Ейдриън Джеймс

[Ейдриън Джеймс]

*Име :
Ейдриън Джеймс

*Години :
23

*Раса :
Човек

*Външен вид :
Косата му бе руса и къса, която на моменти пускаше по- дълга. Да, в такива моменти вятърът обожаваше да го дразни, разрошвайки я на всички страни и той нямаше как да я укроти. Очите му бяха сини и дълбоки като дъното на океан, но както всички други светли очи и неговите променяха цвета си понякога...било то заради настроения, време и прочее. Висок и строен, той поддържаше стриктно фигурата си, тъй като професията му изискваше да може да хване някой дилър, не да се тъпче с понички. Той бе чаровник от класа, но пък рядко на някоя и се отваряше парашута с него.

*Характер :
Противно на твърденията на лудата ми сестра освен в работата си почти никъде другаде не е сериозна. Нито във връзки, нито към личните си дела.. Но какво да я правя. Както и да е, да кажем две- три думи и за мен...Пълна нейна противоположност съм. Естествено, че в работата си съм съсредоточен и сериозен, но всъщност и извън нея не бях от онези с огромно чувство за хумор. За мен един добре прекаран следобед включваше известно време във фитнеса, след което малко плуване и за завършек задължително бира и музика! Не бях от онези, които излизат всяка вечер, пропиват се и на сутринта нямат спомени какво са правили. Било то заради работата ми, или просто характер...Това бях аз. Единственият ден, в който абсолютно задължително излизахме аз и всички колеги бе петък и го прекарвахме в някой бар или кръчма, в повечето случаи с голям екран, в случай че дават някой мач. И макар, както казваше сестра ми, а и всяка друга колежка в офиса, да имам външност на някой бройкаджия, и такъв не бях. Напротив... Последната приятелка, която имах беше преди около година и с нея бяхме издържали около година и половина. Е, да свариш момичето, което си мислиш, че обичаш, с "най- добрият си приятел" по време на "главното действие" не е една от най- приятните гледки, но всяко нещо се преодолява с времето. Та от тогава насам съм имал няколко краткотрайни връзки, по няколко седмици и няколко...не ме питайте за броя... "забивки". Но не беше така постоянно, просто...Природа. На кратко? Обичам спорта, работата си, бирата и инатата си сестра, с която ежедневно се караме... Ей така, профилактично, да не си загубим силата за викане.

*История :
Роден съм в Манхатън, Ню Йорк, САЩ. Както, предполагам, Алекс ви е казала, родителите ни бяха доста заможни, така че бяхме едни типични богаташки деца. Купони-пиене-момичета-купони. В този цикъл се въртеше ежедневието ми в продължение на няколко години.
Но когато се случи нещо такова, като например да загубиш родител, и по - специално майка си, се спираш и си задаваш въпроса: " За какво, по дяволите, живея? " Тези, които нямат отговор са най - зле. Е, да кажем, че ние със сестра ми бяхме от тях.
Това ни дойде като гръм от ясно небе... Имам предвид - Хайде де, всеки знае, какво е майката. Тя те ражда, тя те отглежда, знае всяка твоя мимика, знае кога лъжеш, знае кога си притеснен, кога нещо те тревожи, кога си радостен, влюбен, загазил и всичко останало. Прикрива те за пакости, цигари, алкохол, поредният купон или препиване пред баща ти, с нея можеш да споделиш всеки проблем и знаеш, че тя винаги ще намери решение.
Това ни беше грешката на нас двамата, с Алекс... Приемахме я за даденост. Приемахме всичко за даденост, затова не се замисляхме въобще какъв би бил живота без нещо или някого. Но в крайна сметка разбрахме какво е...
Хората казват, че оценяваш нещо напълно, едва когато го загубиш. Е, колкото и да искам да го кажа, те наистина са прави.
Както и да е, стига с тези глупости. На кратко със сестра ми разбрахме какво е да живееш без някой скъп и решихме, че е време да спрем с този начин на живот. Взехме се в ръце, решихме какво искаме да правим през остатъка от живота си и се заехме със изпълнението на целите си.
Сега... Сега всеки от нас си имаше собствен апартамент. С малка помощ от баща ни де, но обещахме след първата година по работните места да му ги върнем. Не, защото му трябваха толкова, просто, за да се докажем, че можем.
Как върви за сега ли? Ами доста добре...не се оплаквам. Кариерата ми върви стремглаво нагоре и това можеше само да ме радва. Факта, че двамата с нея, обаче, се превръщахме в работохолици не ми харесваше... Но нека първо намеря постоянно място в света, след това да се тревожа за такива неща.

*Името на човека който използвам за лик :
Hayden Christensen

[Freaky]

Одобрен, добре дошъл!