Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Ное 23, 2017 4:30 pm
Статистика
Имаме 149 регистрирани потребителиНай-новият потребител е Ема Хънт
Нашите потребители са написали 7309 мнения in 364 subjects
При водопада
+4
Ашли Стоун
Alex Stewart
Tyler Hawkins
Alex McNamara
8 posters
Wien :: Виена. :: Гори и околности.
Страница 2 от 2
Страница 2 от 2 • 1, 2
Re: При водопада
Вървях безцелно из гората.
Исках да ми се случи нещо интересно и да се позабавлявам малко.Както стана миналият път с онова момиче.Но сега не виждах никакви хора около себе си,което беше доста стряскащо.Попринцип на тези места имаше много хора търсещи нещо интересно.
Те винаги идваха в гората да търсят някакво забавление,или просто да се насладят на природата,но през повечето време идваха тук да се напият и да направят някоя глупост,която после може да им струва живота.
Прекалено дълго време съм скитал из горите за да знам,че много хора идваха в гората за да се дрогират и да изнасилват нищо не подозиращите малки момичета.Когато размишлявах над всичко това ми ставаше гадно,но вървях през гората без да ми пука.
Реших да се отклоня малко от пътя си и затова стигнах до едно много хубаво езеро,а на няколко крачки от езерото видях не кой да е,а Кая,момичето с което излизах преди доста време.
Не можех да повярвам на очите си.Приближих се малко към нея и се усмихнах.Все пак реших да съм добър към нея,дори и последния път,когато се видяхме да се замеряхме с чинии и каквото поглед ни види.
-Здрасти,Кая. - казах с половин уста.
Когато я огледах установих,че се е променила и то доста,станала е доста секси,а като си спомня,че това тяло беше в ръцете ми и можех да го галя и целувам.
-Променила си се...изглеждаш чудесно.- отбелязах усмихвайки се.
Но все пак кога беше дошла.
-Скоро ли пристигна? - попитах я понеже щях да знам,че е тук,ако беше в града от няколко дни.
Исках да ми се случи нещо интересно и да се позабавлявам малко.Както стана миналият път с онова момиче.Но сега не виждах никакви хора около себе си,което беше доста стряскащо.Попринцип на тези места имаше много хора търсещи нещо интересно.
Те винаги идваха в гората да търсят някакво забавление,или просто да се насладят на природата,но през повечето време идваха тук да се напият и да направят някоя глупост,която после може да им струва живота.
Прекалено дълго време съм скитал из горите за да знам,че много хора идваха в гората за да се дрогират и да изнасилват нищо не подозиращите малки момичета.Когато размишлявах над всичко това ми ставаше гадно,но вървях през гората без да ми пука.
Реших да се отклоня малко от пътя си и затова стигнах до едно много хубаво езеро,а на няколко крачки от езерото видях не кой да е,а Кая,момичето с което излизах преди доста време.
Не можех да повярвам на очите си.Приближих се малко към нея и се усмихнах.Все пак реших да съм добър към нея,дори и последния път,когато се видяхме да се замеряхме с чинии и каквото поглед ни види.
-Здрасти,Кая. - казах с половин уста.
Когато я огледах установих,че се е променила и то доста,станала е доста секси,а като си спомня,че това тяло беше в ръцете ми и можех да го галя и целувам.
-Променила си се...изглеждаш чудесно.- отбелязах усмихвайки се.
Но все пак кога беше дошла.
-Скоро ли пристигна? - попитах я понеже щях да знам,че е тук,ако беше в града от няколко дни.
Тейлър Милър- Posts : 31
Join date : 28.05.2011
Re: При водопада
Той да не би... Може този човек или вампир ме изненадваше абсолютно всеки път. Не можеше просто да дойде, да ми развали спокойствието и да се прави, че нищо не е станало преди години. А като се имаше впредвид, че го об.. Ох както и да е това беше толкова отдавна, а и имах лоши спомени от връзката ми с него въпреки, че и добрите не бяха малко. Той задаваше въпросите си един след друг, а аз просто стоях и все още не можех да повярвам какво се случва. След секунда се съвзех и леко разтресох главата си.Направих няколко крачки и се усмихнах фалшиво.
- Здравей и на теб. - казах аз и се обърнах след това отново седнах на предишното си място.Е щом щяхме да се правим, че нищо не се е случиха. Нека бъде така. Не смятах да вдигам скандали и да се ровя в миналото. Беше прекалено болезнено и по-добре щеше да е да забравя всичко.Май трябваше да отговоря на въпроса му, защото така изглеждах прекалено странно, а и той все още чакаше своя отговор.
-Тук съм от скоро.Не очаквах да те срещна точно на това място. - казах тихо последното и се обърнах леко към него. Всъщност трябваше да се държа по-приятелски все пак всеки беше поел по своя път, а и той едва ли иска да си спомня колко чинии хвърлих по него по онова време. - Ами ти... Какво правиш тук или по-скоро как се озова на това място ? - попитах и се усмихнах леко след това отново се излегнах на тревата.
- Здравей и на теб. - казах аз и се обърнах след това отново седнах на предишното си място.Е щом щяхме да се правим, че нищо не се е случиха. Нека бъде така. Не смятах да вдигам скандали и да се ровя в миналото. Беше прекалено болезнено и по-добре щеше да е да забравя всичко.Май трябваше да отговоря на въпроса му, защото така изглеждах прекалено странно, а и той все още чакаше своя отговор.
-Тук съм от скоро.Не очаквах да те срещна точно на това място. - казах тихо последното и се обърнах леко към него. Всъщност трябваше да се държа по-приятелски все пак всеки беше поел по своя път, а и той едва ли иска да си спомня колко чинии хвърлих по него по онова време. - Ами ти... Какво правиш тук или по-скоро как се озова на това място ? - попитах и се усмихнах леко след това отново се излегнах на тревата.
Kaya Martinez- Posts : 32
Join date : 05.06.2011
Re: При водопада
Погледнах я сериозно.
Тя вдигна погледа си и за една част от секундата срещнеах погледа `и.Беше изпълнен с толкова омраза и гняв,но този поглед ми припомни колмко ни беше хубаво преди време и сега как не се понасяхме.
Приближих се малко към нея и се облегнах на едно дърво,скръствайки ръцете си пред гърдите си.
-Аз съм роден в Сащ,както знаеш...пристигнах тук в деня,в който се разделихме,защото не можех да стоя и да ви гледам вас с Джеймс. - казах и леко се нагъжих,не знаех дали е имало нещо между тях,но знаех,че тя се сваляше с него,или поне така ми бяха казали. - и това е общо взето. - опитах се да се усмихна,но не успях да се усмихна,а просто направих гримаса.
Постояхме малко така,без да си казваме нищо,и затова рещих,че е време някой да проговори.
-Не съм сигурен,дали ти си го сваляла или той теб,но тогава наистина много ме нарани и трудно ще то простя,но сега въпроса ми е:Той с теб ли е,Кая? - трудно изрекох въпрса,а още по - трудно ми беше да видя реакцията `и,затова просто отместих поглед и се загледах в едно близко дърво.
Тя вдигна погледа си и за една част от секундата срещнеах погледа `и.Беше изпълнен с толкова омраза и гняв,но този поглед ми припомни колмко ни беше хубаво преди време и сега как не се понасяхме.
Приближих се малко към нея и се облегнах на едно дърво,скръствайки ръцете си пред гърдите си.
-Аз съм роден в Сащ,както знаеш...пристигнах тук в деня,в който се разделихме,защото не можех да стоя и да ви гледам вас с Джеймс. - казах и леко се нагъжих,не знаех дали е имало нещо между тях,но знаех,че тя се сваляше с него,или поне така ми бяха казали. - и това е общо взето. - опитах се да се усмихна,но не успях да се усмихна,а просто направих гримаса.
Постояхме малко така,без да си казваме нищо,и затова рещих,че е време някой да проговори.
-Не съм сигурен,дали ти си го сваляла или той теб,но тогава наистина много ме нарани и трудно ще то простя,но сега въпроса ми е:Той с теб ли е,Кая? - трудно изрекох въпрса,а още по - трудно ми беше да видя реакцията `и,затова просто отместих поглед и се загледах в едно близко дърво.
Тейлър Милър- Posts : 31
Join date : 28.05.2011
Re: При водопада
Джеймс ли? Ах.. Този... Значи заради това беше целият този скандал тогава.Значи всичко е било заради него. Не мога да повярвам, че Тейлър си беше помислил, че съм имала нещо с него. Не исках да си спомням, но този въпрос наистина ме нарани или по-скоро обиди, а може би и двете. Станах от мястото и застанах пред него. Идеше ми да извикам, да изкрещя. Как е могъл да си помисли, че съм имала нещо с него.
-Знаеш ли... - замълчах за секунда и отново върнах погледа си на него. - Не мога да повярвам Тейлър. Не мога да повярвам, че си повярвал на тези лъжи. Когато Джеймс се опита да ме сваля първото нещо, което му казах е, че те обичам, но ти явно не беше оценил това. - свалих поглед и се загледах в реката,а той не отместваше своя поглед, а само гледаше. Отново се обърнах към него.
-Погледни ме. - извиках аз. - Хайде Тейлър погледни ме. - Не исках да викам, но той не ми даваше друг избор. - Разбери, че никога не съм имала нещо с него и адски много ме нарани когато ми каза това. - с всяка следваща дума гласът ми стихваше.Исках да продължа, но не можех не смятах да давам обяснения. Щом беше повярвал на това си представям за каква ме мислеше. Това беше минало. Просто той трябваше да ми каже тогава, но не той бе решил всичко да стане по-трудният начин. Без обяснения...
-Знаеш ли колко време се чудих за какво беше всичко това. Определено не знаеш нали? Е надявам се сега си доволен да разбереш истината след толкова години. - Обърнах се към него и го погледнах. Нямах сили да се усмихна, а и не исках.
-Знаеш ли... - замълчах за секунда и отново върнах погледа си на него. - Не мога да повярвам Тейлър. Не мога да повярвам, че си повярвал на тези лъжи. Когато Джеймс се опита да ме сваля първото нещо, което му казах е, че те обичам, но ти явно не беше оценил това. - свалих поглед и се загледах в реката,а той не отместваше своя поглед, а само гледаше. Отново се обърнах към него.
-Погледни ме. - извиках аз. - Хайде Тейлър погледни ме. - Не исках да викам, но той не ми даваше друг избор. - Разбери, че никога не съм имала нещо с него и адски много ме нарани когато ми каза това. - с всяка следваща дума гласът ми стихваше.Исках да продължа, но не можех не смятах да давам обяснения. Щом беше повярвал на това си представям за каква ме мислеше. Това беше минало. Просто той трябваше да ми каже тогава, но не той бе решил всичко да стане по-трудният начин. Без обяснения...
-Знаеш ли колко време се чудих за какво беше всичко това. Определено не знаеш нали? Е надявам се сега си доволен да разбереш истината след толкова години. - Обърнах се към него и го погледнах. Нямах сили да се усмихна, а и не исках.
Kaya Martinez- Posts : 32
Join date : 05.06.2011
Re: При водопада
Тя опроверга онова,което бях чул.
В началото наистина се замислих над думите `и,а после се опитах да я спря,да спре да говори,защото вече всичко ми беше ясно,но явно тя не искаше да спира.
Признавам си,че бях наистина голям кретен,да повярвам на всички лъжи...всъщност всички около нас се опитваха да ни разделят от самото начало,но това беше съвсем друга тема.
Опитвах се да я накарам да спре да говори по някакъв начин,но накрая я оставих да си излее душата и да каже всичко онова,което `и се бе насабрало през годините.
Най - накрая тя спря,а след това се обърна с гръб към мен,готова да си върви.Трбябваше да направя нещо.Не исках всичко да свършва толкова бързо,не исках спомените да се замажат от този идиот Джеймс.
Тя направи една решителна крачка напред.Тогава единственото нещо,което успях да направя е да я хвана за ръката и да я извъртя към себе си.Тя се обърна към мен и ме погледна,а аз я придърпах към себе си.
Лицата ни бяха на сантиметри.Устните ни също.
-Единственото,което исках да чуя е че го отричаш,винаги съм знаел,че не би ми изневерила с този грозник Джеймс..просто исках да го чуя от теб,а сега вече съм сигурен,че той повече няма да застане между нас,бъди сигурна. - казах,след което се наведох и страстно я целунах. - Прости ми. - прошепнах и допрях челото си до нейното. - Прости ми,че бях такъв кретен... - после отново я целунах.
В началото наистина се замислих над думите `и,а после се опитах да я спря,да спре да говори,защото вече всичко ми беше ясно,но явно тя не искаше да спира.
Признавам си,че бях наистина голям кретен,да повярвам на всички лъжи...всъщност всички около нас се опитваха да ни разделят от самото начало,но това беше съвсем друга тема.
Опитвах се да я накарам да спре да говори по някакъв начин,но накрая я оставих да си излее душата и да каже всичко онова,което `и се бе насабрало през годините.
Най - накрая тя спря,а след това се обърна с гръб към мен,готова да си върви.Трбябваше да направя нещо.Не исках всичко да свършва толкова бързо,не исках спомените да се замажат от този идиот Джеймс.
Тя направи една решителна крачка напред.Тогава единственото нещо,което успях да направя е да я хвана за ръката и да я извъртя към себе си.Тя се обърна към мен и ме погледна,а аз я придърпах към себе си.
Лицата ни бяха на сантиметри.Устните ни също.
-Единственото,което исках да чуя е че го отричаш,винаги съм знаел,че не би ми изневерила с този грозник Джеймс..просто исках да го чуя от теб,а сега вече съм сигурен,че той повече няма да застане между нас,бъди сигурна. - казах,след което се наведох и страстно я целунах. - Прости ми. - прошепнах и допрях челото си до нейното. - Прости ми,че бях такъв кретен... - после отново я целунах.
Тейлър Милър- Posts : 31
Join date : 28.05.2011
Re: При водопада
Не можех да помръдна, просто стоях вцепенена и не знаех какво да направя.Толкова много ми липсваше, но трябваше ли да загърбя всичко и да се хвърля отново в обятията му сякаш нищо не е станало...Исках, но не знаех дали ще е правилното решение в този момент.
-Тейлър аз.. - прошепнах тихо, но той сложи пръст на устните ми за да замълча.Не знаех как се стигна до тук все пак до преди няколко минути не знаех, че въобще е в града...
-Прощавам ти... - отново прошепнах и допрях устните си до неговите.Момента беше толкова хубав.В крайна сметка май трябваше да започна отначало, но не можех да не му простя ами ако все още имах чувства към него.Но не исках да се повтаря тази случка с Джеймс отново.Беше ми писнало от слухове и изказвания.Хората бяха такива лицемери.
-Не искам това да се повтаря отново Тей.Просто искам да ми вярваш. - казах тихо аз и се сгуших в него.Не исках това да свършва дори и на другия ден да се правехме на непознати.
-Тейлър аз.. - прошепнах тихо, но той сложи пръст на устните ми за да замълча.Не знаех как се стигна до тук все пак до преди няколко минути не знаех, че въобще е в града...
-Прощавам ти... - отново прошепнах и допрях устните си до неговите.Момента беше толкова хубав.В крайна сметка май трябваше да започна отначало, но не можех да не му простя ами ако все още имах чувства към него.Но не исках да се повтаря тази случка с Джеймс отново.Беше ми писнало от слухове и изказвания.Хората бяха такива лицемери.
-Не искам това да се повтаря отново Тей.Просто искам да ми вярваш. - казах тихо аз и се сгуших в него.Не исках това да свършва дори и на другия ден да се правехме на непознати.
Kaya Martinez- Posts : 32
Join date : 05.06.2011
Re: При водопада
Всичко се разви прекалено добре.Усмихнах се доволно и отново се целунахме.Вече `и имах доверие и `и вярвах много повече отколкото преди.Всички мисли за този Джеймс вече бяха излезли от главата ми и сега единственото нещо за което мислех беше тя.
Точно се канех да я целуна отново,когато се сепнах и се отдръпнах от нея,а тя ме погледна изненадано.
-Аз,не бива... - започнах,а изражението `и ставаше все по - изненадано и учудено. - Не бива да ти давам напразни надежди,защото и двамата знаем,че нашата любов изгасна преди няколко години,не ми се сърди и не ме съди,но немога да изпитам нищо повече към теб. - после се обърнах и си тръгнах,като се опитвах да не мисля за нея.
Точно се канех да я целуна отново,когато се сепнах и се отдръпнах от нея,а тя ме погледна изненадано.
-Аз,не бива... - започнах,а изражението `и ставаше все по - изненадано и учудено. - Не бива да ти давам напразни надежди,защото и двамата знаем,че нашата любов изгасна преди няколко години,не ми се сърди и не ме съди,но немога да изпитам нищо повече към теб. - после се обърнах и си тръгнах,като се опитвах да не мисля за нея.
Тейлър Милър- Posts : 31
Join date : 28.05.2011
Re: При водопада
Както беше обещал, Натаниъл се намираше във Виена. Или поне до водопад в покрайнините й. Ала преди да се насочи към самия град той скочи рязко върху скалата над водопада и приклекна, наблюдавайки австрийската столица в далечината. Новото място представляваше поредното прикритие, поредната географска точка, която да послужи за временно негово местообитание. До кога щеше да обикаля света бягайки от собствената си същност? Докато адските хрътки не замлъкнеха и не се откажеха да го преследват в отчаяни опити да го направят отново пълноправен принц на подземното царство. Последното нещо, което някога би желал Блекууд - да привикне за втори път към живота на безмилостен убиец, автоматична смъртоносна машина. Войнът-ковчежник. Това название не му носеше ни най-малко удовлетворение или наслада докато го произнасяше мислено. Да бъдеш висш демон бе проклятие, а не титла, която да ликуваш, че притежаваш. Да притежаваш сили, за които останалите обитатели на света можеха само да мечтаят също не бе приятна новина. И колкото и странно да звучи - да носиш в демонично тяло душа му тежеше повече от колкото всеки друг грях, който е вършил през дългото си съществуване, макар за неговата раса да бе нищожно. Да бе млад, но 'неопитен' винаги е била несъществуваща дума в речниците на тъмните владетели. При тях натрупаният опит с годините означаваше просто повече хитрост, а в случая на Натаниъл - все по-силна носталгия към човешкото минало.
Докато разсъждаваше съсредоточено над собственото си бъдеще и трагично настояще, Блекууд долови шум, различен от течащата вода на водопада под него. По-тих от човешки, но достатъчно висок, за да бъде регистриран безпроблемно. Не, със сигурност не бе един от прескъпите му чичовци. Те не ходеха, а наместо това предпочитаха да левитират, показвайки явно превъзходството си над другите видове. Едва ли им бе отнело много време, за да се превърнат в самовлюбените създания, които са сега - та те винаги са били такива. В празнината пригодена за сърце не се намираха каквито и да било намеци за чувства освен може би само гнева, жаждата за смърт и подлостта. Все неща, които им отиваха.
Натаниъл се изправи и хвърли бърз, но обстоен поглед на околността. Да, в действителност под сенките на едно дърво помръдваше човеконаподобяващ силует. Ала не бе човек и синеокият много добре го знаеше още когато чу първият шум, който издаваше въпросната фигура. Вампир. Жена. Дори годините й се четяха с лекота. Поредната "полза" от това да бъдеш самостоятелен необикновен демон с неблагоприятна професионална кариера в миналото и разкъсвана остатъчна душа в настоящето. Никак забавна комбинация.
Докато разсъждаваше съсредоточено над собственото си бъдеще и трагично настояще, Блекууд долови шум, различен от течащата вода на водопада под него. По-тих от човешки, но достатъчно висок, за да бъде регистриран безпроблемно. Не, със сигурност не бе един от прескъпите му чичовци. Те не ходеха, а наместо това предпочитаха да левитират, показвайки явно превъзходството си над другите видове. Едва ли им бе отнело много време, за да се превърнат в самовлюбените създания, които са сега - та те винаги са били такива. В празнината пригодена за сърце не се намираха каквито и да било намеци за чувства освен може би само гнева, жаждата за смърт и подлостта. Все неща, които им отиваха.
Натаниъл се изправи и хвърли бърз, но обстоен поглед на околността. Да, в действителност под сенките на едно дърво помръдваше човеконаподобяващ силует. Ала не бе човек и синеокият много добре го знаеше още когато чу първият шум, който издаваше въпросната фигура. Вампир. Жена. Дори годините й се четяха с лекота. Поредната "полза" от това да бъдеш самостоятелен необикновен демон с неблагоприятна професионална кариера в миналото и разкъсвана остатъчна душа в настоящето. Никак забавна комбинация.
Владимир Корф- Posts : 49
Join date : 03.08.2011
Страница 2 от 2 • 1, 2
Wien :: Виена. :: Гори и околности.
Страница 2 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Нед Яну 06, 2013 6:16 pm by Дейвид Гордън
» Изоставеният цех
Чет Дек 15, 2011 7:08 pm by Ник Даркъс
» Анита Блейк
Пон Дек 12, 2011 8:41 pm by Касиди Андрюс
» Промяна на лик
Нед Дек 11, 2011 7:52 pm by Freaky
» Спам Без Срам Vol. 2
Нед Ное 27, 2011 2:04 pm by Edvard Targaryen
» Алеята около гората
Вто Ное 22, 2011 5:24 pm by Edvard Targaryen
» ...другарче за РП
Пон Ное 14, 2011 1:12 pm by Freaky
» Кейти Фоус
Съб Ное 12, 2011 9:52 pm by Freaky
» Да броим до.... Vol.1.
Съб Ное 05, 2011 12:36 pm by Freaky