Re: Из тъмните улици на града

[Тран Дюбос]

Не я е страх!? Е, сега щях да я изплаша. Докато бе със затворени очи аз я хванах за рамената и я избутах до отсрещната стена. Приближих се до нея и я погледнах предизвикателно.

- А сега страх ли те е?

Държах я здраво с ръце и я притисках до стената. Нямаше как да избяга и дори без да се опитва тя можеше да установи това. За сега всичко беше просто игра. Да видим колко е смела.

[Ейми Джонсънс]

Той ме избута в стената и ме притисна. Не успях дори да си намисля желание.

- Не - поклатих отрицателно глава и му се усмихнах - А сега какво ще направиш? - попитах и се загледах в очите му. Зениците му бяха огромни и беше толкова сладък. Бяхме толкова близо един до друг, че можех да усетя дишането му. "Дали знае в какво се забърква?" - запитах се... Усмихнах се по-широко и зачаках реакцията му. Най-вероятно щеше да ме пусне или да довърши започнатото, каквото и да е то, но едва ли щях да му позволя.

[Тран Дюбос]

- Сигурна ли си? - запитах я с привидна недоверчивост, но знаех, че тя все още не изпитва страх. Не исках да продължавам с театъра, но тя ме предизвикваше. Притиснах я още по-здраво, така че дори друг вампир не би успял да се освободи.

- А сега? Живота ти е оставен в моите ръце. Мога да те съблека, изнасиля и убия. Изобщо ли не се плашиш?

[Ейми Джонсънс]

Той ме притисна още по-здраво към стената та едвам можех да се мръдна.

- Не само сигурна, но и убедена - изрекох и предизвикателна усмивка се появи на лицето ми. Реших да не се напрягам излишно, за да се измъкна и затова останах неподвижна.

- А сега? Живота ти е оставен в моите ръце. Мога да те съблека, изнасиля и убия. Изобщо ли не се плашиш? - изрече той и изглеждаше сериозен. Засмях се.

- Ноуп! - поклатих глава в знак на отрицание. Не знам дали той щеше да убие мен или аз него, но не намирах и за нужно да му доказвам кой е по-силния от двама ни. Какво ли се опитваше да постигне с всичко това? Извъртях леко глава и го погледнах предизвикателно без да обеля и думичка. Искаше ми се да видя до къде може да стигне.

[Тран Дюбос]

Когато изрече последния отрицателен отговор тя беше толкова сладка, че не се сдържах. Приближих се до нея и я целунах. Знам, че не биваше да го правя, защото аз съм вампир, а тя - човек. Освен това се познаваме едва от няколко часа, но просто не се овладях. По принцип не бих извършил необмислено действие, но явно, когато съм с нея, ставам по-импулсивен от обичайното. Е, едно е сигурно - сега вече я бях уплашил и при това толкова, че да не иска да ме види никога повече.

[Ейми Джонсънс]

Продължавах да го гледам, когато изведнъж ме целуна. Сърцето ми заби лудо в гърдите ми, сякаш изпитвах нещо към него, но това не бе така. Все пак се запознахме преди няколко часа, не е нормално да съм започнала да го харесвам толкова бързо... или може би се лъжех... Отвърнах на целувката му, макар че това явно бе грешно. Не можех да го разбера. За какво беше всичкия този театър? За да ме целуне или за да ме изплаши? Зададох си толкова много въпроси, но на нито един не успях да си отговоря. Може би трябваше да спра да мисля толкова много за случващото се...

[Тран Дюбос]

Щом целувката свърши се отдръпнах малко, но не я пуснах.

- Съжалявам! - промълвих с почти недоловим глас. Осъзнавах, че съм допуснал голяма грешка и сега трябва да търся начини да се измъкна от създалото се положение. Наведох виновно глава и върху лицето ми проблесна нотка на отчаяние и тъга. Отиде си веселата усмивка и игривия поглед. За миг се преобразих и станах далеч по-мрачен. Защо го направих? Та тя е човек! Исках да се позабавлявам тази вечер, но, за разлика от останалите вампири, моята представа за забавление не означава да заведа вкъщи първото момиче, което срещна, да правя секс с нея със или без нейното съгласие и да я изхвърля навън, като употребен парцал. Всъщност, дори не исках да се стига до песещение у дома. Просто желаех да намеря някого, с когото да си поговоря и да си изкарам приятно вечерта.

[Ейми Джонсънс]

- Хей! Няма за какво да съжаляваш. - промълвих. Захвата му не бе толкова силен както преди малко и успях с малко усилия да измъкна дясната си ръка. Леко повдигнах главата му, колкото да мога да видя очите му. По лицето му бе изписана тъга, но защо? Продължавах да го гледам втренчено. "Какво ли се залъгвам? Та той е човек, а аз вампир... Прекалено сме различни един за друг." - помислих си. Усмивката от лицето ми изчезна и леко се натъжих. Дали не бях направила прекалено голяма грешка, като му отвърнах на целувката...

[Тран Дюбос]

- Напротив, има. Не може просто така да се опитвам да те сплаша, а след това да те целуна.

Нито едното, нито другото не направих както трябва. Защо съм такъв идиот. А можехме да бъдем добри приятели. Сега съсипах всичко. Не можех дори да я погледна в очите. Пуснах я и се отдръпнах с една крачка назад. Сега трябваше да понеса срама от действията си, а след това да си отида, с надеждата, че никога повече няма да я видя.

[Ейми Джонсънс]

Той ме пусна и се отдръпна крачка назад. Не можех да го пусна да си отиде току-така. Приближих се до него и го погледнах. Имах чувството, че се обвинява за случилото се. Внезапно се повдигнах на пръсти и го целунах. "Какво правя? Та аз съм вампир, а той обикновен човек."Целувката се задълбочи. Обвих ръце около врата му, а якето му падна на земята. Не исках точно в този момент да се откъсвам от Тран, за да го вдигна. Усещах как сърцето ми всеки момент ще изхвръкне...

[Тран Дюбос]

Защо направи това? И тя ли го искаше или просто и стана неприятно, че се натъжих? Отвърнах на целувката, обвих главата й с ръце и отново я притиснах до стената. Не, не биваше. Спрях и я погледнах сериозно.

- Ейми, трябва да ти кажа нещо.

Време беше да го сторя. Не биваше да го крия, защото щеше да стане по-зле. Най-вероятно щеше да избяга, но бях готов да поема риска.

[Ейми Джонсънс]

Отново бях притисната до стената. Изведнъж той ме спря и ме погледна сериозно.

- Ейми, трябва да ти кажа нещо. - Погледнах го недоумяващо и започнах да местя погледа си ту в едното му око, ту в другото. Наведох виновно глава. Не трябва да го подвеждам. Трябва да му кажа истината за себе си, трябва да му кажа, че съм вампир. Избутах го леко, приближих се до якето му и го вдигнах от земята.

- И аз трябва да ти кажа нещо... - замълчах - Не знам дали ще ми повярваш или не, но съм длъжна да го сторя...

[Тран Дюбос]

- Аз съм вампир - прекъснах я аз. Погледнах я тъжно, но не издържах да я гледам в очите и бързо сведох глава. Очаквах всеки миг на избяга или пък да каже, че се шегувам и да ме попита каква е истинската причина. Не исках да й показвам зъбите си, а още по-малко да ги използвам. Останах неподвижно и зачаках да видя кое от двете изброени ще стори. Реакцията й нямаше да се забави скоро и щях да чуя или писъци, или недоверчиви въпроси.

[Ейми Джонсънс]

При чутото изпуснах якето. Останах като вцепенена на мястото си, загледана в земята. "Какво по дяволите? Той шегува ли се с мен или това е един от триковете му да ме сплаши?" - запитах се. Повдигнах глава и го погледнах. Тран бе свел поглед към земята... Явно не се шегуваше. Имаше само един начин да разберем дали е така или не, но нямаше да го карам да ми доказва.

- Аз... аз... - замълчах, след което допълних - Страшно много се радвам да го чуя! - възкликнах, приближих се до него и зачаках някаква реакция.

[Тран Дюбос]

- Говоря сериозно, Ейми! - казах и вдигнах глава, за да я видя. Тя все още беше тук, което означаваше, че не се изплашила, но и не ме гледаше весело, което пък показваше, че не го е приела за шега. - Не ми вярваш, нали? - казах и оголих зъбите си, за да й докажа, че всичко, което казвам, е истина. Не исках да я плаша и прогонвам, но не можех и да я спра.

[Ейми Джонсънс]

- И аз говоря сериозно! - казах и се усмихнах. След като ми доказа, че наистина е вампир не се стърпях и го прегърнах много силно. Можех да усетя как сърцето му бие. Пуснах го и се отдръпнах една крачка назад. Погледнах го в очите.

- Поне сме еднакви до някаква степен! - изрекох. Не знаех дали ще разбере какво му намеквам, затова реших да му докажа. Показах едното си зъбче и леко се усмихнах...

[Тран Дюбос]

- Ти? Вампир? - запитах недоверчиво, но бързо по лицето ми изгря усмивка. - Не мога да повярвам! Какво съвпадение! - възкликнах от радост.

А сега какво? От един вид сме и аз я харесвах, малко. Ами тя? Изпитва ли някакви чувства? Сега бях дори по-объркан от преди. Не знаех какво да сторя и за това щях да оставя всичко в нейните ръце. Нека сама вземе решението, което аз не мога.

[Ейми Джонсънс]

- И аз не можех да повярвам, когато ти ми каза, че си вампир... - изрекох и широка усмивка грейна на лицето ми. Погледнах го и бавно се приближих до него. Не знаех какво да правя, как да постъпя. Постепенно усмивката ми изчезна и сведох поглед към земята. "Ами сега? Какво ще се случи между нас? Изобщо ще се случи ли нещо?" - тези въпроси започнаха да се въртят в главата ми и не ми даваха мира. Търсех отговори, но не успявах да ги намеря, а, ако попитам Тран най-много да ми се изсмее в лицето. Не вярвам да иска между нас да стане нещо. Останах на мястото си без повече да помръдна...

[Тран Дюбос]

- Ейми, виж, относно целувката, съжалявам. Не биваше, но просто не се сдържах. Сега може би ще е най-добре да забравим за случилото се, нали? - запитах я и погледнах тъжно. Не исках да го правим, но не можех да сторя друго. Тя сигурно вече си има приятел или пък не, но не съм нейния тип. Вечерта ми се провали. Исках просто да прекарам с някого вечерта, но явно при мен нещата никога не стават такива, каквито искам да бъдат. Какво е това проклятие, което съсипва всичко?

[Ейми Джонсънс]

- Не.. Аз съжалявам - измрънках без дори да го погледна - Не знам защо си помислих, че може нещо да се получи между нас. Ти ме целуна, за да ме сплашиш, а не защото си го искал. - Продължавах да стоя неподвижно и да гледам земята. "Как може да съм такава глупачка и да си помисля, че може да стане нещо? Ох, де да знаех какво да правя сега. Иска ми се да потъна в земята и да не се показвам никога повече!". Бавно вдигнах глава и тъжно го погледнах...

[Тран Дюбос]

- Всъщност, искаше ми се да е било просто за да те сплаша, но всъщност не беше. Когато каза "Ноуп" беше толкова сладка, че не издържах и те целунах.

Веднага щом произнесох тези думи започнах да съжалявам, че съм го сторил. Може би трябваше да кажа, че наистина е било само за да я сплаша, с което всичко щеше да приключи тук и сега. Трябва внимателно да обмисля положението. Аз я целунах, а тя ми отвърна. След това разбрахме, че и двамата сме вампири. Сега стоим тук и се чудим какво да правим. Не, определено няма аз да съм този, който ще даде решението на проблема. Неспособен съм да го сторя.

[Ейми Джонсънс]

"Не е било, за да ме сплаши? Възможно ли е..." - още преди да завърша мисълта си аз го целунах. Явно това мое неочаквано действие даде отговора на всичките ми въпроси. Усещах как започвам бавно да се изчервявам от постъпката си, но това не ме накара да спра - напротив, накара ме да задълбоча целувката. Обвих бавно ръце около врата му. Усещах топлината на тялото му до моето. Бяхме толкова близо един до друг, че намирам за нормално да усети ударите на сърцето ми, които зачестяваха все повече и повече. Имах чувството, че всеки момент ще пробие гръдта ми или ще се пръсне от напрежението, което нарастваше ли нарастваше. Притиснах Тран още по-силно до тялото си, не исках да го пускам дори за секунда и затова не го и направих. Не знаех какво ще си помисли за мен, но сега не исках да мисля за нищо друго освен за този прекрасен миг, който ме даряваше с толкова много щастие, но дали щеше да продължи още дълго или щеше всичко да свърши с ужасен за мен край? Не исках да го оставям да си тръгва. Прекарахме само няколко часа заедно... Нима е възможно да е любов от пръв поглед?

[Тран Дюбос]

Целувка. Наглед безобидна и най-обикновена, а всъщност толкова истинска, чиста и приятна. За толкова кратко време от напълно непозната Ейми се издигна за мен до статут на най-близък човек. На какво ли се дължеше тази промяна? Да, тя беше прекрасна, но никога не съм се ръководел само от външния вид, а ми е трудно да повярвам, че съм я опознал достатъчно за изминалите няколко часа. Характера е много сложно нещо и той не се разкрива така лесно, както понякога ни се иска. Убеден съм, че в нея има още много неоткрити прилики и различия. Дали ще станем двойка, за да довърша започнатото или всичко ще приключи тук и сега. Кой ли е способен да отговори на този въпрос? Аз не съм този човек. А тя?

[Ейми Джонсънс]

Отдръпнах се няколко крачки назад.

- Аз... Съжалявам! Моля да ме извиниш! Аз.. не исках - замълчах - Всъщност исках да те целуна, но това явно беше грешка... - погледнах го и премигнах няколко пъти невинно. Кой знае какво си мисли сега за мен.. Не знаех какво да правя и затова реших да остана неподвижно на мястото си взирайки се в него. Гледах го виновно. Какво ли ще стане сега? Как ще продължи всичко?

[Тран Дюбос]

- Няма за какво да се извиняваш. Не е станало нищо лошо, нали? Имаш ли си приятел? - запитах я. Ако отговора й беше положителен щях да премълча за случилото се и щяхме да поемем по своя път. В противен случай щях да се опитам да изясня какво става между нас и да се опитам да извлека максимума от положението, въпреки че рядко постигам това. Винаги обърквам нещата в последния момент и е много вероятно сега да стане същото. Започвах да я харесвам все повече и повече, но не можех да си обясня защо.

[Sponsored content]