Los Angeles (2003)

[Адриана Коул]

Ето го и първия ден на Ади в новото и училище. Леко притеснена и напрегната Ади стана и погледна календара стоеки седнала на леглото. Това бе поредния първи учебен ден, който тя не трябваше да изпуска, защото бе в ново училище дори и да бе отишла само за два часа. Ади си пожела сама късмет на ум за да мине и тази година отлична и сви ръце в юмруци забивайки поглед в един от плакатите на стената и. Усмихна се и стана като си взе един душ и оправи стаята. Отвори огромния гардерод разположен на едната стена на стаята и започна да гледа дрехите като се чудеше как да се представи на новите съученици, които изобщо не бе виждала. Дръпна едни дънки, които обужаваше и изобщо не се замисли за тези съдрани крачоли. Това бе в нейн стил и не мислеше да се прави на някой който не е. Облече една тениска и взе розовата си чантата Обу новите си сандали и излезе от тях запътвайки се към автобусната спирка. След около десет минути беше пред голяма училищна сграда. Отиде в задния двор при класната която познаваше и се набута между другите ученици като ги огледа.
Трябваше да изчака откриването на учебната година и след това щеше да ес вободна. Учениците изглеждаха добри хора, но някои още от пръв поглед не харесаха Ади, която бе единственото ново момиче тази година. Не обърна внимание на момичетата които я изгледаха и тръгна отново напред. Гледайки телефона си вървеше и се блъсна в някой.
- Съжелявам!- каза и забеляза паднала си чанта и се наведе да си я вземе. Погледна момчето и му се усмихна като видя, че може би се бе запътил към другите. Явно щяха да са от един клас.

[Дейлън]

Първия учебен ден дойде за пореден път.Станах от леглото не чак толкова бързо и извадих дънки и тениска.Бях се оговорил с момчетата да се срещнем на двора.Аз естествено малко позакъснях.Когато се отправях към тях едно момиче се сблъска в мен.
- Съжелявам!-каза тя и се наведе да вземе чантата си.
- Няма проблем.-казах и.Тя беше клекнала за да вземе чантата си и аз и подадох ръка за да се изправи.Не бях чак такъв гадняр за какъвто се представях.Преди да кажа още нещо момчетата ме видяха и дойдоха към нас.
- Дейлън..от кога не сме се виждали.-това беше явно тяхното "Здравей друже.Липваше ни."
-Много време.-изрекох.Момичето вече беше на крака.Усмихнах се сърдечно.Към нашата малка групичка се присъединиха още хора.Или по-точно класът.Май с новата ще сме в един клас.Е не и завиждам.Да си нова тук е пълно мъчение,но с времето...е за някои хора с времето ставаше още по-голямо мъчение.Някои от мойте приятели погледнаха слисано новачката,а после мен с поглед "К'во правиш бе брат..тас е нова..не се занимавай...дори не говори с нея",но аз само извъртях очи.Момичетата се засмяха и аз пак извъртях очи.Какво не им харесваха тези тук на новите?Когато аз се появих не,че много ме харесваха.Мислеха се за голямата работа.Момичето сигорно се чустваше неловко.Дойде и учителката.Като поогледах се бяхме събрали целия клас плюс госпожата.

[Адриана Коул]

На Ади отново не и пукаше че всички я мислеха за задръстенячка. Дори да не бе намерила приятели в този клас тя бе от града. Съучениците от старото и училище бързо бяха свикнали с нея и наистина я харесаха много. Все още си бяха приятели и дори тези момичетаа, които едва ли щеше Ади да се сприятели с тях я гледаха така злобно. Не си я обясняваше защо? Може би момчето, което наричаха Дейлън бе известен в училището и точно за това те я гледаха така сякаш и трите го искаха само за тях. Адриана се засмя и ги погледна иронично и разочаровано като се доближи слушайки класната им. Тя поздрави всички и се сети и за новот попълнение в класа Адриана.
-.. имаме и нова ученичка! Нека и дадем да се представи!- каза учителката като дръпна Ади напред така че да бъде пред всички. Адриана огледа всички лица пред нея и отново погледа и се спря на момчето което блъсна.
- Аз съм Адриана!- каза и се усмихна като се дръпна встрани забила поглед в мистериозния Дейлън.

[Дейлън]

Новата се представи като Адриана."Хубаво име."-помислих си.Тя не изглеждаше никак притеснена или на мен така ми се струваше.Не знам.Беше доста спокойна.
-Погледнете я само...-каза едно от момичетата.Идеше ми да кажа в защита на Ади,но нищо не ми хрумваше.Погледнах момичето и се усмихнах.Момчетата бяха предложили да отидем някъде.
-Вие вървете,а аз след малко ще дойда.-класът се изпари при тези думи.
-Здравей.Отново.-поздравих аз като идиот.Глупава усмивка беше цъфната на лицето ми.Остваше ми само букет в ръцете и щях да съм като...е не знам като какво.
-Аз съм Дейлън.-представих се,но тя сигорно вече беше чула името ми.
-Искаш ли да дойде шс класът...Ще ходим някъде...

[Адриана Коул]

Адриана отново чу коментарите от страната на момичето и искаше точно сега да я удари, но не и стискаше, защото последствията нямаше да са хубави. Явно щяха да ходят някъде, но Ади явно щеше да пропусне, защото не и се занимаваше с групичката на Дейлън. Всички тръгнаха на някъде, а момчето остана при нея и я покани да отиде с тях, но Ади мислеше да откаже. Той и се представи лично, а тя отново се усмихна като леко присви очи от слънцето което блестеше в очите и.
- Вече разбрах! А както казах аз съм Адриана, която явно през тази година ще е мразена от класа си!- каза като използва гримаса все едно бе най-голяма задрастенячка, но поне ако я опознаеха нямаше да съжеляват.
- Те не ме харесват няма смисъл!- каза и ги погледна. Момичетата отново се спряха и започнаха да ги зяпат, а Ади обърна поглед отново към новия си приятел. Момичетата провикнаха няколко пъти името му.
- Върви! Чакат те!- отново се усмихна като реши да си тръгва, но преди това изчака неговата реакция.

[Дейлън]

- Хей недей така.Те мразят всички отначало,но после као те поопознаят.Пък и мисля,че момичетата ги е страх случайно да не вземеш сърцето на някоя от собственостите им.-ухилих се леко.Момичетата почнаха да ме викат."Боже...ако не млъкнат за момент и не ме викат какво?Светът ще свърши?Е съмнявам ме!"
- Върви! Чакат те!- каза Ади.Не ми беше приятно да я оставям така.А и тя беше нова...все пак можех да я запозная с някои приятни хора.
- Хайде.И ти идваш.Ще те запозная с приятени хора.Ъм...ако не се съгласиш да дойдеш ще те нося до там.А повярвай ми аз съм доста силен и няма да има смисал да се бориш с мен.-усмихнах и се.Имах тайна за която никой не знаеше и нямах намерение да разкривам тази ми тайна,но просто нямаше шанс Ади да ме победи.Дори да бях с завързани очи нямаше да може.

[Адриана Коул]

Ади можеше да се запознае с приятни хора, но все още нямаше желание да тръгне с него. Първоначално се замисли. Той наистина започна сериозно да я обеждава, а тя явно щеше да тръгне, но искаше да види ако се заинати още малко дали той наистина щеше да я носи. Засмя се на представите си и го погледна.
- Е колко да си силен!- каза и се замся като се замисли за първите му думи и може би не ги разбра както трябва. Може би една от тях беше приятелката на Дейлън. Погледна най-милото момиче от трите и след това и него. Нито една от трите не си ходеше с него, но беше възможно.
- Междодругото тренирах карате!- каза остроумно като реши да тръгва. Тръгна само зареди мислите че може една от тях да ходи с Дейлън и после не искаше да с разправят.
- Хайде!- каза и отново се усмихна като заедно с Дейлън тръгнаха към другите, които бяха изненадани, че и Адриана новата задръстенячка за тях че върви с това момче.

[Дейлън]

"О!Нямаш си на идея колко съм силен Ади,но и няма да ти го показвам щом се съгласи да дойдеш"-казах си,а после се усмихнах на Ади.Двамата тръгнахме към останалите от класа.Чух няколко хапливи въпроса като "Тя какво прави тук?" ,но се направих,че не ги чувам.
-Хей,хей кой е дошъл.-изрече едно от момчетата и преметна ръката си през раменете на Ади.Повдигнах вежда,а после сложих слънчевите си очила за да прикрия червенината появила се в очите ми.Изръмжах недоволно и се надявах никой да не ме е чул или забелязал.Стоях до Ади,но после реших да се размърдам и минах малко по-напред оставяйки Ади с идиотите от класа.

[Адриана Коул]

От двете страни на Ади стояха по едно момче, а тя се чувстваше доста поттисната. Едното момче бе сложил ръка на раменети, а другото и казваше колко бил добър в училище и че с нея ще си ходят много ако тръгнат заедно. На тези думи Ади се засмя као се отдръпна от омчето и вид че Дейлън върви по напред. Изтича до него и започна да върви до него.
- Хубави очила!- направи м комплимент и сложи своите които бяха подобни на неговите но розови. Умсмихна му се и продължи да върви като от време на време се обрщаше да види другите които се закачаха с трите девойки.

[Дейлън]

Ади дойде при мен и ми направи комплимент за очилата.Тя си сложи подобни,но розови.
-Благодаря и твойте.-усмихнах се.Не знаех какво да кажа.Като гледам тя вече се вписваше в класа особено в кампанията на "Казанова".
-Хъм защо не си при твоя Казанова?-изрекох преди да се усетя,а в гласът ми имаше нотка на ревност.Ревност?!От къде пък се пръкна ревнос у мен.Въздъхнах недоволно.Идеше ми да убия някого...и сигорно щях да го направя...,но щеше да е страно как едно момче е убило някого.
-Както и да е.-измърморих под носът си така,че никой дан е ме чуе.Момчетата се занимаваха с другите момичета докато Ади вървеше безмълвно до мен.

[Адриана Коул]

Когато Дейлън попита Ади защо не е при момчето, което до сега я прегръщаше Ади отново погледна приятеля на Дейлън като се засмя. Момчето мислеше че нещо ще се получи между тях двамата, но Ади изобщо не и минаваха тези мисли. Много добре виждаше как момичетата я гледат гадно за това че дружи с Дейлън , а другите момчета може би само ще се възползват от нея. Вписа се но им нямаше никакво доверие. Дори не бе запомнила имената им. Погледна Дейлън и се спря като хвана ръката му и го обърна към нея.
- Ей чакай малко!- каза с притеснен поглед и го погледна в очите през очилата. Защо той се държеше така. Той я накара да дойде с нея и тя се опита да се впише като и се получи.
- Той ! Иу не е мой тип!- каза и се засмя като първо погледна него а след това и Дейлън който чакаше да стане нещо.

[Дейлън]

Тя ме обърна към себе си и каза,че Дани не е нейн тип.
-Не е твой тип?А кой е твоя тип?-държах се студено,а това не ми харесваше.Не бях такъв тип попринцип.Само понякога.Подуха лек вятър който разроши косата на Ади
-Ох..съжалявам.Не съм аз този който трябва да ти държи сметка.-държах се сякаш тя е моя собственост-по мое мнение,но не беше така.Имам предвид не беше моя собственост.Опитах да се усмихна,но без успех.Забелязах,че ние вървим най-напред и се спрях.Исках да вървя най-отзад.Така и стана.Мойте "приятели" минаха отпред,а аз останах отзад с Ади.Тя ме гледаше с поглед "Дейлън-е-луд".Еее да с този поглед ме гледаха вече години.Особено след всичко случило се със семейството ми.Погледа ми познат до болка.Е не бях много сигорен дали тя ме гледаше така,но това виждаш от очилата скриващи очите и.

[Адриана Коул]

Ади не си обясняваше защо Дейлън се държеше така сякаш той я познаваше от доста време. Момичетата и момчетата които общо без Ади и Дейлън бяха петима минаха пред тях, а Адриана не спря да го гледа странно. Може би Дейлън ревнуваше.
- Мой тип мили ми Дейлън са момчетата, които се държат сериозно и не правят опити да саблазнят едно момиче преди да са запомнили името ми. Изобщо не съм искала той да ме прегръща или да прави опити да се обвърже с мен, но никога няма да се получи с него!- каза сериозно и го погледна като сега забеляза че той е точно такова момче. Нейн тип беше а и не изглеждаше на зубар. Адриана се усмихна и си помисли че той може би я харесваше не само като приятелка. Не едва ли бе възможно. Познаваха се едва от двадесет минути. Неусетно Ади допря ръката си до неговата и се заигра с гривната му вървейки зад другите.

[Дейлън]

-Добре Ади.-натрапих на името и.Или по-скор она съкращението от името и.Тя се заигра с гризната ми,а аз после улових ръката и.Бързо без никой да види я целунах.Е беше наистина бързо.Вампирска бързина.Никой не ни видя,а и ако Ади не е усетила нищо нямаше да ме бие,че съм я целунал.Ако бях направил това на "бавен кадър" щях да получа сигорно някоя друга плесница,но се надявха сега да не стане така.
-Ох...къде отиваме по дяволите.Дани винаги ни води на някъде и той не знае къде!-оплаках се аз и простенах.Слънцето печеше доста силно и взимаше от енергията ми.Може би скоро щях да имам нужда от кръв."По дяволите!"-изругах на ум.Минахме по една сенчеста улица и направо ми идеше да разцелувам земята.Тук по ми харесваше от колкото на слънцето.
-Мразя слънцето.Е не,че го мразя...-не знам дали говорех на себе си или на Ади,но имах чуство,че бях длъжен да го кажа зареди начина по който тя ме гледаше.Май беше леко шокирана.А ако е усетила целувката ми?Не исках да получа шамар,а аз не удрях момичета.

[Адриана Коул]

Дейлън усети как Ади си играеше с гривната му и след малко хвана ръката и, а тя се усмихна и намираше много черти които и харсваха у момчето. След малко той я целуна наистина бързо, а тя се учуди от тази постъпка. Гледаше го доста странно и сякаш нещо и казваше "Отвърни му" но не искаше коментарите на приятелите които изобщо даже не забелязха скучващото се а и знаеше че не можже да е толкова бърза. Той каза нещо за слънцето, а тя се усмихна като преглътна и прехапа устните си и се спря като след това и Дейлън застана пред нея. Тя докосна устните си и започна да го гледа като му се усмихна и не пусна ръката му. Погледна към слънцето.
- За това носим очила!- каза и не спря да го гледа под онази сянка. Момичетата и момчетата вече бяха напред като завиха и нямаше никаква след от тях. Нямаше кой да и вика за това можеше да послуша онова гласче. Приближи се и бавно го целуна като след това се отдръпна и му се усмихна.
- Виж мисля че това не трябваше да се случва. Едно от момичетата не ти ли е приятелка?- попита като не си обесняваше нещата.

[Дейлън]

Tя ме целуна,а аз се усмихнах.
-Виж мисля че това не трябваше да се случва. Едно от момичетата не ти ли е приятелка?-избухнах в смях.Да ходя с една от онези?Никога!
-Моля те недей!Ще ме убиеш!Да ходя с някоя от онези...е не!По-добре да си отрежа главата!-казах на Ади,а после се усмихнах.Мисълта да ходя с някоя от онези тричките направо ме караше да потръпвам.Стояхме на едно място и се гледахме или по-точно изочавахме.
-Ммм да.Може да имаме очила,но за някои хора слънцето дори тогавае е пречка.-нямаше нужда да казвам вампири и затова го замесих с хора.Все пак да разбереш,че те е целунал вампир не е много приятно за някои хора.

[Адриана Коул]

Ади се засмя с него и сега вече нищо не и пречеше да се целува с него и до държи за ръка. Усмихна се за пореден път и се замисли за това което каза той. Не го разбра много добре. Помисли си че може би някой могат да получат слънчев удар но не искаше да го казва защото на самата нея и звучеше смешно.
- Дейлън добре че се блъснах в теб!- каза и се усмихна за пореден път като се засмя след това и се замисли. Какво щеше да се случи сега. познаваха се от много малко време, но наистина си ходиха.
- Харесвам те!- каза като се прближи на ухото му и след това не го погледна. Беше се загледала в едни дечица, които танцуваха на силната музика идваща от близкия бар.

[Дейлън]

-Ммм да.Добре,че се блъсна в мен.-съгласих се с усмивка.Следващите и думи малко ме шокираха,но и аз бях на същото мнение.И аз я харесвах,а се позанвахме от няколко минути.Любовта или така да го наречем е страно нещо.
-Хъм...Ади..и аз те харесвам.-поставих ръка зад вратът си,а после я свалих и се загледах в нищото.Бях свикнал всички да не ме харесват,но май сега ще трябва да свикна,че някой...,че Ади ме харесва.Усмихнах и се.Другите сигорно вече бяха стигнали там където щях да ходят...и може би се оглеждаха за нас.Само да не се върнат,че тогава...Поведох Ади по една от уличките.Щяхме да стигнем по-бързо по нея,но беше по-опасно до колкото съм чувал.Е с вампир до себе си няма какво да я е страх...,а и щом съм вампир и аз не трябва да се страхувам от неизвестното.

[Адриана Коул]

Усмихна се и се зарадва на тези думи, но леко се замисли за факта че те се познаваха едва от половин час, но наистина той беше доста симпатично и мило момче, но тя едва ли знаеше всичко за него. Той я поведе със себе си към някакво тъмно местенце,
а Ади леко я побиха тръпки. Не обичаше такива места, а наоколо нямаше никой.
Ади хвана здраво ръката на Дейлън и продължи да върви като се надяваше момчето да знае къде отиват.
- Нали знаеш къде отиваме?- попита леко притеснено и се спря, защото колкото повече влизаха навътре ставаше по-тъмно.
- Тъмно е! Бъзлива съм!- каза и се спря като го погледна със вече очилата и бяха на главата.

[Дейлън]

Колкото по-навътре навлизахме на уличката толкова по-тъмно ставаше.Ади каза,че е бъзлива,а аз се засмях.
-Спокойно.Аз ще те пазя.-това сигорно е прозвучало ацки тъпо от устата на едно хлапе,но все пак....щом бях убил баща си който беше опитен вампир щях да се справя с някой човек без проблеми.Надявам се.
-И горе доло знам къде отивам.-продължих да ходя напред като улових ръката на Ади за да и вдъхна доверие.Все пак нямаше да я оставя ей тъй като нещо или някой ни нападне.Но не мислех,че ще стане такъв "инцидент".
-Разкажи ми малко за себе си...-изрекох гледайки напред.Исках да я опозная по-добре.Ввсе пак и бях признал,че я харесвам.И тя ме харсваше..."Любовта е страно нещо"-казах си сигорно за хиляден път.Подуха лек ветрец който обаче не беше много приятен.Можеше да мине за смразяващ костите вятър.Усмивка заигра на лицето ми.Все пак за мен това нямаше да е ново,но за Ади...
-Спокойно.-почнах да я успокоявам аз.Нямаше да стане нищо.Щяхме да минем тази уличка без проблеми.

[Адриана Коул]

Aди двъшаше здраво ръката му и леко изтръпна след като силния вятър развя косата и дрехите и. Адриана дръшаше чантата си здраво и вървеше до момчето като наистина я беше страх, но може би с момчето беше в безопастност. Тя оглеждаше всички дори да бе доста тъмно и след малко забеляза в далечината и светлина.
- Можехме да си минем като нормални хора по другия път!- каза и преметна косата си назад като вървеше и в огромната и гробна тишина се чуваха само стъпките им.
След малко излязоха на светлото и Ади отново сложи очилата си като погледна към небето и се усмихна.
- Живи сме!- каза като пусна ръката му, защото едва ли той искаше пред приятелите си да разкрива чувствата към нея.

[Дейлън]

Щом излезнах на слънцето леко се намусих,но думите на Ади ме накараха да се засмея.
-Да.Живи сме.Да не помисли,че ще...стана вампир и ще ти изпия кръвта в уличките?-посочих зад мен и отново се засмях.Видяхме другите които бяха на няколко крачки от нас.
-Дейлън човече къде беше?Ооо и сладураната е с теб.-изрече Дани.Извъртях очи.Идеше ми да му кажа "Целувах се със сладураната която има име!" за да отговоря и на двамата му въпроса едновремено,но си замълчах.Продължихме да ходим по-назад от другите мълчаливо.Чудех се какво да кажа.
-Ам..много си красива.-направих и комплимент който изрекох тихичко.Усмихнах и се и пъхнах ръце в джовоете на панталоните си,но после пак ги извадих и докоснах пръстите на ръката и.

[Адриана Коул]

Замисли се за това с вампирите и погледна отново тъмната пътечка зад себе си, а след това и него. Прехапа устните си и направи мила физиономия, че я побиват тръпки и след това и двамата се засмяха. Намериха другите, а Адриана отново се срешна с онези надути момичешки лица. Този път не се засегна, защото се сети за целувките и просто продължи да върви след тях до Дейлън. Момчето което по рано я бе прегърнало я наричаше сладуранка и точно тогава видя гадната физиономия на момчето. Той наистина ревнуваше. Ади се усмихна и погледна Дани очайващо и възмутено от държанието му. Проължиха да вървят и за да излязат от скуката Дейлън започна да ръси комплименти от които Ади се усмихваше.
Погледна го миличко и точно сега искаше да го целуне, но имаха пречка- приятелите. Засмя се и му се усмихна като усети пръстите му до нейните.
- Мерси! А ти си голям сладур! Кажи нещо повече за себе си?- попита с го цел да го опознае и отново шареше усмивка на лицето и , а приятелите им от време на време им метваха по някой поглед.

[Дейлън]

Самодоволна усмивак се появи на лицето ми при комплимента и.
-Мерси.-изрекох все още усмихнат.Чудех се как да заобиколя разговора за себе си,но нямаше как.Трябваше да и разкажа...горе доло.С малко прикриване.
-Ами..казвам се Дейлън ама ти това си го знаеш.Само дете съм...даже съм си сам вече...майка ми умря когато бях на осем.Ъм да...роден съм в Париж.Преди около месец и баща ми умря...да кажем,че живота ми е скапан...донякъде.-погледнах я.Нямаше нужда да споменавам,че аз съм убил баща си,но просто не го издържах.Не му бях боксова круша.Усмихнах се плахо на Ади.
-Ами ти...разкажи ми нещо за себе си.-предложих аз докато вървяхме.

[Адриана Коул]

Ади го погледна изпод очилата и се замисли за историята му. Доста бе преживял. Е зависи как бяха починали те, но не искаше да разбира подробности сега, защото едва ли на него му приятно да говори за това. Усмихна се и продължи да върви като си играеше с пръстите му. Усети, че има някакъв пръстен на пръста на Дейлън и вдигна ръката му като го погледна. След като го огледа внимателно свали бавно ръката му и продължи да си играе.
- Аз съм от тук! Адриана се казвам!- засмя и се замисли за нещо друго- На 15 години съм почти 16. Живея срещу централния мол и уча тук по принуда, но ми харесва след като те срещнах!- засмя и го погледна.

[Sponsored content]