ани]

Тате ме изпревари,като отключи вратата,а аз бързо влязох вътре.Беше добре обзаведено и доста обширно.Личеше си,че някой чистеше тук,но не ми се вярваше тате да чисти.По - скоро да преобърне цялата къща!Пристъпих напред,като не спирах да оглеждам къщата.Е беше по - добре от другата в гората.Знаех,че тате се опитваше да ме скрие от другите същества,но не разбирах защо.Какво толкова можеха да ми направят?Тръгнах към хола за да го разгледам,а тате ми каза,да разглеждам на воля и се надявал да харесам стаята ми на втория етаж, където смятал да ме настани.Направих реверанс и казах:
- И аз се надявам мистър Уинтър! - Опитах се да не се засмея,но не успях и се засмях.След това се изправих и отново върнах погледът си на помещението в което се намирах.

[Sponsored content]