Unforgettable

[Freaky]

[Доминик Уинтър]

Доминик Уинтър се завърна. Май му беше станало навик да си прави... дечица, та поредната грешка отново бе на неговите ръце. За пореден път бе принуден да гледа собственото си дете, за което бе разбрал едва преди месеци и още не се оправяше с малкия си син, а именно- Дезмънд Уинтър. Майка му определено не беше добре, за да го кръсти по този начин, но пък не можеше да очаква друго от жена, която собственото си име не можеше да каже като хората.
Вече петнайсет минути висеше в магазина, избирайки подарък за скъпата си Ана, все пак, трябваше да я умилостиви по някакъв начин, а една огърлица му се струваше перфектния подарък. Малкият русокос Дезмънд Уинтър подскачаше и тичаше из целия лъскав магазин, иначе беше добро дете, но пък беше див като за три и задаваше прекалено неудобни въпроси за две годишно дете.

[Настя]

Беше неделя. Не харесвах недлите. Много са скучни. Имаше някаква трагедия в тях. Затова харесвах срядите. Бяха толкова невинни. Нищо лошо не се случваше в тях. Бяха тихи и спокойно.. Всички гадости се случваха или в петък или в неделя. Затова не обичах да излизам през тези дни... Но какво да направя? Не моожеше да отида на рождения ден на малката, без подарък. Това щеше да донесе сериозни поражения на попрището ми на грижовна майка. Алия бе голям слдур. Много мила и сладка.
Отидох да проверя за някаква сладко сребърно бижу в магазин на главната улица. Нямаше много хора, а и се славеше с добра стока. Поогледах насам натам, като се спрях на един синджир с финна плетка и една висулка, във формата на капка, със капъче в средата. Много изящнно. Надявах се да хареса на малката. Докато подвах картата си на продавачката, за да оправим сметката малко момченце се спъна в мен, и изгубих равновесие

[Доминик Уинтър]

-Татееее, една жена поиска да ме бутнеее!- почти се разпищя малкото момченце, а физиономията на Доминик в момента бе просто незабравима.
Изглеждаше така сякаш е погълнал най- киселия лимон, сякаш два галона уиски 60 градусова домашна ракия бе прогорила гърлото му. За разлика от другите му демонични деца, това определено лазеше по нервите му и вече искаше да не е негово. Обърна се и с мощна стъпка тръгна към Дезмънд, сигурно бе изглеждал доста заплашителен за жената, но единственото което направи бе да перне Дезмънд по дупето и да му каже да си седне на задника и да миряса за пет минути.
Обърна се и протегна ръка, за да помогне на непознатата да се изправи:
-Извинете, Дезмънд, не е от най- умнитее, съобразителни, учтиви и мили, както и добри деца!- натърти на всяка една от думите си Доминик докато с периферното си зрение виждаше как малкия сяда на едно от столчетата с насълзени очички.

[Настя]

Отново потвърдих теорията си за неделя. Много шибан ден. Обърнах се и видях как малкия пакостник тича към баща си.Баща му ми беше позанат от някъде. Сигурно бе някои от приятелита на Фрийки. Зарадвах се че поне опита дда наложи някакъв родителски контрол над сина си, въпреки че не му се получи много много добре. Аз и Алексей се справяхме много по добре от него със Николай.
Разклатих леко глава за да се отърва от спомените които ме налетяха изневиделица.
- Така се децата в днешно време! - отвърнах аз и се усмихнах. - Може би му липсва майчината грижа? - предположих.

[Sponsored content]