Re: Кафе-книжарницата

[Доминик Уинтър]

-Азз... такова- затрудни се Доминик с отговора.
Причината бе изключително проста- той нямаше постоянни приятелки. Почти винаги бе с разична и не изкарваше пповече от седмица с нея. Бе напълно сигурен, че през ръцете му е минала доста голяма част от виенските мадами, готови като нищо да скочат в леглото му набързо- набързо. Много от тях търсеха пари, но с учудване разбираха, че Доминик не е склонен да си паща за секс и обикновено не го интересуваше мнението на патньорката му. Взимаше това, което иска и не се свенеше да си го поиска.
Въздъхна. Пръстите му разтриха слепоочието му, за да разкара внезапно появилото се главоболие.
- Не съм намерил правилната жена, прелестна Али. Татко чака момичето, което ще го обича много много, а не просто да обича паричките му.

[Алисия]

Али се засмя. Тя разбираше, че той едва ли обичкаше някоя толкова много, че да са в сериозна връзка. Али леко се замисли гледайки в една точно и правейи някаква визиономия като почеса главичката си.
Замисли се за това дали майка и обича бъдещия си съпруг и това явно бе факт, за да се женят, ако станеше това.
- Ами тате ти ако не обичаш мама, защо си ми баща?- попита като премахна замислената физиономия и го погледна въпросително. Не разбираше за това просто му зададе и въпроса си. Видя как Доминик запецна, а Али се засмя.

[Доминик Уинтър]

-Защотоооо...- Доминик усещаше как затъпява с всеки следващ въпрос. Бе забравил колко въпроси задаваше Али и то все такива, които нацелваха теми, чиито отговори не съдържаха думички, подходящи за ушите на малката.-.... мама е привлекателно маце.
Той сви рамене, за да покаже, че не е сигурен дали се е изразил достатъчно правилно и дали Али го е разбрала. Не знаеше как да й обясни, че й е баща, защото не е ползвал презерватив и безгрижно е свършил в майка й, без да му пука какво може да стане.. Едва ли такъв отговор щеше да се хареса на Алисия, но си беше чистата истина и въпреки всичко смяташе да й я спести.. Не можеше да й каже нещо толкова жестоко и неприятно.

[Алисия]

Али отново се засмя на изражението му. Сякаш току що е направил нещо глупаво и казва "упс". До накъде Али разбра, че тя е била не предвидена и изражението и се натъжи, защото си помисли че е нежелано дете. Погледна към горещия си шоколад и се замисли защо изобщо е жива. Кой беше този който искаше тя да се роди и кой този който не я желаеше. Може би и двамата искаха, но сега реши и това да попита.
- Ами аз можеше ли да не съм сега тук и изобщо да не съм тук!- каза като не успя да намери точната думичка която беше защо съм жива.

[Доминик Уинтър]

- Можеше, прекрасна моя- закрилнически отговори Доминик.
Изражението му бе омекнало и придобило отново онзи мек отенък на детинство, но по доста по- зрял начин. Не искаше малката му, прелестна дама- Али да си мисли, че никой не държи тя да е жива. О, да, тя определено бе непредвидена и в началото малко нежелана от него, обаче в момента Доминик се радваше, че е станал татко и искаше детето си. За някаква жалост, съмняваше се Адриана да му препише родителски права, въпреки че Доминик се грижеше за космическата издръжка на Алисия, по- голяма от средно статистическа висока заплата.
- Но никой не съжалява, че те има сега. Всички много се радваме, аз се радвам!

[Алисия]

Али се усмихна и се успокои, че фактът че може би е нежелана беше абсолютно грешен. Знаше че майка й много я обичаше и наистина я желаеше, но не бе така сигурна и за баща си, но не искаше да пита защото донякъде се увери че греши а и той сам доказа чрез думите си, че я обича. Усмихна се още веднъж и отпи и последната глътка от горещия шоколад.
Стана от стола си и със съндалките си отиде до Доминик и го погледна. Намести се в скута му и извади от миниатюрната чантичка една картинка която беше наризувала.
Имаше три котки. Погледна го и се усмихна.
- Тате това си ти!- показа котето което беше най-голямо- това мама!- посочи котенцето което бе средно по големина и най-накрая посочи и най-мънинкото котенце.- А това аз!- усмихна се и се болегна назад.

[Sponsored content]